Решение по дело №15573/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……..

гр. В., 14.11.2016г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15573 по описа на ВРС за 2015г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството е по „чл.247 ГПК или чл.250 ГПК” (указания на ВОС).

            Образувано е по молба от 12.07.2016г., конкретизирана с въззивна жалба от 04.08.2016г. и с уточняваща молба от 17.10.2016г., трите – подадени от ищеца К.В. чрез майка му Н.В., както и по указания на ВОС от 19.09.2016г., всичките – за „допълнително произнасяне или отстраняване на ОФГ” в решението по делото, касателно етажността на допуснатата до делба жилищна сграда.

            С молбите се твърди, че е заявена за делба двуетажна жилищна сграда, но съдът погрешно бил записал в решението си сградата като „едноетажна”, тъй като втроият етаж от нея бил незаконно изграден, не фигурирал в официалните регистри и скици, но бил съществуващ на място.

Първоначалната молба от 12.07.2016г. се предявява като такава „за допълване на решението” или „за въззивна жалба срещу решението” – по избор на ВРС. С определение от 19.09.2016г. ВОС е дал на ВРС указания за „допълнително произнасяне или отстраняване на ОФГ”. В уточняваща молба от 17.10.2016г. искането отново е формулирано по същия уклончив начин.

За да се произнесе по същество съдът взе предвид следното:

Независимо от яснотата на оплакванията, неясен и до момента е петитумът на сезиралата съда молба. Въпреки това с оглед дадените от ВОС указания, ВРС следва да се произнесе по искането за  „допълнително произнасяне или отстраняване на ОФГ” в решението по делото.

По съществото на молбата се налага като начало следното концептуално разяснение: Недвижимите поземлени имоти се индивидуализират надлежно с идентификатор, местоположение и граници по действащ КП или РП, а самотоятелните обекти в сгради – и с посочване на терена, въхру който е изграден строежът. В случаите, когато предмет на вещен иск за собственост са самостоятелно обособени обекти от сгради, същите подлежат на самостоятелно описание с идентификатор и съседи. А при вещни искове и в частност при делби на поземлен имот, ведно с всички ситуирани върху него постройки, достатъчна е индивидуализацията на терена с номер и граници по действащ КП, РП или ПНИ и индивидуализацията на сградата (сградите) само по идентификатор (така изрично Решение №473/09.10.2010г. по гр.д. №285/2010г. на ВКС, 3-то ГО, постановено по чл.290 ГПК и други). Самата индивидуализация от своя страна се базира на установените по делото данни от официално издадени и приобщени по делото скица или кадастрална карта, или по експертно заключение (така и цитираното Решение на ВКС и др.). Във всички случаи обаче площта, вътрешното разпределение и другите белези на недвижимите вещи са вторични и вариативни техни белези, които могат да търпят промени включително в хода на съдебното производство, поради което същите не са императивно изискуеми за индивидуализацията на имотите.

В настоящия случай съдът е описал в доклада и в решението си по първата фаза делбените имоти изцяло в съответствие с гореизложеното концептуално разбиране и задължителната практика на ВКС – дословно съобразно представените по делото скици от АГКК (л.6 и л.7) – което прави необяснима поредицата от оплаквания срещу това негово произнасяне, забавила делото близо половин година.  Няма съмнение, че волята на съда е да допусне до делба целия ПИ №***, ведно с цялата изградена в него жилищна сграда с идентификатор №***.1 – видно и от мотивите и от диспозитива на решението по делото.

Нещо повече – в решението сградата е записана като „едноетажна”, тъй като такива данни фигурират в официалната скица от АГКК. Въпросът дали на място сградата е двуетажна или едноетажна, не е поставян на обследване, нито е поискано събирането на официални, свидетелски или експертни данни в тази връзка. Ето защо липсва обоснована причина съдът да не възпроизведе данните от скицата при описанието на имота в решението. Но нещо по – важно – този върпрос не е и от съществено значение за първата фаза на делбата, след като е несъмнена волята на съда да допусне цялата постройка до делба. Какви са действителните РЗП, разположение, етажност и други белези на сградата, е релевантно и предстои да бъде установено при задължителната за втората фаза на делбата СТЕ, която ще следва да отговори на въпросите за пазарната цена и реалната и нормативна поделяемост на сграда, именно с оглед на тези белези.

При отчитане на всичко гореизложено съдът в заключение намира, че липсват доказателства и основания да „допълва” или „коригира ОФГ” в решението си – относно етажността на допуснатата до делба самостоятелна сграда в допуснатия до делба терен.

Само за пълнота следва да бъде допълнено, че в решението са формирани мотиви, че индивидуализацията на имотите следва от представените от АГКК скици, поради което ОФГ (несъответствие между мотиви и диспозитив) няма. Няма и непълно произнасяне, след като хипотетичния „незаконен втори етаж” е част от иначе цялостно допуснатата до делба сграда. Тоест молбата е неоснователна и по процесуални съображения.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 12.07.2016г., конкретизирана с въззивна жалба от 04.08.2016г. и с уточняваща молба от 17.10.2016г., трите – подадени от ищеца К.Е.В. чрез майка му Н.Д.В., за „допълнително произнасяне или отстраняване на ОФГ” в решение №2300/13.06.2016г. по гр.д. № 15573 по описа на ВРС за 2015г., 9-ти с-в – в частта относно етажността на допуснатата до делба жилищна сграда с идентификатор №***.1, изградена в допуснатия до делба терен ПИ №*** по актуален КП на гр.В..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………