РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110114405 по описа за 2022 година
Ищецът „С.В.“ АД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК срещу ответника В. Д.
П. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
3436,05 лева, представляваща стойност на доставена и потребена от ответника вода по
договорна съдебна сметка **********, създадена към клиентски номер ..., през периода от
31.03.2016 г. – 19.05.2021 г. в обект, находящ се в ..., ведно със законната лихва върху
сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 01.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
03.11.2021 г. по ч. гр. дело № 56912/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, а последният не е заплатил дължимата цена. Обосновава качеството на потребител на
ответника като собственик на имота, за който е открита партида. Претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил
от ответницата В молба-становище от 05.10.2022 г., чрез адв. Б., преупълномощена от адв.
..., възразява за недопустимост на иска, прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен,
възразява за изтекла погасите;на давност. Претендира разноски в исковото и заповедното
1
производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
С определение от 05.12.2022 г., съдът е оставил без уважение искането на ответника
за прекратяване на производството по делото за периода от 31.03.2016 г. до 16.01.2019 г., на
основание чл. 130 от ГПК, тъй като е приел, че представеното и прието решение № 126245
от 19.06.2020 г. по гр. дело № 52634/2019 г. на СРС, III ГО, касае претенции за друг
клиентски номер – **********, който е открит за имот, намиращ се в ..., а претенцията,
предмет на настоящото дело е за имот с адрес в ..., без да е уточнен обекта, и с клиентски
номер ... и с договорна сметка **********.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „С.В.” АД е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 01.10.2021 г. срещу В. Д. П., по което е образувано ч.
гр. дело № 56912/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 03.11.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземането, посочено в
исковата молба, за описания в нея период и възникнало на посоченото основание.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство чрез
упълномощения адвокат е подал възражение, в което е посочено, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение и е заявена претенция за присъждане на
разноски в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителен иск с предмет вземането, за което в
негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело, който иск е процесуално допустим.
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 198o, ал. 1 от ЗВ, по който в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за доставка на ВиК услуги за процесния период при одобрени от КЕВР общи
условия; че в изпълнение на сключения между страните договор е предоставил ВиК услуги
за процесния период, както и размера на претендираното вземане.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил търсеното вземане.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
2
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, буква „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
За обосноваване качеството на ответницата на потребител на услугите, предоставяни
от ищеца, последният е представил по делото справка от базата данни на Агенция по
вписванията, Служба по вписванията - гр. София, от която се установява, че ответницата е
учредила в полза на банка няколко договорни ипотеки върху самостоятелни обекти,
находящи се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „Никола Козлев“ № 3 – гараж на ет. С и ателие
4.2. на ет. 4. От представената справка не се установява ответницата да е собственик на
друго обект, находящ се на четвъртия етаж на посочения в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение адрес, за който имот съответно да е открита партида. Същевременно,
от мотивите на решение № 126245 от 19.06.2020 г. по гр. дело № 52634/2019 г. на СРС, III
ГО, се установява, че за обект, представляващ апартамент 4.2 на същия адрес, е открита
партида с номер, различен от посочения от ищеца, за която се твърди, че е на името на
ответницата и по нея са начислявани суми, а от копието от уведомително писмо на лист 11
(гръб) се установява, че според попълнените от ищеца данни, клиентският номер ... се
отнася към апартамент 4.1.
Ето защо, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се установи
колко и какви обекти има на етаж 4 от сградата, чия собственост са те и колко са откритие
партиди, по делото не се установява без съмнение обстоятелството, че страните са били
обвързани валидно от договорно правоотношение. Това не се установява и от допуснатите и
приети по делото заключения по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, след като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по
начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК – без съмнение, че ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги като собственик на имот, за който се води
описаната партида, предявеният иск за заплащане на стойността на доставената вода е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо съдът да
3
изследва наличието или липсата на останалите предпоставки за уважаване на иска за реално
изпълнение, както и възражението за изтекла погасителна давност за вземането, заявено
извън срока по чл. 131 от ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на адвоката на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3
във ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗАдв., се дължат разноски в исковото производство.
Процесуалният представител на ответницата адв. ... е заявил претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за исковото
производство, която претенция е основателна за сумата от 471 лева, определена по т. 2 от
релевантната редакция на Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с поред материалния интерес.
Искането за присъждане на разноски, заявено с възражението по чл. 414 от ГПК, от
адвокат К. И. Б., обаче, е неоснователно. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от
ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправната защита на
длъжника. При условие, че се е развило производство по иск, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК с предмет установяване на вземането по заповедта за изпълнение на парично
задължение, срещу която длъжникът е възразил, разноски за подаване на възражение не се
дължат. Възражението е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в
исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била аналогична, няма основание да бъде
възмездяван двукратно за едно и също нещо (Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по
ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС).
Ето защо на адвоката на ответницата в исковото производство, на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК, следва да бъдат присъдени единствено разноски в производството в размер на
471,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на реда на чл. 422 от ГПК от ищеца „С.В.” АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., срещу ответника В. Д. П., ЕГН
**********, с адрес в ..., установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, вр. с чл. 198o, ал. 1 от ЗВ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 3436,05 лева, представляваща стойност на доставена и потребена от
4
ответника вода по договорна съдебна сметка **********, създадена към клиентски номер ...,
през периода от 31.03.2016 г. – 19.05.2021 г. в обект, находящ се в ..., ведно със законната
лихва върху сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 01.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 03.11.2021 г. по ч. гр. дело № 56912/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
сумата в размер на 471 лева - адвокатско възнаграждение в производството пред първа
инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5