Решение по дело №959/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Велико Търново, 26.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА

 

При секретаря А. Бижева, като разгледа докладваното от съдия Колева гр.дело № 959 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Ищецът К.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат И.Д., твърди, че се е намирал в ТПО с ответното дружество по силата на трудов договор № 1/16.02.2015г., като е заемал длъжността „пътен работник” с основно месечно ТВ в размер на 650 лв. Посочва, че трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, но работодателят не му заплатил изцяло дължимите трудови възнаграждения в периода 01.01.2016г. – 30.12.2016г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ПЪТСТРОЙ – 2001” ООД, ЕИК *********, да му заплати сумата от 1 300 лв., представляваща дължими брутни трудови възнаграждения за посочения по-горе период, ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна  защита и съдействие.

Съдът, след като предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.128 т.2, във вр. чл.242 от КТ – неизплатени възнаграждения от положен труд.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ПЪТСТРОЙ – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Освобождение” № 33, вх.А, представлявано заедно и поотделно от управителите Румен Йорданов Иванов и Йордан Иванов М., не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е взел становище по същата.

В съдебно заседание ищецът, лично и с процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявения иск. Моли същият да бъде уважен. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото на основание и по реда на чл.238 и сл. от ГПК. Поддържа претенцията си за разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява  в съдебно заседание и не е направило искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено заверено по реда на чл.32 от ЗА копие на трудов договор № 1/16.02.2015г., сключен между страните по делото и трудова книжка на ищеца – Серия З, № 059406, от които е видно, че последният е заемал длъжността „пътен работник” в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв.

Представена е Заповед № 6/30.12.2016 г., от която се установява, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца по делото, считано от 03.01.2017г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно представените на експерта ведомости за работни заплати в ответното дружество размерът на начисленото, но неизплатено ТВ на ищеца за исковия период възлиза на сумата от  10 060.80 лв. в брутен размер или 7 886.64 лв. в нетен размер. Вещото лице е посочило, че по данни на работодателя размерът на неизлатеното БТВ възлиза на сумата от 1 676.80 лв. /1 314.44 лв. в нетен размер/.

        Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. На същия са били указани последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание по реда на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК. Освен това събраните по делото писмени доказателства, обосновават извода, че искът е вероятно основателен. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, каквото е и желанието на ищеца. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

        При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата от 400.00 лева, което видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е било изцяло заплатено.

        На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велико Търново, държавна такса върху уважения иск – в размер на 52.00 лева, сумата от 100.00 лв. – възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

        Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Освобождение” № 33, вх.А, представлявано заедно и поотделно от управителите Румен Йорданов Иванов и Йордан Иванов М., да заплати на К.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 300.00 /хиляда и триста/ лв. – дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2016г. – 30.12.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2017г. до окончателното изплащане. 

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Освобождение” № 33, вх.А, представлявано заедно и поотделно от управителите Румен Йорданов Иванов и Йордан Иванов М., да заплати на К.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

        ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Освобождение” № 33, вх.А, представлявано заедно и поотделно от управителите Румен Йорданов Иванов и Йордан Иванов М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велико Търново, държавна такса върху уважения иск – в размер на 52.00 /петдесет и два/ лв., сумата от 100.00 /сто/ лв. – възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 5.00 /пет/ лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 ГПК.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: