Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016 / 11.1.2021г.
11.01.2021 г., гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми състав, в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 01918 по описа на съда за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А.Л.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Общинско предприятие „Общинско обслужване“ - Перник, ЕИК
0003867511563, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р.“ № 1,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 3, вр. с чл.225 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението на ищеца, извършено от работодателя със Заповед №
4/10.03.2020 г., да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа в размер на 4051,89 лв. /съобразно допуснатото изменение на
иска с протоколно определение от 11.12.2020 г./ за период от шест месеца,
считано от 11.03.2020 г. до 11.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 08.05.2020 г., до окончателното й изплащане,
и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 190,00 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9
дни за 2019 г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът се намирал в трудово правоотношение с
ответника по силата на безсрочен трудов договор от 18.02.2015 г. за изпълнение
на длъжността „старши специалист“ с място на работа в Общинско предприятие
„Общинско обслужване“ – Перник, и месечно брутно трудово възнаграждение 634,00
лв. Излага, че на 05.11.2019 г. получил предложение от работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение срещу изплащане на 6 брутни месечни
заплати, на база последното получено брутно трудово възнаграждение, в
едномесечен срок. Ищецът приел предложението и със Заповед № 21/06.11.2019 г.
било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 331, ал. 1, 2 и 3 КТ, считано от 08.11.2019 г. срещу уговорено обезщетение. Сочи, че по силата на
трудов договор № 297/13.11.2019 г. на 14.11.2019 г. постъпил на работа във „В.“
ООД – гр. Перник на длъжност „арматурист“, трудовото правоотношение с което
било прекратено на 02.01.2020 г. със Заповед № 281/02/01.2020 г., на основание
чл. 71, ал. 1 КТ. С Разпореждане № 131-00-138/28.01.2020 г. на ТП на НОИ – гр.
Перник му било отпуснато обезщетение за безработица, считано от 02.01.2020 г.
до 01.11.2020 г. в размер на 20,34 лв., изплащането на което било спряно с
Разпореждане № 131-00-138-2/12.03.2020 г. на ТП на НОИ – гр. Перник, за
уточняване на причината за промяна на датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. От отговор изх. № 20016624/23.03.2020 г. на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Перник, получен чрез СРС „Подкрепа“, узнал, че тъй като
обезщетението по чл. 331, ал. 1 от КТ не е изплатено в едномесечен срок от
прекратяване на правоотношението, на основание чл. 331, ал. 3 КТ то се счита
отпаднало, поради което и с оглед неявяване на служителя на работа със Заповед
№ 12-1 работодателят отменил Заповед № 3 от 05.02.2020 г. и издал Заповед № 4/10.03.2020
г., с която наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита, че уволнението
е незаконосъобразно поради нарушение на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл.
195 КТ. Твърди, че след отпадане на основанието за прекратяване на
правоотношението поради неизплащане на обезщетението по чл. 331, ал. 3 КТ
работодателят следва да го констатира писмено, да предостави на служителя
документите по чл. 62 КТ и др. Навежда довод, че е недопустимо работодателят да
черпи права от недобросъвестното си поведение. Твърди, че работодателят му
дължи и сумата 190,00 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 9 дни за 2019 г. Моли се за уважаване на предявените
искове по тези съображения и присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225 КТ се оспорва като недопустим поради непосочване на крайния период на
дължимото обезщетение за оставане без работа, а останалите – като
неоснователни. Излага, че прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразно, тъй като е ищецът е знаел за отпадане на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал. 1 КТ, но не се е явил
да изпълнява трудовите си задължения и е отказал даде обяснения по чл. 193, ал.
3 КТ, искането за което е връчено чрез нотариална покана на нотариус Маруся
Маркова. Твърди, че е налице грубо нарушение на трудовата дисциплина –
неявяване на работа повече от един месец, заповедта е мотивирана, поискани са
обяснения от служителя, спазен е предвиденият в закона двумесечен срок. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноските по делото.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема от фактическа страна следното:
От
представеното трудово досие на А.Л.Ж. се установява, че по силата на трудов
договор № 10/17.02.2015 г. е възникнало трудово правоотношение за неопределено
време между А.Л.Ж. и ОП „Общинско обслужване“ за изпълнение на длъжността „шофьор”
срещу основно месечно трудово възнаграждение 425,00 лв. и допълнително трудово
възнаграждение в размер на 7%, при пълно работно време. В трудовото досие са
приложени още: автобиография на служителя, молба за
назначаването му на работа, диплома за средно образование, свидетелство за
професионална квалификация, свидетелство за управление на МПС, декларации за
имотно състояние и конфликт на интереси на служителя, уведомителни писма за
полагащия се платен годишен отпуск, уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, справки за
приети и отхвърлени уведомления; длъжностна характеристика за
длъжността „шофьор“, подписана от служителя на 18.02.2015 г.; Заповед №
64/02.06.2015 г. на директора на ОП „Общинско обслужване“, с която на А.Л.Ж. е определено допълнително възнаграждение за трудов
стаж 8%, Заповед № 221/28.07.2015 г. с която е разрешено ползването на 15 дни платен годишен отпуск, Заповед
№ 154/30.09.2015 г., с която основата месечна заплата на служителя е увеличена
на 450,00 лв., Заповед № 6/01.12.2015 г., с която е отложено ползването на
платен годишен отпуск от 2015 г. в размер на 10 дни, Заповед № 53/24.03.2016 г., с която е разрешено
ползването на платен годишен отпуск от 2015 г. за срок от 10 работни дни,
Заповед № 80/05.05.2016 г., с която основното трудово възнаграждение е
увеличено от 450,00 лв. на 475,00 лв., считано от 01.05.2016 г., Заповед №
56/30.05.2016 г., с която е определено допълнително възнаграждение за трудов
стаж 9%, Заповед № 207/26.07.2016 г., с която е разрешено ползването на платен
годишен отпуск от 2016 г. за срок от 18 работни дни, Заповед № 310/03.10.2016
г., с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от 2016 г. за срок
от 5 работни дни, Заповед № 46/22.12.2016 г., с която е отложено ползването на
платен годишен отпуск от 2016 г. за срок от 11 работни дни, Заповед №
24/01.02.2017 г., с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от
2016 г. в размер на 2 работни дни, Заповед № 39/10.02.2017 г., с която е
разрешено ползването на платен годишен отпуск от 2016 г. в размер на 5 работни
дни, Заповед № 69/14.03.2017 г., с която е разрешено ползването на платен
годишен отпуск от 2016 г. в размер на 3 работни дни, Заповед № 49/25.05.2017
г., с която е определено допълнително възнаграждение за трудов стаж 10%, Заповед
№ 142/06.06.2017 г с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от
2016 г. в размер на 1 работни дни, Заповед № 195/12.07.2017 г с която е
разрешено ползването на платен годишен отпуск от 2017 г. в размер на 5 работни
дни, Заповед № 216/26.07.2017 г с която е разрешено ползването на платен
годишен отпуск от 2017 г. в размер на 1 работен ден, Заповед № 273/29.08.2017 г
с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от 2017 г. в размер на
6 работни дни, Заповед № 398/18.12.2017 г., с която е разрешено ползването на
платен годишен отпуск от 2017 г. в размер на 2 работни дни, Заповед №
64/18.12.2017 г с която е отложено ползването на платен годишен отпуск, Заповед
№ 18/02.01.2018 г., с която е определено основно трудово възнаграждение в
размер на 510,00 лв. считано от 01.01.2018 г., Заповед № 28/31.01.2018 г., с
която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от 2017 г. в размер на 7
работни дни, Заповед № 63/15.02.2018 г., с която е определено основно трудово
възнаграждение в размер на 520,00 лв. считано от 01.03.2018 г., Заповед №
54/21.02.2018 г., с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от
2017 г. в размер на 2 работни дни, Заповед № 68/07.03.2018 г., с която е
разрешено ползването на платен годишен отпуск от 2017 г. в размер на 2 работни
дни, Заповед № 135/04.05.2018 г., с която е разрешено ползването на платен
годишен отпуск от 2017 г. в размер на 2 работни дни, Заповед № 36/28.05.2018
г., с която е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 11%, Заповед
№ 204/28.06.2018 г., с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от
2017 г. в размер на 7 работни дни и от 2018 г. – 1 ден, Заповед №
282/21.08.2018 г., с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от
2018 г. в размер на 2 дни, Заповед № 311/11.09.2018 г., с която е разрешено
ползването на платен годишен отпуск от 2018 г. в размер на 3 работни дни; молба
от 28.09.2018 г. за преназначаване на длъжност „старши специалист“;
допълнително споразумение от 01.10.2018 г. за изменение на трудовото
правоотношение към трудов договор 10/17.02.2015 г., с което служителят
преминава от длъжността „шофьор“ на длъжността „старши специалист“; длъжностна
характеристика за длъжността „старши специалист“, подписана от служителя на
02.10.2018 г.; Заповед № 362/08.11.2018 г., с която е разрешено ползването на
платен годишен отпуск от 2018 г. в размер на 5 работни дни, Заповед №
41/20.12.2018 г., с която е разрешено отлагането на платения годишен отпуск от
2018 г. в размер на 22 дни; Заповед № 12/18.01.2019 г., с която е разрешено
ползването на платен годишен отпуск от 2018 г. в размер на 17 работни дни,
Заповед № 52/07.03.2019 г., с която е разрешено ползването на платен годишен
отпуск от 2018 г. в размер на 1 работен ден, Заповед № 60/12.03.2019 г., с
която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от 2018 г. в размер на 3
работни дни; Заповед № 41/23.05.2019 г., с която е определено допълнително
възнаграждение за трудов стаж 12%, Заповед № 225/26.07.2019 г., с която е
разрешено ползването на платен годишен отпуск от 2018 г. в размер на 1 ден, и
от 2019 г. – 18 дни; обходен лист за липса на задължения към ОП „Общинско
обслужване“.
От
приложените в трудовото досие документи се установява, че на 05.11.2019 г.
работодателят ОП „Общинско обслужване“ чрез директора Л.П., е отправил
предложение на А.Ж. трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание
чл. 331, ал. 1 КТ срещу заплащане в едномесечен срок на шест брутни месечни
заплати, изчислени въз основа на последното получено брутно трудово
възнаграждение, което предложение служителят е приел писмено на същата дата.
Със
Заповед № 21/06.11.2019 г., връчена на служителя на 06.11.2019 г., е прекратено
трудовото правоотношение между страните, считано от 08.11.2019 г., срещу
уговорено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждение. В заповедта работодателят
е удостоверил неизползван платен годишен отпуск от служителя в размер на 9 дни.
В
трудовото досие на служителя е приложено искане с изх.№ 411/12.12.2019 г. от ищеца до
ответника да представи обяснения в срок от три дни от получаването му за
отсъствието си от работа на 10.12.2019 г. и 11.12.2019 г. без разрешение от
работодателя и без представяне на оправдателен документ, без данни за
връчването му на служителя.
С искане с изх.№ 36/30.01.2020
г. работодателят е поискал служителят да представи писмени обяснения за
отсъствието си от работа от 10.12.2019 г. до 30.01.2020 г. Съгласно положените
подписи на И.В., А.З. и Г.Г., искането не е връчено на служителя на 31.01.2020
г., тъй като не е открит на адреса. Съгласно Протокол № 1/04.02.2020 г.,
съставен от И.В. и Г.Г., на 31.01.2020 г. и 04.02.2020 г. са посетили адрес: *****,
за да връчат искане с изх.№ 36/30.01.2020 г. за писмени обяснения за
отсъствието от работа без разрешение и оправдателен документ от 10.12.2019 г.
до 30.01.2020 г., но лицето не е било открито.
Със Заповед №
03/05.02.2020 г. за прекратяване на трудов договор е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” на А.Л.Ж. заемащ длъжността „старши специалист” в ОП „Общинско
обслужване”, считано от 06.02.2020 г. за това, че въпреки че му е известно, че
обезщетението по чл. 331, ал. 1 КТ не му е изплатено в едномесечен срок,
считано от 08.11.2019 г., и основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е отпаднало, не се е явил на работа в периода от 10.12.2019 г.
до 30.01.2020 г.
Съгласно Протокол №
2/05.02.2020 г., съставен от И.В. и Г.Г., същите са посетили известния им адрес
в кв. Тева на А.Л.Ж., за да връчат екземпляр от Заповед № 3/05.02.2020 г. за
уволнение, считано от 06.02.2020 г., но никой не отговорил; посетили и
работното място на Л.Ж., баща на А.Ж., но той отказал да я приеме.
Със
Заповед № 12-1 от 10.03.2020 г. на основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменена
Заповед № 3/05.02.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на А.Л.Ж..
С нотариална покана с
рег.№ 52, том I, акт № 3, работодателят ОП „Общинско обслужване” – Пенрик, е
отправил искане до служителя А.Л.Ж. чрез нотариус Маруся Маркова в тридневен
срок от получаването му да представи писмени обяснения за отсъствието си от
работа в периода от 10.12.2019 г. до 14.01.2020 г. без разрешение от работодателя
и без представяне на оправдателен документ.
Съгласно Констативен
протокол акт № 29, том 1, рег.№ 496 от 10.03.2020 г. на нотариус Маруся Маркова
нотариална покана с рег.№ 52, том I, акт № 3, изпратена от Общинско предприятие
„Общинско обслужване” – Перник до А.Л.Ж., е предадена на 20.01.2020 г. на
куриер от фирма „Лео експрес”, който е посетил адрес: гр. Перник, жк. „Тева”,
бл. 58, вх. Б, ап. 33, на 20.01.2020 г. /вторник/ в 10,00 ч., на 25.01.2020 г.
в 16,54 ч. и на 27.01.2020 г. в 18,20 ч., но лицето не е намерено и не е отговорило
на позвъняванията на мобилния си телефон. На 21.02.2020 г. е заплатено
уведомление на входната врата на блока и един екземпляр в пощенската кутия. В
14-дневен срок лицето не се е явило в кантората или упълномощено лице да получи
пратката, поради което лицето е редовно уведомено, на основание чл. 47, а. 5 ГПК. По делото е приложен заверен препис от уведомлението до ищеца, залепено на
адрес: гр. Перник, жк. „Тева” № 58, вх. Б, ап. 33, ет. 3, на 21.02.2020 г.
Със Заповед №
4/10.03.2020 г., издадена от Директора на ОП „Общинско обслужване” – Перник, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на А.Л.Ж., заемащ длъжността „старши
специалист” в ОП „Общинско обслужване”, считано от 11.03.2020 г. за това, че не
се е явил на работа в периода от 09.12.2019 г. до 14.01.2020 г., въпреки че му
е известно, че обезщетението по чл. 331, ал. 1 КТ не му е изплатено в
едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор и основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение е отпаднало.
Представени са заверени
копия на изпратени от ответника до ищеца пратки, както следва: на 13.12.2019 г.
чрез „М и БМ Експрес”, върнато с удостоверяване на 13.01.2020 г., че е
непотърсена, както и чрез „Еконт” на 30.12.2019 г., 05.02.2020 г., 06.02.2020 г.,
07.02.2020 г., 10.02.2020 г., 12.03.2020 г., 16.03.2020 г. и 17.03.2020 г. с
удостоверяване, че входът е заключен и не отговаря на обажданията. Липсват
данни за съдържанието на пратките.
С Нотариална покана рег.
№ 519, том I, акт 30 от 12.03.2020 г. на нотариус Маруся Маркова ответникът е
поканил ищеца да му бъде връчена Заповед № 4/10.03.2020 г. на директора на
Общинско предприятие „Общинско обслужване” – Перник относно прекратяването на
трудовото правоотношение считано от 11.03.2020 г.
Съгласно Констативен
протокол акт 43, том I, рег. № 814 от 20.05.2020 г. на нотариус Маруся Маркова,
Нотариална покана рег. № 519, том I, акт 30 от 12.03.2020 г., изпратена от
Общинско предприятие „Общинско обслужване” до А.Л.Ж., е предадена на куриер от
фирма „Лео Експрес”, който е посетил посочения адрес на 13.03.2020 г. /петък/ в
11,00 ч., на 28.03.2020 г. в 14,03 ч. и на 13.04.2020 г. в 17,38 ч., но
входната врата била заключена. На 14.04.2020 г. е залепено уведомление на
входната врата на блока и пуснат екземпляр под нея. В 14-дневен срок лицето не
се е явило в кантората или упълномощено лице да получи пратката, поради което е
удостоверено, че лицето е редовно уведомено, на основание чл. 47, а. 5 ГПК.
По делото е постъпио
писмо с рег.№ 263259/08.10.2020 г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, Дирекция „Инспекция по труда”- Перник, с което е представен заверен
препис на документите по извършена проверка вх.№ 20088243/12.03.2020 г. в ОП
„Общинско обслужване” относно трудовите права на синдикалния член А.Л.Ж. по
сигнал от Председателя на СРС „Подкрепа” – Л.Ж., като съгласно Констативен
протокол ПР2008342/25.03.2020 г. не са констатирани нарушения на трудовото
законодателство.
От представените с
исковата молба документи се установява, че по силата на Трудов договор №
297/13.11.2019 г. е възникнало трудово правоотношение между „ВИВА 92” ООД и А.Л.Ж.
за неопределено време при пълно работно време и основна заплата в размер на
560,00 лв. със срок за изпитване в полза на работодателя, прекратено със
Заповед № 281/02.01.2020 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
С Разпореждане № 131-00-138-1
от 30.01.2020 г. на ТП на НОИ – Перник на ищеца е отпуснато парично обезщетение
за безработица, считано от 02.01.2020 г. до 01.11.2020 г. в размер на 20,34 лв.,
спряно с Разпореждане № 131-00-138-2 от 12.03.2020 г. на ТП на НОИ – Перник.
С писмо с изх.№
1029-13-369 от 06.04.2020 г. на ТП на НОИ-Перник е поискано от ищеца да уведоми
дали към датата на получаването му е връчена Заповед № 4/10.03.2020 г. и в
случай, че е връчена – дали е оспорена по съдебен ред. С отговор вх.№
1029-13-369≠5 от 09.04.2020 г. ищецът е заявил до Директора на ТП на
НОИ-Перник, че към датата на получаването на писмото не му е връчена Заповед №
4/10.03.2020 г., като за извършените от ОП „Общинско обслужване” действия след
връчването на Заповед № 21/06.11.2019 г. е узнал от Протокол за извършена
проверка от Дирекция „Инспекция по труда” Перник, с който се е запознал на
25.03.2020 г.
Прието е Решение №
КПК-28/27.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Перник, с което е
отхвърлена жалба от 26.03.2020 г., подадена от А.Л.Ж. против Разпореждане №
131-00-138-2 от 12.03.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.
От приложения заверен
препис по делото и извършената констатация в открито съдебно заседание в
оригинала на трудова книжка № 2 на А.Л.Ж., серия Т, № 997185, се установява, че
е извършено удостоверяване от ОП „Общинско обслужване”, че трудовото
правоотношение на служителя е прекратено на 08.11.2019 г., на основание чл. 331 КТ, след което не липсва вписване на друго трудово правоотношение.
От приложения заверен
препис по делото и извършената констатация в
открито съдебно заседание в оригинала на трудова книжка на А.Л.Ж., серия
Г, № 635551, се установява, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с
„ВИВА 92” ООД за периода 14.11.2019 г. – 02.01.2020 г., прекратено на основание
чл. 71, ал. 1 КТ, с РЗИ Дирекция Перник за периода от 12.06.2020 г. –
13.07.2020 г., прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, и С „ВИК” ООД
от 03.08.2020 г. без данни за прекратяването му.
С Нотариална покана,
връчена на 18.02.2020 г. чрез нотариус Л. Ц., ищецът е поканил ответника да му
заплати обезщетението по чл. 331 КТ в 14-дневен срок от получаването й.
От
заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че последният пълен отработен месец от ищеца е м. октомври 2019 г.,
за който брутното трудово възнаграждение е 820,98 лв., което включва следните
компоненти: основна заплата 645,00 лв., професионален опит 12% 77,40 лв., СБКО
2,5% върху ОЗ – 16,13 лв., извънреден труд 82,45 лв. Посочено е, че БТВ с постоянен
характер е 722,40 лв., като среднодневното брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, през който ищецът е отработил 23 дни /м.октомври/ е
31,41 лв. Размерът на обезщетението по чл. 225 КТ за шест месеца, считано от 11.03.2020
г. до 11.09.2020 г. 3957,66 лв., за периода 20.05.2020 г. 20.11.2020 г. е 4051,89 лв., а за периода от
11.03.2020 г. до първото постъпване на служителя на работа – 12.06.2020 г., е
1947,42 лв. Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 9
дни е 282,69 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Л. А. Ж. – без дела със страните, баща на ищеца.
Свидетелят заявява, че е търсен от служителите на
ОП „Общинско обслужване” – Перник, на работното си място тази година. Когато
дошли в офиса му, казали, че носят заповед за сина му, която свидетелят отказал
да получи. Не помни датата, но му направило впечатление, че заповедта била от
същия ден, в който са го търсили, в началото на месец февруари. Посочва, че той
и съпругата му работят до 17 ч. и след 18 ч. са вкъщи, но никой не ги е търсил
в дома им.
Съдът намира, че показанията на свидетеля
съответстват на останалите доказателства по делото, поради което следва да
бъдат кредитирани.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна намира следното:
По иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По
делото липсват данни Заповед № 4/10.03.2020 г., издадена от Директора на ОП
„Общинско обслужване”, да е връчена на ищеца преди депозиране на исковата
молба. Предвид обстоятелството, че работодателят е подал уведомление до ТП на
НОИ, че трудовото правоотношение е прекратено поради наложено дисциплинарно
уволнение, за което осигурителният орган е уведомил ищеца, съдът намира, че за него
е налице правен интерес от предявения иск за отмяната му. Дори да се приеме, че
такъв възниква едва при връчване на оспорената заповед, доколкото това е
извършено в хода на процеса с нотариална покана, връчена на ищеца на 20.05.2020
г., на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, съгласно удостоверяването, извършено от
нотариус Маруся Маркова, то следва извод, че предявеният иск е допустим.
За успешното провеждане на предявените искове,
ищецът следва да установи в условията на пълно и главно
доказване съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на
което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание, размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това
уволнение за исковия период, полагащия се платен годишен отпуск и претенциите
си по размер.
От доказателствата по
делото се установява по безспорен начин, че страните по делото са се намирали в
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 10/17.02.2015 г. за изпълнение
на длъжността „шофьор”, изменено с допълнително споразумение от 01.10.2018 г.
за изпълнение на длъжността „старши специалист”.
Безспорно
е, че ответникът е отправил предложение до ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение срещу уговорено обезщетение в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения, което последният е приел, както и че със Заповед №
21/06.11.2019 г., връчена на служителя на 06.11.2019 г., трудовото правоотношение
е прекратено, считано от 08.11.2019 г., на основание чл. 331, ал. 1 КТ.
Съгласно
чл. 331, ал. 3 КТ, ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в
едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за
неговото прекратяване се смята за отпаднало. По делото е безспорно, че уговореното
обезщетението не е платено в месечния срок. Последицата от неизпълнението на
това задължение е възстановяване на трудовоправната връзка в състоянието й
преди постигането на съглашението по чл. 331, ал. 1 КТ, което настъпва по
силата на закона без да е необходим изричен акт на работодателя. С оглед
изложеното, съдът намира възражението на ищеца, че трудовото правоотошение е
прекратено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение
за неоснователно.
Съгласно
чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Ал.
2 предвижда, че когато работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество, като съгласно ал. 3 разпоредбите
на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
От доказателствата по делото се
установява, че след издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 331 ГПК работодателят е изпратил няколко пратки
по куриер до служителя, върнати като непотърсени, но от приложените разписки не
може да се установи, че със същите е изпратено именно искане за представяне на
обяснения за посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.
Липсват доказателства на ищеца
да е връчено и искането за представяне на писмени обяснения, с изх. №
36/30.01.2020 г., като видно от съставения от служителите на ответника протокол
№ 1/04.02.2020 г., че лицето не е открито при извършените посещения на адреса.
Съгласно удостоверяването, извършено на
10.03.2020 г. от нотариус Маруся Маркова върху нотариална покана с рег.№ 52, том I, акт № 3, искането на Общинско предприятие „Общинско
обслужване” с изх.№ 19/14.01.2020 г. за представяне на писмени обяснения в тридневен
срок от получаването за извършено
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в периода от
10.12.2019 г. до 14.01.2020 г., е връчено на А.Л.Ж. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съгласно
чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът може да
възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и
книжа при условията и по реда на чл. 37 – 58 ГПК. Чл. 47, ал. 1 ГПК урежда
хипотезите на връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да ги получи, като регламентира броя на посещенията,
които трябва да бъдат извършени, времето на извършването им и местата, на които
се залепва уведомлението, в ал. 2 е посочено неговото съдържание и срока на
получаването му, а в ал. 3 ГПК е предвидено, че когато ответникът не се яви да
получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в
случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението
се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия
адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес
по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и
разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност.
От
приложения по делото констативен протокол от 10.03.2020 г. се установява, че
изискванията на чл. 47, ал. 1 и а. 2 ГПК са спазени - служителят е търсен на
посочения адрес по различно време на деня в продължение на повече от месец през
интервал повече от една седмица между всяко от посещенията, едно от които в
неприсъствен ден, залепени са уведомления на входната врата на блока и един
екземпляр е пуснат в пощенската кутия. Липсва отразяване, че нотариусът е
извършил справка за постоянния и настоящ адрес на лицето, както и за неговата
месторабота, с оглед връчването му на тези адреси. Доколкото обаче липсват
твърдения, че ищецът живее на настоящ адрес, който не съвпада с адреса по лична
карта, на който е търсен, респ. от доказателствата по делото не се устанвоява
към момента на извършване на посещенията същият да се е намирал в трудово
правоотношение с друг работодател, с оглед връчване на поканата по месторабота,
съдът намира, че процедурата по чл. 47 ГПК е спазена. Съгласно ал. 5
съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, а в случаите на връчване от нотариус това ще
е канцеларията на нотариуса. Доколкото в случая е налице изрично удостоверяване
от нотариуса, извършено на 10.03.2020 г., за връчване на нотариалната покана на
адресата, което не е оспорено от страните, следва да се приеме, че срокът за
депозиране на обяснения от служителя започва да тече от датата на удостоверяването.
На същата дата е издадена и оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание без да е изчакано изтичане на предоставения тридневен срок. Изложеното е основание за отмяна на уволнението при условията на чл.
193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовия спор по същество, поради
презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички
обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита
на работника. В този смисъл решение № 137/02.03.2010 г. по гр.дело № 20/2009 г.
на ВКС, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК, в което е застъпено становището,
че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не
е формален акт, че е въведено с оглед осигуряване възможност за защита на
работника и с оглед възможността на работодателя да прецени всички
обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение.
Дори да се приеме, че работодателят е
спазил процедурата по чл. 193 ГПК, тъй като искането за депозиране на обяснения
от служителя е връчено с изтичане на двуседмичния срок от залепване на
уведомлението, а не на удостоверената от нотариуса дата, то следва да се отбележи,
че в предложението и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 331 ГПК не е отразено, че прекратяването на правоотношението е
под условие, че уговореното възнаграждение бъде платено в месечен срок от
прекратяването. Обстоятелството, че основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е отпаднало, не е посочено и в искането за представяне на
обяснения. Добросъвестното упражняване на правата на страните по трудовото
правоотношение налага при отправяне на предложението служителят да бъде
уведомен, че с неплащането на обезщетението в уговорения срок, основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение отпада. Това не е сторено при
сключване на споразумението, поради което непосочването му в искането за
представяне на обяснения, води до неяснота за служителя при каква фактическа
обстановка се твърди, че е извършено дисциплинарното нарушение. Изложеното
опорочава процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и води до извод
за неговата незаконосъобразност.
С
оглед изложеното съдът намира, че уволнението, извършено със Заповед № 4/10.03.2020 г. на директора на Общиснко предприятие
„Общинско обслужване” е незаконосъобразно, поради което искът за признаването
му за незаконно следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр.
чл. 225 КТ:
При извод за незаконност
на извършеното уволнение, съгласно чл. 225, ал. 1 КТ ищецът има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца.
От заключението на
вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец е за месец октомври 2019 г. и възлиза на сумата 722,40 лв.,
като среднодневното трудово възнаграждение е 31,41 лв.
Заповедта за уволнение е
връчена на ищеца на 20.05.2020 г., съгласно удостоверяването, извършено от
нотариус Маруся Маркова, върху нотариална покана с рег.№ 519, том I, акт 30, от
който момент трудовото правоотношение следва да се приеме за прекратено,
съгласно чл. 195, ал. 3, вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
От приложените по делото
заверени преписи на трудови книжки и констатациите, извършени в представените в
открито съдебно заседание оригинали на трудови книжки, се установява, че на
12.06.2020 г. ищецът е започнал работа в РЗИ – Перник, правоотношението с който
е прекратено на 13.07.2020 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В Решение
№247/13.07.2011 по дело №1974/2009 на ВКС, ГК, IV ГО и Решение №169/29.03.2011
по дело №1699/2009 на ВКС, ГК, IV ГО се приема, че първоначалният работодател
отговаря за времето на безработица след прекратяване на последващо трудово
правоотношение, само когато това правоотношение е възникнало за определен срок
или за извършването на определена работа и е прекратено преди изтичането на
6-месечния срок по чл. 225 КТ.
Ищецът не е установил по делото, че трудовото правоотношение с РЗИ - Перник е
възникнало за определен срок или за изпълнението на определена работа, поради
което оставането му без работа за периода от прекратяването му /13.07.2020 г./
до 03.08.2020 г. /когато е възникнало трудово правоотношение с ВИК – Перник/,
не е в причинна връзка с уволнението. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът
не дължи обезщетение за оставане без работа за периода след 12.06.2020 г.
Недоказан е и искът за
заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 11.03.2020 г. до
19.05.2020 г., тъй като в този период трудовото правоотношение между страните
не е било прекратено.
С оглед изложеното,
ответникът дължи на ищеца обезщетение за оставане без работа за периода от
20.05.2020 г. /прекратяването на трудовото правоотношение/ до 11.06.2020 г. /първото
постъпване на работа/. Изчислено от съда, при среднодневно брутно трудово
възнаграждение 31,41 лв., обезщетението възлиза на сумата 533,97 лв., до който
размер предявеният иск е основателен.
За пълнота следва да се
посочи, че съгласно Решение № 94/01.07.2013 г. по гр.д. № 1301/2012 г. на
III-то ГО на ВКС, при разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, съдът е обвързан от посочения в петитума период, който в настоящия случай е
11.03.2020 г. – 11.09.2020 г., съобразно допуснатото изменение на иска. С
молбата за изменение на иска, направена в проведеното на 11.12.2020 г. открито
съдебно заседание и приложена на л.181 от делото, ищецът е направил искане за
изменение на предявения иск по размер като същият се счита предявен за сумата
4051,89 лв., но не е направил искане за изменението му по период, поради което
с определението на съда е допуснато изменение на иска именно в този смисъл.
Следва да се отбележи още,
че фактът на постъпване на нова работа е настъпил преди провеждане на първото
открито съдебно заседание по делото, но ищецът не е поискал изменение на иска по
основание като за периода на новото трудово правоотношение да счита предявен за
разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение преди уволнението и
по-ниско платената длъжност. С оглед изложеното, съдът намира, че не е сезиран
с иск с правно основание чл. 225, ал. 2 КТ и не следва да се произнася по
въпроса за дължимостта на такова обезщетение. С получаване на отговора на
исковата молба ищецът е запознат и с нотариалната покана за връчване на Заповед
№ 4/10.03.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание, по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК от нотариус Маруся Маркова, но не е поискал изменение на иска по
периода, като се счита предявен от връчване на заповедта на 20.05.2020 г.,
поради което съдът е обвързан от заявения с исковата молба период.
По горните съображения и
предвид диспозитивното начало в граждански процес, предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде уважен за сумата 533,97 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 20.05.2020 г.
/прекратяването на трудовото правоотношение/ до 11.06.2020 г. /първото
постъпване на нова работа/ и отхвърлен за разликата над 533,97 лв. до пълния
предявен размер 4051,89 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода от 11.03.2020 г. до 19.05.2020 г. и за периода от 12.06.2020 г. до
11.09.2020 г.
Като законна последица
от предявяване на иска следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законната лихва върху вземането от датата на депозиране на исковата молба
– 08.05.2020 г., до окончателното му
изплащане.
По иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Решение № 289/19.10.2011 г. по гр. дело № 618/2010 г. на ВКС, с която е прието
становището, застъпено в Решение №1627 от 13.10.2005 г. по гр.д.№ 562/2003 г.
на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр.д.№ 933/2001 г. на ВКС,
ІІІ г.о., обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от
законосъобразното му извършване. При прекратяване на трудовото правоотношение,
работодателят дължи на работника или служителя парично обезщетение по чл. 224,
ал.1 КТ за неизползувания годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение
и възстановяване на работника или служителя на заеманата длъжност не се
възстановява и правото му на платен годишен отпуск, тъй като трудовото правоотношение
е било прекратено.
Предвид горното и прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със Заповед № 4/10.03.2020 г., следва
извод, че на ищца се дължи парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск.
От заключението на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни е
282,69 лв. Предвид диспозитивното начало, предявеният иск
следва да бъде уважен в предявения размер, а именно сумата 190,00 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни за 2019 г.
Предвид искането, направено в
писмената защита, за постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати платен годишен отпуск в размер на сумата 282,69 лв.,
съдът намира за нужно да отбележи, че съдът не е сезиран с иск в посочения
размер. С уточняваща молба от 10.06.2020 г. /л.34 от делото/ ищецът е заявил,
че предявеният на това основание иск е за сумата 190,00 лв. и не е направил
искане за изменението му по реда на чл. 214 ГПК. С оглед изложеното, съдът е
обвързан от първоначално заявения размер.
В писмената защита е отправено и искане за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за неплатен годишен отпуск, което
също е недопустимо като заявено след законоустановения срок. Нито в исковата и
уточняващата молба, нито в проведените съдебни заседания по делото, ищецът е
направил искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск. Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК не се смята за увеличение на
иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото
предявяване. По реда на ГПК от 2007 г., след приключване на съдебното дирене, в
устните състезания по делото страните излагат становището си по фактическите и
правни доводи, въведени в хода на производството, без да могат да въвеждат нови
искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства – чл. 147 ГПК, поради което искане за присъждане на изтекли лихви не може да бъде
въведено нито с устните състезания, нито в писмена защита, представена в
определен от съда подходящ срок при условията на чл. 149, ал. 3 ГПК. /Решение №
474/14.01.2013 г. по гр.д. № 1499 по описа за 2011 г. на ВКС, IV Г.О./. С оглед
изложеното, такава не следва да бъде присъдена.
По разноските:
При този
изход на спора право на разноски се поражда и за двете страни – на ищеца съобразно
уважената част от исковете, а на ответника – съобразно отхвърлената.
От представения
договор за правна защита и съдействие се установява, че ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 лв., уговорено общо за защитата по
трите иска /или 216,67 лв. за всеки/, поради което, предвид уважаването на два
от тях в пълен размер и частично уважаване на третия, следва да му бъде
присъдена сумата 461,88 лв.
Ответникът е
представил доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
750,00 лв., уговорено общо за защитата по трите иска /или 250,00 лв. за всеки
иск/, от което следва да му бъде присъдена сумата 217,05 лв.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
производството върху неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /за отмяна на
незаконно уволнение/ в размер на по 80,00 лв. и държавна такса по исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ и иска по чл. 224 КТ в размер на сумата
28,96 лв., съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, и 30,87 лв. за възнаграждение на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И
ОТМЕНЯ уволнението на А.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 4/10.03.2020 г. на директора на Общинско предприятие
„Общинско обслужване“ – гр. Перник, ЕИК 0003867511563, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Р.“ № 1, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско обслужване“ – гр. Перник, ЕИК 0003867511563,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р.“ № 1, да заплати на А.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 533,97 лв. /петстотин тридесет и три лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие незаконното уволнение за периода от 20.05.2020 г. до 11.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 08.05.2020 г., до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 533,97 лв. до 4051,89 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода от 11.03.2020 г. до 19.05.2020 г. и за периода от 12.06.2020
г. до 11.09.2020 г., на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско обслужване“ – гр. Перник, ЕИК 0003867511563,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р.“ № 1, да заплати на А.Л.Ж., ЕГН ************, с адрес: ***, сумата
190,00 лв. /сто и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 9 дни за 2019 г., на основание чл.
224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско
обслужване“ – гр. Перник, ЕИК 0003867511563, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Р.“ № 1, да заплати на А.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 461,88 лв. /четиристотин шестдесет и един лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Общинско предприятие „Общинско обслужване“ – гр.
Перник, ЕИК 0003867511563, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Р.“ № 1, сумата 217,05 лв. /двеста и седемнадесет лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско обслужване“ – гр. Перник, ЕИК 0003867511563,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Р.“ № 1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Перник сумата 139,83 лв. /сто
тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски
за държавна такса и възнаграждение на вещо лице по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.