Разпореждане по дело №51597/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 115209
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20221110151597
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 115209
гр. София, 24.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:
като разгледа докладваното от Частно гражданско дело № 20221110151597
по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от Т С ЕАД срещу А за ин и к АД.
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022 г. по ч. гр. д. № 51597/2022 г. по
описа на Софийски районен съд.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към
възражението са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят
е посочил, че претендираните суми са платени, освен част от главницата и
деловодните разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
От издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК се установява, че последната е издадена за сумата 116,33 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 23,38 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 14.09.2022 г.,
сумата от 15,80 лева – такса за услуга дялово разпределение за периода от
01.11.2019 г. до 10.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 3,38 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.12.2019 г. до 14.09.2022 г., държавна такса в размер на
25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева (петдесет лева).
Представено е платежно нареждане (л. 16 в кориците на делото) от
1
което се установява, че длъжникът е заплатил на заявителя сумата от 116,33
лева.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена
заповедта за изпълнение е частично погасено чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.
414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок,
съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото,
ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се
произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да
се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се
провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението
в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
поставеното в негова тежест задължение в заповедта за изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен
интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл.
414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е
налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя
наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но
производството не приключва веднага, касае разрешаването на
материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една
от посочените хипотези не е налице, а страните са изразили становище, че
всички претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото
са представени писмени доказателствени средства. Следователно с
изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е
влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение
по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено
частично, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да
представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата е
налице годно изпълняемо право за част от вземането, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение трябва да бъде уважено частично. От заявителя е посочено, че
незаплатена е част от главницата в размер на 69,29 лева, както и разноските
по делото. Видно е от заявлението, че общият размер на вземането възлиза на
158,89 лева. Размерът на законната лихва върху двете главници за периода от
23.09.2022 г. до момента на плащане – 09.11.2022 г. – беше служебно
изчислен от съда и възлиза на 1,76 лева, като по този начин вземането възлиза
на общо 160,65 лева. Заплатените от длъжника 116,33 лева са погасили част
от това вземане, като непогасени са останали 44,32 лева, а не както твърди
заявителя – 69,29 лева. За сумата от 44,32 лева, както и за сумата от общо 75
лева – разноски, изпълнителен лист следва да се издаде.
2
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 221634/19.10.2022 г.,
подадено от Т С ЕАД срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 18.10.2022 г. по ч. гр. д. № 51597/2022 г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТО С ЕАД, ЕИК: , за
издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022 г. по ч. гр. д. № 51597/2022
г. по описа на Софийски районен съд за сумата над 44,32 лева до
претендирания размер от 69,29 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е
оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна
жалба пред СГС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3