№ 214
гр. Бургас , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500759 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 79/11.03.2021г., постановено от Районен
съд– Бургас по гр.д. № 5431/2020г. С това решение съдът е отхвърлил иска на ЕР. АХМ. Ш.,
ЕГН: ********** от с. Зимничево, община Руен, област Бургаска да се приеме за установено
по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров – казанджията“,
представлявано от управителя Тихомир Иванов Вълчев, че не дължи сумата от 5 000 лева,
представляваща частично вземане от главница в общ размер на 41 640183 лева, събирана в
производството по изпълнително дело № 656/2020г. на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№ 803 в
КЧСИ поради погасяване по давност на правото да се претендира плащане, преклудиране на
възможността да се ангажира отговорността на поръчителя съгласно чл.147, ал.2 от ЗЗД,
неуведомяването му за прехвърляне на вземането, както и за осъждане на ответника да
заплати разноските, направени по водене на делото.
Подадена е въззивна жалба от ЕР. АХМ. Ш. против решение № 79/11.03.2021г.
Въззивникът въвежда оплакване, че не е кредитополучател, а солидарен длъжник,
поръчител за чуждо задължение. Ш. твърди, че възможността да се ангажира отговорността
му като поръчител не е ограничена във времето, а е ограничена от срока по чл.147 от ЗЗД,
който е преклузивен. С изтичането на този срок се погасява самото поръчителство, а не
възможността за принудително изпълнение, което е основание да се отхвърли заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
1
Жалбоподателят иска от съда да отмени решението на районния съд и да постанови
друго, с което да уважи предявения от него иск. В съдебно заседание Ш. се представлява от
адвокат С. от БАК, който поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в
жалбата, пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на разноски.
Ответната страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД представя писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание ответникът не се
представлява от пълномощник.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на ЕР.
АХМ. Ш. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК. Ищецът
иска от съда да приеме за установено по отношение на търговското дружество, че не му
дължи сумата от 5 000 лева, представляваща частично вземане от главница в общ размер на
41 640183 лева, събирана в производството по изпълнително дело № 656/2020г. на ЧСИ
Таня Маджарова с рег.№ 803 в КЧСИ поради погасяване по давност на правото да се
претендира плащане, преклудиране на възможността да се ангажира отговорността на
поръчителя съгласно чл.147, ал.2 от ЗЗД и неуведомяването му за прехвърляне на вземането.
В молбата Ш. твърди, че на 01.06.2020г. е получил призовка за доброволно изпълнение по
изпълнително дело No 656/2020 година на ЧСИ Таня Маджарова, което е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издадена на 24.03.2011 година по частно гражданско дело No
252/2011 година по описа на Аитоски раионен съд в полза на „Раифаизен банк“ АД.
Задължението е в общ размер от 73 773 лева и представлява сбор от главница, лихва,
мораторна лихва и разноски и е с източник договор за банков кредит No 55387/27.06.2008
година, по които ищецът заявява, че е поръчител. Ищецът излага подробни фактически и
правни доводи в подкрепа на иска си.
В отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска. Същият твърди, че преди
образуване на изпълнително дело No 656/2020 година е било образувано изпълнително дело
No 588/2011 година въз основа на посочения от ищеца изпълнителен лист и в хода на това
производство му е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.04.2011 година.
Ответникът подчертава, че ищецът е солидарен длъжник, а не поръчител и за него не се
прилага правилото на чл.147 от ЗЗД. Освен това, ищецът не е направил възражение в този
смисъл по чл.414 от ГПК.
В хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени
доказателства, между които са и материалите по изпълнително дело № 20118030400588 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 в КЧСИ. От тези доказателства се установява,
че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК от 24.03.2011 година, постановена по частно гражданско дело No 252 по описа на
Раионен съд – Аитос за 2011 година, е разпоредено на Ш О Ш, Х А Х – солидарни
длъжници и ЕР. АХМ. Ш. – съдължник, да платят на кредитора „Раифаизенбанк /България/“
ЕАД сумата от 22 042, 09 евро, просрочена главница, сумата от 1 081, 83 евро,
представляваща просрочена редовна лихва, начислена за периода от 26.11.2009 година до
2
07.03.2011 година включително, сумата от 310, 64 евро, представляваща просрочена
наказателна лихва, начислена за периода от 07.09.2010 година до 22.03.2011 година
включително, сумата от 4 201, 54 евро, представляваща отложени лихви, съгласно чл.3, б.
„Б“ и б. „В“ от Анекс No 3 от 26.11.2009 година към Договор за банков кредит No
55387/27.06.2008 година, начислени за периода от 05.08.2009 година до 25.11.2009 година
включително, ведно със законната лихва от 23.03.2011 година до окончателното изплащане
на вземането и направените съдебно – деловодни разноски по делото в размер от 1 081, 03
лева. Източник на тези вземания е договор за банков кредит No 55387/ 27.06.2008 година и
анексите към него. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист. Образувано е
изпълнително дело № 20118030400588 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 в
КЧСИ. Делото е прекратено на 20.01.2020г. поради перемпция. На 18.04.2011г. на Ш. е
връчена покана за доброволно изпълнение. Срокът за подаване на възражение по чл.414 от
ГПК е изтекъл на 03.05.2011г.1 но такова не е подадено. Поради това, заповедта е влязла в
сила.
По изпълнителното дело са извършени следните действия:
1) на 13.04.2011 година е наложен запор на трудово възнаграждение на ишеца Ш.;
2) на 31.05.2011 година е наложен запор върху всички сметки на ищеца в „Алфа Банк
– Клон България“
3) на 11.07.2011 година е наложен запор върху лекия автомобил на ищеца;
4) на 17.09.2012 година е извършен опис на секвестеруеми вещи, собственост на
длъжниците.
С договор от 16.08.2013 година вземането по договора е прехвърлено на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. На 24.09.2013 година дружеството е конституирано като взискател по
изпълнителното дело.
5) на 21.10.2014 година, на 24.11.2015г. и на 03.05.2016г. са извършени справки за
трудовите договори и родствените връзки на ищеца и изпълнителни действия.
Въз основа на изложените факти районният съд приема следното: Погасителната
давност не тече за времето, през което е в сила ПП на ВС № 3/1980г. След отмяната му,
считано от 25.06.2015г. са извършени изпълнителни действия, които прекъсват давността по
чл.117 от ЗЗД. Уведомяването за цесията е без правно значение за дължимостта на
вземането в производството по чл.439 от ГПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
3
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането
и при спазено диспозитивно начало.
Решение № 79/11.03.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В конкретния
случай от приложените по изпълнителното дело писмени доказателства се установява, че
след 26.06.2015г., когато е отменено ПП на ВС № 3/1980г., са извършени изпълнителни
действия, които прекъсват течението на давността и препятстват настъпването на
благоприятните правни последици от този факт за ищеца. Изводите на районния съд в този
смисъл са правилни, обосновани и се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Поради това, въззивната инстанция препраща към тях на основание чл.272 от ГПК без да ги
пресъздава повторно.
Правилни са и изводите на съда, касателно съобщаването на цесията. Позоваването
на съда на съдебно решение на ВКС по гр. дело № 2503/2017г. е съответно на казуса и
утвърдената съдебна практика. Поради това, въззивната инстанция възприема мотивите на
районния съд като обосновани и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Неоснователно е възражението на въззивната страна относно приложението на
чл.147, ал.1 от ЗЗД. Според правилото на цитираната правна норма, поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск срещу
длъжника в течение на шест месеца. В конкретния случай, от съдържанието на приложената
по делото заповед за изпълнение на парично задължение е видно, че в качеството си на
съдлъжник, Ш. е осъден да заплати процесното задължение. Заповедта е съобщена на ищеца
и не е възразена в законовия срок, поради което е стабилизирана. При това положение,
възражението на въззивната страна се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/11.03.2021г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.дело № 5431/202г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5