№ 54
гр. Велико Търново , 05.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500021 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана частна жалба от адв. М. Р. – процесуален
представител на Р. П. А. в качеството му на баща и законен представител на
малолетните деца П. Р. А. и Р. Р. А. срещу Определение № 260143/ 12.10.2020 г. по Гр.
дело № 188/ 2020 г. по описа на ОС – Русе, с което на основание чл.129 ал.3 ГПК е
прекратено производството по делото и исковата му молба е върната. Жалбоподателят
счита постановения акт за незаконосъобразен, като твърди, че в дадения му срок е
изпълнил дадените му от съда указания за отстраняване на нередовности от исковата
молба. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, в който е заето становище за нейната неоснователност по
съображения за недължимост на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на близките на пострадало
при ПТП лице, което се е самоувредило, каквито са изложените в исковата молба
твърдения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира следното:
Р. П. А. в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца П.
Р. А. и Р. Р. А. е предявил пред ОС – Русе иск срещу „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД за осъждане на дружеството да заплати на двете деца обезщетение за
неимуществени вреди, причинени им от смъртта на тяхната майка при ПТП през 2015
г. Исковата си претенция е основал на твърденията, че за управлявания от пострадалата
1
лек автомобил е имало сключена валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със соченото като ответник дружество. Съдът е
извършил размяна на книжа с насрещната страна, която е направила възражение, че
причината за ПТП и за смъртта на наследодателя на ищците, е изцяло нейното виновно
поведение, което било установено по воденото ДП. С разпореждане от 17.08.2020 г.
съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да изложи
обстоятелства относно виновния за ПТП водач и към кое дружество е бил застрахован
същият. С молба от 04.09.2020 г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че
относно виновния за ПТП водач се води ДП № 718/ 2015 г. по описа на ОД на МВР –
Русе, което е било прекратено с постановление на ОП – Русе, но е обжалвано и
производството по жалбата не е приключило и е заявил становището си, че соченият в
исковата му молба ответник следва да носи отговорност за претърпените вреди. С
разпореждане от 15.09.2020 г. съдът е дал повторно указания „последна възможност“
ищецът да посочи кой е виновният за ПТП водач и с кое дружество той има сключена
застраховка ГО. На 12.10.2020 г. е депозирана писмена молба от процесуалния
представител на ищеца адв. М. Р., в която са преповторени изложените в предходната
молба обстоятелства за висящо дело по обжалване прекратяването на ДП и за
отговорност на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД. С обжалваното
пред настоящата инстанция определение съдът е постановил прекратяване на
производството по делото и връщане на исковата молба. Приел е, че ищецът не е
отстранил от исковата си молба указаните му нередовности, като не е изложил никакви
твърдения относно това, чия е вината за процесното ПТП, а това обстоятелство има
обуславящо значение за материално-правната легитимация на ответника, доколкото
отговорност за вреди се носи от застрахователя на виновното за ПТП лице.
Съдът намира частната жалба за основателна.
Видно от съдържанието на исковата молба и последващите заявления на ищците
чрез процесуалния им представител, те считат, че между тях и соченото за ответник
застрахователно дружество е възникнало правоотношение, по силата на което те имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на застрахованата
при същото дружество своя майка. Искова молба, с която съдът е сезиран,
действително е нередовна, но нередовността не се изразява в липсата на квалификация
на поведението на наследодателя на ищците или на другия участник в ПТП като
виновно, а в непосочване на механизма на ПТП, при който е настъпило увреждането и
в рамките на който се изследва вината. Обстоятелствата относно механизма на ПТП са
относими към установяване наличието на елементите от фактическия състав,
обуславящ отговорността на ответника, в това число и вината за ПТП, и неизлагането
им е нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 ГПК, която
накърнява правото на защитата на насрещната страна. Указания за отстраняване на
2
тази нередовност не са давани от съда, вместо което са дадени непрецизирани
указания. Видно от мотивите на обжалваното определение, първоинстанционният съд е
допуснал смесване на процесуална и материална легитимация на страните по спора,
каквото смесване прави и ответникът по иска в отговора на частната жалба. Въпреки
констатираната нередовност заявените обстоятелства и петитум ясно сочат страните по
спора, очертават предмета му и съответно позволяват квалификацията му – иск с
правно основание чл.226 КЗ – отм. Процесуалната легитимация на ответника
произтича от твърденията на ищците относно спорното право, както то е
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба – че те имат вземане
за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди именно от този правен субект
в качеството му на застраховател по задължителна застраховка ГО на починалия при
ПТП техен наследодател. Дали в тяхна полза действително съществува
претендираното вземане от сочения ответник, дали последният носи отговорност за
вреди от самоувреждане на застрахованото при него лице, чия е вината за ПТП и пр. са
въпроси по същество на спора, на които съдът дължи отговор с крайния си акт, т.е.
касае се до материално-правна легитимация, както всъщност е посочил и самият
първоинстанционен съд.
По изложените съображения, като е приел, че исковата молба е нередовна
поради непосочване на виновното за процесното ПТП лице и е санкционирал
неизпълнението на дадените указания за посочване на това лице с връщане на исковата
молба и прекратяване на делото, ОС – Русе е постановил незаконосъобразен акт.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС –
Русе за продължаване на процесуалните действия по него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260143/ 12.10.2020 г. по Гр. дело № 188/ 2020 г. по
описа на ОС – Русе.
ВРЪЩА делото на ОС – Русе за продължаване на процесуалните действия по
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4