РЕШЕНИЕ
№209
гр. Пловдив, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА
и прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова
ВНОХД № 370/2019 г. по описа на ПАС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XХІ от НПК.
Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. С. П. – защитник на подс. Е. Н. срещу присъда № 51 от 04.06.2019 г.,
постановена по НОХД № 475/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно
отделение. С
посочения съдебен акт подс. Е. Н. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 196а вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК и чл. 58а,
ал. 1 от НК от шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим. С присъдата си първият съд се е произнесъл и за
веществените доказателства и разноските по делото, като е приспаднал от така
наложеното наказание лишаване от свобода времето на предварителното задържане
на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. П. е обжалвала
присъдата с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения
на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от
свобода. От въззивния съд се иска, при условията на алтернативност, да отмени
осъдителната присъда и да преквалифицира деянието по-леко наказуемо
престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК или да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане
от друг състав на първостепенния съд.
Едно от алтернативните искания е да се измени присъдата като се намали
размера на определеното наказание лишаване от свобода от 6 годни и осем месеца
на три години.
Представителят на Апелативна прокуратура
- гр. Пловдив счита жалбата за неоснователна. В хода на съдебните прения
пледира за потвърждаване на обжалваната присъда. По отношение на наказанието
намира, че не следва да бъде в размер, по-малък от определения, тъй като
напълно покрива всички критерии на чл. 36 от НК и държи сметка за особеностите
на конкретното деяние.
Защитникът на подсъдимия адв. С. П., в хода на
съдебните прения, поддържа изцяло подадената жалба и направените с срока по чл.
320, ал. 4 от НПК допълнения. Намира, че съобразно спецификата на
производството и процедурата, по която е било разгледано делото - съкратено
съдебно следствие, в рамките на приетите от първия съд фактически положения,
които намира за безспорно доказани, следва извършеното от нейния подзащитен да
се преквалифицира в по-леко наказуемо престъпление – кражба в големи размери,
като се намали размера на наложеното наказание до установения от закона минимум
за последното, което намира за съобразено с всички останали данни по делото.
Подсъдимият Е. Н. поддържа доводите на своя адвокат,
като заявява, че съжалява за стореното.
В последната си дума моли за по-леко наказание.
Въззивната инстанция, след като
провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните,
приема за установено следното:
Съдебното производство пред първия съд е
протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, при която
подсъдимият е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е изразил информирано съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, описани в обвинителния акт, а да се ползват вече
събраните такива на досъдебното производство. Съдът е установил, че
самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства и с нарочно определение
по чл. 372 ал. 4 от НПК е допуснал съкратено съдебно следствие, като е разяснил
на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и
събраните на досъдебното производство доказателства. Въз основа на тях,
окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения:
Подсъдимият Е. Н. – м. гражданин
и И. К. – у. гражданин се познавали преди извършване на деяниeто. На 10.05.2018
г. в 01.31 ч. те влезли в Б. от Г. през ГКПП „К.“ с л. а. „О.“ с рег. № *,
придружени от м. гражданин И. К. /I. C./ - неустановен по делото. По-късно
същия ден, в 13.38 ч. К. и Н. напуснали Б. през ГКПП „К. А.“ с автобус за Т..
На 14.05.2018 г. в 13.24 ч. отново влезли с автобус в Б. през същия граничен
пункт. На следващия ден напуснали страната ни през ГКПП „К.“ с л. а
."О." с рег. № *. На 04.06.2018 г. отново влезли в Б. през ГКПП „К.“
с автобус, придружени от А. С. - приятелка на Н..
На 09.06.2018 г. Н. и К. излезли
от Б. през ГКПП „М. Т.“ в посока Т. с л. а. "Б." с рег. № *, закупен в С. на 14.05.2018 г. на името на
„Б.“ ЕООД. Посоченото дружеството с едноличен собственик на капитала у.
гражданин К. Б., чрез пълномощника си В. Й. С., регистрирало на свое име
автомобили, купени в Б. от чужди граждани, които нямали право да сторят това в
страната ни на свое име като физически лица. Купувачите от М. и У. били
преупълномощавани от В. С. да управляват превозните средства в страната и в
чужбина и изнасяли автомобилите за посочените държави. Такъв бил случаят с лек
автомобил „Б*“, закупен от И. К. и регистриран на името на „Б.“ ЕООД. На
15.05.2018 г. В. С. преупълномощил И. К. и В. С., респективно гражданни на М. и
на А., неустановени по делото, да управляват автомобила в страната и чужбина и
да го представляват пред държавните органи. Впоследствие И. К. предоставил
автомобила за ползване на Н. и К..
На 18.06.2018 г. в 20.24 ч. Н. и
К. се върнали от Т. в Б., като влезли
през ГКПП „К. А.” с "Б." с рег. № *. Камерите на А. "П. и."
/АПИ/, засекли в 23.48 ч. автомобила на влизане в гр. С. (к. "Ч.
к."). Същата вечер И. К., Е. Н. и А. С. отседнали в хотел "М." в
гр. С., на бул. „Ц. ш.“ № *.
На 21.06.2018 г. подсъдимият Е.
Н. се свързал с постоянно пребиваващия в страната ни украински гражданин Ч.,
който бил пълномощник на „К. *“ ЕООД и се занимавал с регистрация на автомобили на името на
представляваното дружество.
На 22.06.2018 г. (петък) подсъдимият
Н. харесал лек автомобил „Ф. Г. *“, тъмно син на цвят и заплатил продажната му
цена. Свид. Ч. регистрирал превозното средство в „П. п“ – С. с рег. № *, но Н.
не пожелал да бъде преупълномощен да ползва автомобила под претекст, че го
купил за друго лице, с което не можел да се свърже. За своя гаранция, Ч. снимал
СУМПС на Н. и талона на автомобила. В хода на разследването бил извършен оглед
на мобилния телефон на Ч. и било установено, че снимки са налице.
След това, подс. Н. поискал да
затъмни всички стъкла на превозното средство. Ч. прегледал обявите за услугата,
но не намерил човек за същия ден. По-късно, по открита от Н. обява, говорил с
лице, което се
съгласило да затъмни стъклата на автомобила на следващия ден / събота,
23.06.2018 г./ в 11.00 часа.
В посочения ден Н., К. и А. С.
напуснали хотел „М.“. Е. Н. наел стая в хотел "Ж." в С., бул.
"С. ш." № *. След това отишъл при неустановено по делото лице, което
затъмнило прозорците на л. а. „Ф. Г. *“ с рег. № *. Други характерни белези, които отличавали
въпросния автомобил, били ниско профилните гуми и големите алуминиеви джанти с
пет лъча.
Горното било част от подготовката
за осъществяване на взетото от Е. Н. и И. К. решение да придобият парични
средства чрез кражби от банкови А. терминални устройства /т. нар. банкомати/.
Двамата се сговорили да взломяват банкомати и да отнемат намиращите се в тях
големи суми пари чрез предизвикване на обемен взрив. За целта се снабдили и с ………./служебно
заличена част от текста/, които да използват при деянията си.
На 04.07.2018 г. Н. и К. оставили
А. С. в лекия автомобил „Б.“ с рег. № * в гориста местност край С.. След като
се стъмнило, около 22.00 ч., двамата се върнали С. с „Ф. Г. *“ с рег. № *. В
него били и предметите, предназначени за взривяване на банкомати. В ЖК
"Л." в гр. С., зад блок № *, дейците демонтирали регистрационните
табели на автомобила на свид. В. А. Б. марка „Ф. Г. *“ с рег. № *. Поставили ги
на ползвания от тях автомобил със същата марка, вместо неговите регистрационни
номера *. Около 03.50 - 03,55 ч. на 05.07.2018 г., подсъдимият Н. и К. навлезли
с автомобила, управляван от К., в паркинг на магазин от веригата „Б.“, в гр.
С., ЖК "Л." *, бул. "Ц. Й." № *. К. направил обратен завой и паркирал превозното
средство с лявата страна точно пред А. терминално устройство /банкомат/,
собственост на "Р. Б." ЕАД. Банкоматът бил на витрината на магазин
"Б.", като към този момент в него имало 77 900 лева. Подсъдимият Н.
излязъл от предната дясна врата, облечен с тъмен панталон и обувки, тъмна
връхна дреха, с поставена шапка на главата с
бял елемент отпред и маска на лицето. Веднага след него, от предната
лява врата, излязъл И. К., който бил с по-едро телосложение от двамата, с шапка
на главата и със светъл шал, който преминавал през лицето му. К. извадил през
прозореца на лявата задна врата на колата ………./служебно заличена част от
текста/. След
това Е. Н. отворил задната дясна врата и се прикрил зад автомобила. И. К.
легнал на земята между превозното средство и бетонна саксия за цветя, която
използвал за укритие. ………./служебно заличена част от текста/. Веднага след взрива К. и Н.,
тичайки, отишли до банкомата, но установили, че касовата му зона, в която се
съхранявали банкнотите, не била разрушена и нямали достъп до вещите. ………./служебно
заличена част от текста/, качили се в автомобила и напуснали местопроизшествието през главния вход
на паркинга към бул. „Ц. Й.“, след което се отправили по същия булевард в
посока „О. п.“. Деянието им останало във фазата на опита по независещи от
волята им причини. Взломеният банкомат бил на стойност 20 991,53 лв., като не
подлежал на възстановяване. Действията им били възприети от свидетелите Й. С.
Д. и К. А. Г., които по същото време работели нощна смяна като охранители на
близкия магазин „Т.“ и наблюдавали случващото се на мониторите на охранителните
камери. Виждайки взрива, те подали сигнал на тел. 112.
Около 04.18 ч. л. а. „Ф. Г. *“, с
поставени регистрационни табели *, бил засечен от камера на АПИ на контролна
точка Д. Б., като се движел със скорост от 128 км/ч в посока С. – Б.. Н. и К.
се преоблекли, като свалили черните дрехи, с които били по време на опита за
кражба и отишли с колата до мястото, където оставили А. С. в лекия автомобил
„Б“ с рег. № *. Н. се качил при приятелката си, а И. К. продължил да управлява
„Ф. Г. *“, като на последния били поставени неоригинални регистрационни табели,
които дейците демонтирали от неустановен автомобил. Около 05.10 ч. същата
сутрин, на 05.07.2018 г., л. а. „ Б" с рег. № * бил засечен от камера на
А. на контролна точка Щ. по магистрала „Т.“ в посока С. – Б. да се движи със
скорост от 210 км/ч. Около 06.03 ч. автомобилът бил засечен от камера на
контролна точка П., движейки се в същата посока със скорост от 164 км/ч.
Междувременно на
местопроизшествието в С. бил извършен оглед от разследващ полицай от С.
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с които било образувано досъдебно
производство № *. С постановление на наблюдаващия прокурор от 14.08.2018 г.
делото било обединено с досъдебно производство № * на V-то Районно управление
на МВР гр. П..
На следващия ден - 06.07.2018 г.
И. К., подсъдимият Е. Н. и свидетелката А. С. пристигнали в околностите на гр.
П.. Около 16.33 ч. на същата дата л. а. „Б.“ с рег. № * бил засечен от камера
на А. на контролна точка В. в посока П. – К.. Вечерта К. и Н. оставили С. в л.
а. „Б“ до поляна извън населено място, а те двамата с л. а. „Ф. Г. *“ с рег. №
* пристигнали в П.. След полунощ, вече на 07.07.2018 г., Н. и К. отишли в ЖК
„Т.“ в П. до блок № *. Пред вход "*" демонтирали табелите на лекия
автомобил на Д. Т. М. марка „Ф. Ш.“ с рег. № * и впоследствие ги поставили на
„Ф. Г. *“, вместо оригиналните му табели *. Около 04.30 ч. К. паркирал лекия
автомобил до клон „Т.“ на "Б" Е. в гр. П, ЖК "Т.", ул. „Н.
Ш.“ № *. В предверието на банковия клон имало монтирано А терминално устройство
/банкомат/ с осигурен 24 часов достъп. Устройството, отключващо вратата,
представлявало магнитен ключ, който се задействал чрез всякаква банкова карта
без да записва информация за нея. Към този момент в банкомата имало пет касети
с пари на обща стойност 215 050 лв., в купюри от по 50, 20 и 10 лева.
К. и Н. слезли от автомобила,
като Н. веднага влязъл в помещението и с неустановено техническо средство
започнал да демонтира вратичката на устройството, подаващо банкнотите. През
това време К. ………./служебно заличена част от текста/ и напуснали помещението. След
това ………./служебно заличена част от текста/. И. К. и Е. Н. веднага отишли до взломения
банкомат и взели петте касети с банкноти от касовата му зона. Поставили ги в
багажника на л. а. „Ф. Г. *“ и напуснали местопрестъплението. Камера на А. с
контролна точка В. засякла лек автомобил с рег. № * да се движи със скорост 109
км/ч в посока П. – К. в 04.22 ч. В последствие полицейските служители
установили, че е налице разминаване между часа на камерите с реалния час с
минути.
Стойността на взломения банкомат
била 45 110 лв., а причинените материални щети по офиса на банката
възлизали на 15 000 лв.
К. и Н. пристигнали в местността
където били оставили свидетелката А. С. в л. а. „Б.“ с рег. № *. Свалили
черните якета, черните спортни панталони, обувките и тениските си и ги
поставили в жълта найлонова торба с марката на магазините „B.“. И. К. потеглил
с л. а. „Б.“, а Н. и С. - с „Ф. Г. *“ /с подменените регистрационни табели */
по магистрала „Т.“ в посока към Б.. В 04.56 ч. автомобил с рег. № * бил засечен
от камера на А. с контролна точка Ч. да се движи в посока С. – Б. със скорост
от 176 км/ч. На пътен възел „* С- – Я.“ автомобилите, управлявани от Е. Н. и И.
К. се отклонили от магистрала „Т.“ по път Н-* в посока гр. С.. Малко след това
Е. Н. спрял автомобила и изхвърлил в отводнителния канал край пътя 2
регистрационни табели с номер *, огънати на руло, които дейците били
демонтирали от друг автомобил. След около стотина метра Е. Н. отново спрял, като
този път изхвърлили в отводнителния канал край пътя жълтата найлонова торба с
надпис "B.", в която били дрехите, с които извършили кражбата в П.. В
05.43 ч. камера на А. засякла лек автомобил с рег. № * в контролна точка К. да
се движи в посока Я. – С. (часовникът на камерата бил с двадесетина минути
изоставане).
Малко след 06.00 часа л. а. „Ф.
Г. *“, с поставени регистрационни номера
*, спрял на бензиностанция в с. К., област С., стопанисвана от „М – П.“ О.. По
указание на подсъдимия Е. Н., свид. А. С. поискала от служителя Д. П. Т. да
напълни с гориво резервоара. След това Н. спрял извън района на
бензиностанцията, като на мястото пристигнал и съучастникът му И. К. с лекия
автомобил „Б.“ с рег. № *. Двамата свалили регистрационните табели с номер * от
л. а. „Ф. Г. *“ и на мястото им поставили оригиналните с номер *. Извадили
парите от касетите, в които били поставени и ги взели със себе си. Самите
касети и двете регистрационни табели с номер * изхвърлили на неустановено
място. Разменили колите, като Н. и С. тръгнали по магистрала „Т." към Б. с
„Б“, а И. К. след тях с „Ф. Г. *“. Автомобилите били засечени от камери на А.,
съответно в 06.15 и в 06.16 часа на контролна точка К. и в 06.37 и 06.38 часа
на контролна точка К. Те се движели в посока С. – Б. със скорост 170 - 180
км/ч. В 06.43 часа лекият автомобил с рег. № * бил засечен на влизане в гр. Б. от камера с
контролна точка Б. (кв. В.). В гр. Б. И. К. паркирал „Ф. Г. *“ в кв. „С.“, зад
блок *. След това Н., К. и А. С. влезли в търговски център на ул. "Я.
К." № * в Б.. Там И. К. дал голяма сума в левове на А. С., за да ги обмени
в евро. С. влязла в обменно бюро, като
първоначално закупила 14 000 евро за 27 370 лв.
Веднага след това още 15 840 евро за 30 967,20 лв. и още 10 255 евро за
20 048,53 лв. При покупките на валутата А. С. попълнила декларация по чл. 66
ал. 2 от ЗМИП, където посочила, че парични средства били от кредит. Направило й
впечатление, че част от левовите банкноти били черни. А. С. веднага предала
получените суми в евро на И. К.. К. и Н. също обменили левове в евро, но за
суми под 5000 лв., за да не попълват декларации по ЗМИТ с данните си. След това
тримата се качили в л. а. „Б“ с рег. № * и около 15.00 ч. заминали за В..
Автомобилът бил засечен последователно на контролни точки Б., Б. /кв. С./, П.,
С. б., О. п., С. О. и П..
Междувременно разследващ полицай
от V-то РУ на МВР гр. П. извършил оглед на местопроизшествието - клон
"Т." на "Б." Е. в гр. П., ул. "Н. Ш." № *, с
което било образувано ДП № *. При огледа били намерени, описани и иззети:
………./служебно заличена част от текста/ ; 1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и 1
бр. банкнота с номинал 20 лв.
Служители на V-то РУ на МВР гр.
П. започнали оперативно- издирвателни мероприятия, в хода на които установили
марката, модела и регистрационните номера на МПС, използвано при кражбата,
както и че поставяните на него регистрационни табели били отнети от друго МПС.
По записите от камери на А. проследили движението на автомобила до с. К., обл.
С.. След това установили действителните
номера на л. а. „Ф. Г. *“ и открили къде е паркиран в кв. „С.“ в гр. Б. и
организирали пост за наблюдение на автомобила.
На 09.07.2018 г. И. К., Е. Н. и
А. С. се върнали в Б. с л. а. „Б“ с рег. № *, като движението му било засечено от камерите на А. Н. и С. се
прехвърлили във „Ф. Г. *“ с рег. № * и отишли на автомивка, за да го почистят
от евентуални следи от деянието. К. тръгнал след тях с л. а. „Б“, но тъй като
било вече късно, служителите от автомивката казали, че могат да почистят само
едната кола. Започнали за обработват л. а. „Ф. Г. *“, а Н. и С. изчаквали
отстрани. Опасявайки се от заличаването на следи от престъплението,
полицейските служители пристъпили към задържането на Н. и С. и изземването на
л. а. „Ф. Г. *“. Подсъдимият Е. Н. бил задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1
от ЗМВР, считано от 19.00 ч. на 09.07.2018 г. При извършения му обиск, у него
били открити и иззети: 2 банкноти от по
100 лв.; 9 банкноти от 50 лв.; 1 мобилен телефон марка "С." със СИМ
карта и СУМПС на негово име. С надлежен протокол бил иззет л. а. "Ф. Г.
