О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 652
гр. Пловдив, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТАЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Деница Стойнова ВЧНД №548/19г. по описа на съда
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243
ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв.
Б., в качеството й на пълномощник на С.Д.С., против определение от
27.09.2019г., постановено по ЧНД №1731/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
с което е потвърдено постановление от
29.08.2019г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №* г. по описа на ** РУ на МВР – П.,
водено за престъпление по чл.115 от НК.
В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, като се предлага
определението да бъде отменено, да бъде отменено и постановлението за
прекратяване на досъдебното производство и материалите по него да се върнат на
прокуратурата за продължаване на действията по разследването. Според наведените
в жалбата съображения не са събрани всички доказателства за правилното решаване
на делото, а разследването не е водено обективно, всестранно и пълно.
ПЛОВДИВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че
жалбата като подадена в срок, от легитимирана страна – наследник и пострадал по
смисъла на чл. 74 от НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е
ДОПУСТИМА, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Законен повод за образуване на
наказателното производство е било съобщение от С.С. – дъщеря на Е. С., в което
се изразява съмнение относно причините за смъртта на майка й Е. С. и дали тя не
се дължи на неправомерни действия/бездействия на лица, задължени да полагат
грижи за починалата в последните месеци преди смъртта й. И прокурорът, за да
прекрати наказателното производство, и съдът, за да потвърди прекратяването, са
се позовали на изготвените в хода на
разследването експертизи : химическа, според която в кръвта, урината и органите на починалата Е.
С. не са открити отровни и/или упойващи вещества, медицинска експертиза на
труп, според която смъртта е настъпила по естествен път в следствие на остра
съдово – сърдечна недостатъчност, както
и на гласните доказателства – показанията на К.Н., Т.К.и Н.Г., според които за
живота и здравето на Е. С. са полагани всички необходими грижи.
Действително, събраните на този етап
на разследването доказателства могат да мотивират успешно направения извод за
липсата на достатъчно данни за извършени от определени лица с пряк умисъл
конкретни действия, целящи
причиняване на смъртта на посоченото лице, предвид категоричните експертни
изводи, че тази смърт не се дължи на поглъщане на отровни или упойващи вещества,
не е резултат от причинени травматични увреждания, сочещи на упражнено спрямо
Е. С. физическо насилие, не е причинена и в резултат на друго противоправно
активно въздействие върху организма й.
Прокурорът обаче се е задоволил да
ограничи разследването само в посочените по-горе рамки, без да отчете, обсъди,
анализира и събере доказателства във връзка с конкретните данни, съдържащи се в
съобщението, послужило като законен повод за образуване на досъдебното
производство, в показанията на С.С. и
К.Ч.и в епикриза от 21.05.2018г. Окръжният съд от своя страна също е
игнорирал съдържащите се в тези доказателствени източници данни, като не е
намерил за нужно тяхното допълнително изясняване, считайки, че те нямат
отношение към предмета на наказателното производство.
Този съдебен състав застъпва друго
становище, като намира, че пълното, обективно и всестранно разследване по
казуса изисква прокурорът да не се ограничава само до събиране на доказателства
за извършени действия по умъртвяване на починалата, а е следвало да отговори и
на въпроса налице ли е евентуално противоправно бездействие – неосигуряване на нужните на починалата
медикаменти, наблюдение и терапия, съответни на наличните заболявания на Е. С.,
в това число и предписани от лекар в епикриза от 21.05.2018г. /л.40 от дос.
пр./, в която е отразено, че прилаганата в домашни условия терапия е била
неадекватна, както и че от починалата не са приемани предписаните й лекарства в
дозите, в които е следвало да се приемат. Без съмнение Е. С. е била лице със
сериозни здравословни проблеми, изискващи за нея да се полагат повече от
нормалните ежедневни грижи по обличане и изхранване. Адресати на задължението
за полагане на тези грижи за Е. С. са били свидетелките К.Н. и Т.К.по силата на
сключен между тях и починалата договор за издръжка и гледане. Прокурорът и
съдът са се предоверили на заявеното в
показанията на К.Н. и Т.К.и наетата от тях да се грижи за починалата св. Н.Г.,
без да съобразят, че естествено силно заинтересовани са тези лица от изхода и
на това производство, а и на висящото гражданско дело. Така че към съобщеното
от тях следва да се подходи много внимателно, да се извърши проверка в нужната
степен относно достоверност на заявените от тях факти, като не може да не
направи впечатление при прочита на показанията на трите свидетелки сходството в
ползваните изрази и съобщени факти, както и това, че нито една от тях не
съобщава каква е провежданата с тяхна помощ и съдействие медикаментозна терапия
на починалата, а единствено за полагани грижи по плащане на сметки, купуване на
храна, дрехи и т.н. На тези свидетелки дори и не са поставяни
въпроси относно това какво медикаментозно лечение са осигурявали на починалата,
какви лекарства тя е приемала, в какви дози, осигурявали ли са те закупуването
и приема им и т.н. Те не отричат, че са били наясно със заболяванията на Е. С.,
още повече след приемането й в болница и изписването й от нея, но дори и
елементарното сравнение между предадените доброволно от К.Н. лекарства /л.39 от
дос. пр./ и предписаните в цитираната по-горе експертиза сочи, че липсва
съвпадение между предписаното и намиращото се в дома на починалата, като не е
изследвано по експертен път дали приема на предадените от Н. лекарства не е
допринесъл за смъртта на Е. С., поради несъвместимост със заболяванията, която
тя е имала приживе. Окръжният съд е посочил, че Е. С. е била в добро здраве до
постъпването й в болница, поради което сама е контролирала приема на лекарства,
но по делото са налице данни, които също не са изследвани, че след излизането й
от болница до смъртта й починалата е била обездвижена, на легло, за което
говорят и установените при аутопсията рани от залежаване. Така че в тези месеци
преди смъртта на С. грижещите се за нея лица е следвало да осигуряват и
контролират приема на нужните лекарства. В правната теория и съдебната практика
неизменно се поддържа тезата, че престъплението по чл.115 от НК може да бъде
извършено и чрез бездействие,
тогава, когато деецът е бил длъжен да има активно поведение, но е останал
пасивен, т.е. когато е бил длъжен да предприеме определени действия, които са
необходими за запазване и поддържане живота на пострадалия, които не са
извършени и поради това е настъпила смъртта на жертвата. Подобен подход
законодателят ползва и в инкриминиране на поведение по неоказване на помощ на
лице, за което дееца има задължение да се грижи и което се намира в опасност за
живота, поради болест например, в състава на престъплението по чл.138 от НК. В
тази връзка съобщено е било от пострадалата, че е налице висящо гражданско дело
за разваляне на договора за издръжка и гледане, в рамките на което са събрани
гласни доказателства, според които от К.Н. и Т.К.не са полагали за починалата
необходимите грижи, изготвена е експертиза, според която дори и минималното
отклонение от предписаната медикаментозна терапия може да доведе до смъртта на
Е. С. и т.н. Прокурорът и окръжният съд неправилно са се абстрахирали от
съдържащите се в настоящето дело данни и посочените им от пострадалата като
намиращи се в гражданското дело доказателства и изобщо не са ги подложили на
обсъждане, анализ и не са ги
коментирали. Доказателства, събрани в граждански процес, разбира се, не
могат да се ползват в наказателното производство, но липсва пречка те да се
изискат по служебен път, да се приложат като писмени доказателства и ако в тях
се съдържат данни, относими към разследването, обвинението следва да предприеме
действия по приобщаване на тези доказателства и по реда и начина, предвиден в
НПК и в този смисъл оплакването в жалбата е основателно. При предявяване на
материалите по делото от пострадалата са направени и други доказателствени
искания – за изискване на разпечатки от ползваните от Е. С. и свидетелките К.Н.
и Т.К.мобилни телефони, документи за направени разходи и т.н., оставени без коментар
от обвинението.
За да се приеме, че разследването е
водено обективно, всестранно и пълноценно следва да се достигнат стандартите по
установения регламент в чл.2 от КЗПЧОС и
в чл.28 от Конституцията на РБългария. В
посочените текстове се гарантира най-ценното човешко благо - правото на живот.
В аспекта на значимостта на охраната на тази основна ценност прокуратурата и
съдът следва да подлагат оплакванията, свързани с лишаване от живот на
внимателна, задълбочена и обективна проверка, съобразно всички относими и
необходими доказателства. При обсъждане на релевантните обстоятелства е
изискуем стандарт на доказване "извън разумното съмнение", който
следва от съвместно съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви
индиции или на подобни неопровергани фактически презумпции. Константната
практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е категорична и
последователно очертава, че произтичащото от чл. 2 на КЗПЧОС задължение,
интерпретирано в кореспондираща връзка с общото задължение на държавите по чл.
1 от КЗПЧОС, да "осигуряват на всеки под тяхната юрисдикция правата и
свободите, определени в тази Конвенция", имплицитно включва необходимост
от ефективно официално разследване, в случаите на съмнение за неестествена
смърт, с цел осигуряване прилагане на националните закони, които защитават
правото на живот. За да бъде ефективно разследването, то трябва да е
всеобхватно, безпристрастно и годно да доведе до идентифициране и наказване на
отговорните лица. Това не е задължение за резултат, а за средства. Нужно е
предприемане на разумни и достъпни стъпки за събирането на всички относими и
необходими фактически данни по случая, с последващ обективен доказателствен
анализ. Всеки недостатък на разследването, който подкопава годността му да установи
причините за смъртта или отговорното лице, рискува да го направи
несъответстващо на този стандарт. / виж. § 136, § 139 на решение от 13.06.2002
г. на ЕСПЧ по делото А. срещу Р България; § 102 - § 105 на решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото О. и Ч. срещу Р България, Решение №438/2011г.
по н.д.№2010/2011г., 3 н.о./.
Този съдебен състав намира, че
посочения стандарт не е достигнат в казуса и като е решил обратното, окръжният
съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Следва да
се отмени и постановлението за прекратяване на наказателното производство и
делото да се върне на ОП – Пловдив за продължаване на действията по
разследването, за което и :
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 27.09.2019г.,
постановено по ЧНД №1731/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ
постановление от 29.08.2019г. на Окръжна
прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство №*г. по описа на ** РУ на МВР – П., водено за
престъпление по чл.115 от НК.
ВРЪЩА
делото на Окръжна Прокуратура Пловдив за продължаване действията по разследване
в съответствие с указанията в мотивната част на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: