РЕШЕНИЕ
№ 302/19.12.2023 г.
Административен съд – Русе,
касационен състав, на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от съдия Калоянова КАНД
№ 316 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Б.Г.В., ЕГН **********; с адрес *** и съдебен
адрес ***, офис № 6 срещу Решение № 563/03.08.2023 г., постановено по АНД № 700/2023
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1085-004120/16.03.2023 г., издадено от началник група в ОД
МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на В. е наложена глоба в размер на 850,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. От касационната инстанция се иска да
отмени оспорваното решение като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост на същото. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява, не ангажира доказателства. Иска се присъждане на разноски за две
инстанции, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Постъпило е
Становище с вх. № 5518/11.12.2023 г., в което в съкратен вариант са изложени
основните възражения на касатора срещу обжалваното решение.
Ответникът по
касационната жалба – началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе,
представя чрез надлежно упълномощен процесуален представител възражение с вх. №
25961/07.09.2023 г. по деловодния регистър на Районен съд – Русе, в което
излага подробни обяснения относно оплакванията на В. в касационната жалба.
Предявено е искане към съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди въззивното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по представен списък и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе счита постановеното решение на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, а касационната жалба за неоснователна. Съдът правилно е
достигнал до единствения правилен извод, че с деянието си касационният
жалбоподател е осъществено състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не са налице твърдяните нарушения за
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска от съда да остави в сила решението на районния съд.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на Б.Г.В. против Наказателно
постановление № К1055/04.04.2023 г., Наказателно постановление № 22-1085-004120/16.03.2023
г., издадено от началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“ Русе, с
което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП на В. е наложена глоба в размер на 850,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. За да потвърди процесното наказателно
постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП
на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано, наложено е в справедлив
размер, като нарушението е доказано по несъмнен начин.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Следва задължително да се посочи, че по своето
съдържание касационната жалба е почти
напълно идентична с тази, предявена пред Районен съд – Русе, като в оспореното
решение са изложени мотиви по всички предявени от В. възражения.
Касационният състав споделя мотивите за липса на
изтекла давност за издаване на наказателното постановление.
Основните възражения на В. са свързани
с твърдения за нарушени срокове при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление, които твърдения касационният съд възприема за
неоснователни.
Извършеното от В. нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП е установено с техническо средство на 13.08.2023 г. в 13:05 часа.
Служителят, който обработва снимките от видеозаснемащото устройство, с Докладна
записка № 11085р-7835/ 03.10.2021 г. е уведомил началник сектор ПП при ОД МВР
за установеното нарушение. Административнонаказващият орган се е запознал с
докладната записка на 12.10.2021 г.
По въззивното дело са представени
доказателства относно отсъствието на В. от страната.
От Докладна записка от 03.07.2022 г. е
видно, че е установена собствеността на процесното МПС – то принадлежи на В.,
но не е съставен АУАН.
На 04.07.2023 г.
административнонаказващият орган е поставил резолюция за съставяне на АУАН и
спиране на производството до момента на връчване на АУАН на основание чл. 43,
ал. 6 от ЗАНН.
На 27.07.2023 г. е съставен АУАН №
042931 срещу В., като производството е спряно до връчването на същия на В., съответно
е направено необходимото отбелязване.
На 27.07.2023 г. актосъставителя Г. е
докладвал на началник сектор ПП при ОД МВР Русе за съставения АУАН и е направил
предложение за спиране на производството, като
административнонаказващият орган с резолюция от 09.08.2023 г. е спрял
производството по делото.
Ангажирани са справки от
информационните системи на МВР, от които се установява, че В. е отсъствал от
страната.
На 01.03.2023 г. на В. е връчен
съставения АУАН.
Следователно, с връчването на АУАН се
прекратява спряното административнонаказателно производство и от този момент
нататък започва да тече шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване
на наказателно постановление.
Обжалваното пред въззивната инстанция
наказателно постановление № 22-1085-004120 е издадено на 16.03.2023 г., т.е. в
законоустановения срок.
При така изложените данни на база
събраните пред въззивната инстанция доказателства, оплакванията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от касационният ответник. Съгласно чл. 63д
от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН посочва, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по тълк.д. №
5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 563/03.08.2023 г.,
постановено по АНД № 700/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Б.Г.В., ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: