№ 5349
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500154 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 10752/05.10.2022 г., постановено по гр. д. № 73301/21 г. по
описа на СРС, 159 състав, при участието на третото лице – помагач „МХ
Елвеко“ ООД, е признато за установено по отношение на С. И. П., че дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1924,02 лв. – стойност на ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 6660, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 10.08.2021 г. до окончателното плащане,
и сумата от 255,17 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена заповед №
10667/08.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 46817/21 г. на СРС, 159 състав, като са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. И. П. искове за признаване за
установено, че дължи суми за дялово разпределение на имот, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, аб. № 6660, както следва: сумата от 15,89 лв.,
1
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва от
10.08.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,09 лв., представляваща
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г.
до 22.07.2021 г. С решението С. И. П. е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 501,96 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по делото и по ч. гр. д. № 46817/21 г. по описа на СРС, а
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на С. И. П. сумата от
410,00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото и по ч.
гр. д. № 46817/21 г. по описа на СРС.
Подадена е въззивна жалба от С. И. П. срещу решение №
10752/05.10.2022 г., постановено по гр. д. № 73301/21 г. по описа на СРС, 159
състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е доказан
обема на доставената топлинна енергия през процесния период, както и
момента на настъпване на падежа на претендираните задължения. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част,
и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД не е подала отговор
на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В молба, депозирана по
делото, изразяваща становище, че въззивната жалба следва да се отхвърли
като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице – помагач – „МХ Елвеко“ ООД не е подало отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
2
правоотношение с ответника С. И. П., възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил на ответника в периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2019 г. топлинна
енергия до следния топлоснабден имот: ап. 18, находящ се в гр. София, ж. к.
****, като ответникът не е заплатил на ищеца дължимата цена за доставената
топлинна енергия. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр.
д. № 46817/21 г. по описа на СРС, 159 състав, по което е била издадена
заповед за изпълнение срещу С. И. П. за заплащане на процесните суми.
Посочва, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните
задължения. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1924,02
лв. – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до окончателното плащане,
мораторна лихва в размер на 255,17 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
22.07.2021 г., сумата от 15,89 лв. – главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до
окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 4,09 лв. за периода от
31.08.2018 г. до 22.07.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът С. И. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва обема
на доставената топлинна енергия през процесния период по отношение на
процесния имот. Претендира разноски.
Третото лице – помагач – „МХ Елвеко“ ООД не изразява становище по
исковете.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
3
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира
следното:
Във въззивното производство не е спорно обстоятелството, че
въззивникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по см.
на чл. 153 ЗЕ през процесния период в качеството му на собственик на
процесния имот.
Спорно обстоятелство във въззивното производство е какъв е обема на
доставената топлина енергия през процесния период по отношение на
процесния имот, респ. дължимата цена за доставена топлинна енергия през
процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период
Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От неоспореното от страните заключение на СТЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че през
процесния период ФДР „МХ Елвеко“ ООД е извършвала разпределението на
топлинна енергия в бл. 23, вх. А – Б, находящ се в ж. к. Банишора в гр.
София, след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла
вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, на основание договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“, сключен с ЕС. Установява
се от заключението на СТЕ, че в периода 2017 – 2018 г. поради неосигурен
достъп /констативен протокол за неосигурен достъп на 09.05.2018 г. и на
26.05.2018 г./ е начислен служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5. от Наредбата за
4
топлоснабдяването. Установява се, че през 2019 г. уредите в имота са
отчетени от ФДР, като е попълнен документ за отчет, подписан от
потребителя.
На следващо място, от неоспореното от страните заключение на СТЕ се
установява, че в процесния имот са монтирани две отоплителни тела и два
топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла
вода, по който се отчита разхода, като за периода 2017 – 2018 г. разходът на
топла вода е изчислен на 2 бр. потребители при норма от 140 л. на потребител
за едно денонощие съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, е изчислено от
ФДР по формула съгласно Приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба №
16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.
Всяка изравнителна сметка, изготвена от ФДР, съдържа: топлинна
енергия за отопление, включваща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на имота /отдадена от
отоплителните тела/ и топлинна енергия за загряване на топла вода. От
заключението на СТЕ се установява, че изчисленията са съгласно Методиката
за дялово разпределение към Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Стойността на изразходваната топлинна енергия,
изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР, възлиза на сумата от
2024,71 лв.
Предвид изложеното по – горе и с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ следва да се уважи за сумата от 1924,02 лв., представляваща главница
за цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
31.01.2019 г.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София от
2016 г., приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
5
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът
за плащане на задълженията по общите фактури е определен в приложимите
Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде
поставен ответникът в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
В случая, 45 – дневният срок за плащане на задълженията по общата
фактура № **********/31.07.2018 г. е изтекъл на 14.09.2018 г., като
ответникът е изпаднал в забава в погасяването на задължението по нея на
15.09.2018 г. Във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи
относно размера на мораторната лихва за периода от 15.09.2018 г. до
22.07.2021 г., изчислен от първоинстанционния съд, поради което въззивният
съд приема, че същият възлиза на сумата от 255,17 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се уважи за сумата от 255,17 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от
15.09.2018 г. до 22.07.2021 г.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 10752/05.10.2022 г., постановено по гр.
д. № 73301/21 г. по описа на СРС, 159 състав, следва да се потвърди като
правилно в обжалваната част. В останалата част решението е влязло в сила
като необжалвано.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство, тъй като не е подала отговора на въззивната жалба, а в
откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция не е била
представлявана от процесуален представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10752/05.10.2022 г., постановено по гр.
д. № 73301/21 г. по описа на СРС, 159 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД като
трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7