№ 295
гр. Смолян, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК.
С Решение № 317/21.07.2023 г. по гр. д. № 791/2022 г. Смолянски
районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете с правно
основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД, с които се иска
да бъде установено по отношение на Д. М. Г., че съществува вземането на
ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 211/03.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. №
369/22 г. по описа на РС – Смолян, за сумите: 1 000 лева главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2022 г. – датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 3 333, 15 лева договорна лихва за периода 19.07.2011 г. до
04.04.2022 г.; 5, 55 лева законна лихва за периода 05.05.2022 г. – 25.04.2022 г.,
дължими по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
068РКО-А-0689/17.08.2007 г., както и 51 лева разноски за връчване на покана
за предсрочна изискуемост; ищецът е осъден да заплати на ответницата
сумата от 900 лева за направените деловодни разноски.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
"Първа„инвестиционна банка“ АД, чрез юрисконсулт Хр. П. П., с оплаквания,
че е неправилно и незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът погрешно е приел, че
1
давностният срок започва да тече от датата на валидността на издадената
кредитна карта. Цитира се многобройна практика, според която в случая
следва да намери приложение петгодишната погасителна давност по чл. 110
от ЗЗД. Твърди се, че при договорите за издаване на кредитна карта падежът
за връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва към установения
краен падеж, респективно - към момента на предсрочното прекратяване на
договора. В тази връзка се прави позоваване на раздел ХІХ т. 19.1.1. от
Общите условия на „ПИБ“ АД, като се твърди, че нагледна индиция, че
ответницата не се е отказала от договора е обстоятелството, че е ползвала
предоставената й кредитна карта и е извършвала транзакции и плащания след
първоначално уговорения в договора за кредит срок. Твърди се, че ответната
страна не е твърдяла, че договорът е прекратен на някое от основанията в ОУ,
поради което срокът на договора е продължаван автоматично и банката е
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 05.04.2022 г.
Възразява се срещу извода на съда, че договорът е прекратен на 31.07.2010 г.
– крайният падеж на кредита не е настъпил и банката е упражнила правото си
да обяви кредита за изискуем.
Възразява се и срещу извода на районния съд, че вземанията за
договорна и наказателна лихва и такса обслужване са погасени с тригодишна
давност по чл. 111 б. „б“ от ЗЗД, като в тази връзка се излагат доводи за
периодичността на плащанията за наем/лихва, за разлика от главницата.
По-нататък във въззивината жалба се цитират основанията за
прекратяване на договора между страните според ОУ, като се твърди, че не е
установено ответницата да е отправяла искане за прекратяване на договора за
кредит или договорът да е прекратен на някое друго основание. Възразява се
срещу извода на съда, че неполучаването на новоиздадената пластика от
страна на ответницата е валидно прекратяване на договора.
Според жалбоподателят давностният срок по договора за кредит е
започнал да тече от обявяването на предсрочната изискуемост, като се прави
позоваване и на разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ, както и на съдебна
практика.
Твърди се в жалбата, че вещото лице неправилно е изчислило
дължимите суми, тъй като неправилно е съотнасяло постъпленията от
длъжника едновременно за вземания за главница, договорна и наказателна
лихва, вместо да се спазва уговорената последователност, каквато е и в закона
– разноски, наказателна лихва, договорна лихва и накрая главницата. Твърди
се, че вещото лице неправилно е приело, че извършените плащания изцяло
покриват съответните погасителни вноски по кредита, като не е отчетено
обстоятелството, че плащанията не са в пълния размер на вноските.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да бъде уважена
исковата претенция; претендират се разноски за двете инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
2
ответницата Д. М. Г.-С., чрез пълномощник адв. Св. Н., с който се иска да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.
В отговора се прави позоваване на раздел І т. 1 б. „з“ от ОУ,
според които разпоредби за дата на падежа се счита всяко 5-то число от
месеца или първия работен ден; от СИЕ се установява, че ответницата е
изтеглила последната сума от кредитната карта в размер на 100 лева на
14.05.2020 г., поради което изискуемостта е настъпила на 07.06.2010 г., от
която дата до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 26.04.2022 г. е
изтекъл петгодишния давностен срок. Излагат се доводи, че за договорната
лихва се прилага кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от
ЗЗД. Твърди се, че извършеното плащане на 21.01.2011 г. не прекъсва
давността, защото не е налице признание на дълга или изявление/действие,
което признава не само основанието, но и размера на дълга; алтернативно се
сочи, че и от датата 21.01.2011 г. е изтекла петгодишната давност.
С оглед разпоредбата на чл. 36.4 от ОУ се развиват доводи, че за
всяко продължаване на срока на договора, банката е длъжна да издава нова
карта и обратно – ако срокът на договора не е подновен, такава карта не се
издава, като установяване на това обстоятелство е в тежест на ищеца. Сочи се,
че от допълнителната експертиза се установява, че след изтичане на
уговорения в договора срок кредитодателят е преиздал нова карта само
веднъж, с валидност до 07.2013 г., но същата не е предавана на ответницата и
е върната за унищожаване; издадената по разплащателната сметка карта е
била блокирана от банката, като последната не е издавала последващи карати.
Твърди се, че облигационното правоотношение се е развило в рамките на
получената кредитна карта с валидност юли 2010 г., респективно втората
неполучена и унищожена карта с валидно юли 2013 г. – след този момент
липсва действие от страна на банката за издаване на нова карта, както
нейното получаване и използване на кредитни средства. Твърди се също, че
обстоятелството, че банката не е предприела своевременно действия по
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ответницата и е
упражнила правомощията си да обяви кредита за предсрочно изискуем едва
на 05.04.2022 г., т.е. след изтичане на погасителната давност, не обуславя
изискуемост на вземанията, считано от тази дата; недопустимо е банката след
повече от дванадесет години бездействие по кредит, който е в просрочие
3 933 дни, да упражни субективното си право да обяви настъпила предсрочна
изискуемост след този период на бездействие и да се ползва от своето
неправомерно поведение. Прави се позоваване на съдебна практика.
В заключение в отговора се изразява становище, че
първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, претендират се разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
От пълномощникът му юрисконсулт М. Ат. писмено становище, с което
поддържа въззивната жалба.
3
За въззиваемата пълномощникът й адв. Св. Н. оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност и установи:
По делото безспорно е установено, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на
17.08.2007 г. договор за издаване на кредитна карта "VISA", неразделна част
от който са Общите условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
Съгласно договора на кредитополучателя е предоставен кредит под
формата овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 1 000 лева, чрез
издадена в полза на кредитополучателя кредитна карта. В договора е
посочено, че крайният срок за погасяване на предоставения овърдрафт е
17.08.2009 г., освен ако срокът на договора не бъде продължен. С договора
кредитополучателят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издаване и ползване
на международни кредитни карти Visa, класическа. Уговорено, че
картодържателят ползва гратисен период със срок на 45 дни, ако до датата на
падежа погаси цялото дебитно салдо по картовата разлащателна сметка,
формирано до края на предходния отчетен период, като банката не начислява
лихва върху ползваните и погасени до датата на падежа суми.
Съгласно чл. 10. 1 от раздел Х на представените Общи условия на
"ПИБ" АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти, титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия
работен ден да внася по картовата сметка минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението по картовата сметка; при непогасяване на датата на
падежа на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска
титулярът заплаща на банката върху непогасената част от дълга лихвите по т.
8.1.1 плюс наказателна надбавка, като банката служебно задължава сметката
на титуляра със сумата на наказателната надбавка в деня, следващ падежа -
чл. 11. 1 от раздел ХІ. Съгласно чл. 11. 2 от същия раздел на ОУ,
оправомощеният ползвател има право да извършва плащания с картата само
до разрешения текущ разполагаем кредитен лимит, като при надхвърляне на
4
този лимит по сметката /наразрешен овърдрафт/, същият заплаща върху
надвишението лихвите по т. 8.1.1 плюс наказателна надбавка за неразрешен
овърдрафт. Ако титулярът не извърши което и да е плащане по овърдрафта
повече от 5 дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо,
банката има право да блокира всички издадени по сметката карти и да
предприеме незабавни действия за принудително събиране на дължимите
суми. В раздел ХІІІ от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем в случай, че титулярът
не извърши което и да е плащане по договора за срок, по-дълъг от 5 работни
дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
Съгласно раздел І, б. "п" от ОУ, "падеж" е датата, до която титулярът
е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от
минималната погасителна вноска, а за датата на падежа се счита всяко 5-то
число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ
работен ден.
Установено е от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че по кредитната карта са извършвани усвоявания в периода от 02.11.2007 г.
до 14.05.2010 г. в общ размер 1 470 лева. Извършени са погасявания в
периода от 02.11.2007 г. – 21.01.2011 г. в общ размер 1 208, 69 лева, както и
през 2021 г. е внесена сумата от 600 лева, начислени договорни лихви в общ
размер от 3 646, 09 лева, от които са платени 680, 44 лева, начислени са
наказателни лихви в общ размер от 392, 99 лева, колкото са и платени..
Претендираните вземания са погасени по давност, възражение за
което ответницата е направила своевременно с отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо.
Началният момент, от който започва да тече давността за
вземания за погасителни вноски по договори за банков кредит, е моментът
на изискуемостта на съответната погасителна вноска, а не датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита.
По същността си овърдрафтът е вид кредит, който се ползва по
разплащателна сметка на кредитополучателя и се усвоява до разрешения
лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява
при всяко постъпление на суми по разплащателната сметка.
5
Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на
кредита. Действително при овърдрафта няма предварително изготвен
погасителен план /както е при потребителския кредит/, като не е известно
предварително каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и
при този кредит има определена падежна дата, размер на минималното
погасяване на формирания дълг /минимална погасителна вноска/ и дължима
лихва за ползване на кредита. От съдържанието на процесния договор за
кредитна карта и горепосочените разпоредби на Общите условия към него се
налага извод, че при неплащане от кредитополучателя на минималната сума
за револвиране на кредита / минимална погасителна вноска/ до изтичане на 5
работни дни на месеца, следващ този, в който е усвоена сума по кредита,
вземането по договора за непогасената част от него става изискуемо и
кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт. Така следва да се приеме, че
с изтичането на петия ден от неплащането на минимална месечна вноска за
кредитора възниква правото на кредитодателя да иска изпълнение от
кредитополучателя за усвоения размер на овърдрафта. Падежът на всеки
ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец, следващ съответното
усвояване, като след тази дата, главницата става изискуема и кредиторът
може да иска изпълнение. С оглед спецификата на кредита - овърдрафт, е
налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника,
който се усвоява по избран начин и период от длъжника, като последният
може да извършва усвоявания и над разполагаемите суми по разплащателната
си сметка. Релевантно за началния момент, от който започва да тече
давността, е датата на последното осъщественото усвояване на парични
средства от кредитополучателя, в случая това е на 14.05.2010 г. Така
изискуемостта следва да настъпи на пето число на следващия месец, т. е. на
05.06.2010 г., който е съботен ден, поради което изискуемостта е настъпила на
07.06.2010 г., от която дата започва да тече петгодишният период за
погасяване по давност на вземането за главницата. Давностният срок е
изтекъл на 07.06.2015 г. г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено 26.04.2022 г., т. е. след като давността е изтекла.
Не са налице установени по делото факти, водещи до спиране или
прекъсване на давностния срок. Фактът, че кредитът се подновява
автоматично с нов едногодишен срок след изтичане на първоначално
предвидения, не е обстоятелство, което води до спиране или прекъсване на
6
давността. Без правно значение е обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита от кредитора след настъпването на погасителната давност.
Неоснователно е възражението на ищеца, че крайният падеж на задълженията
по договора е прекратяването му или предсрочната изискуемост – 05.04.2022
г. Фактът, че банката не е предприела своевременно действия по
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ответницата и е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем едва на тази
дата – след изтичане на погасителната давност за вземанията за главница, не
обуславя изискуемост на вземанията, считано от тази дата. Подобно
разбиране би означавало на практика да се предостави на кредитора
възможност едностранно да удължава периода на погасителната давност на
вземането си, като "обявява" предсрочната изискуемост в неопределен период
след настъпване на изискуемостта, което противоречи на императивните
правила на института на погасителната давност.
Ответницата е осъществила последно погасяване на 21.01.2011 г.
Самите погашения от страна на длъжника ( за които се установява, че са
частични), не са в състояние да прекъснат давността, доколкото, за да се
приеме, че е налице признание на дълга, то следва да са налице изявление или
действие, което признава не само неговото основание, но и размер. В случая,
с факта на извършено частично плащане, би могло да се приеме, че
длъжникът признава единствено основанието за вземането, но не и неговия
размер. Всъщност, дори и да се приеме, че е налице пълно признание на
основанието и размера, последното плащане е от дата 21.01.2011 г., поради
което спрямо таза дата давността изтича на 21.01.2016 г.1 което като момент
отново е преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
Ако се приеме, че давността започва да тече след изтичане на
крайния срок на договора, то следва да се има предвид, че първата кредитна
карта в случая е с валидност до м. юли 2010 г.; издадената на 22.06.2010 г., с
валидност до 07.2013 г., не е получена от ответницата и е върната за
унищожаване. Тъй като след м. юли 2010 г. по договора не е имало активна
кредитна карта, което означава, че банката не е предоставяла кредитен
лимит, то договорът от м. юли 2010 г. е прекратен, в който случа също
погасителна давност е изтекла към м. юли 2015 г.
7
По отношение извършеното погасяване от ответницата през 2021
г. със сумата 600 лева, следва да се допълни, че това плащане от страна на
ответницата не променя изводите за изтекла погасителна давност.:
Признанието, направено след изтичане на погасителната давност, не прекъсва
течението й; прекъсването на давността ще настъпила само ако са налице
предпоставките за това – започнала, но още не изтекла погасителна давност.
Погасителната давност представлява последица от бездействието на
кредитора да упражни правото си в определен период от време; след като
този период вече е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови.
Признанието може да бъде направено и след изтичане на погасителната
давност, но не може да доведе до прекъсването й.
С оглед погасяването на главното вземане са погасени по давност и
акцесорните вземания за договорни и наказателни лихви на основание чл. 119
от ЗЗД.
Приемайки, че исковете са погасени по давност, районният съд е
постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде
потвърдено, като настоящата инстанция препраща на основание чл. 272 от
ГПК и към мотивите на районния съд.
С оглед този изход на спора ще следва жалбоподателят да бъде
осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата
инстанция в размер на 750 лева за адвокатско възнаграждение, което е
определено съобразно минималните размери в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 317/21.07.2023 г. по гр. д. № 791/2022 г.
на РС – Смолян.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК **********,
да заплати на Д. М. Г., ЕГН **********, деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 750 лева.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9