Р Е Ш Е Н И Е №
48
Гр.Сливен,
28.11.2019г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното т.дело № 55 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск за неоснователно
обогатяване, с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД
В исковата молба ищецът твърди, че е
енергийно предприятие, което осъществява дейността производство на топлинна
енергия, но има качеството и на производител на електрическа и топлинна
енергия, като наред с това закупува и ел.енергия за нуждите на дружеството от
ответника съгласно сключени договори.
Твърди, че претендира за заплащане на
исковите суми като платени без основание за два обекта- обект ТР № 22, с ИТН 4005298 и
обект „Помпена станция“, с ИТН 4005384. По отношение на обект „Помпена
станция“ електроснабдяването се осъществявало чрез собствения им трафопост с
напрежение 20/04 Кв , поради което следва да заплащат фактурирана сума за
пренос по електроразпределителната мрежа средно напрежение, а не както начислява ответника сума за пренос ниско
напрежение. Твърди, че въздушното
захранване от стълб № 5 на електропровод извод дъга до трафопост № 20/04 Кв е
собственост на дружеството ищец. От посочения трафопост, който също бил тяхна
собственост започвала подземно положена кабелна мрежа ниско напрежение 04 Кв до
помещение помпена станция, също собственост на дружеството им. Счита, че щом
собствеността на кабелната мрежа ниско напрежение и на трансформатор помпена
станция са тяхна собственост, не може ответника да генерира разходи и да
фактурира суми върху чужда собственост, поради което и не трябва да им
начислява суми за пренос през електроразпределителна мрежа ниско напрежение, а
само за пренос през електроразпределителна мрежа до обект средно напрежение,
тъй като не е извършена услуга от ответника, представляваща трансформиране,
разпределение и пренос на енергия по мрежа ниско напрежение.
Твърди, че втория обект, за който
ответника неоснователно се обогатява с две суми - за пренос, през и достъп до
разпределителната мрежа, е обект ТР 22.
Този обект представлявал резервно захранване на дружеството и се осъществявал
чрез трансформатор ТР 22/20/6 Кв, присъединен с кабелна линия 20 Кв, също
собственост на дружеството ищец от закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 Кв,
която била неразделна част от преносната мрежа високо напрежение. Твърди, че ЗРУ е собственост на „Енергиен
системен оператор” ЕАД, като ролята на трансформатор ТР 22 била да понижава
напрежението от 20 Кв на 6 Кв и същия захранвал комплексно разпределителна
уредба собственост на дружеството ищец, чиято роля била да захранва собствените
нужди на дружеството със средно напрежение, при неработещи електрогенериращи
мощности. Трансформираното напрежение от високо /110 Кв/ до средно /20 Кв/ се
извършвало от уредба на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД и се подавало директно
към съоръжение тяхна собственост и не се ползвали услугите на ответника, като
на практика дружеството- ищец било директно присъединено със собствените си
съоръжения към електропреносната мрежа. Твърди, че обект ТР 22 е директно
свързан с уредба собственост на „Електроенергиен системен оператор“ЕАД и липсва
инфраструктура, собственост на ответника, в резултат на която той да изисква
плащане за начислени суми за достъп и за пренос, през електроразпределителната
мрежа, особено като се има предвид, че разходите по поддръжка и отстраняване на
аварии са за тяхна сметка. Затова счита, че всички суми, които ответното
дружество е начислило за достъп до електроразпределителната мрежа се явяват
неоснователно обогатяване за ответника. Твърди, че дружеството-ищец е директно
присъединено към подстанция на „НЕК” ЕАД, впоследствие „ЕСО” ЕАД и ответното
дружество по никакъв начин не пренася трансформирана или разпределя ползвана
енергия.
Твърди, че за периода 30.11.2017 - 28.02.2019 г. дружеството ищец е
заплатило на ответника общата сума общата
67 901,34 лв. съгласно приложените към коригираната искова молба
фактури, от която за обект ПС: сумата 57 153,37 лв. представляваща сума за
пренос по електроразпределителна мрежа
до обект ниско напрежение за „Помпена станция“; а за втория обект-ТР 22 платили
сумата 852,47 лв., представляваща общ размер за платени суми за пренос по
електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение и сумата 9 895,50
лв., представляваща сума, платена за
достъп по същата мрежа
Моли за постановяване на съдебно
решение, с което ответника бъде осъден да им заплати като недължимо платена
общата сума 67 901,34 лв., от която: за първия обект „Помпена станция“
–претендира сумата 57 153,37 лв., представляваща сума за пренос по електроразпределителна мрежа до обект
ниско напрежение за „Помпена станция“; и за втория обект, представляващ ТР 22
сумите:852,47 лв., представляваща общ размер за платени суми за пренос по
електроразпределителната мрежа до обект средно напрежение и 9 895,50лв.,
представляваща сума, платена за достъп
по същата мрежа, до същия обект и за същия период 30.11.2017 - 28.02.2019
г. .
Претендира и законна лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както
и разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 367 от ГПК, с който оспорва изцяло исковите претенции.
Оспорва правото на собственост на ищеца
върху кабелните линии.
Твърди, че ищецът не е присъединен към
друга мрежа, няма друг договор за достъп и пренос и не плаща на друг оператор
цена на услуги, поради което сумите не са платени без основание. Твърди, че
исковата претенция касае договорно задължение по индивидуален договор за достъп
до електроразпределителната мрежа на дружеството и е за заплащане цена за достъп
до пренос през електроразпределителната мрежа.
Не оспорва, че се касае за два обекта,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ответника със съответните
номера.
Не оспорва тяхното местонахождение и че
меренето на ТР- 22 е на ниво средно напрежение,
а на обект „Помпена станция“- на ниво ниско напрежение.
Твърди, че за двата обекта ищецът е
клиент на ниво средно напрежение, регистриран на свободния пазар от 01.01.2014
г. и е сключил с ответника договор за достъп и пренос № 831/21.11.2013 г., по
силата на който се е задължил в качеството на оператор на разпределителна мрежа
да предоставя мрежови услуги не само достъп, пренос и други мрежови услуги
срещу задължението на ищеца да заплаща възнаграждение в договорените срокове и
условия, за обектите, посочени по-горе.
Твърди, че по отношение на обект ТР 22
/позиция № 2 от приложение № 1 към горе цитирания договор/, процедурата по
смяна на мрежови оператор не била разписана в нито един нормативен документ.
Единствената възможна процедура била ново присъединяване на обект на клиент към
мрежата на мрежови оператор. След като ответника вече не бил мрежови оператор
на обекта на ищеца, той трябвало да премине през процедура по свързване към
друг мрежови оператор, съгласно Наредба № 6/ 09.06.2004 г. Който и да бил новия
мрежови оператор до финализиране на процедурата по присъединяване на обекта на
клиента към неговата мрежа, нямало да има монтирано търговско измерване, обекта
на ищеца оставал изолиран в пространството и за него нямало да бъдат отчитани и
предавани данни за потребление.
Твърди, че е притежател на лицензия за
разпределение на ел.енергия на обособена територия, като извършва услугата
пренос и разпределение на ел.енергия, по утвърдени от КЕВР цени, като спазва
основния принцип, че на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по
одобрени от КЕВР цени.
Не оспорва, че обект ТР 22 е присъединен
на ниво средно напрежение, чрез собствени съоръжения, които функционално
принадлежат и функционират като част от разпределителната мрежа. Това било
така, защото присъединяването и функционирането на съоръженията се извършвало
на ниво средно, а не високо напрежение. Това означавало, че обекта е
присъединен към мрежата, независимо от факта, кой е собственик на елементите й.
Единственият критерии за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа било нивото на напрежение, а не собствеността на
двете мрежи. Този критерий бил инкорпориран в националното ни законодателство
от Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, относно общите правила за вътрешния пазар за електроенергия.
По отношение на обект „Помпена станция“,
твърди, че доставената ел.енергия по процесните фактури е остойностена съгласно
действащите за периода решения на КЕВР, като обектът на ищеца бил присъединен
към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника на ниво ниско
напрежение. Счита, че присъединяването на обекта е станало при спазване на
действащата към него момент нормативна уредба. Твърди, че не са налице данни,
ищецът след присъединяване на обект да е подал искане за промяна в меренето на
ел.енергия на ниво средно напрежение, поради което основание за остойностяване
на доставената в обектите ел.енергия на друга цена, различна от вписаната във
фактурите /за ниво ниско напрежение/, не са налице. Тази воля била обективирана
и договора за достъп и пренос на ел.енергия от 21.11.2013г. Обектът бил
проектиран, изграден и присъединен с измерване на ниво ниско напрежение.
Оттогава до сключването на договора до
сега, нямало изявено писмено или устно желание за промяна за измерването от
ниско на средно напрежение за този обект. По силата на сключения между тях
договор сумите се дължали.
Ако се установяло, че мястото на
измерване на ел.енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, въпреки, че към момента на
присъединяване обекта бил присъединен на ниво ниско напрежение, то действително
недължимо платената и подлежаща на връщане сума щяла да бъде само разликата между
стойността на енергията пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско
напрежение, каквато била и претенцията на ищеца. Не било ясно обаче, как е
изчислен размера на тази претенция.
В с.з. дружеството-ищец, ред.
призовано, се представлява се от процесуален
представител, който поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване като основателни и доказани. Претендира
разноски съгласно списък по чл.8 ГПК.
В с.з. ответното дружество, ред.
призован,о не се представлява от законен или упълномощен представител. С молба
по делото, подадена от пълномощник, се иска постановяване на решение, с което
предявените искове се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Алтернативно,
по отношение на иска за връщане цената за пренос за обект „Помпена станция“, ако
съдът прецени, че мястото на измерване на ел.енергия не е следвало да бъде
ниско, а на ниво средно напрежение, моли за
решение, с което се уважи иска до размера на разликата между стойността
на цената за пренос на ел.енергия на ниво ниско напрежение и цената за пренос
на ниво средно напрежение, определена съгласно заключението на съдебно-
икономическата експертиза Претендира разноски съгласно списък. Прави възражение
за прекомерност на платеното от другата страна адв.възнаграждение и моли да
бъде намалено до минималния размер съгласно Наредба № 1/9.07.2004г.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът
„Топлофикация Сливен“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т.
24 от ДР на Закона за енергетиката и
осъществява дейността по производство на електрическа и топлинна енергия, въз
основа на лицензия № Л-084-03/21.02.2001 г., издадена от ДКЕВР.
Ответното дружество е оператор на
електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от Закона за енергетиката.
Двете страни са сключили договор за достъп и
пренос на електрическа енергия № 831/21.11.2013 г, по силата на който, ответникът се задължил, в
качеството си на оператор на разпределителна мрежа по чл. 88 ал.1 от ЗЕ, да предоставя мрежови услуги, в това число
достъп, пренос и други мрежови услуги, срещу задължението на ищеца да заплаща
възнаграждение в договорените срокове и условия, за обекти с ИТН 4005298; ИТН
4005384
За периода 30.11.2017г-28.02.2019г,
дружеството - ищец е заплатило на ответното дружество, за пренос и достъп до
електроразпределителната мрежа, до обект с
ИТН 4005384/Помпена Станция/ и обект с ИТН 4005298/ ТР-22/, общата сума
67901.24лв, от която: за обект „Помпена Станция“-само за пренос : сумата
57153.37лв, а за обект ТР 22 – за пренос 852.47лв и за достъп- 9895.50лв.
Обект „Помпена станция“, с ИТН 4005384 е
разположен в Западната индустриална зона на гр. Сливен. Помпената станция
представлява двуетажна сграда, монолитна конструкция строена през 1985 г. Към
западната част на друг обект находящ се в парцел с УПИ 67 338.601.1 е пристроен
Трафопост „Люпилня" за захранване на помпената станция с електрическа
енергия.
Трафопостът се захранва от въздушен
електропровод „Дъга" Средно
напрежение - 20 kV от стълб от подстанция „Речица".
От трафопоста до помпената станция е положена
подземна кабелна линия ниско напрежение, собственост на „Топлофикация -
Сливен" ЕАД.
Измерването на доставяната от
"Електроразпределение Юг" ЕАД
електрическата енергия се осъществява на ниво ниско напрежение- 0.4 kV.
Трафопост „Помпена станция" и трафопост
„Люпилня" са един и същ обект.
Въздушният електропровод “дъга“
представлява елемент от електоразпределителната мрежа на ответното дружество.
Помпената станция и Трафопоста са
собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД, както и оборудването в него,
съгласно АДС № 2989 от 21.01.2004 г.
Границата на собственост върху
електрическите съоръжения между "Електроразпределение Юг" ЕАД и „Топлофикация - Сливен" ЕАД е до
проходните изолатори средно напрежение към трафопоста, където е свързана ВЛ
средно напрежение. Там се осъществява достъпа на клиента до разпределителната
мрежата на оператора.
Средствата за търговско измерване не са
разположени до или на границата на
имота, съгласно чл. 120 от ЗЕ. Измерването на доставената електрическа
енергия до този обект се осъществява на
ниво ниско напрежение.
Вторият
обект е Трансформатор Т 22, с ИТН 4005298, който влиза в състава на основното електрическо
оборудване на „Топлофикация - Сливен" ЕАД.
Неговата функция е да осигурява резервно
захранване в предприятието, когато централата не работи.
Местоположението му е в границите на
имота, определени в акт за държавна собственост № 2478/ 09.01.2003 г. На
генералния план обект Т 22 е означен с № 9 (трансформаторна площадка в
източната част на площадката).
Трансформаторът осигурява връзка между
уредбите: закрита разпределителна уредба/ЗРУ/- 20 kV и комплексна
разпределителна уредба/КРУ/- 6 kV. Захранва се по кабелна линия 20 kV от закрита
разпределителна уредба - 20 kV. Закритата разпределителна уредба е собственост
на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от м. май 2003 г., видно от
представения договор за покупко - продажба, а кабелна линия 20 kV е собственост
на „Топлофикация - Сливен" ЕАД.
Според заключението на техническата
експертиза, в този случай доставчик на електрическата енергия се явява директно
Енергиен Системен Оператор/ЕСО/.
В
тази схема за захранване на ТР-22 не е видно участието на
"Електроразпределение Юг" ЕАД
, като оператор.
Измерването на консумираната от
„Топлофикация - Сливен" ЕАД електроенергия се осъществява на ниво средно
напрежение - 20 kV.
Обект ТР-22 няма граници на собственост
с "Електроразпределение Юг" ЕАД.
Трансформатор ТР-22 участва в главната
електрическа схема на „Топлофикация -Сливен" ЕАД, който осигурява
резервното захранване в случаите, когато предприятието не отдава електрическа
енергия към електроенергийната система на страната. Тази своя функция той
осъществява като осигурява захранване на комплексна разпределителна уредба - 6
kV от закрита разпределителна уредба - 20 kV.
До 2003г. закритата разпределителна
уредба е била собственост на „Топлофикация - Сливен" ЕАД. Чрез Договор за
покупко-продажба от 2003 г. е продадена на Енергиен системен оператор/ЕСО/.
Според договора, границата на собственост върху електрическите съоръжения към
закритата разпределителна уредба са линейните разединители на кабелните изводи
от уредбата. Трансформатор ТР-22 е присъединен към един от тези изводи на закритата
разпределителна уредба.
Точката на присъединяване на ТР-22 е към
линеен разединител на извод 20 kV от закрита разпределителна уредба.
Изброените по-горе компоненти са
собственост на ищеца, част от електроразпределителната мрежа, участват при
разпределението на електрическата енергия на различни нива на напрежението и са
по см. на §1 т. 22 от ДР на ЗЕ електроразпределителна мрежа.
Ищецът е отправил искане до ответника
още през 2010г. за промяна на мереното от ниво ниско на ниво средно напрежение
за обекти ИТН 4005384, но отговорът на ответника е бил отрицателен.
Според заключението на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, начислената и заплатена от
„Топлофикация - Сливен” ЕАД на
ответника сума за пренос по
електроразпределителната мрежа ниско напрежение за обект ИТ № 4005384 -
„Помпена станция” за периода от 30.11.2017 год. до 28.02.2019 год. е в размер
на 77 930,72.
Начислената и заплатена от „Топлофикация -
Сливен” ЕАД сума за пренос по електроразпределителната мрежа средно напрежение
за обект 4005298 - „ТР 22” за периода от
30.11.2017 год. до 28.02.2019 год. е в размер на 852,47 лв.
Начислената и заплатена от „Топлофикация -
Сливен” ЕАД сума за достъп до електроразпределителната мрежа средно напрежение
за обект 4005298 - „ТР 22” за периода от
30.11.2017 год. до 28.02.2019 год. е в размер на 9 895,50 лв.
Разликите в сумите за пренос до
електроразпределителната мрежа ниско напрежение /77 930,72 лв./ и
електроразпределителната мрежа средно напрежение /20 777,35 лв./ ,за периода от
30.11.2017 год. до 28.02.2019 год., съгласно решенията на КЕВР за процесния
период, за обект с ИНТ 4005384 - „Помпена станция” е в размер на 57 153,37 лв.
През процесния период в обект с ИНТ
4005384 и обект с ИТН 4005298 отчетените количества ел. енергия са остойностени
по единични цени, съответно за: пренос по електроразпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение и пренос по електроразпределителната мрежа до обект
на средно напрежение.
Цената за пренос на електрическата енергия е
образувана като произведение от отчетените и консумирани количества
електрическа енергия, по съответната единична цена, определена от КЕВР за
периода. Цените, вписани в процесиите
фактури за процесния период са определени на база Наредба № 1 за регулиране на
цените на електрическата енергия и в съответствие с Решение № Ц-19/01.07.2017
г. и Решение Ц-11/01.07.2018 год. на КЕВР.
Разликата в цената за пренос при измерване на
пренесената електрическа енергия в обект с ИНТ 4005384 при измерване на ниво
средно и при измерване на ниво ниско напрежение за процесния период, е в размер на 57 153,36 лв.
Съгласно
Решение на КЕВР цената за достъп за стопанските обекти на ЕВН се калкулира на
база предоставената/заявена от клиента мощност, като предоставената за обекта
мощност в kW се умножава по броя на
дните за отчетния период, след което се умножават по одобрената от КЕВР цена за
достъп.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установени въз основа на събраните писмени
доказателства - допустими, относими и неоснорени.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
съдебно- икономическата и съдебно- техническата експертизи, като обосновани,
ясно и неоспорени.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правното основание в чл.55 ал.1,
предл.1 от ЗЗД.
Същите са допустими, а разгледани по
същество - основателни и доказани и следва
да бъдат уважени в пълен размер.
Отношенията между „Топлофикация Сливен“
ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД са уредени с договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електрическа енергия № 831/21.11.2013 г., по силата
на който, ответникът се задължил, в качеството си на оператор на
разпределителна мрежа по чл. 88 ал.1 ЗЕ,
да предоставя мрежови услуги, в т.ч. достъп, пренос и други мрежови услуги,
срещу задължението на ищеца да заплаща възнаграждение в договорените
срокове, за процесните обекти с ИТН 4005298 и ИТН 4005384 .
Съобразно легалното определение на §1
т.20 от ДР на ЗЕ електропреносна мрежа е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията
от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци.
Съгласно т.22 от §1 на ДР на ЗЕ електроразпределителна мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която
служи за разпределяне на електрическа енергия.
В чл.88 от ЗЕ е предвидено, че
разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия
за съответната територия.
Спорът е за дължимостта на начислени от
ответника и заплатени от ищеца такси за пренос на ел. енергия и за достъп до
разпределителната мрежа, съгласно издадени от ответника фактури за периода 30.11.2017г-28.02.2019г.,
относно две измервателни точки : „Помпена Станция“ с ИТН- 4005384 и ТР-22 с
ИТН-4005298.
Ищецът
твърди, че е платил без основание
за първия обект само сума за пренос, а за втория- за пренос и достъп. Той
оспорва изцяло дължимостта на сумите, начислени за обект „Помпена Станция“
поради пряко присъединяване към електропреносната мрежа, собственост на ЕСО, по
силата на сключен договор, а за втория
обект, представляващ ТР-22, е спорно нивото на напрежение, на което са били
начисляване таксите и се претендира разликата от средно до ниво ниско
напрежение.
Няма
спор, че за периода
30.11.2017г-28.02.2019г, двата обекта са потребявали ел.енергия,
като за обект “Помпена Станция“ – на
ниво ниско напрежение, а за обект ТР- 22 – на ниво средно напрежение.
За
разрешаването на спора, от съществено значение е да бъде установено къде е границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят средствата за търговско
измерване/СТИ/.
От
заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че компонентите на разпределение на ел.енергия на различни нива на напрежението
представляват електоразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост.
Съгласно
решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.№864/2012г. І г.о. на ВКС, „границата на
собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във
вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа,
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
За обект „Помпена станция“, границата на
собственост е преди трафопоста/ изграден и собственост на „Топлофикация Сливен“ЕАД/,
където е налице свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение, а СТИ
са поставени след това, на ниво ниско
напрежение.
За
обект „Помпена станция“ важи нормата на чл. 30 ал.1 т.2, тъй като
точката на присъединяване към въздушна линия, собственост на ЕВН, са клемите на
присъединяване на проводниците на електропровода към проходните изолатори за
преминаване през външните стени на трафопост 20/04 кV и представлява граница на
собственост на електрическите съоръжения. Трансформирането на електрическата
енергия до ниво ниско напрежение се
извършва от съоръжения, собственост на „Топлофикация Сливен“ЕАД. При този обект
ответникът подава напрежение до понижаващи трансформатори, които са собственост
на „Топлофикация Сливен“ЕАД. Подаденото напрежение е 20 кV/ниво средно
напрежение/, като намаляването на напрежението до ниско и преносът на
електроенергия се извършва от съоръжения, собственост на
клиента. При това положение и за спазване чл. 14 ал.1
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, мястото на
измерването следва да е на страната с по-високо напрежение /20 кV/ на границата
на понижаващия трансформатор на клиента. Следователно, СТИ, отчитащи в частта
ниско напрежение, са неправилно разположени и количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не
може да бъде основание за начисляване цената за пренос, от което произтича
недължимостта на този компонент от цената на електрическата енергия.
Вторият обект е Трансформатор ТР-22, който осигурява резервното захранване на „Топлофикация-Сливен“ЕАД, когато централата
не работи. Свързан е с елекропреносната
мрежа посредством кабел 20 кV
/собственост на ищеца/ със Закрита
разпределителна уредба -20kV/ собственост на
Елекроенергийния системен оператор/ЕСО/, като границата на собственост
върху електрическите съоръжения към ЗРУ
са линейните разединители на кабелните изводи от уредбата и трансформаторът е
присъединен към един от тях. Тук няма
граница на собственост на ел.съоръженията с ответника, тъй като няма
присъединяване към негова електроразпределителна мрежа Средствата за измерване
– токови и напрежителни измервателни трансформатори са разположени в ЗРУ и са
собственост на ЕСО, а самите СТИ се намират в ел.командна зала на
„Топлофикация-Сливен“ЕАД. Трансформаторът осигурява собствените нужди на
централата посредством комплексна разпределителна уредба 6 кV, собственост на
ищеца. Следователно, не е налице достъп до съоръжения на ответника.
Дружеството-ищец е потребител, който в
случая захранва този обект по мрежа, която е негова собственост и е присъединен
на ниво средно напрежение към „ЕСО“, с
когото е налице сключен договор .
Съгласно заключението
съдебно-техническата експертиза, за обекти с ИТН 4005384 – „Помпена станция“ ,
на ищеца е доставена електроенергия на ниво средно напрежение.
Трансформирането на електроенергията от
ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се извършва от съоръжения,
собственост на „Топлофикация - Сливен“ ЕАД, като присъединяването е осъществено
преди собствеността на ищеца.
За втория обект с ИТН 4005298 – ТР 22,
са начислени суми за достъп до електроразпределителната мрежа и суми за пренос
на електроенергия.
Същият е свързан с електропреносна
мрежа, собственост на „ЕСО“ ЕАД, на ниво високо напрежение.
Трансформаторът ТР 22 понижава напрежението от 20 кВ на 6 кВ и
захранва разпределителна уредба, която също е собственост на „Топлофикация
Сливен“ ЕАД, т.е. ищецът е присъединен директно със собствените си съоръжения
към електропреносната мрежа.
Според вещото лице, уредите за търговско
измерване на доставената електрическа енергия са неправилно поставени и не са
на границата на собственост на съоръженията на ищеца и ответника.
Според съдебна практика/ решение № 227/11.02.2013 г. по Т.Д. №
1054/2011 г. ІІ-ро ТО на ВКС/, в случаите, когато поставянето на уредите за
количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа
енергия не съответства с техническите изисквания по чл.120 от ЗЕ и съответните
подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената за достъп до и
за пренос по електроразпределителната мрежа е дължима.
В
конкретния случай, средствата за търговско
измерване не са поставени на необходимите места, съобразно чл.120 ЗЕ, т.е. не е
доказано по размер задължението на ищеца към ответника по цитирания договор.
При
тези констатации, следва да бъде
направен извод, че на ищеца не е предоставена от ответника услугата достъп до и
пренос на електрическа енергия по отношение на обект ТР 22, тъй като тази
дейност по преобразуване на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво
ниско напрежение за този е извършена със
съоръжения изцяло собственост на ищеца, т.е. не се дължат на ответника суми за
пренос по и суми за достъп до електропреностата мрежа, в размери съответно
852.47лв и 9895.50лв..
По отношение обаче на
обект „Помпена Станция“, е платена без правно основание само разликата
за извършения от ответника пренос до електроразпределителната мрежа, от ниво
ниско до ниво средно напрежение., която сума за исковия период 30.11.2017г- 28.02.2019г възлиза в размер
на 57 153.37лв.
Безспорно между страните, че за
процесния период ищецът е заплатил тези три суми за достъп до и пренос на електроенергия през
съответните мрежи за посочените по-горе два обекта, като сумите
са платени на ответника, съобразно издадените за периода от
30.11.2017г. до 28.02.2019г. фактури. Сумите са недължимо платени, тъй като липсва основание, на което да се
дължат на ответника, поради което
предявените искове се явяват основателни.
Ответникът направи възражение, че е
трябвало ищецът да поиска да бъде променено измерването, а именно на ниво ниско напрежение.
Възражението е неоснователно.
В
съответствие с нормативните изисквания и задължение на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа е да
поставя средствата за търговско измерване на съответните места и да отчете
доставената електроенергия, съобразно ал.3 на чл.120 от ЗЕ.
Второто възражение на ответника,
обуславящо според него неоснователността на предявения иск е, че собствеността
върху процесните съоръжения е без значение при заплащане на услугата за достъп
и трансформация на електрическа енергия.
Съдът намира и това възражение за
неоснователно.
Разпоредбата на чл. 88 ал.1 ЗЕ
предвижда, че разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена
територия и лицензирани за извършване на тази услуга. В конкретния случай
ответникът е лицензиран за извършването на тази услуга, но не е собственик на
електроразпределителните мрежи, трансформиращи напрежението от средно на ниско
ниво, а собственик на тази мрежа е ищецът.
С оглед основателността на главния иск,
основателна е претенцията за присъждане на законната лихва за забава, считано
от датата на предявяване на иска 08.05.2019г. до окончателното изплащане на
сумите.
Предвид изхода от спора, на ищеца се
дължат разноски в пълен размер, които
включват платената държавна такса в
размер на 2716.05 лв.., сумата 400 лв.-
възнаграждение за вещи лица и 5740 лв – платено в брой. адвокатско
възнаграждение/видно от договора за правна защита и съдействие/.
Ответникът направи възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение , което е частично основателно.
Минималният размер на адв.
възнаграждение съгласно чл. 7 ал.2 т.4
от Наредба № 1/09.07.2004г за минималните размери на адв. възнаграждения е
2567.04лв., т.е. уговореното и платено възнаграждение надхвърля повече от два пъти минималния по Наредбата размер, поради което
съдът следва да го намали до двойния му размер от 5 134.08лв, отчитайки, че се
касае за дело с по-голяма фактическа сложност,
Намаляйки адв. възнаграждение до двойния му размер
от 5134.08 лв, съдът присъжда разноски в
общ размер на сумата 8 250.13лв.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от К.Д., З.О.Б. и А.С., да
заплати на основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СЛИВЕН“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Стефан Караджа“ № 23, представлявано от П.В.К., сумата 57 153.36 лв. / петдесет и седем хиляди, сто петдесет и три лева и
тридесет и шест стотинки/- недължимо платена за пренос по електроразпределителната мрежа за обект ИТН 4005384, представляваща разликата в
цената за пренос при измерване на ниво средно и ниво ниско напрежение, за
периода 30.11.2017 г. - 28.02.2019 г; сумата
852.47 лв. /осемстотин петдесет и
два лева, четиридесет и седем стотинки/, представляваща недължимо платена за пренос по електроразпределителната
мрежа за обект ИТН 4005298, за периода
30.11.2017 г. - 28.02.2019 г и сумата 9
895.50лв /девет хиляди осемстотин
деветдесети пет лева и петдесет стотинки/, представляваща недължимо платена за достъп до обект ИТН 4005298 за периода
30.11.2017 г.- 28.02.2019г, с
които суми неоснователно се е обогатил,
ведно със законната лихва за забава, считано от 08.05.2019 г. до окончателното им заплащане, както и 8
250.13 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: