РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пловдив, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330107687 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Л. К., с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната
страна като собственик на имот, находящ се в *****, имал качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок се дължало обезщетение
за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност
357.72 лева през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., която не била заплатена.
Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 45.39 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата. Ответната страна не изпълнила задълженията си да
погаси горните суми, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед
1
за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била
издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, която била връчена на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения. Иска да бъдат установени
задълженията. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез
назначения процесуален представител, с който се оспорват претенциите. Възразява, че
не се установява валидно правоотношение с ответника, доставката на топлинната
енергия и изготвянето на изравнителна сметка. Иска се отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу Л.
К., по което е образувано ч. гр. дело № 19863/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани
сведения, че не живее на адреса и съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете
са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответницата е клиент на
топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че е
собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това
обстоятелство се установява от представената справка от Служба по вписванията,
2
съгласно която ответницата е собственик на имота след прехвърляне от 2012 г. и
брачен договор от 2017 г.
От изложеното до момента се установява, че ответницата е била собственик на
апартамент, в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се
осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от
представените с исковата молба доказателства.
С молба от 30.11.2022г. ищецът заявява, че всички задължения на ответницата са
били погасени с 3 плащания от месец юни, юли и ноември 2022г., като иска
отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.
Направеното от ищеца признание на неизгодно за него обстоятелство, преценено
с оглед останалите събрани доказателства, следва да бъде възприето. Постъпилото
изпълнение на задълженията, от своя страна, представлява недвусмислено признание
на претенциите по основание и размер и следва да бъде възприето от съда. Плащането
следва да бъде отчетно на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и предявените искове да бъдат
отхвърлени поради погасяване в хода на процеса.
Тъй като плащането е направено в хода на процеса (ИМ е подадена на
30.05.2022 г.) и пълното погасяване е извършено след допускането на особен
представител, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските направени в
настоящото и заповедното производство за ДТ, особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, срещу Л. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: *****, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Л. Д. К., ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация”
ЕАД, следните суми: 357.72 лева– главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за обект на потребление, находящ се в ******, за периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г. и 45.39 лева- представляваща обезщетение за забавено
плащане на горното задължение за периода от 04.02.2020г. до 15.12.2021г., ведно със
3
законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда на 16.12.2021г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № ******от 22.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, по ч. гр. дело № 19863/2021 г. по описа на ПРС, поради плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Л. Д. К., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 450.00 лева /четиристотин и
петдесет лева/- разноските по ч. гр. дело № № 19863/2021 г. на ПРС и по настоящото
гр.д. № 7687/2022г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4