Р Е
Ш Е Н
И Е № 180/19.7.2019 г.
гр.Ямбол, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, VI-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 489 по описа на ЯРС за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на законния представител на ЕТ „В. т. – В.В.”
– гр. Т., подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № 28-0000770 от 10.04.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на търговеца е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се
навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на установената в чл.42,
т.4 и т.5 и в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН процедура за установяване на
нарушение и налагане на наказание, като се счита, че съставеният акт и
издаденото НП не съдържат описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, както и не съдържат точно описание на нарушената законова
разпоредба. Оспорват се и фактическите констатации на актосъставителя и на АНО, касаещи наличието на трудово правоотношение между
жалбоподателя и лицето К.М.Д. към момента на проверката, като се излага, че
последният е извършвал безвъзмездна услуга, поради възникнал неотложен семеен
ангажимент на представляващия търговеца. По тези съображения се претендира за отмяна на НП.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно
упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна, също
редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я
намира за неоснователна. Изразява становище, че след като дейността на
жалбоподателя е извършена в горска територия, отношенията му с установеното на
мястото лице следва да се оценят като трудовоправни по силата на чл.232, т.1 от
Закона за горите. В последователност счита, че събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин факта на извършеното административно
нарушение и пледира НП да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Представителят
на жалбоподателя В. В. и св. Кр. Д. били съседи и дългогодишни познати. В.
притежалвал камион „ЗИЛ 131“, с който извозвал грозде от масивите, които
обработвал, а Д. работел като ***. Като съседи двамата си помагали взаимно,
като В. предоставял камиона си на Д., за да си свърши лична работа, а при нужда
и Д. се отзовавал за помощ.
На
12.02.2019г. около 10:30 часа св. Д. бил на пазар в гр. Я. заедно със свой
познат М.Г. Докато пазарувал, по телефона му се обадил В.В..
Казал му, че поради неотложен семеен ангажимент, е възпрепятстван да управлява
камиона този ден и го помолил да отиде на сечището до с. Д., Я., да премести
камиона и да го откара до гр. Т.. Д. се съгласил, отишъл на мястото и преместил
камиона на около 50-100 метра. В това време, около 13:05 часа на място
пристигнали свидетелите Т. И. и Н. Х. - инспектори в Дирекция „ИТ” – Ямбол,
които били получили анонимен сигнал, че там се извършва сеч от лица без трудови
договори. При пристигането си, проверяващите установили, че на мястото на
водача в камион „ЗИЛ 131“ седи св. Д. и
му дали да попълни декларация. Както в разговор с проверяващите, така и в
предоставената му декларация, св. Д. посочил, че не работи при жалбоподателя, а
е поел ангажимент да му извърши безвъзмездна услуга, като управлява камиона
процесния ден В обясненията от 15.02.2019г. представителят на жалбоподателя
посочил същите обстоятелства относно причината за присъствието на Д. на мястото.
Въпреки това, св. Т. И. счела, че отношенията между жалбоподателя и св. Д. са
трудовоправни. Извършила справка в НАП, установила че между тях няма
регистриран трудов договор и на 11.03.2019г. в присъствието на свидетелите Х. и
Д. И., както и в присъствието на представителя на жалбоподателя, съставила АУАН
№ 28-0000770 за това, че:
„При извършена на 12.02.2019г. в 13:05 часа
проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на ЕТ В. транс -
В.В., на място в обекта на контрол сечище в отдел №
95, подотдел т, имот № 217, 218, находящ се в обл. Я., Община Т., землище Д., площно сечище от 3000 хектара е констатирано, че лицето К.М.Д.,
ЕГН **********, работи като *** ... , което обстоятелство е удостоверено с
декларация подписана от лицето. В същата лицето К.М.Д. посочва, че няма сключен
трудов договор. В момента на проверката работникът К.М.Д. е седял на
шофьорската седалка на камион ЗИЛ 131, от който са се разтоварвали дърва и са ги
товарели на друг камион.“
Посочено е, че по този начин е нарушен
чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Впоследствие – на 10.04.2019г., въз основа
акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу
търговеца е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Т. И., Н. Х., Д. И. и Кр. Д., както и
от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена в рамките на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП
подлежи на отмяна както на процесуално основание, така и поради недоказаност на
нарушението.
Съгласно
чл.84 ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалбата срещу
наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма
особени правила в ЗАНН. Съгласно НПК, основно задължение на съда е да разкрие
обективната истина, като изясни безспорно всички факти и обстоятелства от
значение за случая. АУАН и НП нямат обвързваща доказателствена сила и АНО
следва да установи при условията на пълно доказване тяхната законосъобразност.
В конкретния
случай, релевантно за спора е да се установи извършвал ли е св. Кр. Д. трудова
дейност в полза на наказания търговец към момента на проверката, респ. налице
ли е било към този момент трудово правоотношение. В рамките на съдебното оспорване въззиваемата страна
не ангажира доказателства, които да установяват по безспорен и несъмнен начин
отразените в акта и в НП констатации, че
към момента на проверката св. Д. е
работил като шофоьор при търговеца – жалбоподател. По същество, така
отразеното в акта и в НП, че Д. „работи като шофьор“ представлява правен извод,
който следва да се извлече от конкретните обстоятелствата, касаещи уговореното
между него и търговеца, дължимите престации, средствата на труда и пр.
Доколкото в АУАН и в НП липсват такива обстоятелства, позволяващи са се направи
извод за наличие на ТПО, е налице нарушение на установените в чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН процесуални правила, което представлява основание за
отмяна на НП. Отразеното в акта и в НП, че „Д. е седял на шофоьорската седалка
на камион“ е крайно недостатъчно да обоснове извод за наличие на ТПО, тъй като
не съдържа данни за престиране на работна сила, и то в полза на наказания
търговец. Нещо повече, събраните по делото доказателства са изцяло в подкрепа
на защитната теза, че в случая не се касае за ТПО. Св. Д. дава показания, че
към момента на проверката не е работил по трудов договор, а е извършвал
безвъзмездна услуга на представляващия търговеца. Доколкото показанията на св. Д.
не са изолирани, а кореспондират с в пълна степен с показанията на свидетелите
Т. И. и Н. Х., с отразеното от свидетеля в попълнената на място декларация, а и
с обясненията на представляващия търговеца от 15.02.2019г., съдът ги намери за
достоверни, независимо от добрите му дългогодишни междусъседски отношения с
последния. При това положение, следва да се приеме, че е налице и друго
основание за отмяна на НП, тъй като нарушението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, съобразно изискването на чл.84 от ЗАНН вр. чл.303, ал.2 от НПК.
Становището на представителя на
въззиваемата страна, че съгласно чл.232, т.1 от Закона за горите, всички
дейности в горските територии следва да се квалифицират само като трудовоправни,
не намира законова опора в посочената разпоредба и противоречи на правилата за
тълкуване и прилагане на нормативните актове. Нормата на чл.232, т.1 от Закона
за горите гласи единствено, че: „При
извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват
изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както
и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен
акт.“. Т.е., от буквалния прочит на текста по никакъв начин не може да се
приеме, че ex lege –
по силата на закона, и то Закона за горите, дадени отношения са дефинирани като
трудовоправи само защото се извършват в горските територии. Отговор на въпроса
кои отношения са трудовоправни следва да се търси
единствено и само в специалния закон – чл.1, ал.2 от КТ, където ясно е
посочено, че това са отношенията, свързани с престирането на работна сила,
независимо от предвиденото в друг закон.
Поради изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 28-0000770 от 10.04.2019г., издадено от Директора
на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ „В. т. – В.В.“ – гр. Т., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Т., ул. „М.П.“ № *, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.62, ал.1 вр.
чл.1, ал.2 от КТ.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: