М О Т И В И към Присъда № 225 от 25.06.2010
г., постановена по н.о.х.дело № 1169 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимата А.И. ***, за престъпление по чл. 316
във връзка с чл. 308 ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за
това, че на 30.09.2009 г. в гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвала от неистински
официален документ за завършено основно образование- Дубликат на свидетелство
за завършено основно образование серия АС № 08762 с рег. № 976-6/ 25.06.2001 г.
и серия ДС № 089089 и рег. № 0078056/ 23.06.2007 г. на Свидетелство за основно образование
на основно училище „Л.К.”- гр. П., издадено на нейно име пред Р.М.С. ***,
служител в сектор КАТ-ПП при ОД на МВР Пазарджик, за издаване на Свидетелство за управление на МПС
(СУМПС), като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Производството по делото се проведе
при условията на задочното производство поради отсъствието на подсъдимата, която
се представляваше и защитаваше по делото от назначен й служебен защитник.
Прокурорът поддържа обвинението
във вида, в който е внесено, като пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание „лишаване от свобода”, като същото бъде отложено с изпитателен срок
от три години.
Служебният защитник не оспорва обективната
и субективна съставомерност на деянието, в извършване на което е обвинена
подсъдимата, като моли за налагане на справедлива присъда и определяне на условно
наказание „лишаване от свобода” в минимален размер.
Районен
съд- Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М. не притежавала основно образование, тъй
като не е била завършвала съответния курс на обучение по ЗНП и по надлежен ред
не й е издавано свидетелство за завършено основно образование, но независимо от
това, тя успяла да снабди с такова и към 2009 г. разполагала с дубликат на свидетелство за
завършено основно образование серия АС № 08762 с рег. № 976-6/ 25.06.2001 г. и
серия ДС № 089089 и рег. № 0078056/ 23.06.2007 г. на Свидетелство за основно
образование на основно училище „Л.К.”- гр. П., издадено на нейно име.
На 30.09.2009 г. подсъдимата пристигнала
в сектор „ПП-КАТ”- гр. Пазарджик на гише за приемане на документи и подала
заявление за издаване на СУМПС, заедно с копие от неистинската диплома за основно
образование, като пред съответния служител- св. С. съгласно установената
практика написала „вярно с оригинала” и се подписала.
При подаване на заявлението на св. С. й направило
впечатление големия регистрационен номер на свидетелството, предвид на което
било направено запитване до РИО на МОН- гр. Пазарджик. В хода на проверката се
установило, че лицето никога не било учило в ОУ „Л.К.”-
гр. П. и не му било издавано свидетелство за основно образование.
Директорът на училището- св. В. също потвърждава, че подсъдимата не фигурирала
в регистрите на училището, както и, че в регистъра на издадените свидетелства и
в книгата за дубликати, диплома с такъв номер липсвала.
По делото е изготвена съдебно- почеркова експертиза,
която безспорно установява, че подписът под ръкописния текст „вярно с
оригинала” в ксерокопията на свидетелството за основно образование и дубликата са
положени от подсъдимата.
Горната фактическа обстановка съдът възприема след
внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства- показанията на свидетелите
С. и В., изслушаната експертиза и писмените доказателства по делото.
Събраните доказателства по делото
са напълно непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята
съвкупност визират ясно инкриминираната ситуация по начина, по който тя е
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимата е обвинена в
извършване на документно престъпление- съзнателно ползване на неистински
официален документ- свидетелство за придобито основно образование, без тя да
може да отговаря за престъпно създаване на същия.
Тя е подала заявление- л. 14, в сектор „ПП” на ОД на МВР- гр. Пазарджик за
издаване на СУМПС, заедно с необходимите за това документи, в това число и
копие на издадената й неистинска диплома за основно образование пред съответния
служител- св. С., пред която написала „вярно с оригинала” и се подписала.
