ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
гр. гр. София , 18.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Даниела Росенова
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600321 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Димитров ВНЧД № 321 по описа
за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СП и частна жалба от
адвокат Х. Б.– защитник на подсъдимия Н. Й. Б., срещу протоколно
определение от 21.07. 2021г. по НОХД 2597/2019г. на СНС, с което е
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Н. Й. Б. от „Домашен
арест“ с електронно наблюдение в „Парична гаранция“ в размер на
1000000лева.
В протеста се навеждат доводи, за липса на основание за изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия Н.Б., сочи се че все още са налице
както опасност от укриване, така и от извършване на престъпление.
Акцентира се на липса на ново настъпили обстоятелства, които да са
основание за изменение на мярка за неотклонение. Прави се искане, за отмяна
на атакуваното определение.
В частната си жалба адвокат Х. Б. навежда доводи, свързани с липсата
на опасност от извършване на престъпление и от укриване по отношение на
1
подсъдимия Н.Б.. Сочи, че подсъдимият няма възможност да плати
определения размер на паричната гаранция, тъй като цялото му имущество е
запорирано от КПКОНПИ и лицето не е упражнявало трудова дейност,
предвид търпените от него мерки за неотклонение. Прави се искане за
намаляване размера на определената от първоинстанционния съд парична
гаранция.
Настоящата инстанция, след като се запозна с атакуваното
определение, с материалите по делото и обсъди доводите, очертани в
подадената частна жалба, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД №2597/19г. По описа на СНС, е
образувано по реда на чл.247 ал.1 т.1 НПК на 25.07.2019г. с внасяне на
обвинителния акт по досъдебното производство №45/2016г. пр.пр.
№348/2016г. на СП, с който подсъдимия Н. Й. Б. е предаден на съд по
обвинение за пет тежки умишлени престъпления, а именно по: чл. 321, ал. 3,
пр.2 и пр.3 т.1 вр. ал.1 НК; чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 пр.1 и т.7 вр. чл.20
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК; чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК; чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр.
ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.339 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
СНС в своето определение от 21.07. 2021г. е приел, че продължаване
приложението на мярката за неотклонение „Домашен арест“ би било
непропорционално, предвид изтеклия срок на приложение на мерките
ограничаващи правото на свободно предвижване. Прел е, че целите на
мерките за неотклонение биха се постигнали и с по-лека такава, а именно
„Парична гаранция“ в размер на 1000000лева.
Настоящият въззъвен състав се въздържа от подробна оценка и анализ
на достоверността и достатъчността на доказателсвените материали, правна
квалификация, авторство и вина, доколкото това са въпроси по същество и са
извън предмета на настоящото произнасяне. Следва да се посочи, че към
настоящия процесуален етап е налице нужната доказателствена обоснованост
на предположението за евентуална съпричастност на подсъдимия Н.Б. към
повдигнатите му обвинения. Като тази обоснованост не е била разколебана от
събраните в хода на съдебното производство доказателства. Коментираната
2
преценка е с процесуално значение, насочена към целите на настоящото
производство, като по никакъв начин не се накърнява презумпцията за
невинност на подсъдимото лице. Предвид на което, не се възприемат
защитните възражения, за разколебаване на обоснованото предположение за
евентуална съпричастност на подсъдимия Н.Б. към повдигнатите обвинения.
Въззивният съд споделя възприетото от СНС, че все още е налице
реална опасност от извършване на престъпление от страна на подсъдимия
Н.Б.. Тази опасност се извежда от характера и спецификите на престъпната
деятелност, за която е повдигнато обвинение на лицето. Според изложеното в
обвинителният акт, инкриминираната престъпната група, за която е
повдигнато обвинение е функционирала за изключително продължителен
времеви период от над 13 години и в широк териториален обхват както в
Р.България, така и в Конфедерация Швейцария, Кралство Нидерландия и
Република Панама. На подсъдимия са повдигнати обвинения и за още четири
тежки умишлени престъпления. Все още съществува опасност от въздействие
върху свидетелите от страна на подсъдимия, с оглед конкретиката на случая и
данните по делото.
Според АСНС, времетраенето на наказателния процес срещу
подсъдимия и прилагането на мерки за неотклонение ограничаващи
свободното придвижване, отговарят на критериите за разумност предвид
фактическата и правна сложност на казуса, свързан със значителния брой
обвинения, множеството действия, които следва да се извършат в съдебното
производство- разпита на 178 свидетели, приемането и изслушването на
множество експертизи и др. Установява се, че първоинстанционния съд
полага усили и провежда регулярно съдебни заседания. Предвид на това
според настоящия въззивен състав, се полага изискуемата "особена грижа" по
ритмично и регулярно насрочване на съдебните заседания, с оглед бързото
провеждане на производството по делото. В този смисъл, не се споделя
становището на СНС, че продължаване прилагането на мярка за
неотклонение „Домашен арест“ би се явили непропорционално, единствено
поради изтеклия срок на приложение на мерките за неотклонение
ограничаващи свободното придвижване.
Не се споделя и извода на СНС, че към настоящия процесуален
момент, целите на мерките за неотклонение могат да се постигнат и с мяка
3
„Парична гаранция“, доколкото чрез нея не би се предотвратил коментирания
риск от противоправно поведение от страна на подсъдимия.
Излаганите от защитниците доводи пред първоинстанционния съд,
свързани с евентуални трудности и проблеми при поставянето и свалянето на
гривната осигуряваща електронно наблюдение на подсъдимия, не са
основание за ревизиране на мярката за неотклонение на лицето, същите
представляват хипотези и предположения, които не се базират на установени
факти, което само по себе си е основание да не бъдат възприети.
Въззивният съд отчете и обстоятелството, че мярката за неотклонение
на подсъдимия Н.Б. е била изменена от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“, преди по-малко от три месеца. В този период, липсват нови
обстоятелства, които да са основание за изменение на мярката в по-лека.
Единственото такова се явява, срока на приложение на мерките свързани с
ограничаване свободното придвижване на лицето, за което бяха изложени
аргументи по-горе, като се приема, че същият е в границите на разумния.
Предвид всичко гореизложено АСНС, не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че са налице основание за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия Н.Б., като приема, че към настоящия
процесуален момент, целите на мерките за неотклонение и предотвратяване
на опасността от противоправно поведение, може да се елиминира, чрез
мярката за неотклонение „Домашен арест“ с електронно наблюдение.
Воден от горното АСНС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СНС от 21.07.2021г., по НОХД №
2597/2019г. по описа на СНС, с което е изменена мярката за неотклонение на
подсъдимия Н. Й. Б. от „Домашен арест“ с електронно наблюдение в
„Парична гаранция“ в размер на 1000000лева, като вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия Н. Й. Б..
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5