Решение по дело №430/2023 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ по АНД № 430/2023г. по описа на ПлРС:

С постановление от 22.02.2023г. прокурор при Районна прокуратура –
гр. Плевен е установил, че са налице основанията на чл.78а от НК по
образуваното срещу В. Е. Т. от ***, с ЕГН ********** досъдебно
производство ЗМ № 1/2023г. по описа на РУ-Долна Митрополия, пр.преписка
№ 5446/2022г. по описа на РП-Плевен за извършено престъпление по чл.191,
ал.1 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за
освобождаване на В. Е. Т. от ***, с ЕГН ********** от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание за това, че през
периода от неустановен ден на м. август 2021г. до 08.02.2022г. в дом,
находящ се в ***, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от *** пол, ненавършило *** възраст, а именно с М.П.Г.,
родена на ***г.
Подсъдимият редовно призован, явява се в съдебно заседание лично и с
адв.Ц. П. от АК-Плевен, като дава обяснения по случая, в които признава
вината си. Твърди, че е сключил граждански брак с разрешение на съдия, за
което представят доказателства, както и че от съжителството му със св. Г. се е
родило дете, понастоящем на осем месеца за което полага грижи. Защитникът
моли съда да оправдае подзащитния `и по така повдигнатото му обвинение, с
прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като счита случая за такъв
с незначителни общественоопасни последици. Подробно се аргументира.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимият В. Е. Т. е роден на ***г. в гр. Плевен, живее в ***, ***, с
*** гражданство, с основно образование, работи, женен, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият В. Е. Т. живее в *** заедно с родителите си М.А. и Е.И..
Свидетелката М.П.Г. е родена на ***г. и до м.август 2021г. живеела с
*** си П. Г. и *** В.Б. в ***.
В началото на лятото на 2021г. подсъдимият и св.Г. се запознали в
социалната мрежа „***“, като тя все още не била навършила *** възраст.
Първоначално двамата си комуникирали със съобщения, а впоследствие пъдс.
Т. гостувал няколкопъти при *** си, който живеел в ***, където живеела и Г..
Така подс. Т. и свидетелката започнали да се срещат и да поддържат близки
отношения, като в края на м.юли 2021г. решили да се оженят като всеки от
тях уведомил родителите си, които били съгласни.
На неустановен ден през м.август 2021г. св.Г. заживяла съпружески с
1

подс.Т. в неговия дом в ***, като на 26.08.2021г. направили годеж, а през
ноември 2021г. св.Г. разбрала, че е бременна от Т..
На 08.02.2022г. св.М. Г. навършила *** възраст, като след тази дата
продължила да живее съпружески с Т.. На ***г. им се родило дете - М. В.ова
Е.а, което било припознато от Т. като негова ***.
На 07.03.2023г. в гр. Тръстеник св.Г. и подс. Т. с разрешение на
гражданския съд сключили граждански брак.
По повод горното било образувано и проведено досъдебно
производство ЗМ № 1/2023г. по описа на РУ-Долна Митрополия, пр.преписка
№ 5446/2022г. по описа на РП-Плевен.

Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на
съдебното производство обяснения на подсъдимия и в хода на досъдебното
производство показания на свидетелите М.П.Г., П.И.К., П. А. Г. и В.Н.Б., от
които се установява в конкретика извършеното от подсъдимия деяние, които
съдът кредитира като обективни и кореспондентни с ценените от него
писмени доказателства, находящи се в досъдебно производство ЗМ №
287/2021г. по описа на ОД на МВР-Плевен, прочетени по реда на чл.283 от
НПК в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК: Сигнал от Агенция „Социално
подпомагане“ /л.10/; Доклад /л.11/; декларация /л.12/; справка за съдимост на
подсъдимия В. Е. Т. /л.15/; характеристична справка /л.16/; 4 бр. сведения
/л.17-20/; копие от Удостоверение за раждане на М. В.ова Т.а /л.34/; молба
/л.35/, както и от представените и в съдебно заседание приети по делото
писмени доказателствени материали, а именно копие от Удостоверение за
сключен граждански брак № *** между В. Е. Т. и М.П.Г., всичките
неоспорени.

При така приетото за установено от фактическа страна, което не се
оспорва от страните съдът намери следното от правна страна:

Безспорно извършено е престъпление против младежта, съставът на
което систематично се намира в Глава четвърта на НК – „Престъпления
против брака, семейството и младежта“. Засегнати са обществени отношения,
които осигуряват, закрилят и гарантират правилното физическо израстване и
социално –психологическо съзряване и развитие на младежта, в конкретния
случай - на девойката. Законодателят е отчел и защитил необходимостта
девойката да достигне определена възраст – пълнолетие, характеризиращо се
с необходимото физиологично развитие на организма и нравствено
психическо оформяне на личността, след което да създаде семейство или да
живее на семейни начала с всички произтичащи от това последици. Субект на
това престъпление, на следващо място, може да бъде единствено и само
2

пълнолетно физическо лице от мъжки пол, което изискване е изпълнено
изцяло по отношение на подсъдимия.
От обективна страна са налице всички елементи от състава на
престъплението по чл.191, ал.1 от НК. На първо място, пострадало от това
престъпление може да бъде само физическо лице от *** пол, което не е
навършило *** възраст. Особеното тук е полът на адресата на това
престъпление и това може да бъде само лице от *** пол. Втората особеност е
възрастта на лицето. Тя е съобразена с изискванията на семейния кодекс,
където са уредени условията, на които трябва да отговарят лицата, за да
сключат граждански брак. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от СК
брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години, като от това
правило е налице изключение, което позволява да бъде сключен граждански
брак и с лице, ненавършило *** възраст, ако важни причини налагат това с
разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Предвид
гореизложеното не може да бъде сключен граждански брак с лице, което не е
навършило *** възраст. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
191, ал. 1 от НК се осъществява само чрез действие и се изразява в
установяване на фактическо съжителство между субекта на престъплението и
момичето, което не е навършило *** възраст. По своята същност това
съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват
при сключване на граждански брак. Втората особеност от обективна страна е,
че заживяването на съпружески начала с лице от *** пол, което не е
навършило *** възраст, се осъществява със съдействащото поведение на
самото лице. Теорията и практиката приемат, че лицето от *** пол участва
съвсем доброволно при установяване на тези отношения, произтичащи от
заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно.
Друга особеност от обективна страна на престъплението по чл. 191, ал. 1 от
НК е, че това престъпление се явява продължено, тъй като с него се създава
едно трайно продължително престъпно състояние, което продължава до
неговото прекратяване или докато пострадалата навърши 16-години, когато
може да сключи граждански брак при условията на чл. 6, ал. 2 от СК. По
своята същност престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е формално
престъпление или престъпление на просто извършване. При него е
достатъчно да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата фактически
отношения-заживяване на съпружески начала, като законът не предвижда
никакви други последици. В теорията и практиката се приема, че от
обективна страна следва да е налице липса на сключен брак между субекта на
престъплението и лице от *** пол, което не е навършило *** възраст. От
събраните по делото доказателства съдът намира, че с деянието подсъдимият
Т. е осъществил всички признаци от обективна страна на състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК, като то е довършено с навършване на
*** възраст на непълнолетната – 08.02.2022г.
Безспорно от гласните и писмените доказателства по делото е
установено, че подсъдимият и св. М. Г. са заживели на съпружески начала от
3

неустановен ден на м.август 2021г. като съжителството продължило и след
навършване на *** възраст на св.Г. на 08.02.2021г., като през този период
подс. Т. е бил пълнолетно лице, а предвид изискването на закона субект на
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК може да бъде пълнолетно физическо
лице. Началният момент на престъплението е неустановен ден на м.август
2021г.. Крайният момент на това продължено престъпно състояние е
навършване на *** възраст на св.М.Г.. Доколкото по силата на чл. 6, ал. 2 от
СК били налице допълнителни предпоставки, а именно последвала
бременност и раждане на дете, подс. Т. и свидетелката на 07.03.2023г.
сключили граждански брак. От събраните по делото доказателства – гласни и
писмени доказателства се установява по безспорен начин, че през процесния
период подсъдимият и свидетелката Г. са живели на съпружески начала и са
консумирали това свое съжителство, в резултат на което тя износила и родила
тяхното дете М. В.ова Е.а.
Налице са елементите и от субективна страна на престъплението. По
своята същност престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е умишлено, като
същото може да бъде извършено само при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимият Т. е съзнавал, че пострадалата не е навършила *** възраст,
предвиждал е заживяване на съпружески начала с нея и е желаел
установяването на тези фактически отношения, като двамата са го
реализирали през инкриминирания период. Това се установи от показанията
на свидетелите М. Г., П. Г., В.Б., П.К..От показанията на свидетелите Б. и П.Г.
–родители на непълнолетната е видно също така, че подс. е трудово
ангажиран и се грижи за прехраната на новородената си *** и *** си. А от
показанията на св. К. – *** към Д“СП“ гр.Долна Митрополия е видно, че
условията за отглеждане на детето са много добри. Свидетелите установяват
още, че домът, в който се отглежда новороденото и живее непълнолетната, се
проверява от отдела ежемесечно и условията на живот са много добри.
С оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства
несъмнено с действията си подсъдимият В. Т. формално е осъществил и от
субективна страна признаците на деянието по чл.191, ал.1 от НК.
Описаните обстоятелства обаче, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, съпоставени с деянието по чл.191, ал.1 от НК, обуславят правния
извод за малозначителност на деянието, защото неговата обществена
опасност е явно незначителна. Съображенията са следните:
По дефиниция престъплението по чл.191, ал.1 от НК е
общественоопасно деяние. Обществената опасност на конкретното деяние
обаче следва да бъде подлагана на преценка във всеки конкретен случай,
досежно липса или незначителност на отрицателното му въздействие върху
защитените обществени отношения.
В конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 9, ал. 1І от НК. Тази норма от наказателния закон предвижда, че не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
4

предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Следователно по силата на тази разпоредба, престъпният характер на
деянието се изключва при наличието на една от двете форми на
"малозначителност" – пълна липса на обществена опасност или наличие на
обществена опасност, но с явна нейна незначителност.
Обсъждайки приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 1І от НК за
всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на
степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента
на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че
въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че
в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в
най-висша степен, то няма да бъде общественоопасно и следователно няма да
бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва
обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна
незначителност – т. е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на
чл. 9, ал. 1І от НК.
Обществената опасност на дееца може да окаже влияние само в
случаите, когато неговите особени качества имат значение /напр. възползване
от служебното положение/ или когато се установи завишена степен на
неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на
обществена опасност на самото деяние. В настоящия случай не сме изправени
пред последната хипотеза, в която определящо значение да има обществената
опасност на дееца. Водеща е ролята на обществената опасност на самото
деяние, която е явно незначителна.
Предвид водещата роля на обществената опасност на самото деяние
за констатиране неговата "малозначителност", настоящият съдебен състав
оцени спецификата на конкретната престъпна проява на подсъдимият Т.. По
делото не е установено подсъдимият Т. с деянието си да е накърнил в някаква
степен обществените отношения, свързани с опазването на здравето на широк
кръг физически лица. Да, действително той е заживял съпружески с
непълнолетната. Това съжителство обаче е продължило непродължителен
период от време - пет месеца - толкова колкото са оставали до навършване на
същата на *** възраст. На следващо място – в обозрим и близък период е
предстояло навършване на 16 год.възраст на М. Г., т.е. тя е била почти на 16
години. Освен това - с това съжителство са били съгласни както родителите
на Т., така и тези на непълнолетната, като при заживяването съпружески, а
впоследствие по време на последвалата бременност и след раждането на
детето, от страна на специалисти от отдел „Закрила на детето“ е било
установено, че условията за живот при съжителството са много добри. На
следващо място - и подсъдимият, и свидетелката са с определена степен на
образованост - основно образование към настоящия момент, достатъчно
5

според съда за преценка и осъзнаване на случилите се обстоятелства. Освен
това подсъдимият е трудово ангажиран. Същият заяви пред съда, че се грижи
финансово за създаденото от него семейство, което двамата със св.Г.
разрешение на гражданския съд при условията на чл.6, ал.2 от СК са скрепили
с граждански брак. Последното обстоятелство съдът намери за проява на
отговорност в най-висока степен както за новороденото, което преди това е
припознал, така и за свидетелката Г., приела след брака неговото фамилно
име. Всичко това идва да насочи, че в случая не може да се говори за наличие
на обществена опасност на дееца или на конкретното деяние, за което е
предаден на съд. Подсъдимият видно от приложената характеристична
справка има изключително добри характеристични данни – няма ЗМ,
криминалистични регистрации и съдебни дела и се „ползва с добро име, като
работлив и тих“ и въпреки младата си възраст не е постъпил лекомислено.
Въпреки липсата на данни за професионална квалификация, Т. работи, като
търси работа според сезона. С цялото си поведение, подс. Т. създаде у съда
убедително впечатление, че полага сериозни усилия, за да се труди законно и
да получава доходи, с което да издържа семейството си.
Съдът намира, че в случая не може изобщо да се говори за наличие на
каквато и да било обществена опасност на дееца или на конкретното деяние.
В разглеждания случай инкриминираното деяние извършено от Т.
действително не се явява престъпно, защото въздейства отрицателно върху
обществените отношения в толкова минимална степен, че реално не ги
застрашава, поради което не е престъпление.
Ето защо, съдът намира, че подсъдимия Т. е лице без каквато и да е
обществена опасност. Такова е и извършеното от него деяние, предвид
описаните по-горе съображения.

Анализът на установените от съда обективни фактори и смекчаващи
отговорността обстоятелства подкрепя направения извод за малозначителност
на деянието по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, водещ до пълна липса на
обществена опасност, като въздействието на деянието в конкретния случай е
толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално
обществените отношения, предмет на защита и дава основание за извод, че в
този случай налагане на наказание на подсъдимия не е обществено оправдано.
По така изложените правни и фактически доводи съдът призна
подсъдимия В. Е. Т. от ***, с ЕГН **********, за невинен в това през
периода от неустановен ден на м. август 2021г. до 08.02.2022г. в дом,
находящ се в ***, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, да е заживял
съпружески с лице от *** пол, ненавършило *** възраст, а именно с М.П.Г.,
родена на ***г., поради което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9,
ал.2 от НК го оправда по така повдигнатото му и предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
По така изложените съображения съдът постанови решението си.
6

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	147
Дата:	21 март 2023 г.
Съдия:	Теодора Начева Петкова

Дело:	20234430200430
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 февруари 2023 г.

Решение по дело №430/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите