Р
Е Ш Е Н И Е
№280 16.10.2020 год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и
в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №235 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационната
жалба от Н.В.Н. *** против решение №34/10.04.2020 год., постановено по АНД №274/2019
год. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е изменено Наказателно
постановление №6460/17.10.2019 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура”, като е намалена глобата от 3 000.00 на 1 000.00 лв..
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1
т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че лицата които носят отговорност за
движението и съпровождането на извънгабаритните ППС са тези, които извършват
превозите, които са определени от своя страна в чл.15, ал.3 от Наредбата и са
собствениците на ППС. Само те имат задължението да снабдят извънгабаритните ППС
със съответните документи, като подадат заявление за издаване на разрешително
по образец. Водачът на ППС не е собственик. Доколкото водачът на ППС няма това задължение,
то не може да му се вмени във вина и не може да бъде санкциониран за това
нарушение. Счита също така, че управлението на извънгабаритното ППС е следвало
да бъде санкционирано по реда на чл.177, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 от същия закон. Направено и искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по касация Агенция
„Пътна ифраструктура“ гр. София, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител юриск. Т. изразява становище за неоснователност на
подадената касационна жалба. Депозирано е и възражение на подадената касационна
жалба, в което са изложени подробни съображения за правилност на постановеното
съдебно решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура взема становище, че решението на районния съд е законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди направените
в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред Гълъбовският
районен съд се е развило по жалбата на Н.В.Н. против Наказателно постановление №6460/17.10.2019
год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл.53,
ал.1 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 3 000.00 лв. за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от същия закон. Гълъбовският районен съд е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършеното от Н.Н. нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, като основание за налагане на административна
санкция по чл.53, ал.1 от Закона за
пътищата. По съображения за липса на доказани отегчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи по-висока степен на обществена опасност на
конкретното нарушение, наказателното постановление е изменено при определяне на
санкция в законово регламентирания минимален размер.
Решението на Гълъбовския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на
въззивния съд, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Н.В.Н. в качеството му на водач на тежко ППС, на основание чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, за допуснато
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Наложената от наказващия орган
санкция на Н.Н. се основава на нормата на
чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и
чл.41 от Закона за пътищата или които извършат или наредят да бъдат извършени
дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази
нормативна регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект
на административнонаказателна отговорност по
чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата може да бъде всяко физическо
лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б „а“ от Закона
за пътищата за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без
надлежно разрешение – т.е. кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва
със собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по см. на
§1, т.5 от Закона за автомобилните превози, в какъвто смисъл са твърденията на
касационния жалбоподател. В случая ангажирането на отговорността на касационния
жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, като от
фактическа страна повдигнатото на Н.Н. обвинение се основава на това, че е
управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси,
като при измерено разстояние между осите 1. 40 м на двойната задвижваща ос на
МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 25.850 т, при
максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.2001 год., с което е осъществил движение на извънгабаритно
ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001 год., респ. тежко
по смисъла на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба
№11/2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. С оглед на
така направената фактическа и правна обосновка на обвинението, съдът приема, че
Н.Н. като лице, на което е вменено, че е нарушило забраната по чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от Закона за пътищата управлявайки тежко ППС без надлежно издадено
разрешение, може да бъде субект на нарушението и съответно на административнонаказателна
отговорност по чл.53, ал.1 от ЗП.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001
год. на МРРБ.
От фактическа страна по делото
не е спорно, че управляваното от санкционираното лице МПС с четири оси, следва
да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на определението по чл.3, т.2 във
връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 год. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство
движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл. 8,
ал.2 от Наредба №11/ 03.07.2001 год. / или след заплащане само на дължимата
такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното изключение по чл.8,
ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г., извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30 м и дължина - до 22.00 м. В случая при измерено разстояние
между осите 1.40 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на
ос на двойната задвижваща ос е била 25.850 т, при максимално допустимо натоварване
19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5 б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 год.
Следователно превишението на допустимите максимални натоварвания на ос е
по-голямо от 30%, поради което хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ,
е неприложима. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че след като по
отношение на ППС не е налице изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14,
ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 год. и движението на същото не се разрешава след
заплащане само на дължимата такса, осъщественото управление на ППС не може да
бъде определено като съставомерно деяние по чл.177, ал.3 от ЗДвП, а правилно е
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, защото именно
тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без
разрешение, каквото в случая се е изисквало. Когато движението на
извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от
Наредбата №11/03.07.2001 год. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата и се осъществява състава
на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.
Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от
Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП. По изложените
съображения обоснован е извода на Гълъбовския районен съд, че е налице
съответна от гледна точка на установените по делото факти и правилна от гл. т.
на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието, респ.
правилно определяне на приложимата санкционна разпоредба.
Фактически, правно и
доказателствено обоснован е и направения от въззивния съд извод, извършеното от
Н.Н. нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, като основание за налагане на
административна санкция по чл.53, ал.1
от ЗП, е установено по несъмнен начин – описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и констатациите, обуславящи съставомерността на деянието
по повдигнатото административнонаказателно обвинение, се потвърждават от
събраните по делото доказателства.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №34/10.04.2020 год., постановено по АНД №274/2019 год. по описа на Районен
съд Гълъбово.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.