Р Е Ш Е Н И Е
№ 9 8 4
гр. Пловдив, 23.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Магдалена
Койчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 622/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от И.С.Л.
с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 18-1030-0022669 от 24.04.2018
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата
(нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл. 104а от ЗДВП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1
от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) предвид допуснатата
грешка в единния граждански номер на жалбоподателя, както и поради нечетливост
на акта. Моли НП да бъде отменено.
Не е постъпило е становище от
въззиваемата страна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят И.С.Л. е собственик на
лек автомобил марка „Форд“ модел „Мондео“ с ДК № ****.
На 30.03.2018 г. около 15:45 часа в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул. „Дунав“ жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил, като същевременно и използвал мобилен
телефон без устройство „свободни ръце“, докато се движил. Това било забелязано
от намиращия се на близо пътен патрул и служителите в него, които предприели
действия по отбиване на жалбоподателя. След проверка на документите е
установено, че последният не носи в себе си и СУМПС и контролен талон към него.
По този повод бил съставен АУАН № 416591/30.03.2018
г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 104а и чл. 100, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП 18-1030-0022669
от 24.04.2018 г. С последното на жалбоподателя Л. е била наложена на основание
чл. 183 от ЗДвП глоба в общ размер на 70 лв. за нарушения на чл. 104а и чл.
100, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление и АУАН са издадени против И.С.Л.
с адрес ***, като в АУАН нарушителят е посочен с ЕГН **********, докато в НП с
- **********. В жалбата И. Л. сочи действително си ЕГН като това от НП и
известния по преписката адрес.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.Н. – актосъставител.
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият заявява, че не помни
конкретната ситуация, която е констатирал и при която е извършено нарушението,
но щом е описано, то така е било в действителност.
Описаната и възприета фактическа обстановка
се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН № 416591/30.03.2018
г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху
лек автомобил марка „Форд“ модел „Мондео“ с регистрационен
номер **** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна. Не се оспорва
от жалбоподателя, че същият притежава ЕГН ********** и че говорил по телефон и
е забелязал пътния патрул в страни от пътя.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представената заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения,
но не се е възползвал от това си право.
Към момента на установяване на
нарушението с АУАН собственика на лекия автомобил е бил известен и актът е
съставен в негово присъствие, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно
изложеното по-горе съдът намира и че няма основание да се приеме, че данните за
самоличността на нарушителя са недостатъчни за установяването му, тъй като
единният му граждански номер е посочено грешно в АУАН и това опорочава
производството и актовете му. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда
възможност НП да се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Конкретното възражение се отнася до самоличността
на нарушителя. Съдът намира, че посочената норма е спазена, тъй като в
правомощието на административнонаказващия орган е да отстрани допуснати
неточности и нередовности в АУАН, когато това не би
променило фактическата обстановка на нарушението, вината на санкционираното
лице и неговата идентичност. Следователно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН сам определя
рамките, в които могат да бъдат отстранявани неточните. Наистина в АУАН и НП
нарушителят е посочен с ЕГН **********, а не с действителното му по негово
твърдение и съобразно справката за нарушител/водач ЕГН **********. Това обаче
не пречи по едностранен начин де се индивидуализира лицето, срещу което е
проведено производството, като всички други данни по личността му съвпадат,
като трите му имена, точния адрес, рождената дата и месец и последните четири
цифри от единния му граждански номер. Затова съдът намира, че в конкретния
случай може да се говори за технически пропуск, който може да бъда саниран от административнонаказващия орган с издаването на
НП.
Нарушенията
са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за движение свързани с използване на мобилен телефон,
освен по начин, който не ангажира ръцете му, както и неизпълнение на
задължението да носи в себе си контролен талон и СУМПС.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното
му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят
на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 104а и чл. 100,
ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че С.Л. като
водач на МПС на 30.03.2018 г. около 15:45 часа в гр. Пловдив на кръстовището на
бул. „Васил Априлов“ с бул. „Дунав“ е управлявал собствения си лек автомобил
марка „Форд“ модел „Мондео“ с рег. № ****, като е използвал
мобилен телефон устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му, или така нареченото устройство „свободни
ръце“ /хендсфрий/. Същото обстоятелство се
потвърждава и от жалбата му, където самия жалбоподател посочва, че е говорел по
телефона и е забелязал пътен патрул. При преустановяване на движението от
намиращите се там служители на пътна полиция е установено, че жалбоподателят не
е носил в себе си контролния талон към свидетелството си за управление на МПС и
самото свидетелство. Резултатите от нарушението са възприети от полицейските
служители, сред които и разпитания актосъставител. Неговите констатации в АУАН
съответстват на твърденията от фактическа страна на жалбоподателя. Следователно
не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят не е
съобразил правилата на ЗДвП си, като по време на движение е говорил по мобилния
си телефон, т.е. използвал го е по неговото предназначение, без да е осигурил
свободата на ръцете си чрез специално средство. Същата норма има за цел да
бъдат предотвратени ПТП и да се съхранят всички участници в движението. По
другото нарушение Л. не е изпълнил задължението си да носи в себе си СУМПС и
контролния талон към него.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянията си, предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе
до настъпване не общественоопасни последици – както за движението, докато не
използва едната си ръка в управлението на автомобила, така и за ефективността
на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса
на изискуемите документи. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За
размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 6
от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 140а от ЗДвП нарушителят
да се наказва с глоба в размер на 50 лв. За нарушението, което се състои в
неносене на СУМПС и контролен талон към него, за което съответната санкционна
норма е правилно определена - чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, който
предвижда глоба в размер на 10 лева за водач който не носи определените
документи - контролен талон към СУМПС, и 10 лева за водач, който не носи със
себе си СУМПС.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите
по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, доколкото и наказанието е
точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложените глоби са
фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда.
Затова и се приемат за правилно определени.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 18-1030-0022669 от 24.04.2018
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на И.С.Л. с ЕГН ********** *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона
за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.