РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Бургас , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500919 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260381 от 01.03.2021 г. по гр.д. № 6265/2020 г. по описа на Районен
съд Бургас, съдът е уважил предявеният от Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс и определил режим на лични отношения
между ищеца и внучката му Д. С. А., ЕГН **********, както следва: за период от шест
месеца след постановяване на решението, ищецът В. има право да вижда и взема детето
всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, а след изтичане на шестмесечния
период, дядото Н.В. има право да вижда и взема детето всяка втора събота от месеца от
10.00 часа до 15.00 часа, както и пет дни през лятната ваканция с преспиване при дядото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на родителите.
Решението е обжалвано от ответниците по делото - Ц. Н. А. и С. Р. А. – родители на
малолетното дете Д.С. А., като в подадената от тях въззивна жалба същото се оспорва като
неправилно и необосновано, поради което молят за отмяната му и за отхвърляне на исковата
претенция. Навеждат оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, състоящи
се в недопускане на посочените от тях доказателства, а именно съдебно – психологическа
1
експертиза и разпит на още един свидетел. Въззивниците считат, че съдът следвало да
назначи и изготвянето на нов социален доклад, доколкото представения по делото бил
изготвен без участието на дядото, а самият доклад следвало да съдържа данни за условията
на живот и на претендиращия режим на лични контакти, както и относно социалния му
статус, качества, образование, констатации относно съществуваща или не взаимна
привързаност между дядото и внучката, както и други обстоятелства от значение при
преценката за най- добрия интерес на детето. Позовават се на заявеното от детето в хода на
социалното проучване категорично негово нежелание да осъществява лични контакти с дядо
си. Поставя се акцент на изложеното от детето, че не приема ищеца като свой дядо, че я е
наричал „тъпанарка“, че той води делото не за да се вижда с нея, а за да отмъсти на майка й,
че не желае да има отношения с него и че е разочарована от дядо си. Излагат твърдения за
това, че Д. е споделяла пред тях за случаи, в които докато се е събличала в стаята си, дядо й
е влизал и отказвал да напусне. Настояват въззивният съд да допусне съдебно-
психологическа експертиза, която да анализира какво е психоемоционалното състояние на
детето с оглед възрастта му и на какво се дължи нежеланието за лични контакти с дядо й.
Наред с искането за експертиза, молят за допускане до разпит на един свидетел.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Д. В., който оспорва
въззивната жалба, подадена от родителите на детето Д. А.. Намира, че съдът правилно е
отбелязал, че в интерес на детето е да контактува с дядо си. Счита, че у детето са формирани
погрешни внушения от родителите му спрямо него, поради техните влошени
взаимоотношения, които не трябва да рефлектират в отношенията между дядо и внуче.
Твърди, че докато семейството на дъщеря му е живяло в неговия дом в периода 2018 – 2019
г., с Д. са изградили силна емоционална връзка, която понастоящем е прекъсната не по
негова вина, а защото родителите на детето са ограничили всякакви възможности за контакт
между нея и дядо й. Сменили са телефонния й номер, поради което той не можел да
осъществява контакт с внучката си дори по телефона. Не оспорва, че отношенията му с
дъщеря му са били влошени и поради това се е наложило семейството й да се изнесе от
неговия дом. Изразява становище по заявените във въззивната жалба доказателствени
искания и моли, ако съдът допусне до разпит поискания от въззивниците свидетел, да
допусне един свидетел и по негово искане.. Представя като доказателство справка от
Службата по вписванията по партида на дъщеря си Цветана В.а, от която е видно, че същата
е придобила една втора ид.ч. от апартамент, находящ се в ***.
В срока за отговор по чл. 263 от ГПК, ищецът В. е депозирал и насрещна въззивна
жалба, с която същият изразява недоволство от определения от БРС режим на лични
отношения с внучката му и иска същият да бъде разширен. Посочва, че определения от съда
първоначален адаптивен период от шест месеца е твърде продължителен и счита, че с оглед
силната емоционална връзка, която били изградили с внучката си само до преди една година
и половина, този период следва да е не по – дълъг от три месеца. След изтичане на първите
три месеца, иска да бъде определен режим, според който той да има право да вижда и да
2
взема детето всяка първа събота от месеца от 9 часа до 18 часа, всяка трета неделя от месеца
от 9 до 18 часа, пет дни през лятната ваканция с преспиване и поне два дни през зимната
ваканция с преспиване в дома му. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при
режим на довеждане, чрез показанията на който да бъдат установени отношенията му с Д.,
докато семейството й е живяло в общо жилище с ищеца, както и полагал ли е грижи за нея и
дали детето е било привързано към него. Претендира разноски.
Насрещната въззивна жалба е оспорена от ответниците по иска с подадения от тях
отговор. Същите посочват, че определянето на режим на лични отношения на детето с дядо
му по майчина линия не е в негов интерес, и по – скоро има опасност да причини на детето
сериозни психични травми. Излагат твърдения, че след постановяване на решението на БРС,
родителите са провели разговор с детето за отношението му към дядо му, и тъй като
констатирали, че същото се чувства тревожно, решили да направят консултация с психолог.
В тази връзка представят като доказателство по делото писмено становище на психолог
Ваня Чечева, която е провела три консултации с детето в периода от 20.03.2021 г. до
03.04.2021 г. и е констатирала, че Д. изпитва силна тревожност при мисълта, че може да има
среща с дядо си. Считат, че по делото не е изяснено какво в действителност е мотивирало
ищеца да иска режим на лични контакти с детето, както и че съдът следва да установи
доколко тези бъдещи контакти биха поставили детето в риск.
Въззивният съд намира за допустими и двете жалби – въззивна и насрещна
въззивна, като подадени от лица, имащи правен интерес от обжалването, депозирани са в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и са насочени срещу
подлежащ на обжалване акт.
С Определение от 15.06.2021 г. въззивният съд на основание чл. 59, ал. 6 от СК
постанови личното изслушване на страните в съдебно заседание, доколкото такова не е било
проведено пред първоинстанционният съд, постанови извършването на нов социален доклад
и по искане на въззивниците назначи съдебно-психологическа експертиза. Исканията за
допускане до разпит по един свидетел на всяка от страните, не бяха уважени поради липсата
на предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК, както и с оглед допускането на други
доказателства за същите обстоятелства, за които се искат и гласни такива.
В проведеното пред БОС открито съдебно заседание, въззивникът – ищец се явява
лично и се представлява от процесуалния си представител адв. Гарова. В хода на личното му
изслушване пред съда признава, че откакто семейството на дъщеря му е напуснало
жилището, в което са живеели съвместно през 2018 – 2019 г., контактите му с детето са
прекъснати. Субективната му оценка за отношенията му с Д., е че те взаимно се разбират
добре и че тя е добро дете, но се влияее от това, което й казва майка й. Заявява, че му е
известно, че детето е на някаква диета, но не знае в какво се изразява същата. Споделя, че
само детето му е останало; когато бил приет за лечение в болница само детето му се обадило,
а всички други които бил „хрантутил“ не го потърсили.
3
В открито заседание пред настоящата инстанция, въззивниците – ответници –
родители на детето също се явяват лично и с упълномощения от тях адвокат. Заявяват, че
поддържат подадената от тях жалба и направените с нея доказателствени искания. При
проведеното по чл. 59, ал. 6 от СК изслушване изразяват категоричната си позиция, че
определянето на режим на лични отношения на дядото Н. с дъщеря им не само, че не е в
неин интерес, но дори би й навредило. В тази връзка заявяват, че след като детето разбрало
за постановеното от първата инстанция решение, с което съдът е уважил иска, било
изпаднало в състояние на страхова невроза и получила два припадъка; била стресирана от
това, че трябва да се вижда с дядо си, започнала да не спи добре, да плаче. Поради
психическото състояние, в което детето изпаднало се наложило да посещават психолог, в
резултат на което сега се чувствала по -добре, но все още била неспокойна. Майката Ц.А. –
дъщеря на ищеца определя баща си като „насилник, неуравновесен, психически нестабилен,
агресивен, не можещ да си сдържа нервите“ и посочва, че няма как да е съгласна детето й да
се вижда с такъв човек. Въпреки това сочи, че тя никога не е забранявала на Д. да се вижда с
дядо си, а нейното нежелание е проява на изцяло нейните лични впечатления и оценки на
поведението на ищеца.
Ответникът по иска и също настоящ въззивник – С.А. заявява, че се солидаризира с
изложените от неговата съпруга причини, поради които не желаят тяхната дъщеря да се
вижда с дядо си. Счита, че ищецът е предявил иска, не защото наистина цели да поддържа
контакт с внучката си, а за да тормози дъщеря си, така както тормозил и другия си син.
Заявява, че ако дъщеря им пожелае да се вижда с дядо си, те, като нейни родители не биха я
ограничили и дори сами биха я водили, но след като тя не желае, тези отношения не може да
се случат насила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК, с който Н. Д. В. е поискал съдът да
определи режим на лични отношения с неговата внучката му Д. С. А..
Ответниците С.А. и Ц. В. – родители и законни представители на малолетното дете
оспорват предявения иск като неоснователен и изразяват несъгласие, детето да провежда
срещи и да поддържа лични отношения със своя дядо по майчина линия.
По делото пред първата инстанция, детето Д. е изслушано лично, събрани са също
така писмени доказателства, включително социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“, както и гласни доказателства чрез показанията на св. Х. – баба на
Д. по майчина линия.
Пред въззивната инстанция бе проведено задължително изслушване на страните на
4
основание чл. 59, ал. 6 от СК, приет е нов социален доклад с разширен обхват на проверката,
както и бе назначена съдебно психологическа експертиза.
От събраните пред двете инстанции доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Детето Д. С. А. е непълнолетно дете, родено на 02.02.2010 г. , понастоящем ученичка
в 4-ти клас в *** гр. Бургас. Живее с родителите си – Ц.А. и С.А. в двустайно жилище, под
наем.
От социалните доклади, приети като доказателства съответно в
първоинстанционното и във въззивното производство, се установява, че Д. е обгрижвано,
добре възпитано дете, отлична ученичка. В семейното жилище са създадени всички
необходими условия за задоволяване потребностите на детето.
Събрани са данни относно здравословното състояние на детето, а именно че има
заболяване „хидронефроза, с мега уретер“, изискващо специален хранителен режим и
проследяване. Детето спазва безглутенова диета, във връзка с алергии. Пред социалния
работник, ищецът В. е заявил, че според него внучката му няма здравословни проблеми и че
не е запознат с хранителния режим, който спазва. В по – късно проведеното пред БОС
съдебно заседание, същия вече заявява, че е чувал за диетата на детето, но по същество не
знае в какво се изразява същата.
Установено е, че считано от 2003 г. бракът между ищецът и съпругата му Румяна
Василева Христова е прекратен. Същите имат две деца – син В., на 40 г. и дъщеря – Ц.
/майката на Д./, с които ищецът не поддържа добри взаимоотношения. Впрочем такива г-н
В. не поддържа и с други близки и роднини, като това обстоятелство, посочено в социалния
доклад, се потвърждава от изложеното от ищеца в съдебно заседание, че докато е бил на
лечение в болница никой не го е потърсил. Тези данни съставлява индиция за капацитета на
ищеца да създава и развива пълноценни отношения с лица от близкия роднински кръг.
Според неговата дъщеря Ц. това се дължи на неговия характер, който описва като агресивен,
груб, неуравновесен, нападателен.
При проведеното лично изслушване на детето пред първата инстанция, Д. заявява
категорично, че не желае да има отношения с дядо си и че е разочарована от него. Детето
споделя своите лични възприятия за поведението на дядо й, проявено както лично към нея,
така и към майка й. Сочи, че дядо й я наричал „тъпанарка“ , че често се е карал освен на
майка й и на нея самата. Счита, че всъщност дядо й не държи да се вижда с нея, а по – скоро
иска да отмъсти на майка й и на баба й, като уточнява, че това е нейно лично становище,
защото с майка си не са говорили преди делото по този въпрос. Спомня си ясно защо са
напуснали жилището на дядо си преди 2- 3 години, като описва случката – той ни даде една
седмица да се изнесем и да си намерим къде да живеем. Докато са живеели в едно
домакинство е присъствала на чести скандали, провокирани от дядо й.
5
Според вещото лице Деспина Христова, изготвила заключението по съдебно –
психологическа експертиза, допусната от въззивната инстанция, установената семейна
динамика изразяваща се в дългогодишен и задълбочаващ се конфликт в семейството, от
което произхожда майката на Д., както и наблюдаваните от детето поведенчески реакции на
дядото и други ситуации с негово участие, са обуславящи за заявеното от детето явно
нежелание да осъществява контакт с дядо си. Вещото лице заключва, че в дискурса на
детето не се откриват индикации за извършвано манипулативно въздействие от страна на
възрастен.
За установяване на изложените във въззивната жалба, твърдения на ответниците за
настъпили негативни преживявания у детето след постановяване на съдебното решение на
първата инстанция, на съдебнопсихологическата експертиза бяха поставени въпроси
свързани с това дали детето изпитва страх да се вижда с дядо си и в резултат на какво
евентуално такъв е породен. В заключението си вещото лице посочва, че перспективата за
контакт с ищеца генерира преживявания на повишена тревожност у момичето, като
констатира, че няколко месеца по – рано емоционалните му реакции са ескалирали до
интензивни пристъпи на паника със соматична изява. Формиращото се напрежение у детето
във връзка с нежеланието да се вижда с дядо си намира външен израз като се забелязват
стегната поза, изострена емоционалност, откроява се желание за бягство и изолация;
изпъква чувство за непълноценност и дистанциране.
В съдебно заседание, при устното изслушване на заключението, вещото лице
допълва, че от проведеното интервю с детето е разбрала, че родителите по – скоро
насърчават контакта с дядото, но самото дете е достатъчно голямо, за да изработи собствени
впечатления за отношения и поведението, което то само възприема, наблюдава и оценя.
Посочва че, е твърде възможно подновяването на контактите с дядото по силата на
съдебното решение да провокира отново отключване на симптоматиката, която се е
проявила след постановяването на решението на първата инстанция, с което съдът е
определил режим на лични контакти с ищеца.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, от правна страна прие следното.
Отношенията между баба и дядо от една страна и техните внуци от друга страна, са
намерили уредба в Семейния кодекс, като част от целия комплекс от отношения, уредени с
този законодателен акт, и по – конкретно отношенията, основани на родство /чл. 1 от СК/.
По този начин законодателят е отчел тяхното значение в процеса по отглеждането и
възпитанието на децата, като част от целия комплекс отношения и фактори, предвидени да
обезпечат висшия интерес на детето. Възпитаването на детето в пълноценно общуване със
своите близки и постепенното изграждане на отношения на взаимно уважение,
привързаност, подкрепа е мислимо в хипотеза, когато контактите между близките, от една
страна и детето, от друга не са напълно прекъснати. С оглед на това такива контакти е най-
6
желателно да бъдат осъществявани на добра воля, но когато няма взаимно съгласие за това,
то съдът може да определи дали да се провеждат такива срещи, както и техния обем, като е
длъжен служебно да следи за интереса на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от СК, съдът определя мерки на лични
отношения с близките на детето, ако това е в негов интерес.
В съдебната практика се приема, че интересът на детето изисква да бъдат преценени
всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. От
тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага
извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и
имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна
личност. Съгласно §1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър
интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и
емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики,
опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и
всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на
бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените
обстоятелства.
В решение № 140 от 10.07.2015г. по гр.д.№ 3356/2014г. на ВКС, ІV г.о/ е прието, че
при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се
вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на
същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и
възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност.
В настоящия случай, след анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че в периода от раждането на детето до настоящия момент, е имало два по –
продължителни периода, през които детето е имало контакти със своя дядо, тъй като
семейството на Д. е живяло в едно домакинство с ищеца. Първият период е бил малко след
раждането на Д. до навършването й на една година, когато с оглед ниската й възраст /бебе
на няколко месеца/, и съответстващото на тази възраст физическо и психологическо
развитие на едно дете, то тя обективно не е могла да изгради представи за поведението на
своя дядо. Вторият път, когато семейството на Д. отново се е преместило да живее с ищеца в
неговия апартамент е било за период от няколко месеца през 2018 г. – 2019 г., когато детето
вече е било на деветгодишна възраст и е била достатъчно голяма, за да разбере, че дядо й се
7
държи лошо с майка й, посягал й, вдигал скандали и т.н. По думите на майка й, именно
тогава се е зародил страх у Д. да контактува с дядо си, който сега след решението на първата
инстанция още повече се е засилил.
От данните по делото се установява, че след като семейството на Д. се е изнесло от
дома на ищеца през 2019 г., контактите между детето с дядо му по майчина линия са
преустановени напълно. От този момент детето не общува по никакъв начин с дядо си.
Първоначално той се е опитал да се свърже с нея по телефона, но тя сама „го е блокирала“,
тъй като не желаела да го чува нито той да продължава да я притеснява.
Детето е на 11 години и за краткото време, в което е общувала със своя дядо е
формирала свои лични впечатления и отношение към него. Следва да се посочи, че
възпроизведените от детето възприятия за нейния дядо са само такива с негативно значение.
В проведените с детето интервюта както от социалните работници, така и от вещото лице –
психолог, детето не споделя нито едно положително преживяване, хубав спомен или друго
възприятие, което да свидетелства за това, че между дядото и неговата внучка в някакъв
предходен момент е била изградена близка връзка. По време на проведеното от съда
изслушване, детето споделя само спомени за провокирани от дядо й конфликти, посочва, че
не го приема като свой дядо и заявява, че същият е направил достатъчно лоши неща.
Споделя, че дядо й я е наричал „тъпанарка“, че не зачитал личното й пространство, че се е
дразнил непрекъснато с майка й.
Според вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза, върху
формирането на негативно отношение у детето към неговия дядо е повлияла т.нар. семейна
динамика „с нейните особености“, и по – конкретно съществуващите конфликтни
отношения между нейната майка и дядо й. Вещото лице дава заключение, че детето не е
манипулирано, а нежеланието му да контактува с дядо му е резултат от случващото се в
семейството, което детето наблюдава, преценя и преживява. Определянето на режим на
лични контакти на детето с дядото, може да доведе отново до проява на засилена
тревожност, напрежение и паническо състояние у детето, поради нейното категоричното
нежелание да осъществява такива.
При така установените данни, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че
определянето на режим на лични контакти на детето с неговия дядо към този момент не би
било в интерес на детето, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На първо място съдът зачита изразеното от детето желание дали да осъществява личен
контакт с дядо си или не, като един от основните критерии при преценка относно т.нар.
„интерес на детето“. От особено значение са и посочените от вещото лице възможни
последици върху психическото състояние на детето, в случай, че такъв режим на лични
отношения бъде определен. Нежеланието на Д. да се среща с дядо й от една страна би имало
за последица невъзможност за изграждане на пълноценни отношения, които са необходими
за постигането на целта, заради която се определя личния контакт с близките, а именно
детето да получи възпитание, опит, подкрепа, знания и т.н. От друга страна, налагането на
8
личен контакт с дядото, според вещото лице може да доведе и до реални последици върху
психиката на детето, каквито вече са били регистрирани след постановяване на решението
на първата инстанция. Очевидно изминалия период от време от момента, в който
семейството на Д. са напуснали дома на ищеца не е достатъчен, за да бъдат заличени една
част от негативните възприятия на детето, които и понастоящем са тези, даващи най – силно
отражение върху нежеланието й да се среща с дядо си.
На следващо място от събраните данни по делото може да бъде направен извод и за
недостатъчен капацитет на ищеца във възпитателските му способности и възможността му
да отглежда детето адекватно и съобразено с нейните специфични нужди. Установява се, че
детето спазва специален хранителен режим, който не е известен на дядото и както самата Д.
посочва „даваше ми неща за ядене, които са против диетата ми“. Индиция за липсата на
възпитателски капацитет се съдържа и в данните за влошени отношения между ищеца и
неговите деца, с които той не поддържа никакви отношения и заявява, че не се интересува от
тях. Към тези отношения същия се отнася безкритично и не заявява желание за
предприемане на действия от своя страна за подобряване на отношения си със собствената
си дъщеря, майка на Д.. От друга страна, съдът намира, че именно подобряването на
отношенията между ищеца и семейството на Д. би могло да смекчи изразеното по време на
делото крайно негативно отношение на детето към него и дори проява на желание за
осъществяване на контакти помежду им. При наличие на промяна в отношението на детето,
същото би могло и по свое собствено желание да провежда срещи с дядо си, да се чува с
него по телефона или да избере подходяща форма на лични контакти. Освен това за ищецът
съществува възможност и в друг момент да поиска съдействие от съда за определяне на
лични отношения с внучката му Д., като в едно следващо дело съдът следва да извърши нова
самостоятелна преценка на актуалните към съответния момент обстоятелствата, които са от
значение за определяне на интереса на детето.
Мотивиран от горното, и предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция
с изложените от първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен поради неговата неоснователност.
По разноските. В Определение № 252 от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3895 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро ГО е дадено разрешение по въпроса дали в производствата
по спорна съдебна администрация за определяне на лични отношения на близки с деца
намират приложение общите правила на чл.78 ГПК, съгласно които отговорността за
разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. В
мотивите на цитираното определение, съдът е посочил, че нормата на чл.78 ГПК се намира в
общите правила и се прилага за всички уредени в ГПК производства, доколкото не са налице
специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото
производство. Тъй като за производството по чл. 128 от СК не са предвидени специални правила
относно отговорността за разноските, то приложение следва да намери общата норма на чл. 78 от
ГПК.
9
Ето защо и с оглед отхвърлянето на предявения иск от настоящата инстанция, съдът
намира, че право на разноски имат въззивниците – ответници, които своевременно за
отправили искане за тяхното присъждане, като са представили доказателства за тяхното
реално извършване, както и списък по чл. 80 от ГПК. С оглед на това ищецът – настоящ
въззивник следва да бъде осъден да заплати сторените от насрещната страна разноски и пред
двете инстанции, чийто общ размер възлиза на сума от 1800 лева.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260381 от 01.03.2021 г. по гр.д. № 6265/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс за определяне режим на лични отношения
между ищеца и внучката му Д. С. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ответниците Ц. Н.
А., ЕГН ********** и С. Р. А., ЕГН ********** – родители на малолетното дете Д. С. А.,
сумата от 1800 лева (хиляди и осемстотин лева), представляваща направените пред двете
инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок,
считано от връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10