Решение по дело №240/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 189

гр. Видин, 27.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Шести административен състав

в публично заседание на

деветнадесети октомври

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Борис Б.

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борис Б.

Административно дело №

240

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Гражданско движение „ Боец – България обединена с една цел“, представлявано от Г.Б.Г. *** против мълчалив отказ на  директора на СДВР за предоставяне на обществена информация във връзка с подадено заявление вх.№ 41 от 10.09.2020год.

В жалбата се развиват съображения , че мълчаливия отказ е незаконосъобразен.

Иска се да бъде постановено решение , с което да се отмени мълчаливия отказ. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директора на СДВР не взема становище по  жалбата.

 От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата , Административният съд намира , че същата е основателна по следните съображения :

 Със заявление вх.№ 41 от 10.09.2020год., подадено от Гражданско движение „ Боец – България обединена с една цел“, представлявано от Г.Б.Г. до директора на СДВР на основание Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е поискано предоставянето на информация с подробно формулирани въпроси, свързани с дейността на СДВР.

Предвид липсата на произнасяне в срока, визиран от чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ по подаденото заявление. Понятието "обществена информация" е дефинирано от чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, като всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, респективно за субектите по посочената разпоредба, какъвто несъмнено е и директора на СДВР е регламентирано задължение да предоставят информация, създадена или съхранявана в кръга на тяхната компетентност и е налична. Поради това в случаите, в които задължените субекти по чл. 3 ЗДОИ не се произнесат в срок по подадено до тях заявление за достъп до обществена информация е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най - кратък срок, но не по - късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Нормата на чл. 38 ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а с разпоредбата на чл. 39 от същия закон са дадени указания как да бъде съобщено това решение на заявителя. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поискана обществена информация, за което писмено да бъде уведомен заявителя. Съобразно чл. 33 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за местонахождението й, заявителят следва да бъде писмено уведомен. В случая не би могло да се приеме, че това е сторено.

С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон и предвид разпоредбата на чл. 39 ЗДОИ, която задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, съдът приема, че директора на СДВР е бил длъжен да се произнесе с изричен акт в законоустановения срок, по подаденото до него заявление за достъп до обществена информация. Такъв акт следва да бъде издаден и в случаите по чл. 33 ЗДОИ, както и когато са налице основания да бъде отказано предоставяне на достъп до обществена информация, поради наличието на предпоставките за това по чл.12 и чл. 13, ал. 2 и чл. 37 от същия закон. Поради това обжалваният в настоящото производство мълчалив отказ, само на това основание, следва да бъде отменен, а преписката - върната на задължения субект за произнасяне по подаденото до него заявление с надлежен акт в срока по чл. 28 ЗДОИ.

Съобразявайки изложеното дотук и константната практика на ВАС по идентични казуси, АС Видин счита, че обжалвания мълчалив отказ е незаконосъобразен , издаден при противоречие с материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена, като мълчаливия отказ следва да бъде отменен и преписката върната за произнасяне.

 На основание чл.143, ал.1 АПК ответника по жалба ще следва да заплати на жалбоподателя и направените по делото разноски в размер на 360 лв.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                             Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на директора на СДВР за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх.№ 41 от 10.09.2020год., подадено от Гражданско движение „ Боец – България обединена с една цел“, представлявано от Г.Б.Г. ***.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне, съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работки да заплати от бюджета си на Гражданско движение „ Боец – България обединена с една цел“, представлявано от Г.Б.Г. *** сумата от 360 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар и ДТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 Административен съдия: