Решение по дело №6846/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 704
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20195330206846
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 704

гр. Пловдив , 13.04.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

При участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 6846/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 337332–F367365/15.05.2018 г. на Д.  на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ”, БУЛСТАТ *********, представлявано от Е.  М.  Х.  с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 707.82 /седемстотин и седем лева и осемдесет и две стотинки/ лв. за нарушение по чл.86 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.2 от Законd за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, излагат се и доводи за маловажност на случая.

Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез упълномощения си процесуален представител моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. 

          Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

          Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          С Резолюция № П-16001617104796-0РП-001/16.06.2017 г. на Н.  Сектор при ТД на НАП гр. Пловдив било възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства на ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ”, представляван от Е.  М.  Х.  от гр. Л. . Проверката била възложена за извършване на инспектор по приходите свидетелката Ж.Г., а като причина за възлагането й било Указание на ЦУ на НАП № 04-01-375/13.03.2017 г. относно третиране на риск от укриване на печалби, с насоки – по ЗДДС – за реализиране на приходи, установяване на обстоятелства по задължителна регистрация по ЗДДС. Проверяваният период от дейността на търговеца по възложената проверка следвало да бъде от 01.01.2015 г. до момента на извършване на проверката.

          В изпълнение на възложената проверка св. Г. изготвила Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16001617104796-040-001/11.07.2017 г. /ИПДПОЗЛ/ до проверяваният ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ”, като искането било връчено на представляващия ЕТ Е.  М.  Х.  на 19.07.2017 г. Сред наредените изрично за представяне документи за проверявания период били всички първични счетоводни документи с декларирани доставки, договори във връзка с осъществените доставки, счетоводни регистри, платежни документи и банкови извлечения като доказателства за извършено плащане по фактури.

По така изготвеното и връчено на задълженото лице ИПДПОЗЛ били представени в ТД на НАП гр. Пловдив на два пъти – с Вх. № 94-00-66031/03.08.2017 г. и с Вх. № 9400-66032/28.09.2017 г., документи по описи от страна на Е. Х.  за дейността и счетоводната отчетност на ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” за периода по Искането от 01.01.2015 г. до 30.06.2017 г. Установено било при проверката, че основната дейност, въз основа на която проверяваното лице реализира доходи, е дейност по извършване на услуги с фандрома, която фандрома ЕТ е ползвал под наем. Към 2016 г. е бил в действие сключен на 01.01.2016 г. със срок до 01.01.2017 г. договор за превози на товари между „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД гр. Л.  като товародател и ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” като превозвач, съгласно който договор товародателят възлага, а превозвачът се задължава да извършва услуга с фандрома срещу възнаграждение, платимо от товародателя – възнаграждение в размер на 30.00 лв. на час. Освен с „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” имал търговски отношения към 2016 г. и със „СТАНДАРТ НЮЗ“ АД гр. София – пак по предоставяне на услуги с фандрома. Сред издадените от ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” фактури по облагаема доставка – услуга с фандрома, била и фактура № 103/29.07.2016 г. на стойност 4246.91 лв., обхващаща период от 01. – 31.07.2016 г. за извършени такива услуги, като получател по фактурата било „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД. По тази фактура № 103/29.07.2016 г. плащането от страна на „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД било сторено по банков път по сметка на ЕТ през м. август 2016 г.

Както копие на фактурата, така и на банково извлечение за движение по сметки били предоставени на проверяващата св. Г. на 03.08.2017 г. и на 28.09.2017 г. – регистрирани с Вх. № 94-00-66031/03.08.2017 г. и с Вх. № 9400-66032/28.09.2017 г. Сред изпратените в изпълнение на връченото ИПДПОЗЛ документи св. Г. установила обаче, че не се съдържат всички издадени от задълженото лице ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” фактури – нямало фактури с № 99 и с № 100 /вж. представено извлечение от книга за приходите за 2016 г. с неин пореден номер на страница 7/. Това наложило инспектор по приходите Г. да извърши и насрещни проверки у съконтрагентите на ЕТ – „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД и „СТАНДАРТ НЮЗ“ АД гр. София, за да установи дали евентуално ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” не е реализирало и други доходи през проверявания период, които да не са били декларирани от ЕТ пред данъчната администрация и които да не са довели евентуално до възникване на задължение за същия ЕТ да се регистрира по ЗДДС – при надхвърлен годишен оборот от 50000 лв. За 2016 г. ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” бил декларирал с подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ – с вх. № в данъчната администрация 16270170/24.04.2017 г., общо приходи в размер на 49908.88 лв. – много малко под законодателно въведения праг за задължителна регистрация по ЗДДС от 50000 лв. От страна на св. Г. било изготвено ИПДПОЗЛ № П-16001617196078-040-001/14.11.2017 г., адресирано до представляващия „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД, и ИПДПОЗЛ № П-22222517197649-040-001/15.11.2017 г., адресирано до представляващия „СТАНДАРТ НЮЗ“ АД гр. София. След запознаване с представените от двете юридически лица документи, касаещи търговски им взаимоотношения с ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ”, констатациите по насрещните проверки били обобщени в изготвени от св. Г. Протоколи за извършване на насрещни проверки – съответно № П-16001617196078-141-001/05.12.2017 г. за „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД и № П-22222517197649-141-001/20.11.2017 г. за „СТАНДАРТ НЮЗ“ АД. Установено било, че от страна на жалбоподателя ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” не били отразени като приход от извършени доставки по услуги с фандрома по фактура № 99/31.03.2016 г. – издадена на „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД за доставка на услуга с данъчна основа в размер на 2102.98 лв. /плащането е било по банков път на 19.04.2016 г./, и по фактура № 100/12.05.2016 г., издадена на „СТАНДАРТ НЮЗ“ АД за доставка на услуга с данъчна основа в размер на 1080 лв. /плащането е било по банков път на 19.04.2016 г./. С констатирането на тези доходи по тези две фактури, които доходи не били включени в общия деклариран доход от ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” като доходи от дейност, св. Г. установила, че проверяваното задължено лице жалбоподателят ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” е реализирал облагаем оборот по см. на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер над 50000 лв., а именно в размер на 52518.45 лв., отнасящ се за периода от 01.02.2015 г. до 31.06.2016 г., като облагаемият оборот е бил паднал под 50000 лв. към 30.09.2016 г. – тогава е паднал до 49774.03 лв. Достигането и надхвърлянето на доходи за дейност от облагаеми доставки за една година назад е налагало задължение на ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” да подаде заявление за регистрация по ЗДДС /в срок до 14.02.2016 г./, а това пък е задължавало същия ЕТ да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки – в случая за периода от изтичане на срока за издаване на акт за регистрация по ЗДДС ако бе подадено заявление за това – 28.02.2016 г., до отпадането на задължението за регистрация по ЗДДС – до 30.09.2016 г. За всеки от данъчните – месечни, периоди в този срок, вкл. и за периода 01.-31.07.2016 г. – по фактура № 103/29.07.2016 г. с облагаема доставка на стойност 4246.91 лв., ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” е следвало да начисли ДДС като отрази издадените фактури в дневника за продажби /в процесния случай за м. юли 2016 г./ и включи размера на данъка в справката-декларация за съответния данъчен период /в процесния случай за данъчен период м. юли 2016 г./, които е следвало да подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период /в процесния случай до 14.08.2016 г./. Това задължение жалбоподателят ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” не бил изпълнил, което св. Г. преценила, че съставлява административно нарушение по смисъла на чл.86 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС, заради което пък и на 19.12.2017 г. съставила в присъствието на представляващия ЕТ Е. Х.  акт – АУАН № F367365/19.12.2017 г. При предявяване на акта Х.  не оспорил констатациите по същия и вписал, че нарушението е извършено без умисъл и не е искал да ощети бюджета. Възражения против АУАН в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени.

Дължимият и неначислен данък върху добавената стойност от ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” по извършената от него облагаема доставка на стойност 4246.91 лв. по фактура № 103/29.07.2016 г., определен съобразно чл.67 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС вр. чл.53 от ППЗДДС, бил в размер на 707.82 лв.

Спрямо ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” били издадени и други актове за установяване на административни нарушения, извън АУАН № F367365/19.12.2017 г., които се отнасяли пак за същи по състав административни нарушения по ЗДДС, но за други данъчни периоди, за които същият административно – наказателен субект не е бил изпълнил задължението си по начисляване на ДДС. 

Въз основа на АУАН № F367365/19.12.2017 г. и останалите множество писмени материали по административната преписка на 15.05.2018 г. административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 707.82 лв. – в размер на неначисления данък.           

          Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелката Г., АУАН № F367365/19.12.2017 г., оправомощителна заповед, фактури, извлечения за движение по сметки, искания за извършване на насрещни проверки, протоколи за извършване на насрещни проверки, искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, писма, справки, преводни нареждания, обяснения, аналитични регистри, договори за превоз на товари, договори за наем, мемориален ордер, протокол за извършена проверка по установяване на факти и обстоятелства, работна карта за физическо лице, резолюция за извършване на проверка,  извлечение от книга за приходите.

Съдът кредитира показанията на св. Г. относно възпроизведените релевантни обстоятелства като последователни, логични, съответстващи на писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.

          При така установената според съда безспорна откъм факти обстановка съдът прие, че от страна на жалбоподателя ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.86 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС, тъй като като регистрирано по ЗДДС лице – предвид възникналите основания за задължителна регистрация по ЗДДС, не е начислило ДДС върху сумата от 4246.91 лв., представляваща размер на облагаема доставка от получен доход по извършена услуга с фандрома, в размер на 707.82 лв., в срока за данъчния период – 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г., в който данъкът е станал изискуем – до 14.08.2016 г. включително, като да отрази издадените фактури в дневника за продажби за м. юли 2016 г., да включи размера на данъка в справката-декларация за съответния данъчен период – за данъчен период м. юли 2016 г., и да подаде в ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период до 14.08.2016 г. включително, въпреки задължението за това.        

          Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се оспорва нито надхвърлянето на облагаемия оборот над 50000 лв., въвеждащ задължение за регистрация по ЗДДС, нито неначисляването на дължимия се за съответния данъчен период на м. юли 2016 г. данък върху добавената стойност.  

Нарушението, което е изложено в НП, е подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно – наказващ орган в НП към уреждащата състава му разпоредба на чл.86 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.2 от ЗДДС, при излагане на обстоятелствата на това нарушение са изложени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да се разбере пълния обем от вмененото за осъществено административно нарушение.

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, доколкото и нарушението е сторено от лице, което не е било подало задължение за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по същия закон, въпреки възникналите основания за такава регистрация. Относно вида и размера на наложеното наказание – имуществена санкция в размер на 707.82 лв. – същият е толкова, колкото и законодателят е предвидил в приложените санкционни разпоредби, доколкото санкцията е в размер на неначисления данък /по облагаема доставка на стойност 4246.91 лв./, а не е и по – малко от 500 лв.  Съдът не би и могъл да измени този размер в насока евентуално на неговото намаляване.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Основният довод в жалбата за порочност на атакуваното наказателно постановление е, че не бил спазен срокът по чл.34 от ЗАНН, и по – конкретно, че АУАН е съставен след изтичане на повече от три месеца от откриване на нарушителя. Този довод обаче не се споделя от настоящия съдебен състав, като съдът счита всички процесуални срокове и по съставяне на АУАН, и по издаване на НП, предвидени в чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, че са били спазени.  

Проверката спрямо ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” е била възложена с Резолюция № П-16001617104796-0РП-001/16.06.2017 г. на Н.  Сектор при ТД на НАП гр. Пловдив и е била извършвана от св. Г.. За да извърши възложената й проверка, св. Г. е отправила до задълженото лице ИПДПОЗЛ № П-16001617104796-040-001/11.07.2017 г. до проверяваният ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ”, като искането било връчено на представляващия ЕТ Е.  М.  Х.  на 19.07.2017 г. В изпълнение на задължението си по ИПДПОЗЛ ЕТ е представил в ТД на НАП Пловдив на два пъти документи – на 03.08.2017 г. и на 28.09.2017 г. – регистрирани с Вх. № 94-00-66031/03.08.2017 г. и с Вх. № 9400-66032/28.09.2017 г. Ако се вземе предвид само първата дата на представяне на документи – 03.08.2017 г., то тогава към датата на съставяне на АУАН – 19.12.2017 г., тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН би бил изтекъл. Но в случая е било установено, вкл. и от представеното извлечение от ЕТ на книга за приходите за 2016 г., че сред изпратените в изпълнение на връченото ИПДПОЗЛ не се установяват всички издадени от задълженото лице ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” фактури – нямало фактури с № 99 и с № 100 /вж. представено извлечение от книга за приходите за 2016 г. с неин пореден номер на страница 7/. Именно това е наложило нови действия от страна на служителя на данъчната администрация за всеобхватност, пълнота и правилност на проверката, а именно св. Г. да извърши и насрещни проверки у съконтрагентите на ЕТ – „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД и „СТАНДАРТ НЮЗ“ АД гр. София, за да установи дали евентуално ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” не е реализирало и други доходи през проверявания период, които да не са били декларирани от ЕТ пред данъчната администрация и които да не са довели евентуално до възникване на задължение за същия ЕТ да се регистрира по ЗДДС – при надхвърлен годишен оборот от 50000 лв. Установяването на облагаем оборот у ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ” над 50000 лв., който е налагал задължение за търговеца да се регистрира по ЗДДС и съответно да начислява ДДС, е станало след приключване на насрещните проверки – резултатите обективирани в протоколи № П-16001617196078-141-001/05.12.2017 г. за „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД и № П-22222517197649-141-001/20.11.2017 г. за „СТАНДАРТ НЮЗ“ АД. Именно от датата 05.12.2017 г., когато са били налични и обобщени данните и от страна на „Л.  ТРЕЙД 2012“ ООД /относно доходите за ЕТ по фактура № 99/31.03.2016 г./, св. Г. е разполагала вече с всички данни, с всички документи, позволяващи й правилна и законосъобразна преценка за това дали евентуално ще е налице осъществен състав на административно нарушение по ЗДДС, да прецени съответно и кой е нарушител. АУАН № F367365/19.12.2017 г. е съставен на 19.12.2017 г. – в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН - 3-месечния срок от откриване на нарушителя и 2-годишния от извършване на данъчното нарушение – нарушението е сторено м. август 2016 г. – след изтичане на 14 – то число на месеца следващ данъчния период, за който ДДС не е начислен – данъчния период на м. юли 2016 г. Спазена е и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, доколкото обжалваното НП е издадено на 15.05.2018 г. 

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да поставят жалбоподателят в привилегировано отношение спрямо другите лица, които имат същото задължение за начисляване на ДДС. Според наличните по делото доказателства на същия жалбоподател ЕТ са били съставени и други актове за установени данъчни нарушения, което води до извод, че настоящото процесно нарушение не е изолиран случай. Това пък, доколкото се преценя за отегчаващо административната отговорност обстоятелство, е допълнително основание да не се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.

По горните съображения съдът прие да потвърди НП изцяло като правилно и законосъобразно. 

          Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 337332–F367365/15.05.2018 г. на Д.  на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „В.  – ММ – 98 – Е. Х. ”, БУЛСТАТ *********, представлявано от Е.  М.  Х.  с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 707.82 /седемстотин и седем лева и осемдесет и две стотинки/ лв. за нарушение по чл.86 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                                                           

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.