*" с рег. № *, както и подробно описаните в протокола вещи и следи, сред
които 2 бр. електрически батерии от 1,5 волта.
И. К. успял да забележи
действията на полицейските служители и потеглил с другия автомобил „Б.“ с рег.
№ *. Отишъл в ЖК „И.“ в същия град и паркирал в тревните площи до блок № *, на
задната страна на вход № *. След това на А. "Ю" си купил билет за И..
След полунощ на 10.07.2018 г. в 01.49 ч. напуснал Б. през ГКПП „М. Т.“ с
автобус с рег. № * за Т.. По късно през деня л. а. „Б“ с рег. № * бил открит от
полицейските служители. След извършен оглед на местопроизшествие, превозното
средство било запечатано и иззето, след което транспортирано в П., където на
11.07.2018 г. бил извършен оглед на веществено доказателство. В автомобила били
иззети 11 дактилоскопни следи, множество вещи, документи и пари - 3 банкноти от
50 лв. и 2 от 20 лв. с кафеникави следи по краищата, подробно описани в
протокола.
Видно от заключението на назначената в
досъдебното производство комплексна експертиза /протокол № 163/11.07.2018 г./
по иззетите обтривки от местопроизшествието в гр. С. от 05.07.2018 г. не се
доказало наличие на взривни вещества, следи от такива или техни смеси. Според
вещите лица А. устройството в С. е взривено чрез ………./служебно заличена част от текста/.
Съгласно заключението на назначената по същото досъдебно производство
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране /протокол № 19/ДНК-15 от 22.01.2019 г./, за изследваните отривки от
кутийка и 8 бр. предпазители, иззети от местопроизшествието в С., не е бил
определен ДНК профил.
Видно от заключението на извършената в
хода на досъдебното производство комплексна експертиза /протокол №
168/30.07.2018 г./ по предоставените за
изследване веществени доказателства, иззети при огледа на местопроизшествието в
П., не се доказало наличие на взривни вещества и пиротехнически смеси. Вероятно
АТМ устройството било взривено чрез ………./служебно заличена част от текста/.
Според заключението на изготвената по
делото дактилоскопна експертиза /протокол № 672/18.10.2018 г./, при извършеното
дактилоскопно изследване на 11 броя следи, иззети при огледа на л. а.
"Б." с рег. № *, било установено, че 8 броя от тях не са годни за
идентификация; 2 броя са годни за идентификация, но не са оставени от
подсъдимия Е. Н., а следа № 2 била годна за идентификация и била оставена от
десен палец на Е. Н..
Видно от протокол за извършена
експертиза /№ 19/ДНК-44 от 29.01.2019 г./, ДНК профилът установен за обект № 13
- тампон с обтривка от дръжката на задна дясна врата на л. а. "Ф. Г.
*" с рег. № * напълно съвпада с ДНК профила на Е. Н. за изследвания
биологичен материал от шапка - обект № *, синя шапка с козирка и метална
емблема "N.", иззета при изземването на л. а. "Ф. Г. *" с
рег. № * от автомивката в гр. Б., е била установена смес на клетъчен материал
от две лица в различно съотношение. По-голямото количество биологичен материал
се визуализирало в алели с по-висок интензитет, които формирали ДНК профил,
който напълно съвпадал с ДНК профила на Е. Н., а останалите алели съвпадали с
алелите от съответните локуси на ДНК профила определен за обекти № * - обтривка
от волана на л. а. "Ф. Г. *" с рег.* и № * - гърло от "Р."
бутилка със завита синя капачка с надпис "D." иззето при огледа на л.
а. "Б." с рег. № *. Т. е. част от биологичния материал по обекта
произхождал от Е. Н., а останалото количество от неизвестно лице от мъжки пол;
за изследвания биологичен материал по волан на л. а. с peг. № * и гърло от
бутилка с капачка - обекти 8 и 17, е бил определен ДНК профил на едно и също
неизвестно лице от мъжки пол, което било регистрирано в Н. ДНК база данни. За
изследвания биологичен материал по гърло от бутилка с капачка - обект № 15, бил
определен ДНК профил от неизвестно лице от женски пол, който бил регистриран в
Националната ДНК база данни; за изследваните обекти: две тениски; два анцуга;
две якета; отривка от волан; отривки от скоростен лост, дръжки на предна лява и
дясна врати и задна лява врата на л. а. с рег. № *; отривки от две гърла от бутилки
с капачки; шапка с надпис "A."; черна шапка с козирка; шапка
"A."; чифт ръкавици - обекти № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12,
14, 16, 19, 20, 21 и 22 не бил определен ДНК профил.
Описаната фактическа обстановка
правилно и обосновано е била приета за установена от първостепенния съд от
самопризнанието на подсъдимия, за което е било посочено, че се подкрепя изцяло
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказателствени
средства и експертни заключения: от писмените доказателства, от показанията на
всички разпитани в рамките на досъдебното производство свидетели, подробно
изброени от първия съд, от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства протоколи за огледи на местопроизшествия; претърсвания
и изземвания; за огледи на веществени доказателства; разпити на свидетели;
експертизи; писма; справки. Всички изброени доказателства, както и посочил и
първият съд, еднопосочно и безпротиворечиво подкрепят изложената по-горе
фактическа обстановка. Настоящият съд намира, че не е налице порочна процедура,
защото макар и в досъдебното производство, подсъдимият да е депозирал обяснения
с разнороден характер, които го оневиняват, като застъпвал версия, че
пристигнал в страната ни на почивка и за закупуване на автомобил, не е налице
пречка, както в случая, в съдебно заседание пред първия съд да поиска
разглеждането на делото по диференцирана процедура. В тази връзка може да бъде
цитирано решение № 638 от 12.11.2007 г. по н. д. № 368/2007 г. на ВКС, ІІ н.о,
където се сочи, че „с направеното
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, придружено от съгласие да не се събират
доказателства за признатите факти, деецът е отрекъл обясненията си, дадени от
него в хода на досъдебното производство. А като ги е отрекъл, с оглед на тях не
може да се поставя под съмнение това самопризнание, подкрепящо се от другите
доказателства. Затова, отсъствието на изрична оценка на тези обяснения не
обосновава съществуването на противоречие с чл. 107, ал. 5 НПК.“ Касае се
за идентичен казус, като със самопризнанието и съгласието да не се събират
доказателства за признатите факти, подсъдимият Н. фактически е отрекъл
обясненията си от досъдебното производство, които са останали и изолирани от
останалата доказателствена маса. Ето защо, отречените обяснения на подсъдимия
чрез самопризнание в диференцираната процедура, не го поставят под съмнение,
тъй като самопризнанието е подкрепено от другите доказателства в посочения вече
по-горе смисъл. С определението по чл. 372, ал. 4 НПК първият съд е приел, че
самопризнанието се подкрепя от доказателствата и е обявил, че при постановяване
на съдебния акт ще ползва същото без да събира други доказателства за фактите
по обвинителния акт, поради което е допустима само преценка за евентуална
несъставомерност на деянието, описано в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Във връзка със спецификата на настоящото производство, съобразно която
защитата на подсъдимия е ограничена в рамките на признатите фактически
положения по обвинителния акт, няма пречка, в тези предели, да се иска така
както е направила защитата, прецизиране на приложението на материалния закон и
съдържанието на наказателната отговорност. Въз основа на фактите от
обвинителния акт, съдът има задължение да направи изводи за приложимото право,
като приложи съответната на обективните и субективните характеристики на
деянието норма от НК. С основание първият съд е отбелязал особената важност на
показанията на свид. А. С. и данните по делото в тяхна подкрепа, като доводите
няма да бъдат преповтаряни, защото се споделят от настоящия съд. За пълнота на
изложението ще бъде добавено, че доброволно предадените за нуждите на
производството видеозаписи от разположените на местопроизшествията охранителни
камери са били законосъобразно приобщени по делото, тъй като представляват
предмети върху които са налице следи от престъплението, поради което са били
приобщени като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК.
Създадените върху тях файлове не са били оспорени от страните откъм
автентичност, а хронологията на събитията е била потвърдена и от други
доказателствени източници. При възпроизвеждането на веществените доказателства
със съвременни технически средства, са били извършени огледи, като напълно
законосъобразно първият съд е ползвал резултатите от тях. Бил е извършен такъв
и с участието на свид. С., която проследявайки записите около момента на
залагане на самоделните взривни устройства, е идентифицирала лицата, изобразени
върху тях, както и тъмните дрехи, с които са били облечени като налични в
автомобила, в който са пътували заедно. Показанията на свидетелката, освен за
цялостната хронология на събитията, са от значение и за идентифициране на
лицата, които са й били показани на видеозаписите по делото и в чиято
самоличност тя не е имала съмнение. Последното също е годен способ за извличане
на доказателствено решаващи факти по делото в какъвто смисъл е и съдебната
практика – например решение № 384 от 22.12.2014 г. по н. д. № 1103/2014 г. на
ВКС, І н. о. С основание първият съд е оцененил показанията на свид. С. като
достоверен източник на информация за престъпното деяние. Освен това същата е
извършила и разпознаване по снимки на един от дейците, който бил идентифицират
като обвиняемия И. К. също по напълно годен друг способ за събиране на
доказателства – разпознаване по смисъла на по чл. 171, ал. 4 от НПК.
Не се откриват
доказателствени материали, които неправилно са били оценени като процесуално
допустими и са били използвани от първия съд при решаване на делото. В случая
окръжният съд е изпълнил задълженията си да посочи всички гласни
доказателствени средства /показанията на свидетелите/; заключения на
назначените и изготвени в досъдебното производство експертизи; писмени
доказателства и доказателствени средства; веществени доказателства. Правилно
първият съд не е посочил проблеми с допустимостта и процесуалната годност на
отделни доказателствени материали, като не е редуцирал доказателствената
съвкупност по изтъкваните причини. Доказателствените
средства представят като обосновани очертаните в обвинителния акт фактически
констатации, както е приел и първият съд. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на подсъдимия е
подкрепено от доказателствените средства. Доказателствените факти по делото не
разкриват правна квалификация, различна от повдигнатата с обвинението и приета
с присъдата на първата инстанция.
Въз основа на изложеното, правилно и
законосъобразно, първият съд е приел, че
подсъдимият Е. Н. /E. N./ е осъществил обективните и субективните признаци на
престъплението по чл. 196а вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194 ал.
1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като доводите няма да бъдат преповтаряни дословно,
тъй като се споделят от настоящия съд.
Правилно е било отчетено, че деянието е
било извършено при квалифициращото обстоятелство по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК след предварителен сговор с И. К., тъй като решението за осъществяването му
е било взето предварително като двамата са съгласували престъпната си воля
преди да извършат отделните деяния от продължаваната си дейност, в една
сравнително спокойна обстановка. В случая е изпълнен критерият на чл. 93, т. 12
от НК, тъй като престъплението е извършено от „две или повече лица“, когато в
самото му изпълнение са участвали най-малко две лица. Изпълнителното деяние при
кражбата се изразява в отнемане на вещта, с което се прекъсва досегашното
владение на пострадалия без негово съгласие и се установява фактическа власт
върху нея от дейците. В конкретния случай и двамата съизвършители обективно са
участвали в изпълнителното деяние на кражбата, като е налице предварителен
сговор в немаловажен случай, тъй като съгласието и решението да се отнемат
вещите е било постигнато не непосредствено преди кражбата, а в по-ранен момент.
Фактическата обстановка по делото сочи на това, че в случая дейците
предварително са се споразумели за плана, средствата и начина на извършване на
деянието, като е налице предварително взето решение за осъществяване на
кражбата, след което тя е била реализирана. Процесната предварително обмислена
престъпна дейност, разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение
на обикновените случаи на кражби. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
например т. 13 от ППВС № 6/1971 във вр. с т. ІІ.3 от ППВС № 3/1970 г., решение
№ 212 от 09.07.1996 г. на І н. о. на ВС и др. в подобен смисъл.
Деянието е било осъществено и при
квалифициращото обстоятелство по т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК – чрез
унищожаване на прегради, здраво направени за защита на имот, тъй като банковите
А. устройства са вещи предназначени да изключат достъпа на трети лица до
паричните средства, поставени в тях, а действията на двамата са разрушили
вещите с опазващо значение и са ги направили негодни за изпълняват тези свои
функции. В случая посочените охраняващи вещи са били унищожени, тъй като след
въздействието върху тяхната субстанция чрез взрив, те са станали изцяло негодни
да бъдат използвани по предназначение.
Деянието е било осъществено и при
квалифициращото обстоятелството по предл. 1 на т. 4 от чл. 195, ал. 1 от НК -
чрез използване на моторно превозно средство, тъй като дейците са си послужили
с лек автомобил „Г. *“ за отдалечаване от местопрестъплението и за извозване на
отнетите вещи, предмет на кражбата, далеч от местопрестъплението. В този смисъл
е и трайната съдебна практика – т. 11 на ППВС № 6/1971 г., решение № 248 от
22.11.1994 г. по н. д. № 177/1994 г. на ВС, І н. о. и др. подобни, където се
сочи, че квалификацията е налице, когото превозното средство е било използвано
за придвижване и извозване на ответите вещи далеч от местопроизшествието.
Деянието е било извършено и при
квалифициращото обстоятелство по предл. 3 на т. 4 на чл. 195, ал. 1 от НК - по
специален начин, тъй като дейците са използвали особени умения, каквито
обикновените граждани не притежават, тъй като избраният от тях способ по
предизвикване на обемни взривове чрез
възпламеняване на гориво-кислородна смес, е необичаен и се отличава съществено
по своите физични белези, като изисква умения, които обикновените граждани не
притежават.
Правилно е било посочено, че е налице и
квалификацията продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК,
като едно от отделните деяния макар да
не е довършено, не се отразява значително върху характера на цялостната
престъпна дейност, поради което не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 5 от НК,
т. е. на дееца не следва да се налага наказание като за опит.
Както и пред първия съд, така и пред
настоящия, във връзка с приетата квалификация кражба в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай, защитата претендира, че извършеното от Е. Н. не разкрива
негова висока лична обществена опасност, тъй
като деецът е млад човек с чисто съдебно минало, учащ, без водеща роля в
извършване на престъплението. С основание първият съд е приел за неоснователен
доводът, че активност при извършването на престъплението е проявил основно К.,
тъй като подобен аргумент, не намира опора в материалите по делото, които сочат
на еднаква ангажираност на дейците с фактическото осъществяване на
изпълнителното деяния и всеки един от квалифициращите го елементи.
Във връзка с доводи на защитата и пред
настоящия съд за демонстрирано „наивно
поведение“ от страна на подсъдимия, следва да се каже следното. Само по себе си
отбелязаното от адв. П. за относително по-зрялата възраст на свид. С. и обв. К.
спрямо тази на Н., не сочи на наивност на последния, особено при внимателна
преценка на упоритите, целеустремени, конспиративни, добре премерени и
последователни действия, които е осъществил. Другото отбелязано от защитата
обстоятелство, кой е управлявал автомобила по време на извършване на отделните
деяния от продължаваната престъпна дейност, също не сочи на проявена „наивност“
от страна на някой от съучастниците - евентуално този, който е седял зад
волана. В случая, както се посочи и по-горе, се касае за кражба, квалифицирана
с оглед особеностите на субекта като извършена от две лица, сговорили се
предварително за нейното осъществяване, когато решението да се отнемат вещите,
е постигнато в по-ранен момент, като участниците предварително са се
споразумели за плана, начина, средствата за извършване на деянието,
разпределили са си ролите, като последното не изключва съвместната дейност за
постигане на общия престъпен резултат. Най-малкото житейски нелогично е да се
очаква дейците едновременно да седят на шофьорското място на един и същ
автомобил, да носят една и съща газова бутилка, да разгъват един и същи маркуч,
да изнасят една и съща касета от банкомат и прочие, с което не могат да бъдат
споделени наведените аргументи за особената значимост на подобно действие. Нещо
повече: релевираните от защитата оплаквания, че Н. винаги управлявал
„нередовното“ МПС, не намират опора в материалите по делото и приетата
фактическа обстановка. Съгласно посоченото по-горе, при извършване на деянието
на 05.07.2018 г., К. е управлявал автомобила до местопроизшествието, а след
безпрепятственото оттегляне на дейците и връщането им при С., подсъдимият
продължил да управлява „Ф. Г. *“, но с поставени други регистрационни табели,
различни както от оригиналните, така и от тези, използвани по време на
деянието. Последното в никакъв случай не е „наивно“, а разкрива внимателна
престъпна подготовка, конспирация и сериозни охранителни мерки да не бъдат
разкрити. При второто отделно деяние, в описания вече по-горе смисъл, след
безпрепятственото оттегляне на съизвършителите, в удобен момент,
регистрационните табели на управлявания от подсъдимия автомобил, отново са били
подменени с такива, различни от оригиналните. Искането на защитата да се
приеме, че поради наивност подсъдимият се върнал в Б., точно когато медийно
било отразено взривяването на банкоматите, също така не може да бъде уважено.
От една страна сред признатите факти е и обстоятелството, че това било сторено
с цел дейците да заличат, чрез измиване на автомивка, евентуалните следи от
престъплението по автомобилите. От друга – при сериозните предпазни мерки и
честата смяна и освобождаване от регистрационните табели на автомобила, ползван
при кражбите, не би следвало подсъдимият да допуска, че полицията по някакъв
начин вече е открила превозното средство и го е свързала с деянията. Ето защо,
претенциите че Н. винаги управлявал „нелегалното“ МПС, а К. „легалното“, не
могат да бъдат възприети. Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата за
значителна доза наивност в действията и умисъла на подсъдимия и оттам за
по-ниска степен на обществена опасност на личността му, изводими от предаването на обменената валута от С. на К.,
защото паричните средства са били успешно укрити и не са били установени в хода
на разследването. С оглед приетата фактическа обстановка, така както е посочил
и първият съд, действително е налице конспиративност, опитност, добро обмисляне
на престъпното поведение от Н. и деянието разкрива особености, чрез които се
разкрива и личността на дееца, която не може да бъде приета за такава с ниска
степен на обществена опасност. Не може да бъде уважено и другото искане на
защитата - при оценката на обществената опасност на деянието и при определяне
на наказателната отговорност на Н., да
намери отражение обстоятелството, че предметът на престъплението е бил
възстановен на пострадалия в рамките на 90 процента. За това, обаче,
подсъдимият няма никакъв принос, тъй като репарацията е била извършена от трето
лице – застраховател и то до определен договорен размер. Необходимо е да се
каже, че и чрез разпита на свид. А. Н. – майка на подсъдимия, допусната за
характеристични данни пред настоящия съд, се установи, че Н. е бил отгледан от
баба си и дядо си, завършил спортна школа по борба и придобил професионална
квалификация електрозаварчик, като работил пет месеца в Т., за да си набави
средства да продължи висшето си образование. Всичко това, което безспорно
разкрива потенциал за постижимост на целите на наказанието спрямо подсъдимия и
при минимална санкция, е било взето предвид от първия съд при определяне на
наказанието, за което ще стане въпрос и в последствие. На посоченото от друга
страна не може да се придаде прекомерно
значение, тъй като фактическата обстановка по делото разкрива и трайният
стремеж на дееца да заобикаля действащото в страната ни законодателство по
повод регистрационния режим на автомобилите и мерките срещу изпиране на пари,
както и да не спазва правилата за движение по пътищата, тъй като безспорно е и
това, че в различни ситуации, е бил засечен от камери на А. за управлява
автомобил със скорост 210 км/ч, 164 км/ч, 176 км/ч и 170-180 км/ч при
максимално разрешена от 140 км/ч при движение по автомагистрала.
Няма да бъдат споделени доводите на
защитата пред настоящия съд, че случаят не покрива изискването за изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца по смисъла на чл. 93,
т. 8 от НК. Защитата най-вече акцентира върху личността на подсъдимия, която не
разкривала висока степен на обществена опасност. Действително посочeният
квалифициращ признак изисква едновременно да е налице изключително висока
степен на обществена опасност на извършеното деяние и на личността на
подсъдимия, но водещо значение има степента на обществена опасност на деянието,
защото чрез нея се разкрива и съответната степен на обществена опасност на
извършителя. Изключително високата степен на обществена опасност е налице,
когато по начина на извършване и вредните последици, извън необходимите за
съставомерността на деянието, обстоятелствата разкриват изключителна тежест на
извършеното, която го отличава от обикновените квалифицирани състави на
съответния вид престъпление /в този смисъл решение № 76 от 01.03.2000 г. на ВКС
по н. д. № 564/1999 г., ІІ н. о./. В случая, обстоятелствата, при които
подсъдимият Е. Н. е извършил инкриминираното деяния обуславят квалификацията
особено тежък случай, тъй като не се касае за типичен случай на извършване на
кражба. Без съмнение стойността на предмета на престъплението обосновава
особено големи размери на отнетото имущество, съобразно критериите възприети в
ТР № 1 от 30.10.1998 г. по тълкувателно н. д. № 1/1998 г. на ОСНК, тъй като
паричната му равностойност надхвърля 140 пъти установената в страната с ПМС №
316 от 20.12.2017 г. размери на минималната работна заплата. В случая този размер възлиза на 71 400
лева. Конкретният размер на предмета на престъплението надхвърля над четири
пъти изискуемия съгласно закона минимален размер за квалифициране на деянието
по по-тежко наказуемия престъпен състав. Отчитането на критерия особено големи
размери се дефинира спрямо минималната работна заплата за страната към
инкриминирания период, която е била 510 лева месечно. При тази стойност на
отнетото имущество от 292 880 лева, при минимална работна заплата от 510
лева, стойността на отнетото имущество надвиша 574 пъти размера на една
минимална работна заплата за страната /точната цифра е 574,27451 пъти/, с което
е преизпълнено и изискването за минимум 140 минимални работни заплати като
предмет на престъплението за бъде квалифициран случая като деяние с предмет
особено големи размери съобразно ТР № 1/98 г. на ОСНК. С това изискването на
закона за равностойността при квалифициращото обстоятелство – особено големи
размери е били преизпълнено, което е особеност на конкретния казус. В принципен
план, в зависимост от конкретиката на всеки отделен случай, превишаването на
минималния размер за квалификацията особено големи размери може да доведе до
отчитането на подобно обстоятелство и на плоскостта на отегчаващи такива. В
случая преизпълнението правилно е било отчетено на плоскостта на чл. 93, т. 8
от НК. По принцип няма забрана за отчитане на подобни особености при
индивидуализацията на наказанието, което съответства и на съдебната практика.
Например решение № 422 от 29.07.1986 г. по н. д. № 431 от 1986 г. на ВК на ВС
сочи, че големите размери на откраднатото имущество могат да бъдат оценявани
като смекчаващо или отегчаващо отговорността обстоятелство в зависимост от
конкретния размер на стойността на откраднатото имущество, а когато размерът
незначително превишава законоустановения минимум, това може да се преценява на
плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелство. Когато, обаче, размерът
значителното надхвърля признака особено големи размери, както е в случая, при
който не само задоволява признака особено големи размери, но го превишава над
четири пъти, в принципен план подобно обстоятелство може да бъде третирано и
като отегчаващо без да е в нарушение на чл. 56 от НК. Правилно първият съд е отхвърлили
искането на държавното обвинение в тази насока и е отчел тази особеност само
при преценката на деянието според критериите на чл. 93, т. 8 от НК без да се
занимава повторно с нея и при индивидуализацията на наказанието. По същия начин
и броят на квалифициращите признаци на извършеното престъпление сам по себе си
не е елемент от последното, поради което не е налице пречка да се цени на
плоскостта на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства /в този смисъл
решение № 329 от 14.07.2009 г. по н. д. № 257/2009 г. на ВКС, І н. о./.
Съставите по НК сочат на минимално необходимите обстоятелства за тяхното
изпълване, но интензивността на последните над необходимата за съответната
правна квалификация, може да се отчита при определяне на наказанието, което не
е в нарушение по чл. 56 от НК. В същата насока и решение № 87 от 10.05.2004 г.
по н. д. № 701/2003 г. на ВКС, І н. о., където е било прието, че при все
забраната за двойно отчитане на едно и също обстоятелство при възникване на
отговорността и индивидуализацията, разпоредбата на чл. 56 от НК /тогава чл. 54
от НК/ не е пречка за възникване на отговорността да бъде отчетено самото
наличие на повече квалифициращи обстоятелства. В конкретния случай деянието
правилно е било преценено като представляващо по-висока степен на обществена
опасност и според посочените особености, като те са са били взети предвид само
при възникване на отговорността за кражбата в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай по чл. 196а НК, без да се стигна до повторното им отчитане и при
индивидуализация на наказанието. Правилно първият съд е отчел на плоскостта на
възникването на отговорността и причинените несъставомерни имуществени вреди в
размер на 81 101,53 лева, които сами по себе си са значителни вреди от унищожаването
на два банкомата, оценени респективно на 22 991,53 лева и 45 110
лева, както и материална щета по офиса на „Б. Д.“ в размер на 15 000 лева.
Първият съд е отчел както горните
особености за размера на съставомерните и несъставомерните вреди и наличието на
няколко утежняващи квалификации /предварителен сговор, използване на МПС,
специален начин и разрушаване на прегради, здраво направени за защитата на
имот/. Преценил е и обстоятелството, че извършителите са действали при
изключително висока конспиративност – смяна на хотели, снабдяване с
нерегистрирано на тяхно име превозно средство, затъмняване на стъклата на
автомобила, многократната подмяна на регистрационните табели на автомобила,
заличаване на следите чрез изхвърляне на ползваните за деянието облекло и
унищожаване на регистрационни табели, начина на обмяна на отнетите средства в
евро. Както е посочил първият съд, всичко това разкрива изключително висока
степен на обществена опасност както на деянието, така и на дейците и в частност
на Е. Н., който има равностойно участие в извършването на престъплението заедно
с И. К., с което кражбата, извършена от Н. представлява особено тежък случай по
смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, тъй като извършеното престъпление разкрива
изключително висока степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Във връзка с индивидуализацията на
отговорността на подсъдимия, първият съд е отчел превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и е наложил наказанието лишаване от свобода в
минималния размер, предвиден от законодателя от десет години. Така определеното
наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал с една трета и е
наложил на подсъдимия наказание в окончателен размер на шест години и осем
месеца лишаване от свобода.
Първият съд е отчел като обстоятелства,
смекчаващи отговорността на подсъдими Е. Н., съзнаването на вината и
отговорността, съжалението за извършеното, младата възраст му и запазените му
студентски права.
Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е приел престъпната му упоритост, тъй като след
неуспешния опит за кражба в С., е участвал в друга подобна кражба, която
извършителите са успели да довършат. В случая правилно е бил отчетен
интензитетът на осъществяване на престъпния състав при подсъдимия, който не
може да остане извън вниманието на съда при индивидуализацията на наказанието
му, тъй като престъплението е осъществено при условията на продължавана
престъпна дейност. Извършителите са проявили престъпна упоритост, като след
несполучливия опит за кражба от банкомат в С., се насочили към банкомат в П..
При така посоченото настоящият съд намира, че обстоятелството за проявена
престъпна упоритост непрецизно е било споменато от окръжния съд и при
обстоятелствата за възникване на отговорността на подсъдимия. Коректно е, така
както е отхвърлил претенциите на
прокуратурата за двойното отчитане на някои обстоятелства при възникване на
отговорността и при индивидуализацията на наказанието да прояви по-голяма
прецизност и да отбележи реализацията на престъплението при условията на чл.
26, ал. 1 от НК само на настоящата плоскост.
Настоящият състав намира, че при
отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и при
съобразяване и на това, че обществената опасност на деянието поначало е
съобразена от законодателя при определяне на санкционни рамки в висок
законоустановен минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода, както и
висок максимум, определянето на наказанията лишаване от свобода, при условията
на чл. 54 от НК, при процесното престъпление, правилно е било определено в
минималния размер на санкционната рамка на престъплението, а именно от десет
години лишаване от свобода, с което в пълнота биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция, взирани
в разпоредбата на по чл. 36 НК. Наред с
това следва да бъде отчетено, че се явява правилна преценката на първия съд да
не налага на дееца факултативното наказание – конфискация до ½ на
имуществото на виновния с оглед данните, че подсъдимият няма имущество
по отношение на което да се насочи изпълнението на това наказание и неговото
налагане би било безсмислено. Отделно
от това е налице забрана за влошаване на положението на осъденото лице без
съответен протест, поради което обсъждане на въпроса с конфискацията е и
безпредметно.
Отчетените
от първия съд смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, нито
някое от тях има изключителен характер, поради което не са налице
предпоставките за намаляване на размера на наказанието, което е било определено
при пълен превес на смекчаващите обстоятелства на минимума на предвиденото
наказание лишаване от свобода, след което е било редуцирано според изискванията
на закона и приложимата в случая привилегия.
Изложеното
по-горе, формира вътрешното убеждение на настоящия състав, че претенцията на
подсъдимия и неговия защитник за смекчаване на санкционната част за
постановената срещу него присъда за неоснователна и го мотивираха да потвърди
обжалвания съдебен акт.
Правилно първият съд е посочил, че на основание чл.
57, ал. 1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален „СТРОГ“
режим за изтърпяването на наказанието от шест години и осем месеца лишаване от
свобода.
С оглед изхода на делото, предявеният
от „Б. Д.“ ЕАД, гр. С. срещу подсъдимия Е. Н. граждански иск се явява доказан
по основание. Във връзка с размера му, правилно първият съд е взел предвид
представеното споразумение на гражданския ищец със З. „А. Б.“ и писмо за
заплатено застрахователното обезщетение за „кражба чрез взлом“ в размер на
193 545 лв. Съобразил е и връщането на иззетата като веществено
доказателство сума от 1 010 лв. Ето защо, е уважил гражданския иск до 20 425
лв., каквато е стойността на реално претърпени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва от 07.07.2018 г. до окончателното й
изплащане. В съответствие с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
на гражданския ищец са били присъдени и разноски за възнаграждение за
процесуален представител в размер на 300 лв.
Първият съд се е произнесъл и за
веществените доказателства по делото, като се е разпоредил част от тях да
останат по делото за нуждите на отделеното наказателно производство срещу
украинския гражданин И. К.. По отношение на иззетите документи за самоличност е
постановил да се изпратят на компетентния орган за преценка на валидността и
евентуалното им унищожаване.
Веществените доказателства банкноти,
подробно описани в съдебния акт, общо в размер на 1010 лв. коректно е
разпоредил да се върнат на собственика им „Б. Д.“ Е. – С. след влизане на
присъдата в сила.
С оглед постановената осъдителна
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно са били възложени за
заплащане от подсъдимия и направените в
хода на досъдебното производство разноски, от които са били изключени тези за
преводач, тъй като Н. е чужд гражданин, който не владее български език.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК и направените
разноски за преводач на подсъдимия пред въззивния съд следва да останат за
сметка на Държавата.
Предвид на всичко изложено по-горе,
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51/04.06.2019 г.,
постановена по НОХД № 475/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протест
пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: