Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа
ч. гр. д. № 10376 по
описа за 2019 г., докладваното от
съдия Иванка Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от „Т.Б.“ ЕАД срещу постановление за
разноски от 01.07.2019 г. по изп. д. № 20198380402634 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838, с което е определен размерът на дължимите разноските по
изпълнителното дело - 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 48 лв. - внесени
авансови такси по т.29 А от ТТР към ЗЧСИ и 77, 25 лв. - такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ. Излага съображения, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй
като изпълнителният лист е издаден за сумата от 343, 73 лв. и дължимата такса
по т.26 б.“б“ ТТР към ЗЧСИ следва да се определи в размер на 41, 24 лв. с ДДС.
Счита, че посочената такса се начислява върху сумата по изпълнителния лист и
законната лихва върху него, а не върху цялата събрана сума по делото. Също така
към момента на получаване на обжалваното постановление ЧСИ М.Б. не е бил
извършил никакви действия за принудително събиране на сумата. Твърди, че претендираната
сума е изцяло платена от длъжника. Счита, че адвокатското възнаграждение в
размер на 300 лв. е прекомерно и не е съобразено с установения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така
определеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства с
фактическата и правна сложност на делото и извършените изпълнителни действия. Моли съда
да намали адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 200 лв., да
определи разноски по т.1, т.5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 48 лв., както и такса
по т.26, б.„б“ ТТР към ЗЧСИ в размер на 41, 24 лв., като му присъди сторените
по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя - Н.И.Я., чрез процесуалния му представител адв. Т.Ч.,
който оспорва жалбата. Излага съображения, че същата е недопустима, тъй като
длъжникът не е подал възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение
след получаване на поканата за доброволно изпълнение и постановлението за
разноските, а е сторил това едва след заплащане на сумите. Също така не е
поискал спиране на изпълнителното производство. Отделно от това счита, че
жалбата се явява неоснователна. Адвокатското възнаграждение е определено в
размер на 300 лв., който е съобразен с размера на главното вземане, предмет на
принудителното изпълнение. В това производство се дължи адвокатско
възнаграждение както за образуване, така и за водене на изпълнителното дело. С
оглед на това адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. е съобразено с
установените минимални възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли съда да остави без уважение
жалбата, като му присъди сторените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдия — изпълнителят М.Б. е депозирала мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата допустима, но е
неоснователна. Счита, че адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя,
не е прекомерно, тъй като същото се отнася за образуване и водене на
изпълнителното производство, поради което упълномощеният адвокат има учредена
пълна процесуална представителна власт. Същевременно длъжникът в изпълнителното
производство не отговаря за сторените в изпълнителното производство разноски
само в два случая - когато не е дал повод за завеждане на делото и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В
случая не е налице някоя от посочените хипотези. Дори когато длъжникът е платил
претендираната сума в срока за доброволно изпълнение, той дължи всички сторени
разноски в изпълнителното производство. С оглед на това счита, че не са налице
предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение, както и на определените
такси за принудителното изпълнение.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба
и възражението съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата
е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
Изпълнително дело е образувано по молба на Н.И.Я. срещу „Т.Б.“
ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 13.06.2019 г. за сумата от 343, 73 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В молбата за образуване
на изпълнителното производство е посочен начина на изпълнение - запор върху
конкретна банкова сметка. ***метка на ЧСИ М.Б. такса в размер на 48 лв.
Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв. Т.Д.Ч.,
както и договор за правна защита и съдействие от 24.06.2019 г. В него страните
са се съгласили, че за образуване на изпълнително дело и събиране разноските и
сумите по изп. д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В
договора е удостоверено, че уговореното възнаграждение е платено изцяло, в
брой.
До длъжника „Т.Б.“ ЕАД е изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № 69114/01.07.2019 г., в която освен сумата по изпълнителния лист
в размер на 343, 73 лв. - неолихвяема сума, са посочени сумите от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, неолихвяема сума, 48 лв. - такса по т.29А от ТТР към ЗЧСИ,
както и 77, 25 лв. - такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с начислен ДДС. Общият
размер на дължимите суми е 768, 98 лв. Поканата е връчена на длъжника на 03.07.2019
г., ведно с приложено към нея постановление за разноските от 01.07.2019 г., с
което разноските по изпълнителното производство са определени в горепосочените
размери.
С платежно нареждане от 10.07.2019 г. длъжникът е платил
по сметка на ЧСИ М.Б. сумата от 768, 98 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника
по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността
да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, връчено на
длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение. Предвид дадените с
горепосоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, се налага извода,
че депозираната жалба от длъжника е процесуално допустима, а поддържаните от
взискателя доводи в тази насока се явяват неоснователни , поради което жалбата
следва да се разгледа по същество.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един
адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК.
Съгласно
нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В
случая извършените от взискателя действия се свеждат единствено до образуване
на изпълнително дело № 20198380402634 по описа на ЧСИ М.Б.. В хода на изпълнителното
производство не са извършени конкретни действия от страна на взискателя след
образуване на изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на паричното вземане. Съгласно
нормата на чл.426, ал.2 ГПК в молбата за образуване на изпълнително дело
взискателят може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно
за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да
посочва и други начини на изпълнение. В случая взискателят е посочил
изпълнителен способ при образуване на изпълнителното производство.
В
срока за доброволно изпълнение цялата сума, включително и относно оспорените от
длъжника разноски, е постъпила по сметката на ЧСИ. С оглед на това следва да се
приеме, че процесуалният представител на взискателя не е извършил действия с
цел удовлетворяване на паричното вземане.
Предвид
извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се свеждат
единствено до образуване на изпълнителното производство и посочването на един
изпълнителен способ, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на 200 лв. Същевременно уговореното между взискателя и представлявалия го по изпълнителното
дело адвокат възнаграждение възлиза на 300 лв., което е заплатено от взискателя.
Съобразно
действителната фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение в намаления от ЧСИ М.Б. размер от 300 лв.
е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права на взискателя в хода на изпълнителното производство.
По изложените
съображения постановлението за разноските следва да се отмени в частта, с която е
определено адвокатско възнаграждение в полза на взискателя е
намалено за сумата над 200 лв. до пълния определен размер от 920 лв. С оглед на
това следва да се намали и размерът на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо
дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото
събраната сума възлиза на 543, 73 лв., то дължимата такса по т.26, б.“б“ ТТР
към ЗЧСИ, с начислен ДДС, възлиза на 65, 24 лв.
По разноските по производството:
Жалбоподателят
претендира сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза
на 25 лв. - заплатена държавна такса. Тъй като жалбоподателят не е представил
по делото сключеният договор за правна защита и съдействие с представлявалия го
в настоящото производство адвокат, не може да се извърши преценка относно размера
на уговореното адвокатско възнаграждение, както и дали същото е заплатено от
страната. С оглед на това такова не следва да му се присъжда.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 01.07.2019 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ по изп. д. № 20198380402634 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, в частта, с която в тежест на
длъжника „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, е възложено адвокатското възнаграждение в
размер над 200 (двеста) лв. до пълния
определен размер от 300 (триста) лв.,
на основание чл.78, ал.5 ГПК, както и за сумата над 65, 24 (шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) лв. до 77, 25 (седемдесет и седем лева и
двадесет и пет стотинки) лв., представляваща таксата по т.26, б.“б“ ТТР към
ЗЧСИ.
ОСЪЖДА Н.И.Я., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, ж. к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен адрес гр. София бул. „*******- адв. В.Г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25
(двадесет и пет) лв., представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.