Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.Плевен, 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №527
по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС) вр. с §49 от ПЗР на
ЗИД на ЗИНЗС.
В Административен съд Плевен е подадена искова
молба и уточнения към нея от л.св.Н.Д.Х.,
изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София, с която се иска изплащане на обезщетение в общ размер на
50000лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация при затвора Белене, изразяващи се
в непредоставяне на диетична храна подходяща за здравословното му състояние;
неправилно отчитане на работните му дни; лоши битови условия, от които е
заболял от тежки хронични заболявания; липса на достатъчна жилищна площ и
подлагане на унизително отношение, следствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, пораждане чувство на
страх, незащитеност и малоценност, за периода от 07.07.2016г. до датата на
подаване на исковата молба – 09.05.2019г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че незаконосъобразните
действия и бездействия на затворническата администрация продължават, като
независимо от решението по адм.дело №214/2017г. продължава да живее в
нехигиенични условия – 6 човека на 24кв.м., в които влизат тоалетното
помещение, което е с немеханизирана
вентилация, импровизираща отдушник, шест шкафа, четири легла и две маси. Твърди
се, че две от лицата, с които пребивава в килията са с тежки психични
заболявания, един е наркоман и един е с обратна ориентация. Сочи се, че от
лошите хигиенни условия е с тежки хронични заболявания. Твърди се, наличие на
психически тормоз от определени служители на затвора Белене, което уронва
човешкото му достойнство, поражда чувство на незащитеност и малоценност. Твърди
се още, че въпреки решението по адм.дело №214/2017г. вече година и 1месец не му се предоставя
диета №2. Твърди се също, че е ощетяван с по три до шест работни дни от
положения от него труд, като по този начин е лишен и от по-ранно предсрочно
освобождаване. Твърди се, че многократно е искал да бъде назначаван на работа
като щатен със заплащане, но това негово желание не се изпълнява, с което му е
нарушено правото по чл.82 ал.2 от ЗИНЗС. Сочи, че не му е прилагано адекватно
медицинско обслужване с оглед на здравословното му състояние. В заключение
претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 50000лева, от които: 1. 10000лева за системното поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието (липса на диетична храна съгласно чл.84
ал.3 от ЗИНЗС, липса на необходимите хигиенни условия, липса на ежедневно топла
вода- чл.151 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и подсигуряване на адекватно медицинско
обслужване – чл.143 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС); 2. 10000лева за системно неправилно
отчитане на положения труд, което е предпоставка за неправилно изчисляване срока
на изтърпяване на наказанието; 3. 10000лева за унизително отношение, психически
тормоз, причиняващо страх, малоценност и принуждаване да извършва действия
против волята му; 4. 10000лева за продължаващите незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация в продължение на 10години, от
които е получил тежки хронични заболявания; 5. 10000лева за тежките и мизерни
условия в които живее, които унижават достойнството му и нарушават правата му.
С уточняваща молба от 10.06.2019г.
служебният защитник адв.Д. уточнява, че ищецът се оплаква от храната, тъй като
същата не е съобразена със специалната диета, изискуема за заболяването му и
претендира обезщетение в размер на 10000лева за липса на диетична храна
съгласно чл.84 ал.3 от ЗИНЗС. На следващо място сочи, че ищецът счита за
неправилно отчитането на работните му дни и твърди, че това го ощетява от
гледна точка на възможността да упражни правото си на предсрочно освобождаване.
Претендира присъждане за това незаконосъобразно действие на обезщетение в
размер на 10000лева. Сочи още, че от лошите битови условия ищецът твърди, че е
заболял от тежки хронични заболявания, за което претендира обезщетение в размер
на 10000лева. Сочи също, че ищецът претендира обезщетение в размер на 10000лева
от липсата на достатъчно жилищна площ и 10000лева за унизително отношение
спрямо него. В молбата е посочено също, че обезщетението общо в размер на
50000лева следва да бъде присъдено със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
От ответника, чрез юрисконсулт У. с
надлежно пълномощно, е подаден писмен отговор с доводи за неоснователност на
исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищецът
се явява лично и със служебен защитник адв.А.Д., която моли да бъде присъдено
обезщетение в справедлив размер. Счита, че събраните писмени и гласни
доказателства са безспорна индиция за основателност на голяма част от
предявените искове. Сочи, че от представената експертиза се установява, че
предоставяната храна не е вредна, но не е и сто процента подходяща за ищеца, с
оглед неговите заболявания. Счита за безспорно доказано, че не е изпълнено
изискването за минимум 4кв.м. на един лишен от свобода. Счита още, че не се
отчитат правилно работните дни на л.св.Х.. В заключение моли за съдебен акт в
този смисъл.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт У., който счита исковата молба за неоснователна и недоказана. Моли
за отхвърляне на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита
предявеният иск за недоказан по основание и размер. Сочи, че липсва причинна
връзка между твърдяните вреди и противоправното поведение на ответника. Моли за
решение в този смисъл.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и се
установява от събраните доказателства, че л.св.Н.Х. *** за процесния исков
период – от 07.07.2016. до 09.05.2019г.
Видно от Докладна записка на л.159 и Справка на л.537 от делото е, че за
процесния период ищецът е бил настанен в 3-та група, спално помещение №205,
което е с обща площ 23,37кв.м., а със санитарния възел в помещението 24,37кв.м.
Настанени са общо шест л.св. лица, включително ищеца. В помещението има шест
легла, обикновено 2 маса и 3 стола, мивка с течаща студена вода /топла се
ползва в помещението на общия кухненски блок/, метални шкафчета за съхранение
на вещите на л.св. Санитарният възел към помещението е изграден от бетонови
стени, дървен покрив и алуминиева врата. Прозорците са от ПВЦ дограма с размери
115/165см. с по едно отваряемо крило и осигуряват пряк достъп до дневна
светлина. Помещението, както и тоалетната, разполагат с изкуствено осветление.
Подът е с теракот, стените с варова мазилка, боядисана с латекс. От докладната
записка се установява още, че през студените месеци спалното помещение се
отоплява с радиатори, които са към парната инсталация на затвора. Установява се
също, че групата разполага с помещение за готвене, както и че на л.св. се
осигурява престой на открито 120минути на ден.
От Докладната
записка на л.159 и Справката на л.172-174 се установява също, че л.св.Х. полага
доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС като помага в столовата на групата и му се
отчитат седмично по пет дни за 4 часа положен доброволен труд. За м.юни 2019г.
на л.св. е отчетен доброволен труд в размер на 10дни, което са четири работни
седмици по пет дни, по 4 часа дневно. За процесния период л.св. Х. е работил
като помощник бакар и почистване затворническата столова, като е бил ангажиран
пет дни в седмицата с почивка два дни. От Ведомост на л.174 е видно, че л.св.Х.
за 2016г. има отработени 95дни, за 2017г.
– 117 дни, за 2018г. – 121дни и за 2019г. – 62дни, или общо 395дни. В
тази връзка по делото са приобщени и докладни записки за зачетен доброволен
труд съгласно чл.80 ал.1 т.1 от ЗИНЗС /л.293-534/.
От приложения на л.161 Списък
доброволен труд за м.юни 2019г. е видно, че л.св.Н.Х. се е подписал за 10
отработени дни.
От приложения на л.162 списък е
видно, че в килия №205 на трета група са настанени лицата Н.Д.Х., Р.Л.Б. С.Й.С.,
М.Й.Б., Д.М.М.и А. М. И., общо шест л.св. лица.От Справка на л.537-539 и
приложените към нея доказателства се установява, че за процесния период в
килията са пребивавали предимно по 5л.св., в кратки срокове по 6, колкото е
максимума според правилото за 4кв.м. на човек, в изключителни случаи за кратко са били настанени по 7л.св.
От Докладна записка на л.164-166 по
делото е видно, че в затвора Белене се извършва основен и текущ ремонт на
помещенията, което включва полагане на бетон за настилка, циментова замазка,
фаянс, основен ремонт на общата баня и
тоалетна, на спалните помещения. През 2017г и 2018г е извършван ремонт на
кухненския блок. Установява се, че отоплителния сезон е от 01.11. на
предходната година до 31.03. на текущата година. Установява се още, че на л.св.
се осигуряват индивидуални миещи и перилни средства; дезинфекциращи и миещи
средства за площи, столови, пералня; осигуряват се условия за смяна на лично и
постелъчно бельо по график; извършва се
дезинсекция и дератизация на сградата съобразно договор и предварителен график.
От Докладната записка на л.164-166 и
тази на л.168, както и от медицинско направление на л.276 се установява също,
че на л.св.Х. се предоставя диетично хранене по Диета №1 – Хронични възпаления
на стомаха и дванадесетопръстника /л.292/, като при съставяне на диетичните
менюта същите се съгласуват с Медицинския център на затвора. Приготвяната храна
е топлинно обработена, без пържене.
От приобщените по делото
доказателства се установява, че ищецът страда от хемороиди периодично кървящи и
довеждащи до анемичен синдром.
На л.553-555 са приложени 3бр.молба
от л.св.Х. с искания за провеждане на лични срещи с ръководството назатвора, от
които се установява, че същите са били във връзка с желанието му да работи като
главен бакар.
По делото като свидетели са
разпитани л.св. Т.К.С. е Д.О.Ю.. Св.С. сочи, че през 2017г. са били с ищеца в
килия 205, като са били общо 8човека. Сочи, че е имало тоалетна, мивка с течаща
вода, двойни легла, два отваряеми прозореца, като е имало дневна светлина, два
стола и две маси. Сочи, че ищецът е на специална храна, различна от общата.
Св.Ю. заявява, че не са били с ищеца в една килия, а
килия до килия. Сочи, че са контактували при излизането за разходка. Сочи, че е
работил като главен бакар, а ищецът е бил общ работник. Заявява, че знае за
заболявания, които има л.св.Х. – „някакви вътрешни заболявания, в дебелото
черво нещо.“. Твърди, че ищецът е бил на диета – ориз, картофи, бяло месо, без
подправки. Заявява, че знае, че ищецът е ходил по лекари в София, защото имал
проблеми с вътрешните части. Твърди, че вътрешно си преживява проблемите, като
не му се е оплаквал да са му давали различна храна. Сочи, че не може да си
спомни да се е оплаквал от лошо отношение на затворническата администрация.
Сочи още, че се подписва за 18-19часа месечно, като с ищеца работят едни и същи
часове, но на различни длъжности.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Според
вещото лице Диета №1, каквато е предоставена на л.св.Х., е основната стомашна диета, с която се започва
при остри заболявания на стомашно-чревния тракт и се назначава за продължителен
период от време при болни с хронични гастрити с повишена киселинност,
гастродуоденит, язвена болест на стомаха .., хемороиди. Сочи, че при тази диета
се изключват „острите“ храни – люти, кисели, солени, горчиви, дразнещи,
пикантни, с груба консистенция, подправки, кафе, алкохол, пържени храни, много студени или горещи ястия. Сочи още, че
кулинарната обработка трябва да е щадяща – варене, печене, задушаване, варене
на пара.Според вещото лице Диета №2 се прилага при болни с хронични гастрити,
като разликата с Диета №1 е в прилагането на по-пикантни храни и се допуска и
пържене. Сочи, че в спокойни периоди с липса на оплаквания от посочените
заболявания, е възможно пациентът да се храни на общ режим – Диета №15. Прави
заключение, че дори спазването на строг хигиенно-диетичен режим няма да реши
проблема на ищеца с хемороидите и вторичната желязодефицитна анемия. Счита, че
същите могат да бъдат решени единствено с оперативна интервенция, каквато
ищецът отказва, по данни от делото. Сочи, че храненето на ищеца в затвора
Белене в основни линии е съобразено със заболяванията и не е опасно за здравето
му, като са налице леки пропуски, а прилагането на оперативен метод заедно с
диетотерапия ще доведе до пълно оздравяване на л.св.Х..
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2
от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а
затворите, какъвто е и този в гр.Белене, са нейни териториални служби. За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно
легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Н.Д.Х..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора Белене за периода от 07.07.2016г. до 09.05.2019г., изразяващи се в непредоставяне на диетична храна подходяща за здравословното му състояние; неправилно отчитане на работните му дни; лоши битови условия, от които е заболял от тежки хронични заболявания; липса на достатъчна жилищна площ и подлагане на унизително отношение, следствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, пораждане чувство на страх, незащитеност и малоценност. Ето защо и на основание чл.204 ал.4 от АПК исковата молба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е частично основателна.
С изменението на ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от
17.02.2017 г.), се въвежда нова глава седма "Отговорност за дейност на
специализираните органи по изпълнение на наказанията", в която се съдържат
специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).
С изричната разпоредба на §49 от ПЗР на
ЗИД на ЗИНЗС на новите процесуални норми е придадено обратно
действие и те се прилагат и по отношение на подадените до влизането в сила на този закон
искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
задържане в лоши условия. По аргумент на по-силното основание същите се
прилагат по отношение на искови молби, подадени след влизане в сила на
изменението на ЗИНЗС, когато се сочат факти и обстоятелства, възникнали преди
влизането им в сила.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предявената претенцията на ищеца има характер на иск
за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия в затвора
Белене – изразяващи се в непредоставяне на диетична храна подходяща за
здравословното му състояние, неправилно отчитане на работните дни, лоши битови
условия, от които е заболял от тежки хронични заболявания, липса на достатъчна
жилищна площ и други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т. е.
претенцията попада в обхвата на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС. Дали в настоящия случай е налице поставяне в
неблагоприятни условия е въпрос на доказване по делото. Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени в местата за лишаване
от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса следва
да докаже, че условията на живот в затвора Белене, в частност предоставяната
диетична храна, отчитането на работните дни, битовите условия и жилищната площ
са отговаряли на установените стандарти за водене на нормален живот в местата
за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на
лишените от свобода и ненакърняващ човешкото им достойнство.
В случая ищецът твърди действия и бездействия на
ответника, които се изразяват в непредоставяне на диетична храна подходяща за
здравословното му състояние, неправилно отчитане на работните дни, лоши битови
условия, от които е заболял от тежки хронични заболявания, липса на достатъчна
жилищна площ и подлагане на унизително отношение.
Според ищеца, поради тези действия и бездействия на
ответника да му осигури условия, в които да търпи наложеното му наказания
лишаване от свобода, така както разпорежда закона, за него са настъпили вреди,
изразяващи се в уронване на човешкото
достойнство, пораждане чувство на страх, незащитеност и малоценност.
Ефектът от неизпълнение на задълженията от страна на администрацията
на затвора спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от действията и бездействията
е налице различна законова регламентация.
Според Европейския съд по правата на човека,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на изтърпяване на наказанията и по
този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия
върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на
човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията
не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
лишен от свобода, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във
връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Както е посочено и по-горе, съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според втората
алинея за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат умишлено поставяне
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса
на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване и други виновно извършени
действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, респ.
задържания под стража, принуждава го да върши или да приема действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Правното положение на лицата лишени от свобода в
българското законодателство се урежда в ЗИНЗС, както и в Правилника за
прилагането му. В част втора "Изпълнение на наказанията", Глава осма
"Места за лишаване от свобода" на ЗИНЗС е регламентирано изискването
на чл. 40, ал. 2, т. 1 поправителното въздействие върху затворниците да се
осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените, и т.4
чрез осигуряване на условия за осигуряване правата на осъдените. В чл. 43, ал.
2 и сл. от закона (в редакцията му към процесния период) се уреждат
материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване от
свобода. Според ал.2, всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Ал.4, в приложимата редакция,
регламентира, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м., а според ал.5 - количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
Тези разпоредби са доразвити в ППЗИНЗС, където в чл.20
ал.2, в относимата редакция, се установява, че в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, като количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Ал.3 на чл.20 регламентира, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Според чл.21 ал.1 от ППЗИНЗС, в относимата
редакция, спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
Така посочените вътрешноправни разпоредби, с които
българският законодател установява законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, са приложими за
процесния период и валидно основание за извършване на преценка доколко тази
законова гаранция реално намира проявление в конкретната битова среда на
мястото, където ищецът е пребивавал през процесния период, а именно затвора
Белене.
Относима към спора е и нормата на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992г. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според нея, никой не може
да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Според минималните стандарти за третиране на лишените
от свобода, приети от първият конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюция 663
С (ХХІV) от 31.07.1957г. и 2076 (LХІІ) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерия за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, отопление и проветряване; 11. Във всички помещения, в които живеят и
работят лица, лишени от свобода: а)прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
12.Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице лишено от свобода
да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и
в условията на чистота и пристойност.
Също така, следва да се има предвид и съдържанието на
редица решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
(решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г.
на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото
Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу
България), в които се съдържат критерии, от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на едни ограничителен режим могат да бъдат
квалифицирани като нарушение по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Следва да се
имат предвид и изводите на Съда по правата на човека в пилотното решение по
делото Н. и други срещу България от 27.01.2015г., че пренаселеността в
българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до
нарушаване на чл.3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение)
по отношение на настанените в тях лишени от свобода лица.
В контекста на горното от фактическа и правна страна,
съдът намира, че събраните по делото доказателства опровергават наведените от
ищеца твърдения, че за процесния период в затвора Белене не са му били
осигурени подходящи битови условия. От страна на ответника е удостоверено
писмено, че всяко помещение е оборудвано с шкафчета, масички и столове. Същите
разполагат и с тоалетна и мивка с течаща вода, както и с отваряеми прозорци,
които осигуряват пряк достъп на дневна светлина. В тази насока са и
свидетелските показания на л.св. С.. Подът е с теракот, стените с варова
мазилка, боядисана с латекс. Удостоверено е още, че на всички лишени от свобода
лица се предоставят индивидуални миещи и перилни средства; дезинфекциращи и
миещи средства за площи, осигуряват се условия за смяна на лично и постелъчно
бельо по график, както и се извършва
дезинсекция и дератизация на сградата съобразно договор и предварителен график.
Доказва се и, че за процесния период са извършвани текущи ремонти в спалните
помещения на затвора. Ето защо, съдът не възприема за доказани по несъмнен
начин твърденията на ищеца за лоши битови условия в затвора Белене, от които да
е заболял от тежки хронични заболявания.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че
не е установено по безспорен начин твърдението на ищеца, че през процесния
период не му е предоставяна диетична храна, подходяща за здравословното му
състояние. Това се опровергава както от събраните по делото документи,
включително медицинско направление за предоставяне на Диета №1, така и от
заключението на вещото лице, специалист по диетология. Според последният,
храненето на ищеца в затвора Белене е съобразено със заболяванията му и не е
опасно за здравето му, като са налице леки пропуски, но дори спазването на
строг хигиенно-диетичен режим няма да реши проблема на л.св.Х. с хемороидите и
вторичната желязодефицитна анемия, защото е необходимо оперативна интервенция,
каквато ищецът е отказал. Налице са и данни, че на ищеца са предоставяни
медицински услуги по повод горните му заболявания. Ето защо, болките и страданията, които ищецът
е търпял от влошаване на здравословното му състояние не се дължат на действия и
бездействия на затворническата администрация, а единствено на неговото
поведение, тъй като е отказал предложеното му оперативно лечение.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че
не е установено по безспорен начин и твърдението на ищеца, че неправилно са му
отчитани работните дни. Безспорно е, че ищецът лично е изразил желание да
полага доброволен труд в затвора по чл.80 от ЗИНЗС. Според приложените по
делото справки, същият е работил основно като помощник бакар и почистване
затворническата столова и е бил ангажиран за по-голяма част от периода по пет
дни седмично по 4 часа на ден, като се установява, че за 2016г. има отработени
95дни, за 2017г. – 117 дни, за 2018г. –
121дни и за 2019г. – 62дни, или общо 395дни, които видно от многобройните
докладни записки са зачетени според изискванията на чл.80 от ЗИНЗС. Затова
съдът счита, че не е доказано оплакването за нарушаване на правата му.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че
не е установено по безспорен начин и твърдението на ищеца за системно подлагане
на унизително отношение. В тази насока не се събраха доказателства, като дори
разпитаните по искане на ищеца свидетели не сочат такова отношение. Дори
напротив, видно от данните по делото, на ищеца е удовлетворено искането за
полагане на доброволен труд, удовлетворени са исканията за провеждане на лични
срещи с ръководството на затвора, зачитани са му отработените часове, указвана
му е медицинска помощ във връзка със здравословните му проблеми. Т.е. не е
налице твърдяното унизително отношение от страна на затворническата администрация.
От събраните по делото доказателства обаче, съдът
приема за установено твърдението на ищеца, че през част от процесния период не
му е осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ. Видно
от доказателствата по делото, в по-голяма част от процесния период ищецът е
пребивавал в килия №205 с още 5 л.св, общо 6 л.св., като има моменти когато са
били по 5 човека и такива по 7 човека в килията. Килия №205 заедно със
санитарния възел е 24,37кв.м., а без него е 23,37кв.м., което разделено средно
на 6 л.св. се получава, че на един лишен от свобода се падат по-малко от
полагащите му се 4кв.м. площ. Следва да се посочи, че в тази разполагаема площ
влиза и площта на поставените шкафчета, маси и столове. Този факт сам по себе
си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите
служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на ищеца минималната
свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди.
От изложеното по-горе, съдът намира, че не са
изпълнени задълженията в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, регламентиращи изискванията на които
следва да отговарят спалните помещения по отношение минималната жилищна площ. В
случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и
контрол върху дейността по изтърпяване на наказание, са длъжни да осигуряват на
осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане
на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. В
подкрепа на изложеното са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи и чл.29 ал.1 от Конституцията на Република
България, според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Ето защо следва да се приеме, че основно
задължение на ответника е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. В този
смисъл е и нормата на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.
Освен противоправното деяние следва да се установи
настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата
представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи
неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично
състояние. Независимо, че по делото не са събраха доказателства, че за
процесния период ищецът е имал оплаквания от влошено здравословно или емоционално
състояние, вследствие на недостатъчната
минимално изискуема площ в спално помещение №205, то следва да се отчете, че
поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, само по
себе си представлява третиране, способно да породи емоционално и морално страдание,
което обосновава и настъпилата неимуществена вреда.
Предвид горното, искът за неимуществени вреди е
частично основателен. На основание чл.52 от ЗЗД, при неимуществените вреди
съдът определя обезщетението по справедливост и с оглед характера на деянието,
извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и
степента на претърпените морални страдания, за които е доказано, че са в
причинно следствена връзка с незаконосъобразните бездействия от страна на администрацията
на затвора. При определяне размерът на обезщетението съдът взема предвид и
периода, през който вредите са причинявани, като отчита, че по данните от
делото не през целия исков период ищецът е бил в пренаселено спално помещение.
По изложените съображения съдът счита, че справедливото обезщетение в случая е
в размер на 200лева за целия претендиран период. В останалата част, до пълният
претендиран размер от 50000лева, искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС при частично
уважаване на иска ответникът следва да заплати по бюджета на съда направените
разноски по производството за възнаграждение на вещо лице в размер на 200лева.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София
да заплати на л.св.Н.Д.Х. с ЕГН: **********,***, обезщетение в размер на 200лева
(двеста лева) за претъпени неимуществени вреди, вследствие на липса на
достатъчно жилищна площ, които незаконосъобразни действия и бездействия уронват
човешкото достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност,
за периода от 07.07.2016г. до датата на подаване на исковата молба –
09.05.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния, претендиран размер от 50000лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София да заплати по бюджета на Административен съд Плевен
направените разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв. /двеста
лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд-Плевен, в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/