Във връзка с възникнали съмнения относно редовността
на документа е била извършена служебна проверка и констатирано, че подсъдимата
не се е обучавала в ОУ „Л.К.”- гр. П. и не й
бил издаван дубликат
на свидетелство за завършено основно образование серия АС № 08762 с рег. №
976-6/ 25.06.2001 г.
Установено е от заключението по изслушаната съдебно- почеркова,
че представеното копие е заверено и подписано от подсъдимата. Поради
обстоятелството, че производството е проведено задочно и в отсъствие на лицето,
остава неизяснен момента относно това как и от къде подсъдимата се е снабдила с
неистинския документ.
Безспорно е обаче, че тя е
съзнавала, че ползва именно неистински документ за удостоверяване на завършено
основно образование пред св. С.- служител на КАТ ПП при ОД на МВР- Пазарджик, във
връзка с искане за издаване на свидетелство за управление на МПС. Несъмнено е
съзнавала неистиността на документа, тъй като тя не е завършила необходимия
курс на обучение за основно образование в посоченото в свидетелството учебно
заведение. Независимо от това, го е използвала, за да докаже че има завършена
такава степен на образование, с цел да бъде уважено искането й за издаване на свидетелство
за управление на МПС.
Представянето на документите за
завършено основно образование е имало за цел удостоверяване на съдържащите се в
него факти, а именно- че лицето притежава изискуемата степен на образование за
получаване на документ, удостоверяващ
правоспособност за управление на МПС. Касае се до официален по смисъла
на чл. 93 т. 5 от НК документ, издаването на който става по установен ред и
форма, от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му. Документът е бил
неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на
лицето, което се сочи като негов автор, а не на това, което действително го е
съставило.
Тъй като се касае до документ за
завършено образование, деянието правилно е било квалифицирано по чл. 308 ал. 2
от НК и подсъдимата е била обвинена в извършване на престъпно ползване на
неистински официален документ- свидетелство за завършено основно образование. В
тази връзка безспорно от обективна и субективна страна е бил осъществен състава
на престъплението, за което на подсъдимата е било повдигнато обвинение и в
извършване на което същата бе призната за виновна.
При определяне вида и размера на конкретното
наказание, съдът взе предвид критериите за неговата индивидуализация по чл. 54
от НК, както и целите, които следва да се постигнат с налагането му визирани в
чл. 36 от НК.
По принцип степента на обществена
опасност на подобно деяние е висока, а на конкретния деец- съвсем ниска, отчитана
на базата на липса на предходни осъждания и положителни характеристични данни, но
и във връзка с конкретното проявление на лицето към престъпното му деяние.
Касае се документно престъпление, предмет на което е документ, удостоверяващ съответна
степен на образование. Подсъдимата не е осъждана (справка за съдимост- л. 51), няма
криминални регистрации, не е склонна към извършване на противообществени прояви
(характеристична справка- л. 75). Въпреки че деянието е на формално извършване,
вредни последици от него не са постъпили. С оглед горното, при изключителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че и най-
лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 316, във връзка с
чл. 308 ал. 2 от НК би се оказало несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на
конкретното престъпно деяние и личността на дееца. Поради това съдът определи
наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно- под ниския
предел и наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен
срок за 3 (три) години.
Съдът намира, че с така
наложеното наказание най- пълно би се постигнал ефекта на личната и генерална
превенция. Целта на наказанието е с него да намери реализация идеята на
законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца и без да се оказва ненужно
негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се получи максимален
резултат от наложената санкция. В този смисъл за поправянето на лицето съдът
приема, че не е наложително наказанието да се изтърпява ефективно, след като са
налице предпоставките на закона за приложение на института на условното
осъждане. Подсъдимата не е осъждана преди това и няма установени престъпни
навици, ползва се с добро име в обществото. С така определеното й в най-
минималния размер наказание могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като
най-вече се въздейства предупредително и превъзпитателно върху дееца към
спазване на законите и добрите нрави.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимата бяха присъдени
разноските по делото в размер на 85 лева- за изготвената експертиза и явяването
на вещото лице в съдебно заседание.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър Точевски/