Р Е
Ш Е Н
И Е
|
Номер |
|
година |
17.12.2019 |
град |
Кърджали |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
На |
04.12.2019 |
година |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В публично заседание
и
следния
състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
189 |
по
описа за |
2019 |
година |
|||||||||
|
|
||||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във
вр.
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
„Ерес-217” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Д.Р.М., против
Решение №20 от 12.06.2019 год., постановено по АНД №26/2019 год. по описа на Районен съд -
Ардино, с
което е потвърдено наказателно постановление №09-002109
от 02.05.2019 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че счита
постановеното
решение на Районен съд - Ардино за незаконосъобразно, тъй като съдебния акт бил постановен
при допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, а така също бил и необоснован. Излага
съображения, като сочи най-напред, че за да постанови
атакувания съдебен акт, Районен съд – Кърджали/всъщност е Районен съд – Ардино/ приел, че
„ЕРЕС – 217” ЕООД е допуснал посоченото в НП административно
нарушение, както и че в административнонаказателното производството, в което е
ангажирана и реализирана имуществената му отговорност, не са били допуснати
релевираните във въззивното производство процесуални нарушения,
като счита
тези изводи на въззивния съд за неправилни. Твърди, че при
внимателния преглед на мотивировъчната част на оспорвания съдебен акт се
установявало, че въззивният съд въобще не проверил и не
разгледал по същество оплакванията, въведени във въззивната жалба, установяващи
липса на допуснато нарушение на трудовото законодателство от „ЕРЕС – 217” ЕООД, както
и наличието на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на обжалваното наказателно
постановление и че в обжалвания съдебен акт първоинстационният съд изготвил
мотиви, съдържащи изложение на формални съображения, които водят до извода, че
извършената съдебна проверка на атакуваното с жалбата НП във връзка с
наведените във въвзивното производство оплаквания, не е осъществена внимателно
и задълбочено и именно това довело и до формирането на неправилни
правни изводи за извършено в НП нарушение от дружеството и за липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди,
в
този смисъл, че неправилни се явяват изводите на съда, въз
основа на които е приел, че „ЕРЕС –
217” ООД е извършило визираното в НП нарушение,
като сочи, че от събраните по делото доказателства се установявало, че относно
лицето В. С. Ч., което било открито в обект, стопанисван от дружеството -
шивашки цех в ***, имало валидно сключен трудов договор, както имало и валидно
подадено в законоустановения тридневен срок уведомление за сключен трудов
договор. Сочи, че в тази връзка, АНО и
въззивният съд са стигнали до извод, че щом лицето се е намирало в обекта,
предмет на проверка, то същото полагало реален труд,
основавайки се единствено и само на попълнена декларация, без обаче, да била извършена
проверка относно това, престирало ли е реално труд
това лице и че доказването на този факт било в тежест на АНО, а той
останал неизяснен в проведеното въззивно производство. Счита,
че съставения
в тази връзка протокол за проверка също не доказвал това
обстоятелство, тъй като в него било отразено, че на дата, различна от
проверката, а именно на - 05.08.2019 год., било установено
нарушението. Твърди ,че въззивният съд, също така, пренебрегнал
факта, че към датата на съставяне на АУАН, на лицето било връчено и
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в териториалното
звено на
НАП. Поради това касаторът счита, че за деянието, визирано в
обжалваното НП като нарушение, не следвало да бъде
ангажирана имуществената отговорност на дружеството. На
следващо място, в жалбата се сочи,
че в осъщественото административнонаказателно производство от
актосъставителя и АНО било
допуснати съществени нарушения на административнопроизводственитте правила, като АНО квалифицирал неправилно
посоченото в НП нарушение под нормата на чл.63, ал.2 от КТ. Касаторът
счита, че описаното
в обжалвания правораздавателен акт нарушение било съставомерно
на обективните и субективни признаците на друго нарушение - това
на чл.4, ал.3 от Наредба №5 за съдържанието и реда на
изплащане на уведомления по чл.62,ал.4 от КТ и в тази връзка, и
административното обвинение, повдигнато с АУАН спрямо дружеството, следвало да
бъде съотнесено и описано по чл.4, ал.3 от Наредба №5 за
съдържанието и реда на изпращане на уведомления по
чл.62, ал.4 от КТ, а не по цитираната по-горе законова
разпоредба. Твърди, че това е така, тъй като за да бъдел санкциониран
работодателят по чл.63, ал.2 от КТ, както в настоящият случай, било необходимо
на работника да не са предоставени, както екземпляр от трудовият договор, така
и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
ТД на НАП. Излага довод, че тази разпоредба
предвиждала кумулативно наличието на двете предпоставки, а
не поотделно и следователно, щом така приел
наказващият орган,
то
следвало нарушението да бъде квалифицирано по чл.4, ал.3 от Наредба
№5, а не по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като не били налице
кумулативно предвидените предпоставки. Излага и довод, че двата факта на
невръчването едновременно и на двата документа/уведомление и договор/ били кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, поради което неизпълнението на
едната предпоставка, предвидена в закона, не следвало да се
квалифицира като нарушение по този текст, както приел наказващият орган, а от
там и съда, като отново твръди, че съставът на
нарушението предвиждал едновременно невръчване и на двата документа и
само тогава щяло
да е
налице нарушение по този текст. Сочи, че от друга
страна, нарушението на Наредба №5 било от
категорията нарушения, които могат да бъдат отстранени веднага след
установяването им от контролните органи съобразно регламентираното в чл.415в от КТ, а това от своя страна се наказвало с „имуществена санкция” в размер от
50 до 100 лева. Отново
сочи, че видно
от събраните доказателства по делото, лицето, което било заварено на
обекта, стопанисван от дружеството, имало валидно сключен
трудов договор и съответно уведомление по чл.63 от КТ, подадено в законоустановения
тридневен срок. Не на последно място, касаторът счита, че въззивният съд
неправилно стигнал до извода, че в настоящият случай АНО е определил имуществената санкция при
преценка на разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, но такава преценка и констатация нямало извършена от АНО. Счита,
че предвид
това, че КТ е специален закон по отношение на ЗАНН, както и че разпоредбата на
чл.415в от КТ не допуска прилагането на института „маловажност” при
нарушението по чл.63 от КТ, ВАС постановил
Тълкувателно решение в тази насока, именно с цел тълкуване на закона и
че разпоредбата
на чл.415в, относно неприлагането на
института „маловажност” за нарушенията по чл.63
от КТ била репресивна спрямо отговорните лица и не следвало да се
прилага по аналогия на цитираното Тълкувателно решение, а
по аналогия на противоречието й с европейските правни норми, касаещи трудовото
законодателство на територията на ЕС. Касаторът счита, че превес тук
безспорно имали европейските правни норми, касаещи трудовото
законодателство, при установени противоречия с местното законодателство, както било в настоящия
случай и при хипотезата, че действително КТ се ползва с
преимущество спрямо ЗАНН, в частта относно забраната за приложението на
института „маловажност”, то разпоредбите на Европейското законодателство
пък се ползвали със задължителен приоритет при установени
противоречия, респ. неравноправни
норми на местното законодателство с това на ЕС. Твърди, че ако
действително е установено нарушение, то това не било с висока
обществената опасност и не нарушавало, респ. не ограничавало никакви
права и в тази връзка, никой по делото не спорел, че лицето, заварено на
обекта, има трудов договор, а
спорен
бил
единствено и само въпросът, дали на това лице е
връчено уведомление, а от там и невръчването
на това уведомление представлява ли деяние с висока степен на опасност и
създава ли това вредни и неблагоприятни последици за работника. Сочи, че законодателят регламентирал деянието
престиране на труд без трудов договор като нарушение с висока степен на опасност,
което за невръчените уведомления не
следвало да се прилага, тъй като това деяние не представлявало деяние със степен на опасност, ограничаваща, респ. нарушаваща права, поради това, че не пораждало вреди за работника и
не водело до неблагоприятни последици за него
и в
тази насока било и ТР
№1/2007 год. на ОС на ВКС. Касаторът счита, че след като са налице кумулативно предвидените
предпоставки регламентирани в чл.415в от КТ, а именно: 1. извършено
нарушение, което да може да бъде отстранено веднага след
установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици, то
деянието следвало да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла
на чл.415в от КТ и съответно да бъде наложено наказание „имуществена
санкция”, в размер от 50 до 100 лева. С оглед на изложените съображения и аргументи, касаторът моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени Решение от 12.06.2019 год. на Районен съд - Ардино, постановено по АНД
№26/2019 год., като реши спора по същество и отмени наказателно постановление №09-002109
от 02.05.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Кърджали, с което на „Ерес-217” ЕООД е била
наложена „имуществена санкция”, в размер на
1500 лева, за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, на
основание чл.414, ал.3, във вр. с чл.416, ал.5 от КТ или
да го измени, като определи имуществената санкция към предвидения за това
минимум.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът – „Ерес-217” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява. От
същия е постъпила писмена молба, в която заявява, че поддържа
подадената касационна жалба по изложените в нея оплаквания и аргументи и
отново моли
да бъде постановено решение, с което обжалваното решение на Районен съд – Ардино да бъде
отменено и спорът
да бъде решен по същество, като бъде отменено и наказателно
постановление №09-002109 от 02.05.2019 год., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали.
Редовно призован за
съдебно заседание, ответникът по касация – директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не
се явява, представлява се от упълномощения му процесуален представител –
ст.юрк. Л. А., която оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна. Счита, че районният съд правилно е
установил фактическата обстановка и е направил правилен извод, че допуснатото
от работодателя административно нарушение осъществява състава на чл.63, ал.2 от КТ. Счита също, че е правилен изводът на решаващия съд
относно това, че не са допуснати и процесуални нарушения, които да обосновават
отмяната на обжалваното наказателно постановление. Предвид
изложеното, моли съда да
постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното първоинстанционно
решение, като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че
подадената касационна
жалба е неоснователна. Сочи, че нарушението, за което е било санкционирано „Ерес-217”
ЕООД *****, по чл.63, ал.2 от КТ, е за това, че е допуснат до работа работник, без да му е било връчено
уведомление до НАП, за сключен трудов договор и че такова
уведомление не е било предоставено на работника, защото изобщо не е било
изпратено, а това е било сторено на един по-късен етап, след започване на
административното производство, срещу „Ерес-217” ЕООД *****, чрез съставяне на
протокол за проверка по работни места. Сочи също, че при тази
проверка е било установена работичка, изпълняваща работа „***”, която е извършвала трудова дейност по време на проверката. Счита, че доводите, които са развити от касатора, противоречат на
събраните писмени и гласни доказателства и че нарушението
е правилно квалифицирано като нарушена и като санкционна
норма, поради което предлага настоящата съдебна инстанция да остави в сила първоинстанционното решение.
Административен съд –
Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението
е неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
В
касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, което съответства на касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№20 от
12.06.2019 год.,
постановено по АНД №26/2019 год.,
Районен съд – Ардино е потвърдил наказателно
постановление №09-002109 от 02.05.2019 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Ерес-217”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му Д.Р.М., в качеството му на работодател, е наложено административно
наказание – „имуществена санкция”, в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
За да
постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт и
въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, от
фактическа страна Районен съд – Ардино е приел за
установено, че на 05.03.2019 год., в 12:00 часа, служителите И. С. и Х.
Ч. - *** в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство по работни места в обект: Шивашки цех,
находящ се в ***, стопанисван от едноличното дружество жалбодател „Ерес - 217”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от Д.Р.М.
При тази проверка било установено, че едноличното дружество - жалбодател, в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е допуснало на
същата дата - 05.03.2019 год., към часа на извършване на проверката – 12:00
часа, до работа в цеха, в качеството на „***”, работничката В. С. Ч., като
преди започване на работа на работничката не са били връчени копия от сключен
трудов договор и документите по чл.62, ал.3 от КТ - заверено уведомление от ТД
на НАП по чл.62, ал.5 от КТ. На работничката В. С. Ч. била предоставена за
попълване Декларация по чл.399, във вр. с чл.402, ал.1, т.3 и вр. чл.402 от КТ,
в която, на място към времето на проверката – 12:00 часа, същата декларирала,
че работи в дружеството от 2/две/ години, като „***”, на пълна работна седмица,
с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, като към датата на проверката
работодателят има сключен с нея трудов договор, няма сключен граждански договор
за полагания труд. Посочила, че последното трудово възнаграждение, в размер на ***
лева, за месец януари 2019 год., е получила на 28.02.2019 год., по ведомост. В
т.9 от същата декларация работникът декларирал, че е „получила екземпляр от
сключен договор и копие от Уведомление по чл.63, ал.2 от КТ”. За извършената
проверка и констатираното нарушение бил съставен Протокол №*** от *** год., а
на датата 08.03.2019 год., управителката
на едноличното дружество – жалбодател, била поканена в Дирекция „Инспекция по
труда” – Кърджали, да представи трудовите досиета на работещите в дружеството,
при което тя представила трудов договор №***/*** год., който бил прекратен със Заповед №***/***
год., считано от 03.12.2018 год. Представен бил и трудов договор №***/*** год.,
сключен с работничката В. Ч. и Уведомление по чл.63, ал.2 от КТ, изх.№*** от
същата дата, но подадено в НАП в 20:47 часа на 05.03.2019 год. От приложената
по делото и приета от съда като писмено доказателство Справка с Изх.№*** от *** год., 20:47 часа, съдът е установил,
че към датата и часът на проверката 05.03.2019 год. – 12:00 часа, в системата
на НАП е липсвало подадено Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, касаещо именно
постъпването на работа на работника В. С. Ч. в дружеството жалбодател и нямало
заверени уведомления (т.5 от Уведомлението), към часа и датата на извършване на
проверката. Проверката продължила на 08.03.2019 год. в Дирекция „Инспекция по
труда” - Кърджали и по документи, представени от дружеството. На датата
26.03.2019 год., в Дирекция - жалбоподател - Кърджали, за установеното
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и въз основа на събраните в хода на проверката
доказателства, срещу „Ерес – 217” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, представлявано от Д.Р.М., бил съставен АУАН №***/*** год., предявен на
управителя и едноличен собственик на дружеството, чрез упълномощено лице, с
представено пълномощно по делото, а именно К. В. С., като от същия било вписано,
че ще представят възражения в срок. В срока по чл.44 от ЗАНН, против
съставеният АУАН №*** от *** год. били депозирани възражения. След като получил
административнонаказателната преписка, съдържаща съставеният АУАН и събраните в
хода на проверката доказателства, АНО преценил, че от обективна и субективна
страна „Ерес – 217“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от Д.Р.М., е осъществило състава на нарушението по чл.63, ал.2
от КТ към часа и датата на извършване на проверката в шивашки цех, находящ се в
*** - 05.03.2019 год., 12:00 часа и издал атакуваното НП №09-002109 от
02.05.2019 год., в което описал идентична фактическа обстановка като тази в
съставения АУАН и след като преценил, че с това си поведение дружеството е
нарушило разпоредбите на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ, наложил на същото „имуществена санкция”, в размер на
1500.00 лева. НП било връчено на „Ерес - 217” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с препоръчано писмо, на датата 09.05.2019 година.
Тази
фактическа обстановка районният съд е установил и възприел въз основа на
приетите по делото писмени и събрани в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, като е кредитирал изцяло показанията на актосъставителя и
свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на АУАН.
При така
приетите доказателства и установена фактичека обстановка, от правна страна съдът е
приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е тъй като е подадена
в в рамките на седемдневния срок по
чл.59 ал.2 от ЗАНН за обжалване, от легитимирано
да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт.
Районният съд е приел, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна и
недоказана и че като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съдът
е посочил най-напред, че не се констатира наличие на съществени процесуални
пороци, съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както в атакуваното НП
№09-002109/02.05.2019 год., така и в съставения АУАН №***/*** год., които да
водят до отмяна на атакувания акт, без съдът да се произнася по същество. Приел
е, че и в двата акта са посочени точно и коректно всички изискуеми се и
задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, описана е детайлно и точно
фактическата обстановка по установяване на нарушението, посочена е коректно
нарушената от виновното лице правна норма, определена е законосъобразно при
преценка през разпоредбата на чл.28 от ЗАНН административната санкция на
извършителя на нарушението, спазени са и изискванията по предявяване и връчване
на АУАН и НП. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ,
работодателят няма право да допуска до работа работник или служител, преди да
му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на
работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Посочил е също,
че съгласно чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението
на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване,
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната ТД на НАП. Районният съд е отбелязъл, с оглед възраженията
на въззивника, че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен
трудов договор не противоречи на задължението на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ, да допусне работника или служителя до работа едва когато вече му е връчил
такова уведомление, т.е. че правилно АНО, въз основа на приложените към АНПр
доказателства е счел, че е налице осъществено от едноличното дружество-
жалбодател, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ, за което е било и санкционирано. Посочил е, че след като
съобразно приложения трудов договор №***/*** год. се установява датата на възникване
на трудово правоотношение между работодател и работник, което обстоятелство не било
спорно между страните, декларираното в Декларацията по чл.399, във вр. с чл.402
от КТ, от работника В. С. Ч., че „била назначена на работа от 2 години” и че „има
сключен с нея трудов договор и няма сключен с нея граждански договор”, както и установения факт, че към 12:00 часа на
05.03.2019 год. в ТД на НАП - Кърджали, съобразно приложеното по делото писмено
доказателство – Справка с Изх.№***/*** год., се установява, че към датата и
часът на проверката, все още липсва подаването на Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, касаещо именно постъпването на работа на работника В. С. Ч. в дружеството-
жалбодател, няма заверени уведомления (т.5 от Уведомлението), към часа и датата
на извършване на справката, т.е. работодателят не е имал фактическа възможност
да връчи това уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, на работника към датата на
започването му на работа в предприятието. На следващо място, районният съд е
посочил, че за неизпълнение от работодателя на изискването на чл.63, ал.2 от КТ, в чл.414, ал.3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15000 лева, а на виновното длъжностно лице - глоба в размер
от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение. Съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство и в съдебното производство безспорно
се установява, от събраните писмени и гласни доказателства, че „Ерес - 217”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от Д.Р.М.,
в качеството на работодател, е осъществило от обективна страна състава на
нарушението по чл.414, ал.3 от КТ, във вр. с чл.63, ал.2 от КТ, като е допуснал
на 05.03.2019 год. до работа в проверения обект работничката В. С. Ч., преди да
й връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП –
Кърджали и че поради това, законосъобразно е ангажирана отговорността на
едноличното дружество - жалбодател и правилно е наложена административна
санкция, на основание чл.414, ал.3 от КТ, с издаване на атакуваното наказателно
постановление. Районният съд е посочил, че обстоятелството, че след проверката
търговецът/явно се има предвид
дружеството – работодател/ е изпратил уведомление до ТД на НАП - Кърджали за
сключения с работника трудов договор, не може да доведе до отпадане на
отговорността му за извършеното административно нарушение, а следва единствено
да бъде взето предвид при определяне размера на имуществената санкция, което било
сторено в случая от АНО, с определяне на санкцията в размер на предвидения в
закона минимум. Предвид тези съображения и правни изводи изложени по-горе, районният съдът е извел и окончателния си извод, че
обжалваното наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като
такова, с решението по делото го е потвърдил, като правилно и
законосъобразно.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд – Ардино, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд, след като е обсъдил доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, както и намира, че тази
фактическа обстановка и най-вече фактите, че на датата на
извършване на проверката по работни места в обекта на контрол - 05.03.2019 год., около
12:00 часа, когато същата е започнала, посоченото в
АУАН и в процесното НП лице – В. С. Ч., е било
допуснато до работа в проверявания обект, стопанисван от касатора в
настоящото производство,
а именно –
шивашки цех в *** и че в този обект е осъществявало трудови функции, т.е.
трудова дейност като „***”, са безспорно и категорично установени.
В
тази насока са напълно категорични, еднопосочни и непротиворечиви показанията
на двамата свидетели – актосъставителят И. Д. С. и присъствалия на проверката,
съответно и при установяване на нарушението, свидетел Х. Г. Ч., които в пълна
степен кореспондират и с писмените доказателства, събрани и приобщени по
делото. По административнонаказателната преписка е представена и приета като
доказателство саморъчно попълнената и подписана декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по
спазване на трудовото и осигурително законодателство, от датата 05.03.2019
год., 12:00 часа, т.е. попълнена и подписана на място в обекта на контрол при
самата проверка, в която лицето В. С. Ч. е декларирало, че работи в обект - шивашки
цех в ***, към предприятие/фирма „Ерес-217” ЕООД ***, на длъжност „***”, с
работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с месечно трудово възнаграждение в
размер на *** лева и с почивни дни – събота и неделя и с 1 час почивка в
работни дни. В тази декларация същото лице е декларирало, че има сключен
трудоив договор и че е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор.
По
делото е представен и приет като доказателство трудов договор №*** от *** год.,
сключен между касатора в настоящото производство „Ерес-217” ЕООД ***, ***, с
ЕИК ***, като работодател и лицето В. С. Ч. от ***, за длъжността „***”, с
шифър по НКПД: ***, с място на работа – „Производство”(!?), за непълно работно
време – с продължителност на работния ден 4 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение, цифром вписано - *** лева, а словом вписано - *** лева и в
който договор е посочено, че се сключва за неопределено време. В същия трудов
договор е вписан текст, че подписан от двете страни екземпляр от настоящия
трудов договор е връчен на работника, за което е положен подпис от последния,
но не е вписано, на коя дата е станало това връчване.
Същевременно
е безспорно установено, от представената и приета като доказателство Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Изх.№*** от *** год., че
справката с посочения номер, за регистрирането на този трудов договор, е
подадена на 05.03.2019 год., но в 20:47 часа, като са били подадени и заверени
две уведомления за сключени тредови договори – едното за трудовия договор с
посоченото лице В. С. Ч., за длъжността „***”, а другото за сключен трудов
договор с лицето З. Ш. Ф., за длъжността „***”. При тези данни е безспорно
ясно, че уведомлението за сключения с В. С. Ч., трудов договор от 05.03.2019
год., за длъжността „***”, е подадено и заверено от ТД на НАП на същата дата - 05.03.2019
год., но в 20:47:06 часа, т.е. в деня на извършване на проверката от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, но почти девет
часа след нейното начало/проверката е започнала около 12:00 часа същия ден/.
Всички
тези доказателства – и писмени, и гласни, приобщени по делето от районния съд, по
един категоричен и недвусмислен начин установяват факта, че на посочената дата
– 05.03.2019 год., в посоченото време – около 12:00 часа и в посочения обект на
проверка – шивашки цех в ***, стопанисван от касатора „Ерес - 217” ЕООД ***,
община Ардино, с ЕИК ***, посоченото лице – В. С. Ч., е осъществяла трудова
дейност като „*** **”, т.е. същото това лице е полагало труд в този обект,
изпълнявайки трудови функции, които са напълно типични и присъщи за един шивашки
цех.
Предвид
горното съдът в настоящия състав намира, че безспорно е установено, че на 05.03.2019
год.,
около 12:00 часа, В. С. Ч. е бил допусната до работа от
работодателя в посочения обект – шивашки цех в ***, без преди това да
му е връчен екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП, а всъщност и преди въобще да е било налично такова заверено уведомление за
регистриране на сключения с този работник трудов договор от 05.03.2019 год., тъй
като, както бе упоменато и по-горе в настоящото изложение, уведомлението е регистрирано,
т.е. заверено от ТД на НАП, на същата дата - 05.03.2019 год., но чак в 20:47:06
часа, т.е. почти девет часа след началото на проверката, извършена от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали.
Тази
фактическа обстановка и самият факт на нарушението са безспорно установени и доказани,
като между впрочем, съвсем правилно и в съответствие с тези доказателства, до
този правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и решаващият състав на Ардинския
районен съд, като в тази връзка са напълно неоснователни оплакванията в
касационната жалба, за неправилност на изводите на съда в тази насока и за
недоказаност на нарушението.
При
това положение и предвид горното, освен всичко друго, се налага и извода, че
декларацията от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка
с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, саморъчно попълнена и подписана от лицето В. С. Ч. от ***, с
ЕГН **********, на датата 05.03.2019 год., около 12:00 часа, в частта й, в
която същата е декларирала, че е получила копие от заверено уведомление за
сключения с нея трудов договор, се явява с невярно съдържание и това е така,
тъй като няма как същата да е получила екземпляр от документ/завереното
уведомление/, който документ още не съществува и не е наличен, а в декларацията
се съдържа и текст, с който деклараторът заявява, че му е известно, че за посочване
на неверни данни в нея, носи наказателна отговорност.
На
следващо място, напълно неоснователни се явяват и оплакванията в касационната
жалба за неправилна квалификация на деянието и респ. твърдението, че същото не
следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 от КТ, а по чл.4, ал.3 от Наредба
№5 за съдържанието и реда на изпращане на уведомления по
чл.62,ал.4 от КТ. В тази връзка и с оглед всичко изложено по-горе, от правна
страна следва да се посочи, че разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ внася в правната сфера на работодателите задължението да не допускат
до работа работник или служител, преди да му предоставят кумулативно
изискуемите се документи, посочени в ал.1 на
същия текст, а именно: 1. Екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и 2. Копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с
работника трудов договор, т.е. тези два документа
следва да бъдат едновременно и налични, и
връчени, преди
допускане
на работника или служителя до работа, като връчването им
може и да не стане едновременно, но при всички случаи то трябва да стане преди
допускането на работника или служителя до работа. От анализа на тази норма
следва, че за
да бъде обусловено извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, е достатъчно, преди
допускането му до работа, на работника
или служителя да
не е бил предоставен който и да е от двата документа,
като в случая, това деяние е осъществено от касатора – на посочения работник В.
С. Ч. не е било връчено копие от завереното уведомление за сключения с нея трудов
договор и съответно, това е констатирано от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали. При това положение е
правилен и законосъобразен извода на районния съд, че е налице нарушение на
нормата на чл.63, ал.2 от КТ и съответно е осъществен фактическият
състав на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно
която,
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63,
ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба, в размер от
1500 до 15000 лева. За пълнота на изложението следва да се упомене, че
нормата на чл.4, ал.3 от Наредба №5 от 29.12.2002 год. за съдържанието
и реда
за изпращане
на уведомлението
по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда, издадена
от министъра на труда и социалната политика, регламентира, че работодателят
е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа
копие на хартиен носител от завереното уведомление,
като връчването
се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката
за заверените уведомления. Елементарният анализ на тази норма
сочи, че за да е съставомерно деянието по този текст, то уведомлението за
сключения трудов договор трябва да е било изпратено и заверено в съответната ТД
на НАП, т.е. същото следва да е налично и то не само в електронен вид, а и на
хартиен носител, с всички изискуеми се негови реквизити и това трябва да е
станало преди работникът да постъпи на работа, като единствено следва
връчването на екземпляр от това заверено удостоверение на хартиен носител, да
не е удостоверено с подписа на съответния работник. Безспорно е, че установените
факти в настоящия случай сочат категорично на нещо съвсем различно, а именно,
че посоченият работник - В. С. Ч., е бил допуснат до работа в проверения обект на
датата 05.03.2019 год. и това е било установено от проверяващите около 12:00
часа на същата дата, без въобще към този момент да е било подадено до
съответната ТД на НАП уведомление за сключения с този работник трудов договор
от същата дата. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
доводите, развити в касационната жалба в тази насока.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира за неоснователен и доводът в жалбата, че в
случая, за така установеното нарушение следвало да се приложи нормата на
чл.415в от КТ, тъй като същото представлявало маловажен случай по смисъла на
тази разпоредба, както и развитите в тази насока съображения.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира за неприложим института на „маловажното
нарушение” в конкретния случай, респ. за ангажиране отговорността на нарушителя
за маловажно нарушение. В тази връзка, съдът в
настоящия касационен състав намира за нужно да отбележи, че специалната
разпоредба
на чл.415в,
ал.2 от КТ ясно и точно регламентира, че не са маловажни нарушенията по чл.61,
ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от Кодекса на труда, т.е.
тази норма пределно ясно и изчерпателно изброява
материалноправните норми, за нарушенията на които норми, не може да се приложи
привилегирования състав на ал.1
на същия чл.415в от КТ, за маловажно нарушение. При тази законова
регламентация и след като осъщественото от работодателя деяние, в
конкретния случай, категорично осъществява състава на нарушението по чл.63,
ал.2 от КТ, то няма как същото да бъде прието за маловажно по смисъла на
нормата на чл.415в, ал.1 от КТ. Ясно е, също така, че след като законодателят е
предвидил, че за маловажните нарушения по КТ, се прилага именно
нормата
на чл.415в от КТ, то тази норма се явява специална, т.е.
специален закон, който изключва приложението и на общата
норма на чл.28, б.„а” от ЗАНН, т.е.
на общия закон, а както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на
чл.415в,
ал.2 от КТ, нарушенията на чл.63, ал.2 не са маловажни нарушения.
Казано по-просто, ако специалният закон е регламентирал изрично, че по
отношение на конкретно деяние, осъществяващо конкретен административно-наказателен
състав, не може да намери приложение маловажността, независимо от обективните и
субективни признаци на нарушението, то няма как да се игнорира тази специална
законова регламентация и за такова деяние да се приеме, че представлява
маловажен случай на административно нарушение и съответно, да се носи
административнонаказателна отговорност по този текст от Кодекса на труда. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че е несъстоятелно позоваването на
тълкувателно решение от 2007 год., тъй като действащата редакция на нормата на
чл.415в от КТ, в двете й алинеи, е в сила от 28.01.2012 год.(Обн., ДВ, бр.7
от 24.01.2012 год.) и
при наличието на разпоредба в кодекс, която ясно и точно регламентира
съответните обществени отношения и която е приета след тълкувателното решение и
действа понастоящем, приложима е именно разпоредбата от кодекса, в случая от
Кодекса на труда, а не тълкувателното решение. Отделно от това, следва да се
посочи, че с цитираното в касационната жалба Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 год. на ВКС по НД №1/2007 год., ОСНК,
е прието единствено, че преценката на
административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, а
както бе обоссновано и по-горе, нормата на
чл.415в от КТ се
явява специална, т.е. специален закон, който изключва приложението и на общата
норма на чл.28, б.„а” от ЗАНН,
поради което и няма как да се прави преценка за маловажност на настоящия
случай, в който нарушението е такова на чл.63, ал.2 от КТ, за което нарушение
специалната норма на ал.2 на чл.415в от КТ изрично предвижда, че не е маловажно
нарушение.
Така, при наличните, събрани по
делото, писмени
и гласни доказателства, настоящият касационен състав намира, че е
установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, от страна
на касатора – търговското дружество „Ерес - 217”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му Д.Р.М., в качеството му на работодател, изразяващо
се в
това, че на датата на извършване на проверката - 05.03.2019 год., около
12:00 часа, е допуснал лицето В. С. Ч. до работа в проверявания обект - шивашки цех в ***,
стопанисван от дружеството – касатор, без преди това да му е връчил копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с
този работник
трудов договор, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – работодател,
на основание чл.414, ал.3 от КТ.
С оглед
изложеното по-горе настоящият състав на касационната инстанция намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба, са неоснователни и
недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в
пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал,
макар и не твърде задълбочено, всички
събрани по делото доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и
правилен извод, като е приел за доказано вмененото на търговското дружество - касатор в
настоящото производство, в качеството му на
работодател, нарушение на трудовото законодателство, а именно - нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Ето защо и на
основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението
на Районен съд - Ардино, не са налице и
съответно не е налице твърдяното касационно основание за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен съд – Ардино е валидно,
допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на
събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, поради което и
като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №20
от 12.06.2019 год., постановено по АНД №26/2019 год. по описа на Районен съд -
Ардино.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.