Решение по дело №994/2012 на Районен съд - Свиленград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                         №

 

гр. СВИЛЕНГРАД, 21.03.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският районен съд, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калоян Петров

 

при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 994/2012 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата Г.В.М. ***, чрез процесуалния си представител адв. К. ***, твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответната страна СОУ „Неофит Рилски” на длъжност „Директор”.

Със Заповед № III-301/15.06.2010 г. на Началник на РИО – Хасково била дисциплинарно уволнена.

Заповедта била незаконосъобразна.

Не било спазено изискването на чл. 333, ал. 1 , т. 1 КТ за предварително разрешение на уволнението от инспекцията по труда, доколкото ищцата била майка на дете до 3 годишна възраст.

Ответникът бил нарушил закона и след като е приел, че ищцата е извършила дисциплинарни нарушения, които обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

В заповедта липсвало изложение, от което да е видно, че е извършена задължителната преценка по чл. 189, ал. 1 от КТ за тежестта на нарушенията преди налагане на дисциплинарното наказание за всяко от нарушенията по десетте точки. Не било ясно дали всяко едно от твърдените за извършени нарушения е довело до уволнение или пък преценката е съвкупна за всички тях. Налице била и необоснованост, която също е признак на незаконосъобразността на уволнението.

Липсвала изискуемата от закона индивидуализация на нарушението като виновно деяние, както й точна преценка за нарушение на други трудови задължения по смисъла на чл.187, т. 10 от КТ.

Приетите за нарушени чл. 147 ал. 1, т. 2 от ППЗНП във връзка с чл. 16, т. 10 от ЗНП са указателни диспозитивни разпоредби, които не съдържали конкретни задължения за директора на едно училище, нито пък несъблюдаването им можело да обоснове уволнение. Ако съществувал пропуск при водене на книгата за регистриране заповедите на директора, то той бил допуснат от техническия сътрудник, на който ищцата била възложила изрично тази дейност.

Не е описано конкретно нарушение в т. 2 от заповедта за уволнение - не са посочени заповеди, в които да не са изписани точните правни основания за издаването им. Не било ясно как е преценено, че е действала виновно. Необясним бил контрола в тази област, доколкото нямало атакувана заповед на ищцата пред Началник на РИО-Хасково, а той пък не бил орган, компетентен да следи за точното прилагане на Административно процесуалния кодекс.

Началникът на РИО - Хасково бил превишил контролните си правомощия и в т. 3 от заповедта си, след като се произнасял за валидността на сключени трудови договори между ищцата, като работодател и учителите. Не било налице "едностранно изменение" на трудов договор, след като другата страна по договора е дала съгласие за изменение. Отново липсвало конкретика и не било посочено за кои трудови договори ставало дума. Нямало и случай на изплащане на възнаграждение по-ниско от дължимото по договора. Не било ясно как Началникът на РИО - Хасково е приел обратното и то след като в тази област били извършвани две проверки от негови служители, които не са констатирали нередности, нито по съответен ред е потърсена защита за нарушени трудови права.

Неправилно било преценено, че пътуванията на група ученици до Димитровград и София, описани в т. 4 от заповедта за уволнение, съставляват училищни мероприятия, които следва да се провеждат по реда на Наредба № 2 от 1997 г. на МОН за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм и съответно неправилно било прието, че ищцата не е изпълнила произтичащи от наредбата задължения. При самите пътувания била осигурена безопасността на учениците. Не било вярно, че ученик бил пострадал.

В т. 5 от заповедта не било отчетено, че ищцата била извършила необходимото за нормалното и точно провеждане на националните състезания по математика и български език. Ищцата била възложила тези мероприятия на помощник-директор на училището и необосновано било прието, че е допуснала нарушение по чл. 187, т. 7 от КТ, тъй като Министъра на образованието и науката не й се явявал работодател.

Неразбираемо било изложението в т. 6 на заповедта, както като фактически действия, с които е нарушен чл. 82 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. на МОН, уреждащ с какъв цвят химикал се отстраняват допуснати по документите грешки и с колко черти, така и за конкретното й виновно поведение.

В т. 7 и т. 8 от заповедта за уволнение също липсвало конкретно, точно описание на дисциплинарно нарушение и кои са доказателствата, които го установявали. В общ план се посочвали нередовности при водене на книгата за контролната дейност и материалната книга на училището. Не били отграничени преките задължения на съответните лица от общите ръководни функции на директора. Началника на РИО се позовавал на общи устройствени норми, каквито били чл. 147 от ППЗНП и чл. 7, чл. 24 от Наредба № 4 от 2003 г. на МОН в опита си да обоснове виновно поведение.

Подобна било и при приетото за нарушение по т. 9 от заповедта - отношенията по приемане на упоменатите дарения са се развивали без участие на ищцата и към момента на проверката съответните свидетелства за дарение не били представени за подпис от съответното длъжностно лице натоварено с изготвянето им.

По т. 10 от заповедта не били описани конкретни дисциплинарни провинения.

Нито едно от приетите за дисциплинарни нарушения не се обхващало от определението за нарушение на трудовата дисциплина дадено в чл. 186, изр. 1 от КТ. Нито едно от тях не било затруднило нормалното протичане на учебно-възпитателния процес и съответно осъществяването на държавната образователна политика, което било основното изискване в дейността на директор на учебно заведение. Преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ, работодателят е следвало да извърши спрямо тези критерии, но подобна изобщо липсвала, поради което и уволнението й било незаконосъобразно.

Заповедта за уволнение била незаконосъобразна и поради това, че била издадена след изтичане на срока за реализиране на дисциплинарна отговорност по чл. 194, ал. 1 от КТ.

Твърди, че в резултат на уволенението останала без работа за срок от 6 месеца, за което време ответната страна следвало да и заплати по 755,20 лева на месец или общо за 6 месеца сумата 4531,20 лева.

Моли съда да признае уволнението й за незаконно и да отмени Заповед № III-301/15.06.2010 г. на Началник на РИО – Хасково,  да бъде възстановена на предишната работа и да осъди ответника да и заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението – 6 месеца по 755,20 лева или общо сумата 4531,20 лева. Претендира разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1. т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Й.,***, и в писмена защита от адв. Й., поддържа претенцията си, като развива доводите за незаконосъобразност на уволнението.

Ответната страна СОУ „Неофит Рилски”, чрез процесуалния си представител адвокат П. ***, в установения срок извършва отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявеният иск.

Твърди, че е спазено изискването на чл. 333, ал. 1 КТ, като е поискано и получено разрешение за уволнение от Дирекция „Инспекция по труда".

Необосновани били твърденията на ищцата, че Началника на РИО на МОМН като орган по назначаването й не е извършил задължителна преценка по чл.189, ал. 1 от КТ на нарушенията, нито пък, че не е направил това за всяко едно от посочените нарушения. Не било налице и необоснованост на уволнителната заповед.

Ищцата имала наложено и друго дисциплинарно наказание „Забележка" със Заповед № 54/22.02.2010 г. на Началника на РИО на МОМН - Хасково за неизпълнение на дадените й предписания за отстраняване на допусканите от нея нарушения на трудовите й задължения по заповеди № II-184/01.03.2009 г. и № V-446/03.11.2009 г. и била продължила да не изпълнява предписанията и трудовите си задължения.

Всяко едно нарушение било конкретизирано с оглед изискванията на чл.195, ал.1 от КТ.

Правните норми на чл. 147, ал.7 от ППЗНП и чл.16 ал.10 от ЗНП били императивни, регламентиращи основните задължения на директорите на училищата, които тя била задължена да спазва.

Възприятията и оценката на ищцата за работата й като директор на училището обаче не съвпадали с тези на колектива на училището, и в продължение на месеци негови представители изразявали недоволство от стила и методите й на работа, което предизвиквало проверки от различни инстанции.

Несъстоятелни били твърденията, че неправилно в т. 2 от заповедта не са посочени заповедите, в които не били изписани точно правните основания за издаването им. Подробно описване не било необходимо още повече, че с малки изключения такива били всички издавани от ищцата.

Ненадлежно била водена заповедната книга на училището, в която при проверката било отразено, че има невписани над 70 заповеди. Същите били вписани едва след проверката от РИО на МОН и Констативен протокол № 32/23.02.2010 г.. Издадените заповеди били без правно основание, имало такива, от които не можело да се разбере смисъла им, имало и заповеди, доказващи неправилна номерация, неподписани от директора. Не били довеждани до знанието на длъжностните лица, поради което и не били изпълнявани.

Имало издадена от директора заповед относно воденето на заповедната книга от техническия секретар на училището - но същата не била връчена на лицето за сведение и изпълнение и респективно не може да породи правни последици.

Ищцата била наказана за това, че не е контролирала като директор на СОУ как се води заповедната книга, което е нейно задължение съгласно чл. 187, т. 12 от ППЗНП и тъй като не е изпълнила това си задължение е ангажирана дисциплинарната й отговорност.

Контроланта дейност по отношение на директорите на училищата била уредена с Инструкция № 1 за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета, обн. ДВ бр.17/17.02.1995 година, според която дейността на директорите на училищата подлежи на контрол /чл. 1, т. 1 и 2/. В чл. 2 се уреждал вида и обема на контрола, включително върху приложението и изпълнението на нормативните актове /чл. 1, т. 8/, правилното водене и съхраняване на училищната документация /чл. 2, т. 5/. Регламентирани били и функциите на началниците на РИ на МОМН в осъществяването на контролната дейност на работата на директорите на училищата -чл. 10, ал. 1, т. 1 от Инструкцията. Тези правомощия били регламентирани и в чл. 144, ал. 2, т. З от ППЗНП задължаваща и упълномощаваща РИО на МОМН да конролира приложението и спазването на държавните образователни изисквания в училищата, както и в чл. 8, ал. 1 т. 3, чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 16 и сл. от Правилника за устройството и дейността на РИО на МОМН.

Необжалването на заповеди на даден работодател не означавало, че същия ги е изготвял в съответствие с изискванията на закона, а и в действителност имало жалби срещу дейността на директора.

Без основание било твърдението на ищцата, че Началника на РИО на МОМН не бил органа, който да следи за точното прилагане на Административно процесуалния кодекс. Посочената в заповедта правна норма на чл. 59 от АПК регламентирала изискванията за издаване на административни актове от всички длъжностни лица и в качеството си на директор на СОУ ищцата имала задължение да я спазва, а висшестоящия орган имал задължение, сезиран или не, да контролира дали я е спазила. Това били част от контролните правомощия на Началника на РИО регламентирани в чл. 8, ал. 1, т. 5, чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на РИО на МОМН.

Необосновани и неправилни били твърденията на ищцата, че ответникът бил превишил правата си като в т. 3 от заповедта, като се произнасял по валидността на трудовите договори, сключени между нея като работодател и учителите в училището, тъй като не й се търсила дисциплинарна отговорност за изменение на трудовите договори - увеличение с 5 % на заплатите на учителите, а затова, че след като са постигнали съгласие и тези договорености са оформени с допълнителни споразумения, подписани от двете страни, тя едностранно е отменила заповедта си и така е анулирана допълнителни споразумения, по които има друга подписала ги страна, действуваща добросъвестно. Не била изпълнила договореностите по тези споразумения и за месеците януари и февруари 2010 година, учителите не били получили договореното увеличение на заплатите си. Дисциплинарната й отговорност се търсила, защото ищцата едностранно била изменила трудово правоотношение в нарушение на чл.118 от КТ. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредба № 2/18.02.2008 година за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета ищцата е следвало да договори работните заплати само в рамките на утвърдения бюджет и тя е посочила в заповедта, че 5 % увеличение е за сметка на икономии на средства.

Не отговаряло на истината твърденията на ищцата в исковата молба, че нямало случай на изплатено по - ниско възнаграждение от дължимото в договора. Не съответствувало на истината твърдението на ищцата, че ответника бил извършвал проверки в тази насока и не бил констатирал нарушения.

Неправилно било твърдението на ищцата, че дейността й като работодател, свързана с трудовите правоотношения на работниците не подлежи на контрол - напротив съгласно чл. 144, ал. 2, т. 3 от ППЗНП и чл.7, т. 4 от горепосочената инструкция, подлежал на контрол дейността по прилагането на КТ, както и на другите подзаконови и законови нормативни актове по ТРЗ. Чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието, задължава началниците на РИО да извършват цялостни, тематични и текущи проверки по план на всички училища, детски градини и обслужващи звена, каквато била извършена по надлежния ред.

За проведената екскурзия до София нямало никакви документи, изготвени от директора. Съгласно Наредба № 2/24.04.1997 г. за организиране и провеждане на детския и ученически отдих и туризъм   /чл. 8/ екскурзиите са форма на организиран отдих  на  децата  и  учениците  и   координацията  и  контролът  върху  същите  се осъществявал от РИО на МОМН- /чл. 4, ал. 2/ . Поради това чл. 12 от горепосочената Наредба с императивни правни норми определя множество задължения на директора в тази  насока,  а именно - издаване на заповед със задължително съдържание за провеждане на конкретната екскурзи определено в чл. 12, ал. 1, т. 1; командироване на служители; дейност по организация и контрол по т. 3 - 9, а при провеждането й в учебно време, какъвто е бил случая директора организира, осигурява и контролира преструктурирането на учебното съдържание. Такава дейност не е извършена от директора и в училището няма нито една негова заповед, от която да се установи, че е изпълнил тези си задължения. Ищцата не е изпълнила като директор на СОУ задълженията си по чл. 12а от същата наредба и не е уведомил РИО на МОМН Хасково за горепосоченото мероприятие, което уведомление е също в определена от правната норма - чл. 12а, ал. 1 съдържание и с приложения съгласно ал. 2, които уведомление и приложения се представяли в определен срок - а именно този определен в ал. 3. Поради това нямало и писмено становище на Началника на РИО на МОМН Хасково. Същите изисквания имало и за участието в състезания, където ищцата имала издадени само две заповеди, които не съдържали всички задължителните реквизити и не били надлежно връчени на водачите на отборите. Невярни са и твърденията й за предприетите от нея мерки за безопасност на учениците, защото имало пострадал ученик.

Твърденията на ищцата, че нямала задължения по отношение на организацията на националните състезания по математика и български език и литература, не били съобразени с нормативните актове.

Твърденията й, че министъра на образованието не се явявал неин работодател противоречало на разпоредбите на Закона за народната просвета /чл. 34 ал. 4/ и Правилника за неговото приложение, в който чл. 141, ал. 1 и чл. 143 определяли министъра като орган за управление в системата на народната просвета и като такъв осъществяващ и контрол върху дейността на всички училища /чл. 35 от ЗНП/. В тази насока ищцата имала и задължения по чл. 4, т. 1 от горепосочената инструкция.

В т. 6 от заповедта за налагане на дисциплинарното й наказание е констатирано неправилно отстраняване на грешки в документите, които е изготвила ищцата като директор на училището в разрез с реда за поправки, определен в Наредба № 4/16.04.2003 година за документите в системата на народната просвета.

Документацията на училището била пълна с грешки, пропуски, неточности, неверни данни, поправки, добавки, зачертавания, нови номерации, номерации с допълнително прибавени букви, и директорката не била упражнила контрол за недопускане на воденето на документацията на училището по този начин. В случая инспектиращите били имали предвид книгата от заседанията на Педагогически съвет, на който съгласно чл. 147, ал. 2 от ППЗНП директора на училището е председател и осигурява изпълнението на решенията му, която правна норма била възприета и Правилника за вътрешния ред на училището.

Тъй като съгласно чл. 150 от ППЗНП Педагогическия съвет бил специализиран орган за разглеждане и решаване на основните педагогически въпроси, ищцата като негов председател, с оглед изпълнение на решенията на Педагогическия съвет, отговаряла за цялостната му дейност, включително и за правилното, своевременно и точно водене на книгата с протоколите на неговите решения съгласно чл.152 ал.4 от ППЗНП. Това задължение ищцата не била изпълнявала, въпреки нееднократните й предписания в тази насока, които са задължителни. Вместо това книгата с протоколите от заседания била приписвана по нареждане на ищцата.

Освен, че книгата за протоколите от заседанията на Педагогическия съвет не отговаряла на изискванията по чл. 5, ал. 4 от Наредбата № 4/2003 г. за документите в системата на народната просвета, в нея не били вписвани присъстващите учители, вписвали се като присъствуващи лица, които били в отпуск, вписвали се като приети документи, на дата, когато е нямало заседание на педагогическия съвет. Имало несъответствие между вписания дневен ред и реално разгледаните въпроси. Имало протокол за заседание, което въобще не се е състояло. Ищцата започнала работа в училището на 15.12.2008 г., като необяснимо защо била вписана в списъка на педагогическите кадри в Протокол № 1/15.10.2008 г..

В тази насока при няколко предходни проверки, включително и тази отразена в Констативен протокол 12/19.01.2009 година и доклада към него било констатирано, че книгата да заседанията на ПС не се водила според изискванията на горепосочената правна норма. Дадени били предписания за отстраняване на нередовностите. Същите не били изпълнени и ищцата била наказана дисциплинарно, но не изпълнила предписанията на РИО на МОМН и продължила същата практика.

В Плана за контролната дейност на ищцата за 2009/2010 учебна година в т. 2.1.9 било вписано, че тя като директор следва да проверява книгата с протоколите от заседанията на ПС - след всяко заседание. Необосновани били твърденията на ищцата относно посоченото нарушение - неосъществяване на контрол за вписванията в контролната книга на училището. Книгата не отговаряла на изискванията на чл. 7 от Наредбата за документите в системата на народната просвета - книгата за контролната дейност на директора не била водена редовно и не регистрирала контролната дейност. Ищцата имала контролни правомощия и задължения по чл. 4 от горепосочената Инструкция № 1 за контролната дейност в системата на народната просвета, които не е изпълнявала в пълен обем. В Чл. 4, т. 8 било постановено, че директора следва да контролира правилното водене на училищната документация, това е задължение и по длъжностната и характеристика, което обезмисляло твърденията на ищцата на кого какви задължения била възложила и кой не си ги изпълнявал, още повече че заповедите, с които тя възлагала такива задължения въобще не били доведени до знанията на съответните длъжностни лица, което се установявало от тези писмени доказателства.

Необосновани били твърденията на ищцата, че не носила отговорност за водене на материалната книга на училището, които твърдения не съответствуват на задълженията й и по длъжностна характеристика и съгласно разпоредбите на Наредба № 4/2003 година за документите в системата на народната просвета. Ищцата не се подписвала на материалната книга. А това било нейно ежедневно задължение. Щом едно задължение, което тя е имала да изпълнява по силата на нормативен акт, с оглед длъжността, която е заемала или й е задължение по длъжностна характеристика, или от друг източник - Правилника за вътрешния трудов ред, Колективния трудов договор и прочие и тя не го е изпълнила било налице виновно поведение, нарушение на трудовата дисциплина и респективно се ангажирала дисциплинарната й отговорност.

Налице били виновни действия и бездействия на ищцата в случая на неизпълнение на трудови задължения.

Книгата за даренията, нито била водена правилно съгласно изискванията на чл.11 от ППЗНП, нито били изготвяни класьорите за даренията, не била водена по финансова година, съгласно изискванията на чл. 11 ал. 4 от Наредбата и нямало заповед, изискваща се от тази правна норма за лице, което да води класьора със свидетелството за даренията.

В констативния протокол имало констатации за незавеждане на сумите за даренията. Посочената правна норма създавала за ищцата задължения, които не била изпълнила и съответно била ангажирана дисциплинарната й отговорност.

Неоснователни били и доводите на ищцата, че в т. 10 от заповедта проличавал субективизма при уволнението и й се приписвали като дисциплинарни нарушения такива на морални норми, включени в Етичния кодекс на работещи с деца. Задълженията по този кодекс били задължения на директорите на училища и учителите, регламентирани като задължения по ЗНП и ППЗНП и същите били част от длъжностната й характеристика.

Заповедта за уволнение на ищцата не била издадена след изтичане на сроковете по чл.194 от КТ.

Правилата на дисциплинарното производство били спазени от Началника на РИО на МОМН.

След като е узнал за извършените от ищцата дисциплинарни нарушения в определения срок същия й е поискал надлежно обяснения с писмо № 326/30.03.2010 година съгласно чл. 193 от КТ по реда и в определените срокове. Но ищцата била представила болнични за отпуск за временна неработоспособиост и била дала писмените си обяснения на 31.05.2010 година заведени в РИО на МОН с писмо № 326/31.05.2010 година-датата когато се върнала на работа.

Оспорва и предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Претендира разноски.

В съдебно заседание и в писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа отговора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е спорно, а и видно от документите по трудовото досие на ищцата, същата е заемала длъжността Директор на СОУ “Неофит Рилски” – Харманли, по силата на Трудов договор № ЛС-49/12.12.2008 г., сключен с Регионалния инспекторат по образованието /РИО/ – Хасково, след успешно издържан конкурс.

Със Заповед № III-301/15.06.2010 г. на Началник на РИО – Хасково на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 187, т. 7, т. 10, пр. първо и последно от КТ, като в заповедта е отразено, че са спазени разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и при отчитане на предишно наказание по чл. 188, т. 1 от КТ. На основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ  трудовотото правоотношение с ищцата било прекратено.

Заповедта била връчена на ищцата на 15.06.2010 г..

В 10 точки от заповедта са описани нарушенията вменени на ищцата и обосноваващи налагането на дисциплинарното наказание “Уволнение”.

В т. 1 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

- Ищцата не била осъществила контрол от 11.01.2010 г. до 23.03.2010 г. върху дейността на техническия секретар правилно да води Книга за регистриране заповедите на директора, с което не била изпълнила задълженията си по чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 12 от ППЗНП, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 16.04.2003 г. на МОН за документите в системата на народната просвета, както и задълженията си, определени в раздел V – Отговорности, т. 1.3. от длъжностната характеристика, да контролира и отговаря за правилното водене на документацията в училището. Конкретно се сочи, че в периода от 11.01.2010 г. до 23.03.2010 г. са издадени над 70 заповеди от директора, които не били регистрирани в книгата;

- Ищцата не била спазила и осигурила прилагане на държавните образователни изисквания, отнасящи се за документите за системата на народната просвета, а именно, за Книгата за регистриране заповедите на директора, като тя не отговаряла на изискванията да е прошнурована и номерирана, с което не е изпълнила задълженията си по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ППЗНП, вр. чл. 16, т. 10 от ЗНП, вр. чл. 85 - Наредба № 4 от 16.04.2003 г., както и задълженията си, определени в раздел V - Отговорности, т. 1.2. от длъжностната си характеристика да спазва и осигурява прилагане на държавните образователни изисквания, отнасящи се за документите за системата на народната просвета,

с които не е спазила чл. 126, т. 13 от КТ, като не е спазила свои трудови задължения, които произтичат от нормативен акт /ЗНП, ППЗНП, Наредба № 4/ от трудовия й договор и от характера на работата /т. 3 от Трудовия договор/, поради което е осъществила хипотезата на чл. 187, т. 10 от КТ – нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, и определени при възникването на трудовото правоотношение.

В т. 2 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

Ищцата не била спазила изискванията на чл. 126, т. 7 от КТ вр. с раздел IV, т. 8 от длъжностната характеристика на директор на общинско училище, като не била изпълнила законните нареждания на началника на РИО - Хасково /дадените предписания/, поради което била приложима разпоредбата на чл. 187, т. 7 от КТ - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на законните нареждания на Началника на РИО - Хасково.

Конкретно се посочва, че със Заповед № I-59/24.02.2010 г., издадена от Начлника на РИО – Хасково на ищцата било предписано при издаване на заповедите си да изписва точните правни основания, които да съответстват на фактическата част от съдържаниято на заповедите.

Към 23.03.2010 г. ищцата не била изпълнила точно предписанията, като продължава да издава заповедите си без да изписва точните правни основания, а упоменавала общо чл. 147 от ППЗНП. Не спазвала изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за формата и съдържанието на заповедите си. Не личало адресатите им да са запознати със тях срещу подпис.

В т. 3 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

- В качеството си на директор на СОУ „Неофит Рилски" - гр. Харманли и на работодател, на практика ищцата едностранно била намалила основното месечно трудово възнаграждение на учителите, което било в нарушение на чл. 118 от КТ, с който се въвежда забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение.

- В качеството си на работодател директорът не бил спазил разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, тъй като изплащал не уговореното, а по-ниско възнаграждение на учители за месеци януари и февруари на 2010 г..

Посочва се, че на 08.12.2009 г. ищцата била сключила допълнителни споразумения към трудови договори с учителите в училището за увеличение на месечното трудово възнаграждение с 5%, считано от 01.12.2009 г.. На 21.12.2009 г. ищцата със Заповед № 404-105 е наредила да се отмени издадената заповед за увеличение на трудовото възнаграждение, като учителите отказали да подпишат допълнителни споразумения за намаляване на възнаграждението им. На учителите се изплащало възнаграждение по – ниско от уговореното по споразуменията от 08.12.2009 г. за месеците януари и февруари 2010 г..

С горното ищцата не била спазила изискванията на чл. 126, т. 13 от КТ, като не е изпълнила свои трудови задължения, които произтичат от трудовия й договор и от характера на работата /т. 3 от Трудовия договор/ вр. с раздел V, т.1.10 от длъжностната характеристика на директор на общинско училище правилно да прилага КТ в дейността на училището, поради което е приложима разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение.

В т. 4 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

- На 23.03.2010 г. ученици от СОУ „Неофит Рилски" - гр. Харманли били участвали в „окръжен" турнир по волейбол в гр. Димитровград без да е издадена заповед от ищцата за пътуване на ученици от повереното и училище от гр. Харманли до гр. Димитровград, съгласно изискванията на чл. 12, ал, 1, т. 1 от Наредба № 2 от 24.04.1997 г. на МОН за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм. Не били извършени и останалите действия, посочени по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8. т. 9 на чл. 12, ал. 1 от същата наредба. Ищцата не била спазила и процедурата по чл.12а от Наредба № 2 от 24.04.1997 г. на МОН за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм - да уведоми РИО гр. Хасково и да представи в писмена форма изискуемата задължителната и предварителна информация за пътуването на учениците. На състезанието ученикът Борислав Красимиров Христов от 9в клас си бил счупил ръката.

- На 19.03.2010 г. 14 ученици от СОУ „Неофит Рилски" - гр. Харманли били пътували с директора до гр. София като също не е спазена процедурата по чл. 12 и чл. 12а от Наредба № 2 от 24.04.1997 г. на МОН - директорът да уведоми РИО - гр. Хасково и да представи в писмена форма изискуемата, задължителната и предварителна информация за пътуването на учениците.

С горното ищцата не била спазила изискванията на чл. 126, т. 13 от КТ, като не е изпълнила свои трудови задължения, които произтичат от нормативен акт /Наредба № 2/24.04.1997 г./, поради което била приложима разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативни актове.

В т. 5 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

Ищцата нарушила Заповед № РД 09-1514/07.09.2009 г.  на министъра на образованието, младежта и науката, с която се определя графикът за провеждане на националните състезания в средните училища през учебната 2009/2010 година, като в СОУ „Неофит Рилски"   - гр. Харманли не била спазена датата и часа на провеждане на националното състезание по български език и литература и по математика. Вместо  състезанието по български език и литература да се провежда на 20.02.2010 г., а по математика на 21.02.2010 г. от 09.00 часа за всички училища в страната, в  СОУ  „Неофит  Рилски"    -  гр.Харманли  националните  състезания били проведени на 25.02.2010 г. от  13.30 часа - по български език и литература и на 24.02.2010 г. от 14.30 часа - по математика.

С това ищцата не била спазила изискванията на чл. 126, т. 7 от КТ, вр. с раздел IV, т. 8 от длъжностната характеристика на директор на общинско училище, като не е изпълнила законните нареждания на Министъра на образованието младежта и науката /Заповед № РД 09-1514/07.09.2009 г./, поради което била приложима разпоредбата на чл. 1 87, т. 7 от Кодекса на труда - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на законните нареждания на Министъра на образованието, младежта и науката.

В т. 6 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

След като при предходни проверки на Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият  съвет  били дадени предписания от комисии  от  РИО  -  Хасково, за отстраняване на установени пропуски във връзка със законосъобразността на взетите решения съгласно чл. 150, ал.1 вр. с чл. 152, ал. 2 и ал. 4 от ППЗНП, било предприето от ищцата неточно и неправилно изпълнение на предписанията - вместо да се преустановят нарушенията била преписана цялата протоколна книга, като са отстранени нарушенията в старите, вече проверявани протоколи и били допълнени с нови моменти - в протокол № 4 от 07.01.2009 г., протокол № 5 от 27.01.2009 г., протокол № 7 от 13.03.2009 г., протокол № 9 от 16.04.2009 г, бил добавен текст със съдържание: „т. 1 Разглеждане изпълнение на решенията от предния ПС", като такова разглеждане не е извършвано.

Тези действия били в нарушение на чл. 82 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. на МОН за документите за системата на народната просвета за реда за отстраняване на допуснати грешки в документите.

С това ищцата не е спазила изискванията на чл. 126, т. 7 от КТ, вр. с раздел IV, т. 8 от длъжностната характеристика, като не е изпълнила точно законните нареждания па Началника на РИО Хасково, поради което била приложима разпоредбата на чл. 187, т. 7 от КТ - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение па законните нареждания на Началника на РИО - Хасково.

Във връзка с това ищцата не била спазила изискванията и на чл. 126, т. 13 от КТ, като не е изпълнила свои трудови задължения по чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 12 от ППЗНП да осъществява контрол за правилното водене и съхраняване на документацията, а именно Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият съвет, които задължения произтичат от нормативен акт /ППЗНП/. Приложима била разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативни актове, и определени при възникването на трудовото правоотношение.

В т. 7 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

В Книгата за контролната дейност на директора и класьора към нея, липсвали констативни протоколи с номера от № 1 до № 12 и воденето на книгата и протоколите към нея било формално. Действително осъществените от ищцата проверки и отразени в книгата за контролната дейност на директора не отговарят по дати и теми на Плана за контролната дейност на директора. Не са предприемани действия от директора при констатиран голям брой отсъстващи ученици. Книгата за контролната дейност на директора не била прошнурована и номерирана.

С това ищцата не била изпълнила задълженията си по чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 12 от ППЗНП, вр. чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/16.04.2003 г., вр. с раздел V, т. 1.3 от длъжностната характеристика, правилно да води и съхранява документацията в училището и не била изпълнила и задълженията си по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ППЗНП, вр. чл. 16, т. 10 от ЗНП, вр. чл. 85 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. - да спазва и прилага държавните образователни изисквания, отнасящи се за документите за системата на народната просвета, а именно книгата да е прошнурована и номерирана.

С това ищцата не била спазила изискванията на чл. 126, т. 13 от Кодекса на труда, като не била изпълнила свои трудови задължения, които произтичат от нормативен акт /ЗНП, ППЗНП, Наредба № 4 на МОН от 2003 г./, поради което била приложима разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, и определени при възникването на трудовото правоотношение.

В т. 8 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

В Материална книга за взетите часове не били вписани от всички учители темите на преподаваното учебно съдържание за всеки час и всеки ден от учебната година, както и че Материалната книга не била заверявана от ищцата с подпис и кръгъл печат в периода от 16.03.2010 г. до 22.03.2010 г..

С това ищцата не била изпълнила задълженията си по чл. 147, ал. 1, т. 12 от ППЗНП, вр. с чл. 24, ал. 3 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г., ежедневно да заверява материалната книга, да отговаря за правилното й водене и съхранение, както и задълженията си по чл.147, ал, 1, т. 1 от ППЗНП да упражнява контрол върху учителите за ежедневното вписване на темите от взетите учебни часове.

С това ищцата като директор не била спазила изискванията на чл. 126, т. 13 от КТ, като не била изпълнила свои трудови задължения, които произтичат от нормативен акт /ППЗНП, Наредба №4 на МОН от 2003 г./, поради което била приложима разпоредбата на чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, и определени при възникването на трудовото правоотношение.

В т. 9 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

При разговор с учителите от СОУ „Неофит Рилски" - гр. Харманли с комисията от РИО-Хасково, двама от тях - З.Ж. и Веска Д.   са заявили, че за патронния празник на училището 25 март през 2009 г. са дарили на училището сумите, съответно - 140 лева и 100 лева. На дарителките   не   били  издадени   свидетелства  за  дарение   и   самите  дарения   на  били регистрирани в Книгата за дарения на училището, което е в нарушение на чл.11, ал. 1, вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 па МОН от 2003 г., всички видове дарения да се регистрират в Книгата за регистриране на даренията и на дарителите да се издава свидетелство за дарение.

Ищцата не била осъществила контрол върху служителите си, отговарящи за воденето на Книгата за регистриране на даренията, с което не е изпълнила задълженията си по чл. 147, ал. 1, т. 12 от ППЗНП да контролира за правилното водене на документацията в училището.

С това ищцата като директор не била спазила изискванията на чл. 126, т. 13 от КТ, като не била изпълнила свои трудови задължения, които произтичат от нормативен акт /ППЗНП, Наредба № 4 на МОН от 2003 г./, поради което била приложима разпоредбата на чл. 187, т. 10 КТ - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, и определени при възникването на трудовото правоотношение.

В т. 10 от заповедта се посочват и обосновават следните нарушения:

При разговори на комисията от РИО-Хасково с помощник - директорите на училището и с учители, последните били заявили, че липсвал диалог в работата им с ищцата, което се отразява на качеството и ефективността на работата. Липсвали отношения на уважение, доверие, сътрудничество и колегиалност, по смисъла на Раздел III, т. 24 от длъжностната характеристика на директор на общинско училище във връзка с чл. 35 от Етичния кодекс на работещите с деца, което влошавало психоклимата в училището.

 С това ищцата не била спазила изискванията на чл. 126, т. 13 от Кодекса на труда, като не била изпълнила свои трудови задължения, които произтичат от трудовия й договор и от характера на работата /т. 3 от Трудов договор/, поради което била приложима разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудови задължения определени при възникването на трудовото правоотношение.

Описаните в Заповедта за уволнение факти относно нарушения извършени от ищцата са възпроизведени буквално от Констативен протокол  КП-32/29.03.2010 г., съставен за извършена на 23.03.2010 г., проверка от комисия при РИО – Хасково в СОУ „Неофит Рилски” – Харманли. Констатациите в протокола са възпроизведени буквално и в Доклад на комисията към констативния протокол.

Видно от Заповед I-54/22.02.2010 г. на Началника на РИО – Хасково, ищцата е била наказана със „Забележка”, за допуснати дисциплинарни нарушения, както следва:

1. На 11.01.2010 г. не дала адекватна информация на проверяващата комисия от РИО – Хасково за отсъствия от час на учениците от XIIб клас;

2. Към 11.01.2010 г. в едногодишен срок назад ищцата била извършила 4 проверки на организацията на учебно-възпитателната работа и шестнадесет административни проверки, с което не била изпълнила задълженията си по плана си за контролната дейност в училището, приет в изпълнение на задълженията и на директор на общинско училище. С това нарушила чл. 147, ал. 1, т. 1 от ППЗНП, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4 от Инструкция 1/1995 г. за провеждане на контролната дейност в системата на народната просвета, вр. раздел VI, т. 1.6 от длъжностната й характеристика;

3. Към 11.01.2010 г., 18 дни преди края на учебния срок на учебната 2009/2010 г. ищцата не била предприема нужните действие и мерки, за да се преустановят нарушенията, изразяващи се в липса на оценки от входното равнище, липса на ритмичност на оценяването и необходим брой оценки на ученик;

4. Към 11.01.2010 г. ищцата не била направила необходимото, за да бъдат изпълнени в определения срок, връчените й заповеди на Началника на РИО-Хасково за задължителни предписания по чл. 18 от Правилника за устройство и дейността на регионалните инспекторати по образованието:

-  Заповед № II-184/31.03.2009 г., съгласно която следва: 1 - да бъде извършен контрол   по   отношение   воденето   на  книгата  с   протоколите   от   заседанията  на педагогическия  съвет,   във  връзка  със  законосъобразността  на  взетите  решения, съгласно чл. 150, ал.1 вр. с чл. 152, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета след всяко заседание, със срок за изпълнение-след всяко заседание на ПС;   2 - да се извършат проверки от директора за присъствието на учениците в учебни часове във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, със срок за изпълнение-ежемесечно.

-  Заповед № V-446/03.11.2009 г., съгласно която директорът трябва да осъществява контрол върху воденето на книгата за протоколите от заседанията на педагогическия    съвет    и    законосъобразността   на   взетите   решения,    със    срок за изпълнение - съгласно Плана за контролната дейност на директора.

С  горното директорът не бил изпълнил нареждания на Началника на РИО-Хасково и бил нарушил т. 8 от раздел IV от длъжностната характеристика на директор на общинско училище.

Заповедта била връчена на ищцата на 23.02.2010 г..

От 8 броя констативни протоколи съставени от служители на РИО – Хасково се установява, че в периода януари 2009 г. – май 2010 г. са били извършвани и други проверки в СОУ „Неофит Рилски” Харманли.

В Констативен протокол № КП-12/19.01.2009 г. било отразено, че в училището е констатирано, че тематичните годишни разпределения на всички преподаватели не били изготвени по единен образец. В разпределенията не се отбелязвало наложилото се преструктуриране на темите от учебния материал, когато учителят отсъствал по болест. Датите за провеждане на класни работи утвърдени със заповед били променени без това да е отразено, дори в дневниците на паралелките.

В Констативен протокол № КП-92/28.08.2009 г. било отразено, че комисията на РИО – Хасково е извършила проверка по повод жалба на колектива на училището до МОМН. При извършената проверка не били установени твърдените в жалбата нарушения на директора. Напротив, установило се, че няма неправомерно извършени назначения и сключени граждански договори, еднолично разходване на делегирания бюджет и ползване на политически протекции.

В Констативен протокол № КП-125/28.10.2009 г. било отразено, че комисията на РИО – Хасково извършваща проверката констатирала, че много от взетите решения протоколирани в книгата за заседанията на педагогическия съвет не били съобразени с разпоредбата на чл. 150 от ППЗНП, без да се уточнява какво точно се има предвид, а също, че имало допуснати грешки при изписването на решенията, без да се сочи какъв е характера на тези грешки.

В Констативен протокол № КП-13/16.02.2010 г. било отразено, че по повод писмо на колектива на училището била проведена среща-разговор с колектива, при която се установило, че през месец декември 2009 г. и през месец януари 2010 г. директорката предложила на общото събрание на колектива да се предоставят средствата от фонд СБКО на учител, който е в продължителен отпуск по болест и се нуждае от помощ, но общото събрание отхвърлило предложението. Ето защо в началото на месец февруари 2010 г. директорката издала Заповед № 440-141/01.02.2010 г., с която наредила средствата от фонд СБКО да се изплатят на служителите.

Отразено било, че не било изплатено 5%-ното увеличение на работните заплати считано от 01.12.2009 г.. При разговор с началника на АПФСИО в РИО на директорката било обърнато внимание, че с ПМС № 191/03.08.2009 г. е наложена забрана за извършване на разходи за увеличение на заплатите през 2009 г., което наложило на директора да отмени 5%-ното увеличение. Директорът бил взел решение считано от 01.01.2010 г. да се увеличи с 5% основната работна заплата.

Директорът със Заповед № 405-106/05.01.2010 г. бил назначил комисия, която е предложила проект за нови Вътрешни правила за работната заплата. На 10.02.2010 г. директорът е отправил покана към социалните партньори за работна среща за обсъждане на предложения проект, като към момента на проверката преговорите продължавали.

В Констативен протокол № КП-14/22.02.2010 г. било отразено, че проверката е извършена по повод уведомително писмо от колектива на училището до МОМН. В протокола отново са отразени констатациите относно отмененото 5%-но увеличение на работните заплати от 01.12.2009 г. и намерението да се извърши такова от 01.01.2010 г..

Комисията установила, че липсва решение от заседание на педагогическия съвет за начина на приемане на ученици в училището проведено на 18.12.2009 г.. Установила, че има разлика между протокол № 4 и препис-извлечението от него.

В Констативен протокол № КП-21/04.03.2010 г. било отразено, че не е констатирано разминаване в данните на учениците, не е допусната грешка при пресмятането на общия хорариум часове. Изпълнени били изискванията на Наредба № 4 за документите за системата на народната просвета.

В Констативен протокол № КП-30/26.03.2010 г. било отразено, че в училището бил изготвен план за провеждане на държавните зрелостни изпити, но не са проведени разяснения за провеждането им в часа на класа и на родителски срещи.

Директорът бил издал заповеди за определяне на училищните зрелостни комисии и заповеди за реда за подаване на заявленията за допускане за явяване на изпитите. Определено било място за подаване на заявленията, но подадените заявления не били заведени с входящ номер в дневника за входяща кореспонденция.

Не били поставени информационни табла със сроковете и графика на дейностите по организация и провеждане на изпитите и датите им.

В Констативен протокол № КП-51/13.05.2010 г. е отразена проверка на конкретен учител във връзка със сигнал за конфликт между учителя, ученици и родителите им.

В Констативен протокол № КП-55/15.05.2010 г. е отразена много добра организация за провеждане на държавен зрелостен изпит по български език и литература. Не били констатирани нарушения.

Към тази дата - 15.05.2010 г., видно от съдържащите се в личнотото трудово досие болнични листове ищцата е била в отпуск по болест считано от 06.04.2010 г. до 31.05.2010 г. с кратки прекъсвания от 2 дни.

Приетите по делото Писмо от Агенция за държавна финансова инспекция 11040002/05.04.2011 г.; Решение от 07.02.2011 г. на РС – Хасково по НАХД 1609/2010 г.; Писмо от РУП – Харманли изх. ЯХ-8659/19.08.2011 г., не са относими към спора, доколкото не са били взети предвид от наказващия орган при издаване на Заповедта за уволнение, поради което съдът не следва да ги обсъжда.

По делото са приети и други писмени доказателства, които съдът ще обсъди по-долу, във връзка със всяко от посочените в Заповедта за уволнение нарушения.

 

Нормата на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ регламентира правото на работодателя да прекрати трудовия договор без предизвестие когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.

Дисциплинарната отговорност на работника и служителя е уредена в Раздел III на Глава девета от КТ.

Съгласно чл. 186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.

Трудовите задължения на работника и служителя при изпълнение на възложената работа са посочени в 126 КТ, като  според т. 7 и т. 13 работникът и служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, и да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.

Тези задължения следва да се изпълняват точно и добросъвестно /чл. 125 КТ/

В чл. 187 са посочени конкретните нарушения на трудовата дициплина, пораждащи дисциплинарната отговорност, които съставляват неизпълнение на задълженията му по чл. 126 КТ.

В Заповедта за уволенние поведението на ищцата е квалифицирано като на нарушения по т. 7 и т. 10 на чл. 187 КТ.

В т. 7 и т. 10 на чл. 187 КТ, като нарушения на трудовата дисциплина са посочени неизпълнение на законните нареждания на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

За нарушения на трудовата дисциплина са предвидени три наказания: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение /чл. 188 КТ/.

Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

В чл. 190 КТ са уредени нарушенията, при които може да се наложи най-тежкото от дисциплинарните наказания – уволнение.

Съгласно тази норма дисциплинарно уволнение може да се налага, при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата; 6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер; 7. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Видно от Заповедта за уволнението нарушенията, за които е наложено наказанието са подведени под т. 7 - други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е издадена от Началника на РИО – Хасково, който е орган по назначаването и е компетентен да наложи дисциплинарно наказание и да прекрати трудовото правоотношение, съгласно чл. 192 КТ, във вр. с чл. 37, ал. 4 ЗНП.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

От доказателствата по делото се установи, че не са налице нарушения на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.

Видно от Писмо изх. № 326/30.03.2010 г., Началника на РИО – Хасково  е спазил изискването на закона, като е поискал обясненията на ищцата по съдържащите се в писмото 11 въпроса, 10 от които съвпадат изцяло с изложените в заповедта за уволнение основания за налагане на дисциплинарното наказание.

Видно от Писмени обяснения, вх. № 326/31.05.10 г., ищцата е извършила обяснения, които са обсъдени от Началника на РИО, при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание “Уволнение”, видно от съдържанието й – към всяко от десетте основания за налагане на наказанието, наказващият орган е коментирал  обясненията на ищцата, като не ги е приел за уважителни.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Видно от заповедта за уволнение тя е писмена и мотивирана, посочен е нарушителят, нарушенията, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 15.06.2010 г.

Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

По т. 1 от Заповедта за уволнение нарушениата са посочени като извършени в периода 11.01.2010 г. – 23.01.2010 г. и са установени на 23.03.2010 г..

По т. 2 от Заповедта, не е посочено кога са извършени нарушенията. Посочено е, че са установени към 23.03.2010 г..

По т. 3 от Заповедта, нарушенията са посочени като извършени на 21.12.2009 г. и през месеците януари и февруари 2010 г., и са установени на 23.03.2010 г..

По т. 4 от Заповедта, нарушенията са посочени като извършени на 19.03.2010 г. и на 23.03.2010 г. и са установени на 23.03.2010 г..

По т. 5 от Заповедта, нарушенията са посочени като извършени на 20.02.2010 г. и на 21.02.2010 г., доколкото на тези дати е следвало да се проведат съответните състезания по български език и математика, и е установено на 23.03.2010 г..

По т. 6 от Заповедта, не е посочено кога са извършени нарушенията. Посочено е, че са установени към 23.03.2010 г..

По т. 7 от Заповедта не е посочено, кога са извършени нарушенията.

По т. 8 от Заповедта, нарушението е посочено като извършено в периода 16.03.2010 г. – 23.03.2010 г. и е установено на 23.03.2010 г..

По т. 9 от Заповедта не е посочено, кога са извършени нарушенията.

По т. 10 от Заповедта не е посочено кога е извършено нарушението. Установено е на 23.03.2010 г..

Съдът намира, че Заповедта е издадена в двумесечният срок от установяване на нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 4-10, доколкото съгласно чл. 194, ал. 3 КТ, сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск.

От приетите по делото 4 броя болнични листове се установява, че в периода от 23.03.2010 г. – датата на установяване на нарушенията, до 15.06.2010 г. – датата на издаване на заповедта за уволнение, общо 84 календарни дни, ищцата е ползвала 48 календарни дни отпуск по болест, през което време съгласно посочената норма на чл. 194, ал. 3 КТ, давностните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ не са текли. От това следва, че заповедта относно нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 4-10 е издадена в рамките на 2-месечния срок от установяване на нарушението.

По нарушението по т. 1 от Заповедта за уволнение:

Видно от Констативен протокол  № КП-32/29.03.2010 г. същият е съставен за извършена на 23.03.2010 г., проверка от комисия при РИО – Хасково в СОУ „Неофит Рилски” – Харманли.

В т. 1 от Протокола са отразени констатациите, възпроизведени впоследствие в Заповедта за уволнение, а именно, че ищцата не е осъществила контрол от 11.01.2010 г. до 23.03.2010 г. върху дейността на техническия секретар правилно да води Книга за регистриране заповедите на директора, като за периода били издадени над 70 заповеди от директора, които не били регистрирани в книгата. Освен това Книгата за регистриране заповедите на директора не била прошнурована и номерирана.

Тези констатации са възпроизведени буквално и в Доклад на комисията към констативния протокол.

Видно от извлечение на Книга за регистриране на заповедите на директора, в същата е отбелязана извършена проверка на книгата на 23.02.2010 г. от члена на комисията Христина Боева, което е удостоверено след Заповед № 411а-112а/11.01.2010 г..

Видно от Заповед № 488-189/23.03.2010 г., към 23.03.2010 г. са издадени заповеди с номера между 411а и 488, като общия им брой е над 70.

Вещите лица по назначената експертиза дават заключение, че Книгата за регистриране на заповедите на директора е прошнурована и заверена с подпис на предходния директор и печата на училището, но не е номерирана. Не били открити нарушения относно последователността на вписването. Експертизата не може да даде заключение дали заповедите издадени след № 411а-112а/11.01.2010 г. са били издадени към 23.03.2010 г., без да са вписани в книгата.

Видно от дадените по образуваното дисциплинарно производство писмени обяснения на ищцата, същата признава обстоятелството, че в Книгата не са регистрирани заповедите й от 11.01.2010 г. до 23.03.2010 г., но сочи, че това било задължение на техническия секретар, възложени му с нарочна заповед.

От Заповед № 303а-4а/16.09.2009 г. на директора на СОУ „Неофит Рилски”, се установява, че с нея е възложено на техническия секретар на училището да води и съхранява Книгата за регистриране заповедите на директора.

Разпоредено е да се сведе заповедта до знанието на техническия секретар, но липсват доказателства това да е сторено.

Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ППЗНП, директорът на училището организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, а в т. 12 на същия член изрично е уредено задължението на директора да контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната документация и да съхранява учебната документация.

Тези нормативни задължения и отговорности са възпроизведени и в Длъжностната характеристика на ищцата за длъжността „Директор”, както тази, с която е запозната на 12.12.2008 г., така и тази от 22.01.2010 г. – Раздел III, т. 1, Раздел IV, т. 1 и  раздел V, т. 1.3. / или т. 3 от длъжностната характеристика връчена на 12.12.2008 г./.

Съгласно чл. 16, т. 10  ЗНП, държавните образователни изисквания се отнасят и до документите за системата на народната просвета, които съгласно чл. 17, т. 3 ЗНП, се приемат с наредба издадена от министъра на МОМН – Наредба 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета.

В чл. 4, т. 2 от Наредбата е нормирано, че в общинските училища се води Книга за регистриране заповедите на директора, тоест тази книга е определена като документ за системата на народната просвета.

В чл. 6 на Наредбата е регламентирано предназначението на Книгата, реквизитите й, начинът на воденето и съхранението й, лицето което я води.

Книгата за регистриране на заповедите включва както самата книга, така и класьори с оригиналите на заповедите.

Съгласно чл. 6, ал. 5 от Наредбата, книгата се води от директора или определено от него лице.

Съгласно посочените по-горе норми, директора носи задължението и отговорността за правилното водене на Книгата. При положение, че същият е възложил воденето на книгата на друго лице е длъжен да упражнаява контрол върху дейността на това лице. В конкретния случай се установи, че близо три месеца такъв контрол не е осъществяван.

Извършването на нарушението категорично се установи от приетите по делото доказателства. Спазени са сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

Налице е виновно нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в неизпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативен акт – ЗНП, ППЗНП, Наредба 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета,  а също така определени при възникването на трудовото правоотношение от трудовия договор и характера на работата определена по силата на  надлежно връчената на ищцата длъжностна характеристика, което обосновава реализирането на дисциплинарната отговорност на ищцата.

Следва да се отбележи, че неправилното водене на книгата за регистриране на заповедите на директора, което ищцата е допуснала, на фона на установените по делото многобройни заповеди с еднакви номера с добавени букви за отграничаването им, поражда основателно съмнение за антидатиране на заповеди, доколкото необяснимо е как при положение, че заповедите се издават от едно и също лице – директора, в рамките на един ден, той няма да знае, че в същия ден е издал друга или други заповеди със същия номер, като тази практика е системна, а не инцидентна.

Съгласно чл. 85 от Наредбата, Книгата следва да се прошнурова и да се номерира, когато не е номерирана фабрично.

Установи се от приетата експертиза, че Книгата е прошнурована, но не е номерирана. Воденето й е започнало от предишния директор на училището, който е бил длъжен да осигури номерирането й преди започване на воденето на книгата, но не го е сторил.

Безспорно е, с оглед посочените по-горе нормативни разпоредби, че ищцата като директор е била длъжна да отстрани пропуска на предишния директор и да номерира книгата, но доколкото не тя е започнала тази книга, съдът намира, че е обективно възможно с оглед натовареността на работата и липсата на опит, ищцата да не е забелязала липсата на номерация на книгата. Нарушението на трудовата дисциплина е несъществено само по себе си и не може да обоснове наказание уволнение, още повече и при липса на вредни последици.

По нарушението по т. 2 от Заповедта за уволнение:

Както бе установено по - горе в заповедта за уволнение, не е посочена дата или период на извършване на нарушението. Посочено е, че нарушението е установено към 23.03.2010 г.. Съдът намира, че не е налице съществено нарушение на чл. 195 КТ, доколкото от текста на Заповедта може да се направи извод, че наказващият е имал предвид, че нарушението е извършено в периода след  издаване на Заповед № I-59/24.02.2010 г. на Началника на РИО – Хасково до 23.03.2010 г., когато е установено. Ето защо съдът приема, че са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

От Заповед № I-59/24.02.2010 г. на Началника на РИО - Хасково, се установява, че е наредил на ищцата при издаване на заповеди да изписва точните основания от нормативната уредба, касаещи съдържанието на заповедите. Заповедта е издадена по повод констатации по Констативен протокол № КП-14/22.02.2010 г. от извършена проверка на СОУ „Неофит Рилски” – Харманли и е връчена на ищцата на 26.02.2010 г..

Видно от Констативен протокол № КП-14/22.02.2010 г., с който ищцата е била запозната, в т. 1 е посочено, между другото, че основанието на Заповед № 402-103/21.12.2009 г. е несъвместима със съдържанието. В протокола не се съдържат забележки относно други заповеди издадени от ищцата.

От приложените към заключението на вещите лица 20 броя заповеди, както и още два броя /№ 484-185/22.03.2010 г. и № 485-186/22.03.2010 г./ представени с отговора на ответника, издадени от ищцата след 26.02.2010 г., се установява, че 4 заповеди са издадени на основания чл. 147, ал. 1 ППЗНП; 3 – на основание чл. 147 ППЗНП; 3 - на основание чл. 147, т. 1 и правилника за организация на училищните игри; 3 – на основание чл. 147, ал. 1 и ал. 2, чл. 150, ал. 1, чл. 151, ал. 1 и ал. 2 и чл. 152 ППЗНП; 1  - на основание чл. 147 ППЗНП и чл. 22, т. 2 от Наредба 3;  1 – на основание чл. 147, ал. 1 във връзка с Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата на здравословни и безопасни условия на труд; 2 – на основание чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал. 2 от КТ, чл. 124, ал. 3 ППЗНП; 1 – на основание чл. 87, ал. 1, ал. 2 и чл. 88, ал. 2 от Наредба 4 за документите в системата на народната просвета; 1 – на основание чл. 8, т. 7 от Наредба 1/04.01.2010 г.; 1 - чл. 49 – ПДУ;  1 заповед  - № 470-171/05.03.2010 г. – без посочена правна норма; 1 – на основание чл. 164, ал. 1 КТ; 1 – чл. 325, ал. 1 КТ.

Чл. 147 ППЗНП урежда правата и задълженията на директора на училището.

В ал. 1, т. 1 на чл. 147 ППЗНП се посочва, че директора организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището. Тази обща разпоредба по мнение на съда правилно е била посочвана при издаване на съответните заповеди.

Разпоредбите на чл. 147, ал. 2, чл. 150, ал. 1, чл. 151, ал. 1 и ал. 2 и чл. 152 ППЗНП, касаят педагогическия съвет на училището, а конкретно чл. 152, реда и органа по свикването му – директора. Ето защо и в трите заповеди правното основание е правилно посочено.

Чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал. 2 от КТ, касаят въпроси свързани със обявяването на конкурс за заемане на свободни длъжности. В тази връзка е и чл. 124, ал. 3 ППЗНП. Макар и не съвсем прецизна, следва да се отбележи, че правната квалификация съответства с фактическата страна на заповедите и по – никакъв начин не ги опорочава.

Чл. 87, ал. 1, ал. 2 и чл. 88, ал. 2 от Наредба № 4 за документите в системата на народната просвета, уреждащи отчитането и унищожаването на документите с фабрична номерация са правилно посочени, с оглед фактическата страна на заповедта.

Правилно е посочена и нормата на чл. 8, т. 7 от Наредба № 1/04.01.2010 г., касаеща допълнително възнаграждение за служители участващи в проверка на изпитни материали от външно оценяване и олимпиади.

Правилно е посочено в съответната заповед като правно основание чл. 164, ал. 1 КТ – отнасящ се до правото на работничката или служителката да ползва отпуск за отглеждане на дете до 2 години.

Чл. 325 КТ също е посочен правилно с оглед на фактическата страна на заповедта, макар да не е прецизирана конкретната точка. Същото обаче по никакъв начин не я опорочава и не е увредило  работодателя или трети лица.

ПДУ /вероятно правилника за дейността на училището/ не е представен, поради което съдът не може да прецени съответствието на правното с фактическото основание за издаването на съответната заповед.

Една единствена заповед е без посочено правно основание, но от съдържанието й то може да бъде извлечено, доколкото е видно, че е издадена във връзка с НВМОП. Липсата на конкретно  правно основание не е опорочило заповедта и не е увредило интересите на работодателя.

Като цяло, видно от представените заповеди, правното основание за издаването им е достатъчно точно посочено, поради което съдът не кредитира заключението на вещите лица, които освен това не са компетентни да се произнасят по правни въпроси /поради което и задачата е неправилно допусната/.

Видно от приложените заповеди издадени от ищцата през месец септември 2009 г., същите са издадени на различни правни основания и сред тях определено не преобладава чл. 147 ППЗНП.

Дори да се приеме, че е налице нарушение, то съгласно 186 КТ, само виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.

В конкретния случай съдът не може да установи наличието на вина.

Ищцата не е с висше юридическо образование, което да и позволи правилна преценка на правните норми и съответно правилна квалификация на заповедите й. Обратното би означало неглежиране на юридическото образование и обезсмисляне на професии като юрисконсулт /с какъвто видно от доказателства разполага РИО – Хасково/ или адвокат.

Освен това ищцата е с ограничен управленски опит. Била е директор за около 1 година и 2 месеца, към момента на установяване на нарушението и видно от трудовата и книжка не е заемала ръководни позиции преди това – била е възпитател и начален учител.

Ето защо в конкретния случай съдът не установи виновно поведение. Видно от обсъдените заповеди ищцата се е старала да посочва правното им основание, но при липсата на необходимото юридическо образование, повече от направеното не би следвало да се очаква от нея.

Следва да се отбележи и следното – заповедта за уволнение в обсъдената по-горе част - относно правилното посочване на правното основание за издаване на заповедите, е неясна, доколкото дисциплинарно - наказващият орган не е посочил каква според него би следвало да е правната квалификация на заповедите на ищцата. Само поради това основание съдът намира заповедта за уволнение в тази и част за незаконосъобразна.

В т. 2 от заповедта за уволнение е вмъкнато като нарушение и това, че не личало адресатите на заповедите издадени от ищцата да са запознати с тях.

Това всъщност е едно обобщаващо твърдение. Видно от приетите по делото множество заповеди, адресатите на част от тях са се запознали със съдържанието им срещу подпис /Заповеди 486-187/22.03.2010 г., 481-182/18.03.2010 г. 480-181/18.03.2010 г. и други/.

Други заповеди са били сведени устно до знанието на адресатите им. Например от показанията на свидетеля М. и обстоятелството, че ученици са участвали в турнира по волейбол в Димитровград се установява, че заповедта е била сведена до знанието на свидетеля – неин адресат. От обстоятелството, че учителите в СОУ са изразили недоволството си от заповедта на директора да се отмени 5% увеличение на заплатите им и заповедта да върнат подписаните допълнителни споразумение за увеличението, показва, че тези заповеди са им сведени до знанието и прочие.

Законът не е предвидил изричен способ за удостоверяване запознаването с дадена вътрешно-служебна заповед.

Запознаването срещу подпис е способ за доказване на запознаването с оглед на бъдещо ангажиране на отговорността на адресата при неспазване на заповедта.

Ето защо в конкретния случай, съдът намира, че нарушение свързано с несвеждане на заповедите до знанието на адресатите им не бе доказано и не е извършено.

Не се установи и да са настъпили и някакви вредни последици за работодателя, поради което дори и да е налице нарушение на трудовата дисциплина същото е незначително и не може да обоснове наказание „уволнение”.

Следва да се отбележи и че нарушението по т. 2 е свързано с неизпълнение на законни разпореждания на Началника на РИО – Хасково, но в посочената Заповед № I-59/24.02.2010 г. липсва разпореждане за запознаване на адресатите на заповедите срещу подпис.

Съдът намира и че неправилно в т. 2 на заповедта за уволнение е посочен като нарушен чл. 59, ал. 2 АПК. Този текст урежда формата на административните актове, а в по–голямата си част заповедите на директора са вътрешно служебни актове на работодател, нямащи характер на индивидуални административни актове.

По нарушението по т. 3 от Заповедта за уволнение:

Видно от Констативен протокол № КП-13/16.02.2010 г. нарушенията описани в тази точка на Заповедта за уволнение – едностранна отмяна на 5 % увеличение на работните заплати на служителите, считано от 01.12.2009 г. и неизплащане на уговорения размер на трудовото възнаграждение с 5%-но увеличение от 01.12.2009 г. е било установено още на 16.02.2010 г..

Към датата на издаване на Заповедта за уволнение – 15.06.2010 г., като се отчете и времето, през което ищцата е била в отпуск по болест, се установява, че е изтекъл 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, течащ от установяване на нарушението, а именно срокът е изтекъл към 06.06.2010 г..

Ето защо в частта по т. 3, Заповедта за уволнение, доколкото е издадена след законоустановения срок, до който работодателят е могъл да упражни правото си да наложи дисциплинарно наказание, се явява незаконосъобразна.

Независимо от горното съдът намира и следното:

В т. 3 от Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г. са отразени констатациите, възпроизведени впоследствие в т. 3 от Заповедта за уволнение, а именно, че ищцата едностранно е намалила основното месечно трудово възнаграждение на учителите, с което нарушила чл. 118 от КТ, а също, че не е спазила разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, тъй като изплащала не уговореното, а по-ниско възнаграждение на учители за месеци януари и февруари на 2010 г..

Тези констатации са възпроизведени буквално и в Доклад на комисията към констативния протокол.

Видно от 13 броя Допълнителни споразумения към трудови договори на учители в СОУ „Неофит Рилски”, същите са сключени на 08.12.2009 г. за увеличение на месечното им трудово възнаграждение.

От 39 броя фишове за начислени трудови възнаграждения се установява, че служителите по 13-те броя допълнителни споразумения са получили трудови възнаграждения в по – малък размер от уговорения в споразуменията.

Това, че служителите в училището са получавали по – малко от договореното с допълнителните споразумения се установява и от заключението на вещите лица.

Споразуменията са сключени в изпълнение на Заповед № 376-77/27.11.2009 г. на директора на училището за увеличение с 5% на работните заплати на служителите.

Със Заповед № 404-105/21.12.2009 г. директора отменил Заповед 376-77/27.11.2009 г., а със Заповед № 402-103/21.12.2009 г. наредил служителите подписали споразуменията да ги върнат.

Отмяната на 5%-ното увеличение на заплатите породило конфликти с част от служителите в училището, видно от Писмо № 59/01.02.2010 г. до директора на СОУ „Неофит Рилски”, Началника на РИО – Хасково, Кмета на Община Харманли, с приложени към писмото декларация на 38 от служителите в училището, Протокол № 4 на общото събрание на колектива на училището, също така и от писмо от 33-ма служители до МОМН, писмо № 18.100/14.04.2010 г. на МОМН.

 По повод на това на 16.02.2010 г. и на 17.02.2010 г. били извършени проверки съответно от Началник отдел ИОМД в РИО – Хасково и двама експерти към РИО – Хасково, видно от констативни протоколи № КП-13/16.02.2010 г. и № КП-14/22.02.2010 г., в които било отразена извършената директора отмяна увеличението на работната заплата, поради обърнато внимание от страна на началник отдел АПФСИО при РИО – Хасково за това, че с ПМС № 191/03.08.2009 г. е наложена забрана за увеличение на заплатите през 2009 г..

Видно от Дължностната характеристика за длъжността директор връчена на ищцата на 12.12.2008 г., Раздел V. „Отговорности, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите”, т. 10, която е относима към датата на издаване на заповедта за отмяна на 5% увеличение на трудовите възнаграждения, както и от Длъжностна характеристика, връчена на 22.01.2010 г. Раздел V, т. 1.10, на директора е вменено задължение да отговаря за прилагането на Кодекса на труда във връзка с дейността на училището, а в Раздел VI, т. 1.1. е регламентирано, че директорът взема решения за изменения на трудови договори в съответствие с КТ.

Съгласно чл. 118, ал. 1 КТ, работодателят не може да променя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона, като в ал. 2 е посочено, че работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.

Съгласно чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение.

Описаните в Заповедта за уволнение две нарушения са взаимно изключващи се. Те не могат да бъдат осъществени кумулативно.

Ако наказващият орган приема, че работодателят едностранно е изменил размера на трудовото възнаграждение, като го е намалил с 5%, то тогава е невъзможно изплатеното възнаграждение да е по-малко с 5% и обратното.

Действително издадената от ищцата Заповед № 404-105/21.12.2009 г. е незаконосъобразна и с нея с оглед императивната норма на чл. 118, ал. 1 КТ не може да се постигне целения ефект – да се измени едностранно трудовото правоотношение.

Ищцата като работодател, доколкото не е изплатила уговореното в допълнителните споразумения трудови възнаграждения е нарушила нормата на чл. 128, т. 2 КТ.

Съдът намира, че това конкретно нарушение на трудовата дисциплина не е от такава тежест, с оглед на конкретно установени факти, че да обоснове налагането на най-тежкото наказание – уволнение. Обратното би означавало при всеки възникнал трудов спор, при това извънсъдебен, работодателят да бъде наказван с дисциплинарно наказание „уволнение”.

По–този начин деянието е преценено и от наказващият орган, доколкото същият не е оценил действията на ищцата като нарушение, при предходните целеви по отношение на този въпрос проверки от месец февруари 2010 г..

По нарушението по т. 4 от Заповедта за уволнение:

В т. 4 от Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г. са отразени констатациите, възпроизведени впоследствие в т. 4 от Заповедта за уволнение, а именно, че ищцата не е издала заповед за пътуване на ученици от гр. Харманли до гр. Димитровград на 23.03.2010 г. за участие в „окръжен" турнир по волейбол в гр. Димитровград, съгласно изискванията на чл. 12, ал, 1, т. 1 от Наредба № 2 от 24.04.1997 г. на МОН за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм. Не били извършени и останалите действия, посочени по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8. т. 9 на чл. 12, ал. 1 от същата наредба. Ищцата не била спазила и процедурата по чл.12а от Наредба № 2 - да уведоми РИО гр. Хасково и да представи в писмена форма изискуемата задължителната и предварителна информация за пътуването на учениците. На състезанието ученикът Борислав Красимиров Христов от 9в клас си бил счупил ръката.

На 19.03.2010 г. 14 ученици били пътували с ищцата до гр. София като също не била спазена процедурата по чл.12 и чл.12а от Наредба № 2 от 24.04.1997 г. на МОН, директорът да уведоми РИО - гр. Хасково и да представи в писмена форма изискуемата, задължителната и предварителна информация за пътуването на учениците.

Тези констатации са възпроизведени буквално и в Доклад на комисията към констативния протокол.

Видно от два броя списъци на ученици изх. № 113/17.03.2010 г. същите са съставени на 17.03.2010 г. за участие на ученици от училището в турнир по волейбол на 23.03.2010 г. в гр. Димитровград.

Със Заповед № 484-185/22.03.2010 г. на директора, за ръководител на отбора по волейбол /момичета/ е определен учителя по физическо възпитание Матей Калпаков, а със Заповед № 485-186/22.03.2010 г. за ръководител на отбора по волейбол /юноши/ е определен учителя по физическо възпитание Д.М.. Общо двата отбора се състояли от 18 ученици. В заповедите е указано, че състезанието ще се проведе на 23.03.2010 г. в гр. Димитровград. В заповедите липсват подписи на двамата, удостоверяващи, че са запознати с тях, но от показанията на свидетеля М. може да се направи обоснован извод, че са били запознати.

От Декларация от ученика Борислав Христов, дадена със съгласието на майка му и от показанията на свидетеля М. се установи, че при пътуването до гр Димитровград соченият в Заповедта за уволнение като пострадал ученик, не е пострадал.

Вещите лица дават заключение, че освен посочените по-горе документи, липсва друга документация в училището и в РИО – Хасково за извършеното пътуване на ученици до гр. Димитровград и каквато и да е документация за пътуването на ученици до гр. София.

Наредба № 2 от 24.04.1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, урежда формите на ученическия отдих и туризъм и процедурите по извършването им.

В чл. 8 от Наредбата са посочени конкретните форми на ученическия отдих и туризъм, като изрично не е посочен спорта, респективно пътувания в страната за участие в спортни състезания, но изброяването е примерно, доколкото е употребен израза „и други”, а и да не беше така, при липса на друга уредба, Наредбата би следвало да се прилага по аналогия.

Чл. 12 от Наредбата възлага на директора на училището за всеки организиран отдих и туризъм да издава заповед за провеждане на формата, в която която задължително да посочи начална и крайна дата на организирания отдих и туризъм; начален, краен пункт и маршрут на пътуването; ръководния и педагогическия персонал, отговорни за провеждането на формата, и техните задължения. Директорът следва да командирова служителите на училището, определени за провеждането на формата и да организира и контролира: информирането на родителите, настойниците или попечителите на децата или учениците за провеждане на формата; предоставянето на писмено съгласие на родителите, настойниците или попечителите за участие на детето или ученика в съответната форма. Директорът организира и контролира провеждането на инструктаж на децата или учениците и на техните родители, настойници или попечители за безопасност и културно поведение, като проведеният инструктаж се удостоверява с подписите на участниците в съответната форма на организиран отдих и на техните родители, настойници или попечители. На директора е възложено да контролира предоставянето за всяко дете или ученик на документ, издаден от личния (семейния) лекар на детето или ученика; да заверява с подпис и печат списък на децата или учениците с данни за трите имена, дата и година на раждане, група или клас; да изисква от лицата, предоставящи туристическата услуга, да удостоверят правото си да извършват съответния вид туристическа дейност - когато отдихът се организира по договор; да изисква данни за лиценза на превозвача, когато превозът на децата или учениците се организира с автобус; да контролира застраховането на участниците във формите.

Съгласно чл 12а от Наредбата, преди всяко провеждане на формите на организиран отдих и туризъм, директорите на училища са длъжни да уведомяват съответния регионален инспекторат по образованието и да представят в писмена форма предварителна информация за формата на организирания отдих и туризъм; общите условия на организирания отдих и туризъм, която задължително включва начална и крайна дата на организирания отдих и туризъм; начален, краен пункт и маршрут на пътуването; брой на нощувките, местоположението и вида на обектите за нощувка - когато пътуването включва нощувка; транспортните средства, които ще бъдат използвани, данни за превозвача, а когато превозът на децата и учениците се организира с автобус - и данни за лиценза на превозвача; организацията на храненe на децата и учениците; специфичните условия на организирания отдих и туризъм, в зависимост от формата; лицето, което ще предоставя туристическата услуга, включително и за правото му да осъществява такава дейност - когато отдихът се организира по договор; информация за преструктуриране на учебното съдържание - когато формата на организиран отдих и туризъм, като конкретното спортно състезание, се провежда в учебно време. Към уведомлението се прилагат и съответни документи удостоверяващи обстоятелствата по него.

Съгласно чл. 12а, ал. 4 от Наредбата, формите на организиран отдих и туризъм се провеждат, ако в 7-дневен срок от постъпване на документите не е постъпило отрицателно мотивирано писмено становище от началника на РИО.

От доказателствата се установи, а и не е спорно, че при двете пътувания на учениците изискванията на чл. 12 и чл. 12а от Наредбата не са спазени от ищцата. Тя не е издала изискуемите заповеди, не е спазила необходимите процедури и не е информирала началника на РИО за пътуванията на учениците.

Съгасно чл. 126, т. 13 от КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.

Съгласно чл. 187, т. 10 КТ неизпълнението на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникването на трудовото правоотношение е нарушение на трудовата дисциплина.

В конкретния случай задълженията на директора да спазва определени форми и процедури при пътувания на деца в страната произтичат от нормативен акт – посочената Наредба, във връзка със характера на работата на Директор на училище, произтичаща от сключения трудов договор и длъжностната характеристика.

Нарушението е извършено виновно.

Несъстоятелни са обясненията на ищцата, дадени пред наказващия орган, че спешността на пътуванията не позволила спазване на процедурата. Разпоредбите на Наредбата са императивни и не търпят изключения поради спешност, а и такава не се установи.

Несъстоятелни са й доводите на процесуалния представител, че липсвали доказателства за пътуване на деца до гр. София.

Съдът намира, че за конкретното нарушение писмените обясненията на  ищцата пред наказващия орган, доколкото сочат на неизгодни за нея факти, доказват пътуването в съвкупност и с данните от Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г..

Освен това, видно от Заповед № 481-182/18.03.2010 г., ищцата е възложила на помощник-директора Янков да я замества на 19.03.2010 г., от което може да се направи извод, че в този ден ищцата е отсъствала поради екскурзията с учениците до гр. София.

Като е нарушила нормативните изисквания за формата и процедурата изискуеми за пътувания на ученици, ищцата е застрашила живота и здравето им. Нарушила е правото и на родителите да дадат съгласие децата им да пътуват в страната, регламентирано и в Наредбата /всички ученици пътували до Димитровград, видно от Заповед 484-185/22.03.2010 г. и Заповед 485-186/22.03.2010 г., са малолетни или непълнолетни/.

Налице е виновно нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в неизпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативен акт Наредба № 2 от 24.04.1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, което обосновава реализирането на дисциплинарната отговорност на ищцата.

Спазени са сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

По нарушението по т. 5 от Заповедта за уволнение:

В т. 5 от Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г. са отразени констатациите, възпроизведени впоследствие в т. 5 от Заповедта за уволнение, а именно, че ищцата нарушила Заповед № РД 09-1514/07.09.2009 г.  на министъра на образованието, младежта и науката, с която се определя графикът за провеждане на националните състезания в средните училища през учебната 2009/2010 година, като в СОУ „Неофит Рилски"   - гр. Харманли не били спазени датата и часа на провеждане на националното състезание по български език и литература и по математика. Вместо  състезанието по български език и литература да се провежда на 20.02.2010 г.., а по математика на 21.02.2010 г. от 09.00 часа за всички училища в страната, в  СОУ  „Неофит  Рилски"    -  гр. Харманли  националните  състезания  са проведени на 25.02.2010 г. от  13.30 часа - по български език и литература и на 24.02.2010 г. от 14.30 часа по математика.

Тези констатации са възпроизведени буквално и в Доклад на комисията към констативния протокол.

Видно от Заповед № РД09-1514/07.09.2009 г. на Министъра на МОМН, същата е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33 от ЗНП, като с нея министъра е определил графика за провеждането на ученическите олимпиади и национални състезания  през учебната 2009 – 2010 г., съгласно приложенията на Заповедта. Разпоредено е „Началниците на РИО да връчат копие от заповедта на директорите на училищата”.

Съгласно Приложение 3 на Заповедта на Министъра, състезанията – тестове по български език и литература и математика от общинския кръг за учениците в 7-ми клас е разпоредено да се извършат съответно на  20.02.2010 г. и на 21.02.2010 г..

По делото не се събраха доказателства, че Началника на РИО – Хасково е изпълнил заповедта на министъра да връчи копие от заповедта на директора, но от заключението на вещите лица може да се направи извод, че ищцата е била уведомена за графика на състезанията, доколкото в училището е постъпила Заповед № 342/16.09.2009 г. на Началникът на РИО за организация и провеждане на състезанията за регион Хасково.

В Обясненията си ищцата посочва, че отговорността за организирането и провеждането на олимпиади била на помощник-директора по учебната дейност.

Видно от Длъжностна характерстика на помощник-директора по учебната дейност, връчена му на 14.12.2009 г., на същия е възложено да изготвя и води документите свързани с национални състезания и олимпиади.

Видно от Протокол за дежурство при провеждане на писмен изпит – национално състезание по математика - тест, същият е проведен за учениците от 7-ми клас на СОУ – Неофит Рилски” – Харманли от 14,30 часа до 16,30 часа на 24.02.2010 г..

Видно от Протокол за дежурство при провеждане на писмен изпит – национално състезание по български език и литература - тест, същият е проведен за учениците от 7-ми клас на СОУ – Неофит Рилски” – Харманли от 13.30 часа до 15,30 часа на 25.02.2010 г.. На първа страница на протокола датата е посочена като 20.02.2010 г., но ясно си личи, че цифрата „5” за деня е поправена на „0”. На последна страница на протокола, обаче е посочена датата 25.02.2010 г..

И в двата протокола като основание за провеждане на състезанията се посочва Заповед № 440-141 от 04.01.2010 г. на директора на училището.

Видно от Заповед № 440-141/01.02.2010 г., същата не е издадена на 04.01.2010 г., а на 01.02.2010 г. и с нея ищцата е отменила своя Заповед № 427-128/14.01.2010 г. и е наредила средствата от фонд СБКО за месец януари да се изплатят на служителите от училището. Тоест тази заповед не касае провеждането на националните училищни състезания.

От Заключението на вещите лица се установява, че във връзка с организирането на националните състезания на ниво училище, не е издадена от ищцата заповед за определяне на лицата и организацията на състезанията, с което не е създадена организация за провеждането им в разпореденото време.

Чл 25, ал. 4 от Закона за администрацията, регламентира правото на Министъра да издава заповеди, във връзката с ръководството, координацията и осъществяване на държавната политика в сътветната област на отговорност /чл. 25, ал. 2 ЗА/.

Чл. 33 от ЗНП урежда организирането на дейности в училищата в зависимост от интересите на децата.

Съгласно чл. 34, ал. 4 ЗНП, Министърът на образованието, младежта и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета.

В този смисъл неоснователен е доводът на ищцата, извършен с исковата молба, че министърът не може да й нарежда определено поведение, тъй като не й бил работодател.

Неоснователен е и доводът, че отговорност за провеждането на олимпиадата носи помщник - директора, доколкото най-малко липсват данни същия да е бил уведомен по някакъв начин /нормално - със съответна заповед/ за провеждането на състезанията. Освен това задълженията му по длъжностна характеристика са единствено да изготвя и води документите във връзка с състезанията, но не и да ги организира.

В този смисъл са неоснователни и доводите на представителя на ищцата в писмената защита, че със заповед от месец септември 2009 г. била определила комисиите за състезанията и им била възложила задачите. Такава заповед сред заповедите за месец септември 2009 г. не се установи.

По делото не се доказа, че Началникът на РИО – Хасково е изпълнил нареждането на Министъра да връчи Заповед № РД 09-1514/07.09.2009 г. на ищцата, поради което на същата не може да се вмени отговорност за виновно неизпълнение конкретно на тази заповед.

Ако е налице виновно неизпълнение на нареждане на работодател по смисъла на чл. 187, т. 7 КТ, то това е неизпълнение на нареждане на Началника на РИО – Хасково дадено със Заповед 342/16.09.2009 г. на Началникът на РИО, чието точно съдържание не бе установено, но както бе посочено по – горе, от заключението на вещите лица може да се направи извод, че с нея е определен график на състезанията, съответстващ на графика по заповедта на министъра.

Ищцата обаче не е наказана за неизпълнение на заповед на Началника на РИО, а за неизпълнение на заповед на Министъра на МОМН.

Ето защо, доколкото работодателя не доказа конкретното нарушение мотивиращо наказанието, заповедта в тази и част е незаконосъобразна.

По нарушението по т. 6 от Заповедта за уволнение:

Както бе установено по - горе в заповедта за уволнение, не е посочена дата или период на описаните в тази точка нарушения. Посочено е, че нарушението е установено към 23.03.2010 г..

Съдът намира, че е налице съществено нарушение на нормата чл. 195, ал. 1 КТ, поради което и само на това основание Заповедта за уволнение е незаконосъобразна в тази част, още повече, че именно поради непосочване на времето за извършване на нарушението не може да се прецени дали ищцата не е наказана за същото нарушение, за което е наказана с предходната Заповед № I-54/22.02.2010 г. на Началника на РИО – Хасково.

Видно от същата ищцата била наказана, за това, че не е изпълнила  Заповед № II-184/31.03.2009 г. на Началника на РИО – Хасково да извърши контрол   по   отношение   воденето   на  книгата  с   протоколите   от   заседанията  на педагогическия  съвет и  Заповед № V-446/03.11.2009 г. да осъществява контрол върху воденето на книгата за протоколите от заседанията на педагогическия    съвет    и    законосъобразността   на   взетите   решения.

А със Заповедта за уволнение ищцата е наказана за това, че не е изпълнила точно законните нареждания на Началника на РИО Хасково дадени със Заповед I-54/22.02.2010 г. и Заповед № V-446/03.11.2009 г. да осъществява контрол върху воденето на книгата  с протоколите   от   заседанията  на педагогическия  съвет, тоест нарушението е идентично с това по Заповед № I-54/22.02.2010 г. на Началника на РИО – Хасково.

Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Ето защо Заповедта за уволнение в тази част е незаконосъобразна.

Следва да се посочи и следното:

В т. 6 от Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г. са отразени констатациите, възпроизведени впоследствие в т. 6 от Заповедта за уволнение, а именно, че ищцата предприела неточно и неправилно изпълнение на предписанията дадени и при предходни проверки за отстраняване на установени пропуски във връзка със законосъобразността на взетите решения съгласно чл. 150, ал.1 вр. с чл. 152, ал. 2 и ал. 4 от ППЗНП, като била преписана цялата Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият  съвет, като са отстранени нарушенията в старите вече проверявани протоколи и били допълнени с нови моменти - в протокол № 4 от 07.01.2009 г., протокол № 5 от 27.01.2009 г., протокол № 7 от 13.03.2009 г., протокол № 9 от 16.04.2009 г, бил добавен текст със съдържание: „т. 1 Разглеждане изпълнение на решенията от предния ПС", като такова разглеждане не е извършвано. С това нарушила на чл. 82 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. на МОН за документите за системата на народната просвета за реда за отстраняване на допуснати грешки в документите.

Тези констатации са възпроизведени буквално и в Доклад на комисията към констативния протокол.

Не се спори, а и от приложените копия на Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият  съвет, и заключението на вещите лица, се установява, че действително книгата е преписана.

При преписването в новата книга са отразени неверни обстоятелства, като най – драстично е отразеното в Протокол № 1/15.10.2008 г., в който ищцата е посочена, в списъка на педагогическите кадри на училището. Към този момент, видно и от трудовата й книжка, ищцата не е работила в СОУ „Неофит Рилски”.

В Обясненията пред дисциплинарния орган, ищцата твърди, че тя не била разпореждала да се преписва книгата, а била преписана по указания на проверяващ експерт от РИО, защото имало допуснати много грешки. В тежест на ищцата бе да докаже тези твърдения, но тя не го стори.

Видно от т. 2 на Заповед № II-184/31.03.2009 г. на Началника на РИО – Хасково, на ищцата е предписано да следи за правилното водене на книгата за регистриране протоколите от заседанията на педагогическия съвет, съгласно чл. 150 от ППЗНП. Заповедта е връчена на ищцата.

Със Заповед № V-466/03.11.2009 г. Началника на РИО – Хасково е наредил на ищцата да упражни контрол за воденето на книгата за протоколите от заседанията на педагогическия съвет. Заповедта е връчена на ищцата на 05.11.2009 г..

Заповедта била издадена въз основа на констатациите по обсъдения по-горе Констативен протокол КП-125/28.10.2009 г., в който било отразено, че много от взетите решения протоколирани в книгата за заседанията на педагогическия съвет не били съобразени с разпоредбата на чл. 150 от ППЗНП, без да се уточнява какво точно се има предвид, а също, че имало допуснати грешки при изписването на решенията, без да се сочи какъв е характера на тези грешки.

Със Заповедта за уволнение ищцата е наказана за това, че не е спазила изискванията на чл. 126, т. 7 от КТ, вр. с раздел IV, т. 8 от длъжностната характеристика, като не е изпълнила точно законните нареждания на Началника на РИО Хасково, поради което била приложима разпоредбата на чл. 187, т. 7 от Кодекса на труда - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение па законните нареждания на началника на РИО - Хасково.

Ищцата е наказана и за това, че не била спазила изискванията на чл. 126, т. 13 от КТ, като не е изпълнила свои трудови задължения по чл. 147, ал.1, т.1 и т.12 от ППЗНП да осъществява контрол за правилното водене и съхраняване на документацията, а именно Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият съвет, които задължения произтичат от нормативен акт /ППЗНП/. Приложима била разпоредбата на чл. 187, т. 10 от Кодекса на труда - Нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативни актове, и определени при възникването на трудовото правоотношение.

От установените по делото факти, съдът намира, че не може да се направи извод, че ищцата е извършила нарушенията, описани в заповедта и квалифицирани по чл. 187, т. 7 и т. 10 от КТ.

Ако е извършено нарушение на трудовата дисциплина то се изразява в съставяне или разпореждане да се състави неистински документ - Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият съвет или в нарушение на нормативно определената с чл. 82 от Наредба 4/16.04.2003 г. форма за поправки в документ от системата на народната просвета, какъвто съгласно чл. 4, т. 1 от Нардебата /в редакцията към 2010 г./ е Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият съвет.

В Заповедта за уволнение наказващият орган, в последното изречение на първия абзац на т. 6, неочаквано, с оглед на предходното изложение, правилно се е насочил към извод за нарушение на чл. 82 от Наредба 4/16.04.2003 г., но в следващия абзац отново се е върнал към описаното нарушение изразяващо се в неправилно изпълнение на заповеди на Началника на РИО и съответно го е квалифицирал по чл. 187, т. 7, като нарушение на задължението по чл. 126, т. 7 КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя.

Тази квалификация би била правилна и описаното нарушение би било осъществено, само ако Началника на РИО бе разпоредил да се отстранят допуснати грешки в Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият съвет.

Такова разпореждане, видно от посочените по-горе заповеди липсва.

С тях Началника на РИО е наредил единствено ищцата да упражнява контрол за воденето на книгата за протоколите от заседанията на педагогическия съвет, а не да поправя грешки в протоколите от вече проведените заседания.

Що се отнася до второто нарушение изразяващо се в неупражняване на контрол за правилното водене и съхраняване на документацията - Книгата за протоколите от заседанията на Педагогическият съвет, това нарушение е посочено във връзка с преписването на Книгата, поради което следва да се разглежда във връзка с тези факти.

Съдът не може да разбере, как така не е упражнявала контрол, като в същото време се твърди, че ищцата е наредила да се препише книгата. Да не би да се има предвид – контрол над правилното преписване, доколкото се установи, че книгата е неправилно преписана?.

Контрола е дейност по наблюдение, проверка и при необходимост въздействие върху определи субекти или обекти с цел функционирането им по  желания начин и постигане на целения резултат.

В конкретния случай липсата на контрол би могла да се обоснове само ако се приеме, че преписването на книгата е станало без знанието на ищцата при виновно нейно бездействие. Това обаче противоречи на твърдението в обстоятелствената част на Заповедта за уволнение, че преписването е станало със знанието и по разпореждане на ищцата, което се установи и от доказателствата по делото.

Ето защо така описаното нарушение не може да се квалифицира като неупражняване на контрол.

Ако  е налице нарушение във връзка с правилното водене и съхраняване на документацията то се изразява  именно в неправилно водене и съхраняване на документацията от ищцата, а не в неупражняване на контрол за това, каквото деяние не се установи да е налице във връзка с преписването на Книгата.

По нарушението по т. 7 от Заповедта за уволнение:

Както бе посочено в Заповедта не е посочено времето на извършване на нарушението. Наказващият орган е допуснал нарушение на императината норма на чл. 195, ал. 1 КТ, поради което само на това основание Заповедта за уволнение в тази част е незаконосъобразна.

Ако се абстрахираме от горното, се установи и следното:

В т. 7 от Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г. са отразени констатациите, възпроизведени впоследствие в т. 7 от Заповедта за уволнение, а именно, че в Книгата за контролната дейност на директора и класьора към нея, липсвали констативни протоколи с номера от № 1 до № 12 и воденето на книгата и протоколите към нея било формално. Действително осъществените от ищцата проверки отразени в Книгата за контролната дейност на директора не отговаряли по дати и теми на Плана за контролната дейност на директора. Не били предприемани действия от директора при констатиран голям брой отсъстващи ученици. Книгата за контролната дейност на директора не била прошнурована и номерирана.

С това ищцата не била е изпълнила задълженията си по чл. 147, ал. 1, т.1 и т. 12 от ППЗНП вр. чл.7, ал.1 и ал. 4 от Наредба № 4/16.04.2003 г., вр. с раздел V, т. 1.3 от длъжностната характеристика, правилно да води и съхранява документацията в училището и не е изпълнила и задълженията си по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ППЗНП, вр. чл. 16, т. 10 от ЗНП вр. чл. 85 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. да спазва и прилага държавните образователни изисквания, отнасящи се за документите за системата на народната просвета, а именно книгата да е прошнурована и номерирана.

Тези констатации са възпроизведени буквално и в Доклад на комисията към констативния протокол.

Видно от Книга  за контролната дейност на директора на училището, започната на 06.11.2008 г., за учебната 2009-2010 г. са вписани 25 протокола от проверки със съответни номера, като първия е от 24.11.2009 г., последния 25-ти протокол е без дата, а 24-ия е от 07.03.2010 г..

След 25-тия протокол е отразена проверката извършена от комисията на РИО на 23.03.2010 г..

По делото са предствени от ответника протоколи за проверки от № 13/13.01.2010 г. до № 22/02.03.2010 г..

С протоколи № 13, № 14, № 16, № 18, № 19, № 20 са удостоверени проверки на посещаемост на учениците в часовете по различни предмети.

В останалите протоколи са отразени проверки в часовете на конкретни учители.

От заключението на вещите лица, приложените план за контролната дейност на директора и книга за контролната му дейност, се установява, че плана контролната дейност действително не е точно спазван. Но в конкретния случай, видно от втория абзац на т. 7 от Заповедта за уволнение, нарушението се изразява в това, респ. ищцата е наказана единствено за това, че не е спазила държавните образователни изисквания за документите в системата на народната просвета, а именно за това, че неправилно е водила и съхранявала книгата за контролната дейност, включително, че не я е прошнуровала и номерирала, а не за това, че не спазила плана си за контролна дейност.

Освен това с обсъдената по-горе Заповед I-54/22.02.2010 г. на Началника на РИО – Хасково, ищцата е била наказана със „Забележка”, за това нарушение – неизпълнение на плана за контролната дейност.

Видно от заключението на вещите лица, ответника СОУ „Неофит Рилски”, по необясними причини, не им е предоставило класьора с протоколите към Книгата за контролната дейност на директора.

При тези факти, Съдът намира нарушението за недоказано.

В Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г. и доклада към него не е отразено нищо относно това опитала ли се комисията да издири липсващите протоколи, да установи защо липсват.

Видно от протоколите от № 13 до № 22, същите са за проверките през 2010 г.. Тоест „липсват” всички протоколи за 2009 г.. При липса на други доказателства и с оглед поведението на ответната страна, се поставя въпроса не е ли възможно на комисията да е предоствен класьор с протоколи за 2010 г., а класьора с протоколи от предходната година или години да не е представен поради грешка или невнимание?. Не е ли възможно класьорите да са били два или повече поради това, че предходния е бил запълнен?

На тези въпроси следваше да отговори, както комисията на РИО при проверката, така и ответната страна със съответни доказателства.

Видно от Книга за контролната дейност на директора, същата е попълнена и в нея са отразени съдържанието на протоколите за проверка.

От тази книга също така се установява, че проверките не са водени формално. Когато са установени нарушения или други важни обстоятелства, същите са описани /протоколи № № 4, 10, 12, 14, 15, 17, 18, 20, 21, 23/, което е доказателство за реалния характер на проверките.

Значителна част от проверките са за посещаемостта на учениците, което макар и посочено в Заповедта за уволнение, не е основание за наложеното наказание.

По отношение на нарушението свързано с това, че Книгата за контролната дейност на директора не е прошнурована и номерована, ситуацията е аналогична с тази обсъдена по-горе във връзка с Книгата за регистриране заповедите на директора, а именно:

Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ППЗНП, директорът на училището организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, а в т. 12 на същия член изрично уредено задължението на директора да контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната документация и съхранява учебната документация.

Тези нормативни задължения и отговорности са възпроизведени и в Длъжностната характеристика на ищцата за длъжността „Директор”, както тази с която е запозната на 12.12.2008 г., така и тази от 22.01.2010 г. – Раздел III, т. 1, Раздел IV, т. 1 и  раздел V, т. 1.3. / или т. 3 от длъжностната характеристика връчена на 12.12.2008 г./.

Съгласно чл. 16, т. 10  ЗНП, държавните образователни изисквания се отнасят и до документите за системата на народната просвета, които съгласно чл. 17, т. 3 ЗНП, се приемат с наредба издадена от министъра на МОМН – Наредба 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета.

В чл. 4, т. 1 от Наредбата е нормирано, че в общинските училища се води Книга за контролната дейност на директора, тоест тази книга е определена като документ за системата на народната просвета.

В чл. 7 на Наредбата е регламентирано предназначението на Книгата, реквизитите й, начинът на воденето и съхранението й, лицето което я води.

Книгата за контролната дейност на директора включва, както самата книга, така и класьори с оригиналите на констативните протоколи.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата книгата се води от директора.

Не е ясно какво е имал предвид дисциплинарния орган като е посочил, че ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 7, ал. 4, доколкото текста посочва, че институциите самостоятелно определят графичното оформление и броя на страниците на книгата. Тоест в тази разпоредба липсва задължение неизпълнението, на което да съставлява нарушение трудовата дисциплина в конкретната хипотеза.

Съгласно чл. 85 от Наредбата, Книгата следва да се прошнурова и да се номерира, когато не е номерирана фабрично.

Експертизата не дава заключение дали книгата е прошнурована и номерирана. От ксерокопието на самата Книга се установява, че не е номерирана, но не може да се установи дали е прошнурована.

Ищцата в Обяснението си признава обстоятелство, че книгата не е прошнурована и номерирана.

Тези обяснения обаче, не могат да се ценят безрезервно, предвид констатираното от вещите лица и обсъдено по – горе неточно посочване в Констативен протокол  КП-32/29.03.2010 г., че Книгата за регистриране на заповедите на директора не е прошнурована, а тя всъщност е била.

Ето защо съдът, при липса на безспорни доказателства, намира, че обстоятелството, че Книгата за контролната дейност на директора също не е прошнурована за недоказано.

Видно от датата на започване на книгата, воденето й е започнало от предишния директор на училището, който е бил длъжен да осигури номерирането и прошнуроването й преди започване на воденето на книгата, но не го е сторил.

Безспорно е, с оглед посочените по-горе нормативни разпоредби, че ищцата като директор е била длъжна да отстрани пропуска на предишния директор и да номерира книгата, но доколкото не тя е започнала тази книга, съдът намира, че е обективно възможно с оглед натовареността на работата и липсата на опит, ищцата да не е забелязала липсата на номерация на книгата. Нарушението на трудовата дисциплина е несъществено и не може да обоснове наказание уволнение, още повече и при липса на данни за манипулация на книгата или други вредни последици.

По нарушението по т. 8 от Заповедта за уволнение:

В т. 9 от Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г. са отразени констатациите, възпроизведени впоследствие в т. 8 от Заповедта за уволнение, а именно, че в Материална книга за взетите часове не са вписани от всички учители темите на преподаваното учебно съдържание за всеки час и всеки ден от учебната година, както и че Материалната книга не е заверявана от ищцата с подпис и кръгъл печат в периода от 16.03.2010 г. до 22.03.2010 г..

С това ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 147, ал.1, т.12 от ППЗНП просвета вр. с чл. 24, ал. З от Наредба № 4 от 16.04.2003 г., ежедневно да заверява материалната книга, да отговаря за правилното й водене и съхранение, както и задълженията си по чл.147. ал, 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета да упражнява контрол върху учителите за ежедневното вписване на темите от взетите учебни часове.

Тези констатации са възпроизведени буквално и в Доклад на комисията към констативния протокол.

Със Заповед № 306-7/16.09.2009 г., ищцата е наредила Материалната книга да се води от учителите и да се заверява с подписа на директора и кръгъл печат ежедневно.

Не се спори, а и видно от приложеното извлечение от Материална книга за взетите часове, същата не е заверявана в периода 16.03.2010 г. - 22.03.2010 г. – 5 работни дни.

От тези извлечения, се установи, че книгата в този период е надлежно попълнена. Не са вписани единствено темите на отсъстващите учители.

От заключението на вещите лица, се установява, че в Материалната книга съществуват непопълнени полета, като в съдебно заседание уточняват, че това било в периода 26.01.2010 г. – 28.01.2010 г., тоест 3 дни. Не били отбелязани имената на учителите като отсъстващи. От 23.11.2009 г. – до 27.11.2009 г. Книгата не била заверена от директора.

Видно от Заповед № 434-135/22.01.2010 г., съдържаща се в трудовото досие на ищцата, с нея ищцата е възложила на помощник – директора по учебната дейност Янков да я замества при отсъствие. Видно от положен подпис, помощник директорът е бил запознат със заповедта.

Видно от Болничен лист № 17 фабричен № 1080036 от 25.01.2010 г., ищцата е била в отпуск по болест в периода 25.01.2010 г. – 29.01.2010 г., включително.

Тоест в посочения от вещите лица период от 2 или 3 дни - 26.01.2010 г. – 28.01.2010 г., в който в материалната книга имало пропуски или на отразяването на преподадения материал или на отразяването на отсъстващите учители, ищцата не е била на работа, а пропускът е допуснат от помощник – директора. Той е пропуснал да упражни контрол върху учителите, относно вписването на темите от взетите часове.

Освен това, не се установи по делото дали в Материалната книга има пропуски по отразяването на преподадения материал или на отразяването на отсъстващи учители, а същото е от съществено значение, както за установяване извършването на конкретните две описани в Заповедта за уволнение нарушения, така и за преценка на тежестта на нарушението, относно правилното водене на книгата, доколкото различна би била тя в двата случая.

  Поради горните не се доказа и визираното нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ППЗНП, изразяващо се в неупражняване на контрол върху учителите, относно вписването на темите от взетите часове.

Доказа се единствено нарушението изразяващо се в незаверяване на Материалната книга на 16-ти, 17-ти, 18-ти и 22.03.2010 г., тъй като, видно от Заповед № 481-182/18.03.2010 г., ищцата е възложила на помощник-директора Янков да я замества на 19.03.2010 г., от което и с оглед установеното пътуване на тази дата на ищцата с ученици до гр. София, може да се направи обосновано предположение, че ищцата е отсъствала от работа. Тоест на 19.03.2010 г. ищцата не е извършила нарушението.

Налице е виновно нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в неизпълнение на трудови задължения, предвидени в нормативен акт – ЗНП, ППЗНП, Наредба 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета,  а също така определени при възникването на трудовото правоотношение от трудовия договор и характера на работата определена по силата на  надлежно връчената на ищцата длъжностна характеристика, което обосновава реализирането на дисциплинарната й отговорност.

Спазени са сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

Без значение за делото е посоченото в заключението на вещите лица, че Материалната книга не е била заверена и в периода от 5 работни дни - 23.11.2009 г. – до 27.11.2009 г., доколкото това обстоятелство не е взето под внимание от наказващия орган при преценка на нарушението и тежестта му.

По отношение на нарушението по т. 9:

Както бе посочено в Заповедта не е посочено времето на извършване на нарушението. Наказващият орган е допуснал нарушение на императината норма на чл. 195, ал. 1 КТ, поради което само на това основание Заповедта за уволнение в тази част е незаконосъобразна.

При това положение съдът не може да извърши проверка за спазване на едногодишния срок от извършване на нарушението по чл. 194, ал. 1 КТ.

Времето на извършване на нарушението не бе установено и от доказателствата по делото. От Констативен протокол № КП-32/29.03.2010 г., и показанията на свидетелката Съвлекова, може да се направи обоснован извод, че нарушението е извършено на наизвестна дата до 25.03.2009 г.. Тоест към 15.06.2013 г. е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, поради което Заповедта за уволнение е незаконосъобразна в частта относно нарушението по т. 9.

За пълнота следва да се отбележи и че нарушението по т. 9 не бе доказано. За да е налице визираното нарушение, следва да се установи, че е извършено дарение, което да е постъпило в патримониума на училището; дарението да не е регистрирано в съответна книга и за него да не е издадено съответно свидетелство за дарение. По делото такива факти не се установиха.

Свидетелката Съвлекова дава показания, че на неизвестна дата през 2009 г. била предоставила 140 лева дарение за училището на счетоводителя Р., която обаче отричала да е получавала такива пари. За случая Съвлекова не била уведомила директора на училището. По делото не се събраха каквито и да други доказателства, от които да се установи, че Съвлекова, а също така и посочената Веска Д. са предоставили твърдените дарения на счетоводителя на училището и че такива са били осчетоводени. Налице е едно голословно твърдение на свидетеля, но дори и да е предоставила сумата на счетоводителя, а същият да не я е отчел очевидно е че нарушението, с характер на престъпление, не е на ищцата. Същата не може да носи отговорност за нередовно водене на книгата за даренията и за неиздаване на свидетелства за дарения в посочените в заповедта за уволнение два случая, които са относими към спора и за които е наказана, видно от мотивите на Заповедта за уволнение, доколкото такива дарения, не се установи да са постъпили в училището, включително и от заключението на вещите лица, ако въобще в тази му част е относимо към спора, предвид посочения от вещите лица период на проверка.

По нарушението по т. 10 от Заповедта за уволнение:

Както бе установено по - горе в заповедта за уволнение, не е посочена дата или период на описаните в тази точка нарушения. Нарушението е установено към 23.03.2010 г.. Съдът намира, че не е налице съществено нарушение на чл. 195 КТ, доколкото от текста на Заповедта може да се направи извод, че наказващият е имал предвид, че нарушението е извършвано постоянно и е осъществено към датата на посочената проверка в СОУ – 23.09.2010 г..

Ето защо съдът приема, че са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.

Нарушението е мотивирано с това, че при разговорите на комисията от РИО – Хасково с помощник директорите и учители, последните заявили, че липсва диалог в работата им с ищцата, което се отразявало на качеството и ефективността на работата им.

Съдът намира, че е недопустимо някой да бъде наказан с дисциплинарно наказание „уволнение” защото някой друг бил казал, че липсвало диалог в работата му с него.

Действително по делото се събраха доказателства за конфликти между директора и учителите / Констативен протокол КП-92/28.08.2009 г., писмо № 18.100 от 14.04.2010 г. на МОМН; Писмо до Директора на Дирекция „Контрол и координация в средното образование” МОМН, подписано от 33-ма души, без изх. или вх. номер; Публикация във вестник Синдикален компас от 01.03.2010 г.; По делото е представено Възражение относно извършена проверка на 27.10.2009 г. от РИО – Хасково, същото е анонимно не може да се установи и дали е постъпило при адресата си, поради което не следва да се обсъжда; Писмо № 59/01.02.2010 г. до Директора на СОУ „Неофит Рилски” от колектива на училището с приложена към него декларация и Протокол № 4 на общото събрание на колектива на СОУ/. Но обстоятелствата установявани с тези доказателства, видно от съдържанието на Заповедта за уволнение, не са посочени като обстоятелства, въз основа, на които Началникът на РИО – Хасково е преценял извършеното от ищцата, и които са мотивирали наказанието. От ищцата също не са искани обяснения по конкретните обстоятелства установени с тези доказателства.

Единственото обстоятелство, което Началникът на РИО – Хасково е преценял при издаването на заповедта за уволнение е това, че помощник директори и неизвестни учители били казали, че липсвал диалог в работата им с ищцата, което се отразявало на качеството и ефективността на работата им.

От предствените доказателства се установи, че основния конфликт е възникнал поради отмяната на 5%-ното увеличение на заплатите на служителите от 01.12.2012 г..

Видно от протоколи от общото събрание на колектива, Констативен протокол КП-13/16.02.2010 г. диалог между страните е бил налице, като дори общото събрание е отхвърляло предложенията на директорката.

От Констативен протокол КП-92/28.08.2009 г. се установява, че част от служителите в училището имали враждебно и неетично отношение към директора, като изнасяли неверни твърдения, които били опровергани от извършената проверка. При нея не били установени твърдените в жалбата на колектива на училището нарушения на директора. Напротив, установило се, че няма неправомерно извършени назначения и сключени граждански договори, еднолично разходване на делегирания бюджет и ползване на политически протекции.

Етиката в отношенията е двустранен процес. Ето защо в конкретния случай дори и да е налице нарушение на етичните правила от директора, то това нарушение не може да обоснове най – тежкото дисциплинарно наказание, предвид установеното поведение на някои от служителите.

В заключение:

Съдът намира иска за неоснователен, поради установеното и доказано тежко нарушение на трудовата дисциплина по т. 4 от Заповедта за уволнение, както и поради установените и доказани нарушения на трудовата дисциплина по т. 1 и т. 8 от Заповедта за уволнение с оглед на тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата.

Както бе посочено, ищцата е нарушила императивните нормативни изисквания за формата и процедурата изискуеми за пътувания на ученици.

Установените  в Наредба № 2 от 24.04.1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, строги изисквания за провеждане на екскурзии имат за цел да се осигури защита на живота и здравето на децата, като висша ценност.

Като не е спазила тези изисквания, освен формалното нарушение на нормативно установените задължения, със своите действия ищцата е поставила под заплаха живота и здравето на децата, което обосновава завишената тежест на извършеното от нея нарушение на трудовите задължения.

Ищцата е нарушила и правото и задължението на родителите да упражняват контрол върху малолетните и непълнолетните си деца и да се грижат за техните интереси, изразяващо се в случая в правото им да вземат решение дали децата им да пътуват в страната, регламентирано в Наредба № 2/1997 г..

От описаните в Заповедта за уволнение и доказани по делото обстоятелства относно дейността на ищцата като директор на СОУ, а именно:

- неизпълнение на заповедта на Началника на РИО за времето на провеждане на националните състезания по математика и български език и литература;

- нарушение на нормативно определената с чл. 82 от Наредба 4/16.04.2003 г. форма за поправки в документ от системата на народната просвета;

- неизпълнение на задълженията свързани с контролната дейност в училището и в частност неизпълнение на плана за контролната дейност;

- нарушенията по т. 1 и по т. 8 от Заповедта за уволнение;

- наложеното й дисциплинарно наказание „Забележка” със Заповед I-54/22.02.2010 г. на Началника на РИО – Хасково, може да се направи извод, че ищцата като цяло е изпълнявала служебните си задължения по отношение на воденето на документацията и контрола в училището, които са основни за трудовата й функция, неточно и недобросъвестно.

Това обосновава завишената тежест на нарушението по т. 4, доколкото съгласно чл. 189, ал. 1 КТ за преценка на дисциплинарното наказание, се взема предвид съвкупността от тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя.

Съдът намира, че преценката за тежестта на нарушенията е съобразена с обстоятелствата, при които са извършени и цялостното установено поведение на ищцата.

Установените други нарушения по т. 1 от Заповедта за уволнение /неупражняване на контрол върху дейността на техническия секретар за правилното водене на Книгата за регистриране на заповедите на директора/, по т. 8 /незаверяване на Материалната книга на 16-ти, 17-ти, 18-ти и 22.03.2010 г./, разгледани също през призмата на обстоятелствата, при които са извършени и цялостното установено поведение на ищцата, също обосновават налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение”.

Чл. 333 от КТ урежда хипотези на предварителна закрила при уволнение на работниците, когато то се върши на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

В конкретния случай се установи, че спрямо ищцата са налице основанията за предварителна закрила при уволенение по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ поради това, че е майка на дете до 3-годишна възраст, видно от Удостоверение за раждане № 080032 от 15.02.2008 г. на Община Харманли – към датата на уволнението, детето на ищцата, родено на *** г., не е навършило 3 години.

Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инпекцията по труда работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст.

Съобразявайки нормата, Началникът на РИО – Хасково, с писмо изх. № 550/31.05.2010 г., връчено същия ден на ищцата, е поискал от нея да декларира наличие на основание за предварителна закрила по чл. 333 КТ.

С писмо вх. № 572/03.06.2010 г. ищцата е посочила, че е майка на дете до 3-годишна възраст и е представила удостоверение за раждане на детето.

Видно от Писмо изх. № 580/07.06.2010 г. Началника на РИО – Хасково е поискал разрешение за дисциплинарното уволнение на ищцата от Дирекция Инспекция по труда Кърджали, която, към месец юни 2010 г., е териториално компетентен орган за Област Хасково, съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” изменен с ПМС № 85/30.04.2010 г..

С Писмо изх. № 0046-2991/08.06.2010 г., Дирекция “Инспекция по труда” -  е дала разрешение за уволнение на ищцата по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Заповедта за уволнение е издадена на 15.06.2010 г., тоест след издаване на разрешението от Дирекция “Инспекция по труда” – Кърджали, с което е спазено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, поради което доводите на ищцата за незаконост на уволнението й поради неспазване на изскванията за предварителна закрила са неонователни.

Поради изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ  за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

След като уволнението е признато за законно, няма основание за възстановяване на ищцата на работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа.

Ето защо поради отхвърлянето като неоснователен на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, следва да се отхвърлят като неоснователни и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за възстановяване на същата работа и за заплащане на  4531,20 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което ищцата останала без работа поради уволнението за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението.

Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сторените от него разноски по делото за възнаграждение на адвокат в размер на 950.00 лева

Предвид гореизложените мотиви, Съдът

 

        Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.М. с ЕГН: ********** *** срещу СОУ „Неофит Рилски” – Харманли с ЕИК: ********* за признаване на Заповед № III-301/15.06.2010 г. на Началник на РИО – Хасково и извършеното въз основа на нея уволнение за незаконни, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.М. с ЕГН: ********** *** срещу СОУ „Неофит Рилски” – Харманли с ЕИК: ********* за възстановяване на предишната работа „Директор” на СОУ „Неофит Рилски” – Харманли, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.М. с ЕГН: ********** *** срещу СОУ „Неофит Рилски” – Харманли с ЕИК: ********* за заплащане на  4531,20 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението, като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.В.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на СОУ „Неофит Рилски” – Харманли с ЕИК: *********, сумата 950,00 /деветстотин и петдесет/ лева, разноски по делото за адвокатска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от обявяването му.

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: