Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260117

гр.Пловдив, 11.12.2020 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…осемнадесети ноември…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                               Величка Белева

 

при участието на секретаря……Анна Стоянова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №556 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №91/07.08.2020г., постановено по търг. д. №194/2019г. по описа на Окръжен съд Х., ответникът „З.Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати 5 000лв. на М.Д.И., ЕГН ********** и 5 000лв. на И.Д.И., ЕГН ********** - обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди, поради загубата на своята баба М.Д.И., починала на 26.11.2016г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.10.2016г., предизвикано от Ф.Г.Ж., ЕГН ********** в гр.Х.при управление на МПС- лек автомобил марка „М.“ ****ЦДИ, ДКН ********, с налична застраховка „Гражданска отговорност“ *************, зa което има влязла в сила присъда №40/24.11.2017г. постановена по НОХД №648/2017г. на окръжен съд Х., ведно със законната лихва върху присъдените суми от 26.11.2016г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са предявените искове от М.Д.И. и И.Д.И. против „З.Б.В.И.Г.” АД за разликата над присъдените суми от по 5 000лв. до пълните им предявени размери от по 100 000лв. Ответникът е осъден да заплати на Държавата по сметка на съда 400лв. държавна такса върху уважената част на предявените искове. „З.Б.В.И.Г.“ АД е осъдено         да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“ 1160лв. - адвокатски хонорар съобразно уважената част на исковете. М.Д.И. и И.Д.И. са осъдени да заплатят на „З.Б.В.И.Г.“ АД, сумата от 5 443.50лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство М.Д.И. и И.Д.И.. Въззивната жалбата е срещу тази част, с която исковете за обезщетение неимуществени вреди са отхвърлени  за разликата над по 5000лв. до по 30 000лв., ведно със законната лихва за забава. Във въззивната жалба се съдържат подробни съображения за нарушаване принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на относимите в тази насока доказателства и факти. Иска се  решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважено до размера, посочен във въззивната жалба – 30 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.11.2016г. Претендират се разноски - адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Заявено е искане в случай, че процесуалният представител на насрещната страна претендира юрисконсултско или адвокатско възнаграждение, което е над минималния размер, същото да бъде редуцирано до минимален такъв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - „З.Б.В.И.Г.“ АД, с който  въззивната жалба се оспорва изцяло. Поддържа се възражението, че ищците не попадат в разширения краг легитимирани лица, съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Изразено е становище, че цитираното тълкувателно решение не урежда правоотношения, които са заварени. Развити са съображения, че претендираният от жалбоподателите размер на обезщетението е прекомерен и не съответства на принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД. Изразено е становище, че присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението е съобразен с разпоредбата на пар.96, ал.1 от ПЗР КЗ. Поддържа се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. На самостоятелно основание се възразява по основателността на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от датата на увреждането. Доводите в тази насока са, че обезщетение за забава се дължи от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, за каквото уведомяване следва да се счита входиране на исковата молба в съда. Въззиваемата страна се аргументира с разпоредбата на чл.224 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.497 от КЗ.  Заявено е искане, в случай че се постанови осъдително решение в посока на увеличение на предявените искове, да се отчете съпричиняване от страна на пострадалата. Претендират се сторените по делото разноски.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не се заявяват  доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищците в първоинстанционното производство – М.Д.И. и И.Д.И., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: При пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.10.2016г. около 13:00ч., в гр. Х., на ул. „А.В.“ до №* предизвикано от МПС марка „М.“, модел „****“, с peг. №********, управлявано от Ф.Г.Ж. е пострадала пешеходната М.Д.И. – тяхна баба. Вследствие на получени множество телесни увреждания, същата починала на 26.11.2016г. Пътно-транспортното произшествие е настъпило поради това, че водачът на лек автомобил марка „М.“ - Ф.Г.Ж. не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и ударил със задната част на автомобила си, намиращата се в този момент зад него пешеходка - М.И., която от удара паднала на дясната си половина от тялото. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 47/29.10.2016г., по описа на РУ на МВР-Х., а на виновния водач е повдигнато обвинение и е образувано НОХД №648/2017г., по описа на ОС-Х., което приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Непосредствено след инцидента пострадалата е откарана по спешност в „МБАЛ – Х.“ АД, където е приета в клиниката по неврохирургия за периода от 29.10.2016г. до 31.10.2016г., а впоследствие е преместена в отделение по ортопедия за периода от 31.10.2016г. до 07.11.2016г. Поради сложността и степента на получените увреждания, на 01.11.2016г. М.И. била подложена на оперативна интервенция под спинална анестезия, при която й е извършено „възстановяване на целостта на частичното прекъсване на медиалната глава на м.гастрокнемиус“. При проведеното впоследствие лечение в домашни условия състоянието на пострадалата се влошило и на 26.11.2016г. починала. Изложени са фактически твърдения за наличието на пряка причинна връзка на настъпилата смърт с процесното ПТП – смъртта е настъпила вследствие тромбоемболията на белите дробове, източникът на която е огнище /травматична тромбоза/ в зоната на размачкване на меките тъкани на десния крак, причинено при автомобилната травма.

Ищците твърдят и са изложили обстоятелства за наличие на установена трайна емоционална връзка с тяхната баба, която участвала активно в отглеждането и възпитанието им. М.И. е баба на ищците по бащина линия. Синът й и баща на ищците - Д.И.П., починал през 1983 г., на 34 годишна възраст, към който момент ищците И.И. и М.И. били съответно на 10г. и 6г. След смъртта на Д.П.отношенията между съпругата му и майка на ищците - Т.П.и свекъра и свекървата се влошили и тя напускала дома на пойния си съпруг, като децата И. и М. оставали при баба си и дядо си. През 1994г., Т.П.заминала да работи в Р. Г., където срещнала втория си съпруг - ***** гражданин М.А.Е., с когото и съгласно удостоверение за граждански брак от 22.01.2003г. по описа на служба по гражданско състояние К., Република Г., сключила граждански брак и оттогава до сега живее в Г.. Поради ранната смърт на баща им, както и не твърде близките отношения на ищците с тяхната майка, същите били отгледани изцяло благодарение на баба им М.И., в дома й намиращ се в гр. Х., на ул. „Ц.И.А.**“ №**, където всички те са живеели заедно и към настоящия момент ищците продължават да живеят в този дом. Отношенията между тях и баба им били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, помощ, подкрепа и уважение. Вследствие смъртта на близкия родственик, с когото живеели и в едно домакинство, ищците и понастоящем изпитват душевни болки и страдания. За тях починалата им баба е била опората в живота, човекът, който ги е отгледал от малки и подкрепял във всеки един момент. След смъртта на М.И. ищците изпаднали в тежка депресия, станали затворени и неконтактни, постоянно плачели, чувствали се безпомощни и животът им коренно се променил.

Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на застраховател по застраховка гражданска отговорност по силата на застрахователна полица №**********, сключена на 11.11.2015г., валидна от 11.11.2015г. до 10.11.2016г. Искането, с което е сезиран съдът е, ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 100 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждането – датата на смъртта 26.11.2016г.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „З.Б.В.И.Г.“ АД се оспорват предявените искове. Относимите за настоящето производство възражения по основателността на исковете, се поддържат в отговора на въззивната жалба и са посочени по-горе.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Въпросът относно активната материалноправна легитимация на ищците не е пренесен пред въззивната инстанция, доколкото не е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу осъдителната част на решението, независимо, че в отговора на въззивната жалба се съдържат доводи в тази насока.

Ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на своята баба, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалата М.И. и нейните внуци – ищци по делото, включително и по отношение на еквивалентния размер на понесените от тях душевни болки и страдания вследствие загубата на близък родственик, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите М.Ю.Н.и М.Ю.М.– съседи на М.И. и на ищците, по безспорен начин се установява, че ищците и починалата им баба са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Гласните и писмени доказателства – конкретно удостоверение за наследници, издадено от общ. Х., установяват твърдения в исковата молба факт, че бащата на ищците и син на М.И. е починал на 04.11.1983г., когато ищците са били малолетни - съответно на 6 и 10 години. По категоричен начин от свидетелските показания се установява, че ищците и починалата М.И. са живели в едно домакинство – в гр. Х., ул. „И. Асен II“ №**, като и понастоящем и двамата ищци живеят в този дом /двуетажна къща/, като И.И. живее със семейството си /двете си деца и жената, с която живее на съпружески начала/, като е собственик по силата на дарение от 2011г. на ид. части от този имот /справка по лице на името на Т.Д.П.от Службата по вписванията гр.Х./. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че не е установено по категоричен начин обстоятелството, че от смъртта на баща им грижите за тяхното отглеждане и възпитание са били упражнявани изцяло от тяхната баба. Достоверни в тази насока са показанията на свидетеля М., който установява, че майката на ищците - Т.П.е заминала да работи в Р. Г. през 1993г.-1994г., които показания съвпадат и с твърденията на самите ищци. Факт е обаче, че дори и към този момент ищецът И. е бил в една изключително млада възраст – 20 годишен, докато ищцата М.И. е била непълнолетна – на 17 години и в тази – макар и пред навършване на пълнолетие възраст, не е била самостоятелна и е  имала необходимост от определени грижи и морална подкрепа, които, според свидетелските показания, са оказвани и по отношение на двамата ищци от тяхната баба и дядо. И двамата свидетели са убедителни в показанията си, че М.И. е била изключително грижовна към внуците си, а те са й отговаряли с обич и уважение. /„В. винаги се съобразяваше с баба си и дядо си при решаването на семейни въпроси. Имаше обич в семейството им. Помагаха си“ – св. М.; …„Тя ги гледаше като свои деца, като че тя ги е родила..“ – св. Н../ Свидетелят М. установява, че М.И. е подпомагала внука си И. дори и при отглеждането на неговите деца, с които също е живяла в едно домакинство. Самият факт, че ищците и пострадалата са живеели в едно домакинство, както в детска възраст, така и след навършване на пълнолетие, е предпоставка за създаване на трайна и по-изключителна емоционална връзка. А от гласните доказателства се установява, че привързаността между баба и внуци не е била просто фамилна, а притежаваща характеристиките на тясна семейна връзка. В този смисъл, дори и да се сподели казаното от пъвоинстанционния съд, че бабата е имала „допълваща“ роля при отглеждането и възпитанието на ищците в детската им възраст, тъй като същите са били обгрижвани и от своята майка, то интензитетът на тази роля е до степен „дублираща“ ролята на родител, доколкото бащата на ищците и син на пострадалата е бил починал. Фактът, че майката Т.П.не се е дезинтересирала от децата си и че между майка и деца – ищците, съществува присъщата между родители и деца привързаност /както е приел първоинстанционния съд/, не рефлектира върху силната емоционална връзка между внуци и прародител, доколкото безспорно, такава е била създадена. Създадената близка емоционална връзка между баба и внуци се е запазила и доразвила през годините. От гласните доказателства се установява, че именно ищецът И.И. се е грижел за баба си след ПТП-то до настъпилата й смърт. Доколкото по делото липсват данни за влошено здравословно състояние на М.И. преди ПТП-то, а според показанията на св. Н. „баба М.беше здрава жена, не знаеше какво е това болница, не пиеше хапчета“, то макар и да е била в напреднала възраст, смъртта й е била неочаквана за нейните внуци, за които, дори и в зрялата им възраст, е била морална опора. И двамата свидетели депозират показания, че смъртта на М.И. се е отразила изключително неблагоприятно върху психическото състояние на ищците. /„…тяхното поведение се промени, боли ги за тази жена, защото тя ги изгледа, от малка възраст бяха с нея.“ – св. М.; „…Имат голяма промяна след смъртта й, продължават да я споменават..“ – св. Н../ Показанията на двамата свидетели, съдът кредитира изцяло, като непосредствени и убедителни, почиващи на лични впечатления и като на незаинтересовани от изхода на делото лица. В този смисъл не може да се сподели приетото от първоинстанционния съд, че не е установено, че ищците „са страдали изключително, продължително, животопроменящо“. От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по права линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. При преценката на личния характер на претенцията за репариране на неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращите обезщетение, коментирани по-горе, въззивната инстанция намира, че справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищците болки и страдания, свързани в със загубата на изключително близък човек е сумата от 30 000лв. Това обезщетение съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, отчитайки, че според данните по делото, М.И., макар и в напреднала възраст, е била морална опора за внуците си, отношенията помежду им, установеният по делото интензитет на търпените душевни болки, внезапността на такова трагично събитие. Фактът, че към момента на трагичното събитие ищците са в зряла възраст и имат собствен самостоятелен живот, би могъл да бъде отчетен при претенция за по - висок размер обезщетение от горепосочения.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в достатъчна степен характера на емоционалната връзка, създадена между ищците и пострадалата, настъпилите за тях негативни последици, вследствие смъртта й, поради което е изградил необоснован правен извод, че с определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. ще бъдат репарирани последиците от събитието, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост.

Не може да се сподели тезата на въззиваемата страна, че определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение е съобразено с разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./. На първо място в случая приложима разпоредбата на пар. 22 от ПЗР КЗ, изрично предвиждащ, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс – какъвто е настоящият случай /застрахователната полица №*************** е сключена на 11.11.2015г. и е валидна от 11.11.2015г. до 10.11.2016г./, се прилагат разпоредбите на отменения КЗ. Освен това, невъзможността обезщетението за неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни стойности, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, от които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен съответства и на прокламираните в Конституцията на РБ основни права на гражданите – чл.56 от КРБ - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, така и на основните принципи, общи за правото на държавите членки на ЕС в областта на извъндоговорната отговорност, като правото на ЕС не предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за неимуществени вреди /чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка/.

Неоснователно е изразеното от въззиваемата страна становище, че Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК не намира приложение, тъй като не урежда правоотношения, които са заварени. Настъпването на застрахователното събитие преди приемане на тълкувателното решение не изключва приложението му. По аргумент на разпоредбите на чл.46 от ЗНА, предмет на тълкуване е правната разпоредба. Тълкувателните решения не са нормативни актове, а теорията ги възприема като източник на правото, доколкото тълкувателните решения косвено са задължителни за всички правни субекти. Тълкувателните решения служат за уеднаквяване на съдебната практика, с оглед гарантирането на правилното и еднакво приложение на законите спрямо всички, независимо от момента на настъпване на юридическия факт.

Ето защо установени са елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на тяхната баба – М.И.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „М.“ ****ЦДИ, ДКН ******** – Ф.Ж., който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.Д.И., настъпила на 26.11.2016г. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила присъда по НОХД №648/2017г. на Окръжен съд Х.. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица № **********, валидна от 11.11.2015г. до 10.11.2016г.

Доколкото от страна на ответника в първоинстанционното производство не е подадена въззивна жалба с оглед приетото от първоинстанционния съд, че  липсва съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, то спорът по този въпрос не е пренесен пред въззивната инстанция. За пълнота следва да се посочи, че изцяло се възприемат изводите на първоинстанционния съд относно липсата на такова поведение на пострадалата, с което обективно да е допринесла за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действала виновно. Съгласно приетото при първоинстанционния съд заключение от съдебноавтотехническа експертиза ПТП-то е настъпило при маневра на лекия автомобил „движение на заден ход“, който, преди да предприеме маневрата е бил в покой, наполовина паркиран върху платното за движение и върху тротоара. Така ситуиран, лекият автомобил не е бил възприет и не би могъл да бъде възприет от страна на пострадалата като движещ се обект. Същата е нямала възможността да се движи по тротоара, тъй като по него са били спрени други автомобили. Пешеходката М.И., непосредствено преди произшествието, се е движела в западната половина на платното за движение, в посока север и косо надясно към източния тротоар, зад позицията на спрелия автомобил, като в близост не е имало ситуирана пешеходна пътека. При движение по тази траектория и от позиция зад процесния автомобил, непосредствено преди водачът да предприеме маневра движение на заден ход, И. е нямала възможност да прецени, че тръгва за изпълнение на маневрата. Докато водачът на лекия автомобил, при предприемане на маневрата движение на заден ход и в процеса на изпълнението й, е имал техническа възможност да възприеме пешеходката, намираща се в непосредствена близост до задната част на автомобила, с което си действие е нарушил императивното изискване на чл.40 ал.1 от ЗДвП - преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Или вредоносният резултат е настъпил изцяло по причина на водача на лекия автомобил, без да е налице поведение на увредения, което да е в пряка причинна връзка с този резултат.

По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 5 000лв. до 30 000лв., като се постанови друго, с което да се присъдят допълнително сумите от по 25 000лв.

Следва да се присъди законната лихва от датата на увреждането – 26.11.2016г. Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.497 от действащия КЗ, относно началния момент на законната лихва, доколкото, както се посочи, правоотношенията между страните се уреждат по отменения КЗ. Що се отнася до позоваването на разпоредбата на чл.224 ал.1 от КЗ /отм./, то същата не поставя уведомяването от страна на застрахования като условие за изпадане на застрахователя в забава, какъвто е смисълът на това изискване, визиран в действащата нормативна уредба – чл.497 ал.1 от КЗ, нито пък като условие за съвпадащата функционална отговорност на застрахователя с отговорността на деликвента досежно обезщетението за забава, лимитирана обаче към момента на уведомяването – съгласно чл.429 ал.3 от КЗ. Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител, поради което застрахователят дължи на увредения това, което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента, като констатнтна и непротиворечива е съдебната практика по отменения КЗ относно началния момент на законната лихва – а именно датата на увреждането.

При този изход на делото пред въззивната инстанция в полза на адвокатско дружество „Г. и М.“ се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, което, съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде в размер на по 1 430лв. за всеки от субективно съединените искове. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА за първоинстанционното производство в размер на по 270лв. за всеки иск или общо 540лв.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, ищците дължат разноски на ответника за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете. Разноските от първоинстанционния съд са разпределени на база 5 730лв. /5 530лв. адвокатско възнаграждение, при уважено възражение за прекомерност и 200лв. - депозита за СТЕ/. При това положение разноските, дължими на ответника следва да бъдат в размер на 4 011лв. Или решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски над сумата от 4 011лв. до 5 443.50лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати допълнително ДТ за първоинстанционното производство в размер на 2 000лв.

По разноските, сторени във въззивното производство:

На основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА /договор за правна защита и съдействие – л.79 по делото/ въззиваемата страна следва да заплати в полза на адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 2 030лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати ДТ за въззивното производство в размер на 1 000лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ОТМЕНЯ решение №91/07.08.2020г., постановено по търг. д. №194/2019г. по описа на Окръжен съд Х., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от М.Д.И., ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН ********** искове срещу „З.Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ********* за сумите над по 5 000лв. до по 30 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди, поради загубата на тяхната баба М.Д.И., починала на 26.11.2016г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.10.2016г., предизвикано от Ф.Г.Ж., ЕГН ********** в гр.Х.при управление на МПС- лек автомобил марка „М.“ ****ЦДИ, ДКН ********, с налична застраховка „Гражданска отговорност“ *************, ведно със законната лихва върху присъдените суми от 26.11.2016г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която М.Д.И., ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „З.Б.В.И.Г.“ АД разноски по делото над сумата от 4 011лв. до 5 443.50лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „З.Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на М.Д.И., ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН ********** по 25 000лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди, поради загубата на тяхната баба М.Д.И., починала на 26.11.2016г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.10.2016г., предизвикано от Ф.Г.Ж., ЕГН ********** в гр.Х.при управление на МПС- лек автомобил марка „М.“ ****ЦДИ, ДКН ********, с налична застраховка „Гражданска отговорност“ *************, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 26.11.2016г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „З.Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ********* да заплати в полза на адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА в размер на 540лв. – за първоинстанционното производство и в размер на 2 030лв. – за въззивното производство за оказано безплатно процесуално представителство на М.Д.И., ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН **********.

ОСЪЖДА „З.Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 2 000лв. и за въззивното производство в размер на 1 000лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

         

                   

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: