РЕШЕНИЕ

 

Номер  137                            13.03 Година 2019               Град  Пловдив

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХІХ състав

На тринадесети февруари  2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

            Председател: Александър Стойчев

                                                           Секретар: Цветелина Бакалова

 

като разгледа докладваното от Съдията дело номер 708  по описа на съда за 2017 година, намери за установено следното:

 

Предявен e иск с правна квалификация чл. 452, ал.3 ГПК.

Ищецът „МИДЕКС“ ЕООД твърди, че с влязло в сила решение от 01.03.2013г. по арбитражно дело № 26/2012г. по описа на Арбитражен съд за търговски спорове - гр. Бургас, „ИНЖСТРОЙ“ АД и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД  са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 400 416, 55 лева, както и 21 141, 23 лева - лихва за забава за периода от 01.01.2012 г. до 22.07.2012 г. и 10 520. 28 лева - лихва за забава за периода от 23.07.2012 г. до 24.10.2012 г. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист от 23.04.2013 г. по т.д. № 1373/2013г. по описа на СГС.

Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист, срещу длъжниците е образувано изпълнително дело № 195/ 2013г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС Бургас. По това изпълнително дело на 12.03.2015г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 1131/ 12.03.2015г.  до ответника по настоящото дело - Община Пловдив, в което е посочено, че общото задължение на „ИНЖСТРОЙ“ АД и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД  към „МИДЕКС“ ЕООД е в размер на 475 361, 04 лева и че ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжниците по всички настоящи и бъдещи договори за обществени поръчки, като забранява на третото лице да предава запорираните до посочения размер суми на длъжниците. Твърди, че запорното съобщение е връчено на Община Пловдив чрез писмо с обратна разписка.

Ищецът твърди, че въпреки наложения запор, е извършена цесия, с която „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД е цедирал запорираното вземане на „ИНЖСТРОЙ  МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД.

През януари 2016г. е образувано изпълнително дело № 019/ 2016г. на ЧСИ *** на КЧСИ с район на действие - СГС, по което като взискател е конституиран „ИНЖСТРОЙ  МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД, а като длъжник - Община Пловдив.

Твърди, че на 19.01.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ***до Община Пловдив, с която Община Пловдив е приканена към изпълнение за сума в размер на 203 111, 43 лева, от която главницата е 122 872,07 лева, а останалото - законна лихва и такси по тарифата към ЗЧСИ. На 21.01.2016г. е изпратено писмо от Община Пловдив до ЧСИ ***, с което е направено възражение на поканата за доброволно изпълнение с доводa, че договорът за цесия е нищожен, поради което „ИНЖСТРОЙ  МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД не може да бъде взискател по изпълнителното дело.

Ищецът твърди, че на 22.01.2016г. ответникът - Община Пловдив е изпратил уведомление до ищеца, с което го е информирал за постъпилата покана за доброволно изпълнение на ЧСИ ***, а също така и за извършената цесия, с която всички вземания на „ИНЖСТРОЙ  ИНВЕСТ“ АД са прехвърлени на „ИНЖСТРОЙ  МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД. Въпреки това, на 19.01.2016г. Община Пловдив е заплатила сума, в размер на 203 111. 43 лева на „ИНЖСТРОЙ  МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД по горецитираното изпълнително дело.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 452, ал.3 от ГПК взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение от ЧСИ. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.450 ал.3 и чл.507 от ГПК, запорът върху вземане на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице, в случая ответника - Община Пловдив, от датата на връчването на запорното съобщение, от която дата последният има задължение на пазач и му се забранява да предава дължимите от него суми на длъжника. Ищецът счита, че цитираните разпоредби са императивни и не дават възможност за отклонение от предвидените в тях правила, поради което моли съда да  постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 203 111.43 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендира присъждане и на разноските в производството.

ОТВЕТНИКЪТ Община Пловдив изцяло оспорва иска. На първо място счита, че ищецът няма право да претендира посочената в исковата молба сума, тъй като спор във връзка със същата, е решен с влязло в сила Решение №66/21.04.2017г. по в.гр.д. № 216/2017г. на Пловдивски апелативен съд, III граждански състав. Посочва, че с цитирания съдебен акт съдът е приел, че оставащият размер на дължимата на „Мидекс” ЕООД сума във връзка със Споразумение от 11.03.2011г. е 215 582.17 лв. и 70 136.07лв. са били преведени от ЧСИ ***в полза на ищеца, в качеството му на присъединен по право взискател.

На следващо място счита, че неясно и недоказано остава каква част от вземането на ищеца към солидарните длъжници е останало непогасено към настоящия момент, доколкото запорът има действие до датата на погасяване на вземането и удовлетворяване на взискателя /респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство/, а в случая следва да се прецени и степента на увреждане, която ищецът е понесъл, тъй като искът по чл.452, ал.3 от ГПК има за цел да обезщети именно вредата, настъпила за кредитора от твърдяното неизпълнение на третото лице - Община Пловдив. Освен това, ответникът посочва, че не са налице доказателства, че ако процесната сума беше постъпила по сметка на ЧСИ ***в изпълнение на запорното съобщение, ищецът е щял да се удовлетвори напълно или частично от нея, включително дали не са налице привилегии от по-горен ред съобразно, чл.136 от ЗЗД. Нещо повече, според ответника в случай, че вземането на ищеца е удовлетворено, последният не би имал правен интерес от уважаване на предявения срещу Община Пловдив осъдителен иск.

Отделно от това, ответникът твърди, че ищецът се е удовлетворил напълно, предвид наличието на извършени плащания, направени от Община Пловдив във връзка със съобщение за пристъпване към изпълнение вх.№ 11Ф4328/25.05.2011г. по особен залог № 2011051802640 със заложен кредитор „Мидекс” ЕООД. Община Пловдив твърди, че е извършила плащания в размер на: 14 046.6лв.  - на 18.07.2011г.; 65 000лв. - на 18.11.2011г. и 30 566,63лв. - на  20.12.2011г. по сметка в „Уникредит Булбанк” АД на посочения депозитар - М.М. на вземания по договори, сключени между Община Пловдив и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ” АД.

Твърди се също, че по изп.д. № 2012***0401289 на ЧСИ ***, с район на действие Окръжен съд Пловдив, с кредитор отново „Мидекс” ЕООД, е получено в община Пловдив запорно съобщение вх.№ 13ЧСИ65/15.01.2013г. върху вземанията на длъжника „ИНЖСТРОЙ” АД като част от ДЗЗД „Инжстрой - Драгиев и ко” по договор за обществена поръчка от 18.12.2006г. Посочва, че искът пред арбитражния съд е бил обезпечен с налагане на запор върху вземане на „ИНЖСТРОЙ” АД  към Община Пловдив - Обезпечителна заповед от 05.11.2012 г., издаден по ч.т.д. № 88/2012 г. на Окръжен Съд Ямбол, като запорът е наложен на 15.01.2013 г. от ЧСИ ***, район на действие Окръжен Съд Пловдив по нейно изп.д. № 289/2012 г.

Освен това ответникът твърди, че в посоченото вече Решение №66/21.04.2017г. на АС Пловдив по гр.д. №216/2017г.  съдът е приел, че за обезпечение на едно и също вземане на „МИДЕКС” ЕООД по същото Споразумение от 11.03.2003г. са учредени три особени залога. Посочва, че в Решение № 17 от 09.02.2015г. по в. гр. д. №342/2014г. на Апелативен съд Пловдив е констатирано, че „МИДЕКС” ЕООД признава в жалбата си пред Пловдивския окръжен съд /л. 59 - л. 62 от гр.д. № 2796/2013 г./, че има извършени частични плащания и остатъкът от дълга е в размер на 215 582,17 лв. /при предвиден в разпределението дълг от 432 741,24 лв./.

Ответникът твърди, че във връзка със същото вземане на  ищеца към „ИНЖСТРОЙ” АД  и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ” АД, във връзка с което е било образувано  арбитражно дело № 26/2012г. по описа на АСТС - Бургас, е образувано и настоящото дело.

На следващо място, ответникът възразява, че от негова страна не са извършвани действия по превеждане на сумите на ЧСИ ***.

Счита предявеният иск за недопустим на основание разпоредбите на чл. 520, ал.1 и ал. 2 от ГПК, с които не се допуска принудително изпълнение върху средства по банковите сметки на общините. В конкретния случай твърди, че ЧСИ ***, е пристъпила към принудително изпълнение, чрез запор на банкови сметки на Община Пловдив. Посочва, че от приложените по делото доказателства, не ставало ясно защо и по какъв начин сумите, претендирани с исковата молба, са били изтеглени от сметката на Община Пловдив и преведени по сметка на ЧСИ *** по изп. д. 16/2016 г.,, както и че не ставало ясно във връзка с кои от договорите, сключени между Общината и дружеството - кредитор.  Посочва, че са налице две образувани изпълнителни дела, а именно  - изп.д. №195/2013г. на ЧСИ *** и изп.д. № 19/2016г.на ЧСИ ***рег.№ ***, от които не е ясно за кои от вземанията на "ИНЖСТРОЙ  ИНВЕСТ" АД е наложен запор.

Ответникът счита предявения иск за недопустим и на основание чл. 441, ал.1 от ГПК. В тази връзка посочва, че на  15.01.2016г.  ЧСИ ***е изпратила запорно съобщение с изх. № 540/15.01.2016г. на ТБ „ИНВЕСТБАНК” АД, с което е наложен  запор върху всички извънбюджетни средства на длъжника Община Пловдив. Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.01.2016г. от Окръжен съд Пловдив, на основание съдебно решение по т.д.№303/2013г. на Окръжен съд Пловдив е образувано изп.д. №019/2016г. срещу Община Пловдив за дълг в размер на 203 111,43 лева, от които главница в размер на 122 304,10 лв., със законна лихва - 34 178,74 лв. за периода 30.04.2013г. - 29.01.2016г. и  37 872,07 лв. - неолихвяеми вземания в полза на взискателя „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД, както и такси и разноски в размер на 8 756,52 лв. На 19.01.2016г. Твърди се, че Община Пловдив е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ***рег.№ *** - София по същото изпълнително дело, след като вече е пристъпено към принудително изпълнение с наложен запор.

По делото е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ *** с рег. № ***. Същата оспорва изцяло иска по подробни съображения, изложени в становището на лист 75 и сл. от делото. Твърди, че ищецът няма вземане към датата на исковата молба, защото го е събрал изцяло или то не съществува в посочения от ищеца размер. Също така твърди, че ищецът е признал размера на своето вземане в процеса, завършил с цитираното решение по в.гр.дело № 342/2014 г. по описа на Апелативен съд Пловдив като този размер му е ил изцяло изплатен. На следващо място счита, че запорното съобщение на ЧСИ ***до Община Пловдив не е породило своето действие да запорира процесното вземане. В съотношение на евентуалност твърди, че  Община Пловдив е следвало да заяви становище по изпратения до нея запор от ЧСИ ***, с което да заяви приема или не признава задължението. Посочва също, че Община Пловдив е следвало да изпълни запора на ЧСИ ***, след влизане в сила на съответното решение и издаване на изпълнителен лист. Счита, че Общината е следвало да уведоми ЧСИ *** за наложения запор от ЧСИ ***, а не да прави възражение за нищожност на договора за цесия, поради особен залог, твърдение, което не може да бъде разгледано от ЧСИ извън исковия процес.

Третото лице-помагач въвежда и ново фактическо твърдение, а именно че процесната сума е заплатена от третото задължено лице – банката в изпълнение на наложения запор от ЧСИ *** и че самата банка не е направила възражение за недължимост на сумата. Въвежда възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност и изпълнителното дело пред ЧСИ ***следва да бъде прекратено по право, съобразно тълкувателно решение № 3/2013 г., във връзка с настъпването на перемция. Като последица от това вземането по изпълнителния лист и по арбитражното решение следва да се считат за погасени по давност. При условията на евентуалност заявява, че в случай че се установи, че ищецът е предявил частично своето вземане по посоченото в исковата молба арбитражно дело, то за частта, която е над присъденото с решението по него от 01.03.2013 г. вземане, също е изтекла погасителната давност.

Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

С изготвения по делото доклад, са приети за безспорни между страните следните факти:

С влязло в сила решение от 01.03.2013 г. по арбитражно дело № 26/2012г. по описа на Арбитражен съд за търговски спорове - гр. Бургас трети за делото лица - „ИНЖСТРОЙ“ АД и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД са били осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата от 400 416, 55 лева, както и 21 141, 23 лева - лихва за забава за периода от  01.01.2012г. до 22.07.2012г. и 10 520. 28 лева - лихва за забава за периода от 23.07.2012г. до 24.10.2012г. Въз основа на това решение е бил  издаден изпълнителен лист от 23.04.2013г. по т.д. № 1373/201Зг. по описа на СГС.

Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжниците е образувано изпълнително дело № 195/ 2013г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС Бургас. По това изпълнително дело, на 12.03.2015г. е изпратено запорно съобщение до ответника по настоящото дело - Община Пловдив, в което е посочено, че общото задължение на „ИНЖСТРОЙ“ АД и „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД  към „МИДЕКС“ ЕООД е в размер на 475 361, 04 лева и че ЧСИ налага запор върху вземанията на длъжниците по всички настоящи и бъдещи договори за обществени поръчки, като забранява на третото лице да предава запорираните до посочения размер суми на длъжниците. Запорното съобщение с изх. № 1131/ 12.03.2015г.  на ЧСИ ***е връчено на Община Пловдив, чрез писмо с обратна разписка.

Въпреки наложения запор, е извършена цесия, с която „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД е цедирало запорираното вземане на „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД.

През януари 2016г. е образувано изпълнително дело № 019/ 2016г. на ЧСИ *** на КЧСИ с район на действие - СГС, с взискател - „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД и длъжник - Община Пловдив.

На 15.01.2016 г. от страна на ЧСИ ***е наложен запор на сметките на Община Пловдив в Ивестбанк АД.

На 19.01.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ***до Община Пловдив, с която последната е приканена към изпълнение за сума в размер на 203 111, 43, от която главницата е 122 872,07 лева, а останалото - законна лихва и такси по тарифата към ЗЧСИ. На 21.01.2016г. е изпратено писмо от Община Пловдив до ЧСИ ***, с което е направено възражение срещу поканата за доброволно изпълнение с довода, че договорът за цесия е нищожен, поради което „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД не може да бъде взискател по изпълнителното дело.

На 22.01.2016г. ответникът е изпратил уведомление до ищеца, с което го е информирал за постъпилата покана за доброволно изпълнение на ЧСИ ***, а също така и за извършената цесия, с която всички вземания на „ИНЖСТРОЙ ИНВЕСТ“ АД са прехвърлени на „ИНЖСТРОЙ МЕХАНИЗАЦИЯ“ ООД.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на настоящото производство. Доколкото основанията на тези възражения са твърдени от ответника незаконосъобразни действия на ЧСИ ***, то същите излизат извън предмета на настоящото производство - разглеждане на иск по чл. 452, ал.3 ГПК и подлежат на разглеждане по друг ред.

Доколкото съдът е сезиран с допустим иск, то същият следва да бъде разгледан по същество.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 452, ал.3 ГПК. Съгласно посочената законова разпоредба взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат  плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Следователно, за да бъде уважена исковата претенция, е необходимо да е изпълнен фактическият състав на цитирания законов текст, а именно да е налице плащане от страна на третото задължено лице, в случая - Община Пловдив, което да е извършено след получаване от страна на последната на запорното съобщение на ЧСИ ***по изп. д. 195/2013 г. и това плащане да е осъществено в полза на длъжниците по същото изп. дело, в случая - третите за спора лица - „ИНЖСТРОЙ  ИНВЕСТ“ АД и „Инжстрой“ АД.

От твърденията на страните както и от преценката на събрания доказателствен материал се установява, че ищецът има качеството на взискател, т.е. налице е издаден в негова полза изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, в което е наложен запор на вземанията на длъжниците му към трето лице - ответника в настоящото производство, следователно ищецът притежава материално –правна легитимация по предявения иск. Що се отнася до останалите елементи на фактическия състав на чл. 452, ал. 3 от ГПК, не се установява извършването на плащане по смисъла на посочената разпоредба от страна на ответника, в качеството му на трето лице, в полза на длъжниците на ищеца. Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т.Р., която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, плащането на процесната сума в размер на 203 111,43 лв., извършено на 19.01.2016 г., е осъществено служебно от служител на ИНВЕСТБАНК АД по запор, с посочено основание - изпълнително дело 2016***400019. Следователно процесната сума е изплатена, не доброволно от страна на общината, а от трето- задължено към нея лице – банката, в изпълнение на наложен запор върху взменато на общината към банката в изпълнително производство (това по изп. д. №19/2016 г. на ЧСИ ***), в което общината е длъжник.  При доказателствена тежест лежаща върху ищеца, същият не установи безспорно в процеса, че именно Община Пловдив е имала активното поведение да нареди превод на исковата сума по изп. дело на ЧСИ ***. Още повече, дори и да беше доказано, че самата община е наредила изплащането на запорираната сума, то следва да се има предвид, че  след налагане на запора третото задължено лице се явява пазач на запорираните движими вещи и суми, но спрямо длъжника - 507, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК. То не може да откаже плащане на съдебен изпълнител по съображения, че определена сума е запорирана по друго изпълнително дело, щом признава задължението си към длъжника. Като плаща, третото лице се съобразява със задължителната за него заповед на съдебния изпълнител и не може да носи риска от незаконността на изпълнителния процес или отделни изпълнителни действия. Изложените мотиви налагат извод, че не е налице хипотезата на  чл. 452, ал. 3 ГПК, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на посочената от ищеца сума в размер на 203 111,43 лв. Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. ГПК и изрично направеното от ответника искане, на последния следва да се присъдят направените в настоящото производство доказани разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, възлизащи на общата сума от 800 лв., от които 350 лв. - платен хонорар за вещо лице и 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Не следва да се присъждат разноски на третото лице-помагач, предвид изричната забрана на чл. 78, ал. 10 от ГПК.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „МИДЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 6, ет. 2 срещу ОБЩИНА ПЛОВДИВ, площад Стефан Стамболов № 12, *** за заплащане на сумата от 203 111.43 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА „МИДЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 6, ет. 2 да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, площад Стефан Стамболов № 12, *** сумата от 800 лв. - разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЧСИ *** с рег. № ***.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :