МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 475/2019г. по описа на
ПРС - IХ н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Д.П.
– роден на *** год. в с. ***, живущ ***, б., б.г., със средно образование,
пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за престъпление по чл.343,
ал.1 б."б", предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
13.05.2016год., в гр.Пловдив, на бул."Христо Ботев" пред № 66, при
управление на моторно превозно средство- лек автомобил "БМВ" с per. №
*** е нарушил правилата за движение:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП-"Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности
и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди".
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП-"Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства".
- чл.20, ал.2 от ЗДвП-"Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и
на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението".
- чл.21, ал.1 от ЗДвП-"При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано
с категория "В" в населено място е забранено да превишава стойността
от 50 км/ч."
- чл.116 от ЗДвП-"Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора".
и по непредпазливост е причинил тежка
телесна повреда на Т.К.Б. ЕГН: **********, изразяваща се в тежка
черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък,
довело до продължително разстройство на съзнанието - престъпление по чл.343,
ал.1 б."б", предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият П. и неговият защитник -
адвокат П. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително
изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и
в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил,
че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното
следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите
лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия И.Д.П. за това, че на
13.05.2016 год. в гр. Пловдив, на бул. "Христо Ботев" пред № 66, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил "БМВ" с рег.
№ *** е нарушил чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 и
чл.116 от Закона за движение по пътищата и
по непредпазливост е причнил тежка телесна повреда на Т.К.Б. ЕГН: **********,
изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е
увреден главният мозък, довело до продължително разстройство на съзнанието
- престъпление по чл.343, ал.1
б."б", предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Предлага същият да бъде
признат за виновен, като му наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер
на 1 година и 4 месеца, като изпълнението му да бъде отложено за срок от 3
години. Предлага още на основание чл.343г от НК същият да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, както и сторените по делото
разноски в хода на досъдебното производство да се присъдят на подсъдимия.
Повереникът
на частните обвинители М.Б. и К.Б. – адвокат Ш. поддържа, че предвид
обстоятелството, че предходно съдебно
заседание подсъдимият П. е приел в съгласие със всички участници този процес да
приключи по реда на глава 27 от НПК, това води до признаване на вина и същият е
наясно с всички последствия, поради което предлага да бъда определено наказание
при смекчаващи вината обстоятелства, както и претендира направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия П. – адвокат П. посочва, че с оглед направените от подсъдимия
признания, фактическата обстановка отразена от прокурора в обвинителния акт е
доказана и не се оспорва от защитата. Относно размера на наказанията предлага
съдът да съобрази, че предвиденото наказание за престъпление по чл.343, ал.1
б."б", предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК е „Лишаване от свобода”
до 4 години. Поддържа, че в конкретния случай би могло да се приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, тъй като в
хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства за данни
смекчаващи вината обстоятелства, предлага да бъда определено наказание в най-нисък
размер. Сочи, че е налице изключително влошено здравословно състояние на подсъдимия,
неговата напреднала възраст, както и че до настоящия момент не е нарушавал
Закона за движение по пътищата, не е криминално проявен. Ето защо предлага да
бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, като му бъде наложено
наказание „Пробация”, при съвкупност от пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за
срок около 9 месеца. Предлага още, по отношение нормата на чл.343г от НК същият
да бъде лишен от право да управлява МПС в рамките на 9 месеца, както и да ми
бъдат възложите сторените по делото разноски.
Подсъдимият
П. посочва, че поддържа казаното от защитника си, за наказанието лишване от
право да управлява МПС сочи, че е инвалид
с единия крак, сега гледа майка си, тя е на 90 години, трябва да я кара всеки
ден с кола. В последната си дума заявява, че съжалявам много, така се е случило,
ако пострадалият не е бил тръгнал и той да пресича там където не трябва, това е
нямало да се случи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
е роден на *** год. в с. ***, живущ ***, б., б.г., със средно образование,
пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът намери за установено, че подсъдимият
И.Д.П. би правоспособен водач, категория „В“ и притежавал лек автомобил „БМВ
318“ с рег. № ***, който управлявал ежедневно. На 13.05.2016 г. подсъдимият И.Д.П.
бил на зъболекар в кв. „Кючук Париж“ в гр. Пловдив, като около 16.15 часа си
тръгнал от зъболекаря като трябвало да отиде до ул. „Петко Д. Петков“. Подсъдимият
П. управлявал горепосочения автомобил с рег.
№ ***, като маршрутът му на движение минавал през „Бетонния мост“ в посока
„Сточна гара“. Времето било ясно, а асфалтовата настилка – суха. На 10 – 15
метра зад него, с около 40 км./час се движел с таксиметровия си автомобил „Опел
Астра“ свидетелят Д.И.Д.. При слизането си от моста и включването по бул.
„Христо Ботев“ подсъдимият И.П. останал
да се движи в крайна дясна лента. Тъй като искал да се пристрои в съседната
лява / средна / лента, той поглеждал назад в огледалото за идващи от ж.п.
гарата автомобили, тъй като в средната лента зад него имало такива автомобили, подсъдимият
П. продължил да се движи бавно в дясната лента, за да ги изчака да преминат.
Насочвайки вниманието си към пътната обстановка, която е зад него, подсъдимият П.
не подходил с нужното внимание към лентите за движение на платното, по което се
движел. Въпреки, че имал видимост напред, той не забелязал пострадалият Т.Б.,
който в този момент в нарушение на ЗДвП предприел перпендикулярно пресичане на
бул.„Христо Ботев“ пред сградата на „Кепитъл Сити Център“ гр.Пловдив.
В средната лента пред автомобила на подсъдимия
също се движили автомобили. На това място бул. „Христо Ботев“ бил с две платна
за движение с по три ленти във всяка посока като между двете платна имало
маркировка от двойна непресечена ивица, забраняваща пресичането, както и
поставени ограничители. Докато подсъдимият И.П. и свидетелят Д.Д. се спускали
от „Бетонния мост“, пострадалият Т.К.Б. *** от тротоара пред „Кепитъл сити
център“ гр. Пловдив /северното платно/ до средата на булеварда, след което,
притичвайки продължил движението си по южното платно. Пострадалият Б. бил облечен
непривично за сезона и едва когато започнал да пресича последната /дясна/ лента
бил забелязан от подсъдимият И.П.. Последният веднага натиснал спирачки, но тъй
като пострадалият Б. забавил движението си точно преди тротоара, настъпил удар
между автомобила и пешеходеца. Пострадалият Б. паднал на платното за движение в
дясно като ударил главата си. Подъсимият П. веднага спрял, а след него и
свидетеля Д.. Към пострадалият се приближили и други случайни минувачи, които
сигнализирали на тел. 112. Пристигнала линейка, която откарала Б. в болницата.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служители, които тествали подсъдимият
П. за наличие на алкохол, при което пробата била отрицателна.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на
извършеното от подсъдимия П. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Самопризнанието
на подсъдимия П. се подкрепя от показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели М.Г.Б., Д.И.Д., А.С.М., В.С.Т., Г.К.К.,
В.П.С. и Ю.Д.Д., които показания съдът преценява като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От последните се установява фактическата обстановка, съгласно
посоченото в обвинителния акт.
Съдът
взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно
– медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза /л.104-105 от ДП/,
съгласно която при настъпилото ПТП на Т.К.Б. е било причинено тежка черепно
мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък, което е
довело до продължително разстройство на съзнанието. Съгласно същото заключение,
вследствие на мозъчната травма и увреждане Б. не може да възприема правилно
фактите, които имат значение за делото и не може да дава достоверни обяснения
за тях. Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От
същото се установяват причинените на пострадалия Т.К.Б. телесни увреждания.
На
следващо място съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.132 – 160/, съгласно което ударът е настъпил малко преди да спре
автомобила, на който извод навежда липсата на травма в крака на
пострадалия и липсата на деформация по
самия автомобил. Пешеходеца е бил в крачка като напред е бил изнесен левия
крак. Автомобилът е ударил десния крак на пострадалия при което той се е
завъртял в отрицателна посока и е паднал с дясната част на тялото надолу, при
което е получил опасните травми. Според вещото лице скоростта, с която се е
движел лек автомобил „БМВ 318“ преди задействане на спирачната му система е
около 53 км./час. Водачът И. Д. П. би имал техническа възможност да избегне
удара ако е задействал спирачната система на около 7 м. преди мястото, на което
е реагирал или ако е карал със скорост по – малка от 45 км./час. Не са били
налице технически условия, които да налагат движение с такава скорост. Основни
причини за настъпилото ПТП са това, че пешеходецът Т.Б. е пресичал платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и това,
че водачът П. не е реагирал своевременно на опасността от удар. Съдът приема заключението на последната
експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От същото се установяват механизма на настъпилото ПТП,
във връзка с констатираните телесни увреждания.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така
описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия
подсъдимият И.Д.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по престъпление
по чл. 343, ал. 1, б.
"б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Затова, че на
13.05.2016 год. в гр. Пловдив, на бул. "Христо Ботев" пред № 66, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил "БМВ" с рег.
№ *** е нарушил правилата за движение:
чл. 20, ал. 2
от ЗДвП – "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението".
чл. 21, ал. 1
от ЗДвП – "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство, управлявано с категория "В", в населено място е забранено
да превишава стойността от 50 км/ч."
чл. 116 от ЗДвП – "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора".
и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Т.К.Б., ЕГН: **********,
изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е
увреден главният мозък, довело до продължително разстройство на съзнанието
От обективна
страна на установява се нарушение от страна на подсъдимия П. на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото същият се е движил с скорост, която е превишавала стойността от 50 км за
МПС управлявана като максимална за МПС от категория „В” в населено място, която
също очевидно не е била съобразена с характера и интензивността на движението.
С горното се
установя още и че подсъдимия П. е нарушил и чл.116 от ЗДвП, доколкото с това с
поведение очевидно не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходците.
От обективна
страна се установява и причинно-следствената връзка между нарушаване горните
разпоредби от страна на подсъдимия П. и настъпилото ПТП, съответно – на
причинената тежка телесна повреда на Т.К.Б. изразяваща се в тежка
черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък,
довело до продължително разстройство на съзнанието.
ОТ СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
Престъплението
е извършено при форма и вид на вината –непредпазливост, като подсъдимият П. не
е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но съгласно
разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно
е могъл да ги предвиди. В тази връзка, съгласно вече описаната като възприета
от съда фактическа обстановка, се налага извод за виновно поведение на П.,
довело като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното ПТП,
в следствие на нарушение от страна на подсъдимия на посочените разпоредби на
ЗДвП, съгласно коментираното от обективна страна.
Във
връзка с квалификацията на деянието съдът съобрази и заключението на
изготвената и приета от съда тройна съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че не може да се приеме причинно – следствена връзка между
претърпяното ПТП и настъпилата на 13.05.2019г. смърт на Т.К.Б.. Съдът приема
заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област,
и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установяват,
че липсват данни изследваното ПТП да е причинило смъртта на пострадалия Т.К.Б..
Ето защо,
съдът призна подсъдимия И.Д.П. – роден на *** год. в с. ***, обл.
Пловдив, живущ ***, б., б.г., със средно образование, пенсионер, женен,
неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 13.05.2016 год. в гр. Пловдив, на бул. "Христо Ботев"
пред № 66, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
"БМВ" с рег. № *** е нарушил правилата за движение:
-
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението".
-
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – "При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство, управлявано с категория "В", в населено
място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч."
-
чл. 116 от ЗДвП – "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите
хора".
и
по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Т.К.Б., ЕГН: **********,
изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е
увреден главният мозък, довело до продължително разстройство на съзнанието – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Въпреки това съдът
намери, че подсъдимия И.Д.П. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН за това на 13.05.2016год.,
в гр.Пловдив, на бул."Христо Ботев" пред № 66, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил "БМВ" с peг. № *** е
нарушил правилата за движение:
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП -"Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди".
чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП -"Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства"
Относно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се има предвид, че същата
е обща, като правилото за поведение е конкретизирано в различни други норми на
ЗДвП, в случая – в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което деецът нарушава винаги
специалната, не общата разпоредба.
Същото се отнася и
до разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, която е обща, като в случая се
установява, че в случая подсъдимия П. е нарушил специалната разпоредба на чл.
116 от ЗДвП, съответно не следва да бъде признат за виновен в нарушение на общото
правило за поведение.
Поради което и на
основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДА подсъдимия П. по първоначално повдигнатото
му в този смисъл обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия П. за виновна, при
индивидуализиране на наказанието съдът констатира липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства, с същевременно наличие на изключително смекчаващо
обстоятелство, а също и на многобройни други такива смекчаващи обстоятелства. В
случая като изключително смекчаващо обстоятелство следва да се приеме
поведението на пострадалия Т.К.Б., който е предприел едно пресичане пътното
платно в грубо нарушение реда на ЗДвП, а именно - перпендикулярно пресичане на
бул.„Христо Ботев“ пред сградата на „Кепитъл Сити Център“ гр.Пловдив, на място,
на което последното е очевидно недопустимо, с което е допринесъл за настъпване
на изследваното ПТП. Установяват се и други обстоятелства, във връзка с
личността на подсъдимия П., а именно – добрите характеристични данни, високата
му възраст и влошено здравословно състояние.
Ето защо в случая се установява, че и най-лекото, предвидено
в чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК наказание,
ще се окаже несъразмерно тежко, предвид гореописаните както многобройни, така и
изключително смекчаващо обстоятелство. Поради това, при условията на чл. 58
а ал. 4 вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, съдът замени наказанието „Лишаването от свобода“, предвидено в чл. 343, ал.
1, б. "б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което не е
предвиден най-ниският предел - с наказание „ПРОБАЦИЯ”, като определи такова наказание
„ПРОБАЦИЯ” за срок от ЕДНА ГОДИНА при следните пробационни мерки: по чл. 42а,
ал.2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”*** за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на
основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява два пъти седмично, по чл. 42 а,
ал. 2 т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок
от ЕДНА ГОДИНА.
Отново като съобрази изключителния превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, както и необходимостта на подсъдимия да ползва МПС
за нуждите на семейството си, на основание чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши подсъдимия И.Д.П. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от влизане на настоящата присъда в сила.
Съдът намери, че в този им вид, заедно и поотделно,
наказанията са справедливи, съответстващи на извършеното престъпление и че ще
съдействат в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като
същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в
минимално необходимо количество.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимия П. за виновен в
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 1-во
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
съдът счете, че на основание чл.189,
ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
досъдебното производство в размер на 1328.54 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив
в полза на Държавата, а също и направените от съда разноски по делото в размер
на 957,60 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на Съдебната власт. Същите
разноски са направени изготвяне експертизи в хода на накзателното производство,
във връзка с обвинението, по което подсъдимият бе признат за виновен, приложено
е постановление за определяне възнаграждение на вещото лице.
Отново
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът намери, че П. следва да заплати на
частния обвинител М.Г.Б. ЕГН **********
направените по делото разноски за
процесуално представителство в размер на 850,00 лева, както и да заплати на
частния обвинител К.Т.Б. ЕГН **********
направените по делото разноски за
процесуално представителство в размер на 850,00 лева. Същите разноски са
направени от наследниците на починалото лице за процесуално представителство и
се установяват от приложените договори за правна помощ, във връзка с
обвинението, по което подсъдимият бе признат за виновен, поради което и следва
да бъдат възложени на последния.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.