№ 1058
гр. Варна, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100501714 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на Г. А. Г., чрез процесуален представител адв. И. Р.
– АК. Варна, срещу Решение № 2809/28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 8347/2023 г. по
описа на РС-Варна, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ подадена от Г. А. Г., срещу Д. В. Д., молба
за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие за налагане на мерки за защита
по чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателката моли, обжалваното решение да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде наложена мярка по реда на чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН.
В открито съдебно заседание въззивната страна, чрез упълномощения си
представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба, от Д. В. Д.,
чрез процесуалния му представител адв. Д. Т., АК -Варна, с който се моли, да бъде
оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да бъде
потвърдено изцяло обжалваното решение, като обосновано, правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна поддържа отговора на жалбата и
пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Претендират се разноски по делото.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
1
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Първоинстанционното производството е образувано по молба на Г. А. Г., ЕГН:
**********, с която е отправено искане за налагане на следните мерки за защита от
домашно насилие, извършено от Д. В. Д., ЕГН **********, на дата 25.06.2023 г. около 10:30
ч.:
На основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да бъде издадена Заповед за незабавна защита, с
която:
1. Ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката;
2. На ответника да бъде забранено да приближава молителката на разстояние, по-
малко от 50 м;
3. На ответника да бъде забранено да приближава жилището на молителката, на
разстояние, по-малко от 50 м.
Да бъде постановено решение, въз основа на което, да бъде издадена заповед за
защита, с която:
1. Ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката;
2. На ответника да бъде забранено да приближава молителката на разстояние, по-
малко от 50 м, за срок от 18 месеца ;
3. На ответника да бъде забранено да приближава жилището на молителката, на
разстояние, по-малко от 50 м, за срок от 18 месеца;
4. Ответникът да бъде осъден да заплати глоба за извършените актове на домашно
насилие.
В молбата за защита се излага, че на 25.06.2023 г. /неделя/, около 10.30 ч.
ответникът се обадил на молителката по телефона, като в разговора й казал „само да
приключи делото и ще те потроша цялата“, нарекъл я „боклук, мръсен боклук“.
Молителката излага следната фактическа обстановка на телефонния разговор: за
периода от 19.06.2023г. до 25.06.2023 г. /понеделник-неделя/ страните имали уговорка,
ответникът да се грижи за сина им Веселин, като ползва отпуск в работните дни, тъй като
предходната седмица молителката била ползвала отпуск. За периода от вечерта на
23.06.2023г. до вечерта на 25.06.2023 г. молителката била в Румъния заедно с новия си
приятел. Въпреки уговорката за грижите за детето, Д. се обадил на Г. на 25.06.2023 г. в 10.30
ч. сутринта и поискал тя да вземе детето Веселин от курса му по роботика на обяд. Тя
отказала, като обяснила че физически няма да успее да се върне в България и може да вземе
детето привечер като предложила нейна приятелка да вземе Веселин на обяд, но ответникът
отказал. След като ответникът разбрал, че молителката няма да успее да се прибере в РБ, се
ядосал и я заплашил с посочените по-горе думи.
Молителката сочи, че е изпитала притеснение и страх от случката. В сезиращата
молба са изложени твърдения на наличие на предходни прояви на насилие от ответника
извън срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
В деня преди първото по делото съдебно заседание ответникът е подал писмен
отговор на молбата, с който я оспорва. Поддържа, че не е изричал твърдените от
молителката думи, като не оспорва, че на 25.06.2023 г. се е обадил на молителката по
телефона, за да вземе тя детето им след като то приключи курса си по роботика. Излага, че
2
след 25.06.2023 г. е ходил на адреса на молителката на 26.06.2023 г., 27.06.2023 г., на
03.07.2023 г. през нощта, като по поръчение на Г. Г. е купил лекарства за Веселин / сина им/,
които занесъл в нейния апартамент; на 04.7.2023 г. взел детето за през деня, като следобед Г.
Г. посетила неговия апартамент; на 05,09,12.07.2023 отново страните се били виждали, с
оглед на което излага, че след процесната дата отношенията им са нормални и молителката
не е претърпявала емоционално насилие.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, че от месец март 2023 г. са във фактическа раздяла,
след която молителката Г. Г. живее под наем в апартамент, находящ се в град Варна, ул.
„Български орел“. В периода от 11.06.2023 г. до 26.06.2023 г. сутринта ответникът е полагал
грижи за детето им и същото е било при него. Между страните има висящо гр. дело №
4049/2023 г. по описа на РС-Варна, във връзка със спор за упражняването на родителските
права по отношение на общото им дете Веселин Д..
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Г. А. Г., в която
същата декларира, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от лицето Д. В. Д., с
когото е живяла на семейни начала за периода от месец март 2015 г. до 02.03.2023 г. и от
когото има син – Веселин Д. Д., роден на 31.12.2015 г. с акт за раждане № 1115/31.12.2015 г.,
издаден от община Варна, изразяващ се в психически тормоз: На 25.06.2023 г. около 10:30
часа Д. Д. и се е обадил по мобилния телефон и казал: „Само да приключи делото и ще те
потроша, натроша цялата… боклук мръсен, боклук…“. По това време Г. е била в Румъния за
двата почивни дни с настоящия си приятел, като е имала уговорка, че Д. Д. ще гледа детето,
като за периода от 19.06.2023 до 25.06.2023 г. /понеделник до неделя/ той е бил в отпуск.
Въпреки уговорката им, Д. Д. й се бил обадил на 25.06.2023 г., като в проведения телефонен
разговор е казал на Г. Г. да си вземе детето след като му приключи курсът по роботика на
25.06.2023 г. към обяд. Г. Г. е отказала, с обяснението, че физически не може да вземе
детето, тъй като е извън България и ще може да вземе детето привечер, предвид че ще трябва
да премине граничния контрол за влизане от Румъния в България. Предложила е да изпрати
нейна приятелка, която да вземе детето и да го гледа, докато се прибере в град Варна, но Д.
Д. е отказал. След като Д. е разбрал, че Г. няма да успее да се прибере до обяд в България се
бил ядосал и я заплашил, че след като свърши делото е щял да я потроши, натроши, като я е
нарекъл „боклук, мръсен боклук“. Г. декларира, че и друг път е била наричана по този начин
от Д.. Предният месец Д. й бил показал, че я е записал в контактите на мобилния си телефон
с името „Боклука“, от което тя се е почувствала унизена. Г. декларира, че целият телефонен
разговор с Д., включително и отправените от него заплахи, са били чути от приятеля й
Николай, защото е говорила на високоговорител. Г. се е изплашила, защото Д. е звучал
много ядосано и агресивно. След приключване на телефонния разговор, в 10:37 часа на
25.06.2023 г. Г. се е обадила на тел. 112, но се е бил включил румънски оператор, който не
разбрала какво говори и поради това не е успяла да подаде сигнал за случилото се. От
разговора с Д. на 25.06.2023 г. в 10:30 часа, Г. се била разстроила и се е чувствала
застрашена и обезпокоена за живота и здравето си за в бъдеще, защото Д. ставал все по-
агресивен и заплашителен.
Издадена е Заповед за незабавна защита № 105/29.06.2023 г., с която на осн. чл. 18,
ал. 1 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила краен съдебен акт е постановена
мярка за защита, както следва: задължаване на Д. В. Д. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката.
От направената служебно справка за съдимост на лицето Д. В. Д. е видно, че
същият е неосъждан и срещу него няма други заведени дела по ЗЗДН.
Представени и приети са, като доказателства по делото - копие от вайбър
3
кореспонденция – 17 стр., копие от фискален бон от 03.07.2023г ., от които се установява
водена между страните кореспонденция през приложението вайбър вкл. след 25.06.2023 г. по
повод осъществяване на режима на личен контакт между детето и бащата, както и по повод
заболяване на детето. Във второто по делото съдебно заседание са разпитани трима
свидетели, по искане на молителя - Николай Грънчаров - мъжът, с когото молителката към
момента се намира в интимна връзка, а по искането на ответника – Янка Иванова - негова
майка и Боряна Ангелова - негова сестра.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Какво представлява домашното насилие е законово определено в чл. 2 от ЗЗДН –
това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и
дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но в практиката, като такива се
окачествяват всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице. Актовете на емоционално и психическо насилие могат да бъдат:
вербално насилие /крещене, обиждане/, унижение, предизвикване на страх, изолация.
Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Следва да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие.
Психическото насилие представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което
му се причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен
период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия,
писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да
накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие
отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в
състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия
и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включват
вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и
адекватно мислене и поведение.
При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на
определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с
преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, което води до
чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват,
доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на
засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на
въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството,
поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до
дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
На следващо място следва да се съпоставят описаните в молбата действия на
ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират
като "домашно насилие". В случая твърдените действия не представляват физическо
насилие, при което лицето е подложено на побой, телесни повреди, нечовешко и унизително
отношение, причиняващи му физическа болка и страдание. Безспорно в настоящия случай
действията на Д. Д. извършени на 25.06.2023 г. /неделя/, около 10.30 ч. изразяващи се в
проведен от него с Г. Г. телефонен разговор в който й е казал „само да приключи делото и
ще те потроша цялата“, нарекъл я „боклук, мръсен боклук“, установяват актове на
4
психическо и емоционално насилие по отношение на молителката. Законът не изисква
настъпване на вредоносен резултат – негативно изменение върху психиката на пострадалия
от домашно насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да
въздейства негативно върху психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като
предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови
реакции и психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на
деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна защита на
пострадалото лице. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
преки свидетели-очевидци. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при
липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна
доказателствена сила. За да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да
индивидуализира акта на насилие по начина, по който последният е описан в депозираната
молба за защита, т.е следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на
домашно насилие. Независимо от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят
следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника
актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на
извършване на деянието. Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй
като по съществото си тя представлява частен документ. В доказателствена тежест на
ответника, при направено оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да
проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила. В настоящия случай
доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е оборена от ответника Д.
Д.. Безспорно между страните по делото са налице конфликтни отношения вследствие на
преустановяване на техните лични отношения. В тази връзка следва да бъде съобразено, че
последните не могат да бъдат разрешени в рамките на производството за защита от домашно
насилие. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на страните не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка/мерки за защита и всички други наведени от страните
твърдения за влошени отношения помежду им са неотносими към настоящия спор и не
подлежат на изследване.
В настоящия случай действията на Д. Д. извършени на 25.06.2023 г. /неделя/,
около 10.30 ч. изразяващи се в проведен от него с Г. Г. телефонен разговор в който й е казал
„само да приключи делото и ще те потроша цялата“, нарекъл я „боклук, мръсен
боклук“, установяват актове на психическо и емоционално насилие по отношение на
молителката. Същото се доказва от декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията на
свидетеля Николай Грънчаров, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката му
/вкл. интимна/ връзка с молителката. От друга страна ответникът признава, че на процесната
дата 25.06.2023г. около 10:30 часа е провел телефонен разговор с молителката, по повод
уговорка тя да вземе детето Веселин в същия ден, но отрича да е изричал процесните изрази.
Показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели – Янка Иванова – негова
майка и Боряна Ангелова – негова сестра, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед
роднинската им връзка с ответника, не касаят пряко извършването на деянието, с оглед на
което не опровергават доказателствената стойност на декларацията и на показанията на
свидетеля Николай Грънчаров. По отношение на процесните изрази, настоящият съдебен
състав намира изводите на първата инстанция, за тяхната доказаност, с оглед кредитираните
5
с доверие декларация и свидетелски показания на свидетеля Грънчаров, за правилни.
Настоящият съдебен състав на ВОС не е съгласен с извода на първоинстанционния
съд, че процесните действия на Д. не следва да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН, с
оглед че интензитетът на тяхното въздействие не е бил излизал извън рамките на обичайния
житейски конфликт и не причинявал сериозно страдание. Законът не изисква настъпване на
вредоносен резултат – негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно
насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства
негативно, каквато е и настоящата хипотеза, върху психическото спокойствие и
уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др.
неприятни изживявания. Както беше отбелязано, острите стресови реакции и психичните
травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на
извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Също така, освен да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и
подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, законът има за цел и да
упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.
Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на
извършителя, въздигнати от закона като противоправни по чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани
като домашно насилие, от една страна и исканите от молителката мерки, като се преценява
адекватността им за постигане целите на закона, но едновременно с това да не се стига до
прекомерно ограничаване на правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да
се въздържа от насилие по отношение на Г. Г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Достатъчно е налагането на тази мярка, с която се постига целта, да не се извършват актове
на домашно насилие. Тази мярка е безсрочна, а санкциите при неизпълнението й сериозни.
Настоящият състав на ОС-Варна, вземайки предвид степента на въздействие върху
личността на пострадалата, както и интензитета на осъщественото насилие спрямо нея
счита, че мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН , както и задължителната глоба
по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200 лв., са подходящи като вид и напълно достатъчни
като брой, измежду предвидените от Закона.
При налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН). В този смисъл съдът преценява характера и тежестта на извършеното домашно
насилие и последиците от него, а не следва да бъде обвързан от обхвата на искането, като
сочени от самите молители защитни мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Предвид всички особености на случая и страните по делото, исканията на
молителката за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДДН са неоснователни – същите
биха ограничили прекомерно личната свобода на ответника. А по-голям размер на глобата,
би санкционирал неоправдано икономически ответника.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Варна
сума в размер на 25 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото пред
първата инстанция, и по сметка на ОС-Варна сума в размер на 12, 50 лева, представляваща
държавна такса за разглеждане на делото пред въззивната инстанция.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на
Г. Г. сумата от 600 лева – съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат
пред първата инстанция, както и сумата от 600 лева – съдебно-деловодни разноски за
възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 2809 от 28.07.2023 г. по гр. дело № 8347/2023 г. по
описа на Районен съд-Варна, 12 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Д. В. Д., ЕГН:**********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. А. Г., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Шейново“ 6, ет.1;
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. В. Д., ЕГН:**********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Д. В. Д., ЕГН:**********, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в
размер на 200 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:**********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да
заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 25 лева, представляваща държавна
такса за разглеждане на делото пред първа инстанция и по сметка на Окръжен съд-Варна
сумата от 12,50 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото пред
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:**********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да
заплати на Г. А. Г., ЕГН: **********, сумата от 600 лева – съдебноделоводни разноски за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и сумата от 600 лева –
съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Д. В. Д.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ 13.
Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати на районните
управления на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7