Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. В., 14.11.2016г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Н. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15573 по описа на ВРС за 2015г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по „чл.247 ГПК или чл.250 ГПК” (указания
на ВОС).
Образувано
е по молба от 12.07.2016г., конкретизирана с въззивна жалба от 04.08.2016г. и с
уточняваща молба от 17.10.2016г., трите – подадени от ищеца К.В. чрез майка му Н.В.,
както и по указания на ВОС от 19.09.2016г., всичките – за „допълнително
произнасяне или отстраняване на ОФГ” в решението по делото, касателно
етажността на допуснатата до делба жилищна сграда.
С молбите
се твърди, че е заявена за делба двуетажна жилищна сграда, но съдът погрешно
бил записал в решението си сградата като „едноетажна”, тъй като втроият етаж от
нея бил незаконно изграден, не фигурирал в официалните регистри и скици, но бил
съществуващ на място.
Първоначалната молба от 12.07.2016г. се предявява като
такава „за допълване на решението” или „за въззивна жалба срещу решението” – по
избор на ВРС. С определение от 19.09.2016г. ВОС е дал на ВРС указания за
„допълнително произнасяне или отстраняване на ОФГ”. В уточняваща молба от
17.10.2016г. искането отново е формулирано по същия уклончив начин.
За да се произнесе
по същество съдът взе предвид следното:
Независимо от
яснотата на оплакванията, неясен и до момента е петитумът на сезиралата съда
молба. Въпреки това с оглед дадените от ВОС указания, ВРС следва да се
произнесе по искането за „допълнително
произнасяне или отстраняване на ОФГ” в решението по делото.
По съществото на
молбата се налага като начало следното концептуално разяснение: Недвижимите
поземлени имоти се индивидуализират надлежно с идентификатор, местоположение и
граници по действащ КП или РП, а самотоятелните обекти в сгради – и с посочване
на терена, въхру който е изграден строежът. В случаите, когато предмет на вещен
иск за собственост са самостоятелно обособени обекти от сгради, същите подлежат
на самостоятелно описание с идентификатор и съседи. А при вещни искове и в
частност при делби на поземлен имот, ведно с всички ситуирани върху него
постройки, достатъчна е индивидуализацията на терена с номер и граници по
действащ КП, РП или ПНИ и индивидуализацията на сградата (сградите) само по
идентификатор (така изрично Решение №473/09.10.2010г. по гр.д. №285/2010г. на
ВКС, 3-то ГО, постановено по чл.290 ГПК и други). Самата индивидуализация от
своя страна се базира на установените по делото данни от официално издадени и
приобщени по делото скица или кадастрална карта, или по експертно заключение
(така и цитираното Решение на ВКС и др.). Във всички случаи обаче площта,
вътрешното разпределение и другите белези на недвижимите вещи са вторични и
вариативни техни белези, които могат да търпят промени включително в хода на
съдебното производство, поради което същите не са императивно изискуеми за
индивидуализацията на имотите.
В настоящия случай
съдът е описал в доклада и в решението си по първата фаза делбените имоти
изцяло в съответствие с гореизложеното концептуално разбиране и задължителната
практика на ВКС – дословно съобразно представените по делото скици от АГКК (л.6
и л.7) – което прави необяснима поредицата от оплаквания срещу това негово
произнасяне, забавила делото близо половин година. Няма съмнение, че волята на съда е да допусне
до делба целия ПИ №***, ведно с цялата изградена в него жилищна сграда с идентификатор
№***.1 – видно и от мотивите и от диспозитива на решението по делото.
Нещо повече – в
решението сградата е записана като „едноетажна”, тъй като такива данни
фигурират в официалната скица от АГКК. Въпросът дали на място сградата е двуетажна
или едноетажна, не е поставян на обследване, нито е поискано събирането на
официални, свидетелски или експертни данни в тази връзка. Ето защо липсва
обоснована причина съдът да не възпроизведе данните от скицата при описанието
на имота в решението. Но нещо по – важно – този върпрос не е и от съществено
значение за първата фаза на делбата, след като е несъмнена волята на съда да
допусне цялата постройка до делба. Какви са действителните РЗП, разположение,
етажност и други белези на сградата, е релевантно и предстои да бъде установено
при задължителната за втората фаза на делбата СТЕ, която ще следва да отговори
на въпросите за пазарната цена и реалната и нормативна поделяемост на сграда,
именно с оглед на тези белези.
При отчитане на
всичко гореизложено съдът в заключение намира, че липсват доказателства и
основания да „допълва” или „коригира ОФГ” в решението си – относно етажността
на допуснатата до делба самостоятелна сграда в допуснатия до делба терен.
Само за пълнота
следва да бъде допълнено, че в решението са формирани мотиви, че
индивидуализацията на имотите следва от представените от АГКК скици, поради
което ОФГ (несъответствие между мотиви и диспозитив) няма. Няма и непълно
произнасяне, след като хипотетичния „незаконен втори етаж” е част от иначе
цялостно допуснатата до делба сграда. Тоест молбата е неоснователна и по
процесуални съображения.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от
12.07.2016г., конкретизирана с въззивна жалба от 04.08.2016г. и с уточняваща
молба от 17.10.2016г., трите – подадени от ищеца К.Е.В. чрез майка му Н.Д.В.,
за „допълнително произнасяне или
отстраняване на ОФГ” в решение №2300/13.06.2016г. по гр.д. № 15573 по описа на ВРС за 2015г., 9-ти с-в – в частта относно етажността
на допуснатата до делба жилищна сграда с идентификатор №***.1, изградена в
допуснатия до делба терен ПИ №*** по актуален КП на гр.В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………