№ 72
гр. Перник , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720200967 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3764813 на ОД на МВР-
Перник, с който на АЛ. ЛЮДМ. Л., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на
07.07.2020 г. в 17:20 часа в гр.Перник, ул. Юрий Гагарин, след кръстовище
Тева, до зеленчукова борса, тъй като в населено място при общо валидно
ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявала лек автомобил „Тойота
Аурис” с рег. № ********* със скорост от 84 км/ч, при което превишението е
с 34 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата бланкетни доводи, АЛ. ЛЮДМ. Л. моли ЕФ да
бъде отменен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се
представлява от своя пълномощник адв. Я. С., която поддържа искането за
отмяна на обжалвания акт, като развива съображения за неговото издаване
1
при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. Иска присъждане на направени разноски.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е
основателна.
От фактическа страна:
На 07.07.2020г. на ул. Юрий Гагарин, след кръстовище „Тева”, до
зеленчукова борса преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 11743d0, извършвала заснемане на движещите с превишена
скорост моторни превозни средства. Пътният участък попада в района на
населено място - гр. Перник, като скоростта на движение е общо разрешена
такава от 50 км/ч. В 17:20 часа през обсега на автоматизираното средство
преминал лек автомобил „Тойота Аурис” с рег. № ********* засечен в режим
„отдалечаващ” трафик със скорост от 87 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се моторни превозни средства на посоченото място
полицейският служител И.И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, който бил регистриран на 08.07.2020г. с рег. № 1158р-6161. В
същия удостоверил използването на споменатото автоматизирано техническо
2
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело - от 16:30 часа до 18:00 часа,
ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на
монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на АЛ. ЛЮДМ. Л., ЕГН **********. В отсъствие
на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден
срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400лв (четиристотин лева). В
обжалвания фиш след приспадане на толеранса от -3 км/ч, релевантен към
максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч
отчетената скорост била редуцирана на 84 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било с 34 км/ч.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
жалбоподателят е собственик на заснетия автомобил, което не се и оспорва от
АЛ. ЛЮДМ. Л.. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо
средство-снимки с №№ 11743D0/0260503, 11743D0/0260504,
11743D0/0260505, 11743D0/0260506 и 11743D0/0260507 установяват, че на
07.07.2020г. в 17:20 часа автомобил с рег. № ********* е засечен със скорост
от 87 км/ч, протокол за използване на автоматизираното техническо средство,
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и
3
метрологични характеристика на същата и протокол за проверка № 52-С-
ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология за техническата изправност на средството за
измерване и писмо изх. № 21/слу-4737-1 от 30.06.2021г. на Община Перник,
ведно със схема за организацията на движението на ул. Юрий Гагарин в гр.
Перник, след кръстовище „Тева”, до зеленчукова борса.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Тойота Аурис” с рег. № ********* е
собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване,
в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и
самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0. Безспорно приложеното по
административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че тя е одобрен тип средство
за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г.
до 07.09.2027г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие
и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда
необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на
работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили,
като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично
разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В
приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип
като средство за измерване на процесната система подробно е описана
4
процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния
модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки
фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията
на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като
контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с
техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-
ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Глава дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за
наименованието на пътя. В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, за разположението на системата за
видеонаблюдение в населено място –в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, след
кръстовище „Тева”, до зеленчукова борса, което напълно идентично е
вписано и в изготвения протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.
Съдът не споделя направеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя за необходимостта от ангажиране на
5
доказателства относно географските координати на мястото на извършване на
нарушението, за да се прецени дали отговаря на координатите, изведени в
приложения снимков материал, тъй като ясно и безпротиворечиво в
процесния фиш се сочи, че нарушението на правилата за скорост е извършено
в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, след кръстовище „Тева”, до зеленчукова
борса, като липсва визиране на съответни географски координати, каквито и
законодателят не е вменил като задължителни при описанието на
нарушението с одобрения образец на ЕФ. Още повече, че съгласно
техническите си характеристики самата видео система за контрол създава
автоматично съответни джи пи ес координати в снимковото изображение,
съответстващи на мястото, което е посочено за контрол в протокола по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В конкретния случай снетия от
паметта на системата снимков материал визуализира напълно идентични
факти с тези, отразени в приетия като писмено доказателство протокол- дата,
час на заснемане, локация –гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, след кръстовище
„Тева”, действащо общо ограничение от 50 км/ч на скоростта.
Съдебният състав констатира, че в протокола не е попълнена частта,
отнасяща се до неговото приемане, респ. удостоверяваща свалянето на
статичните изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване
къде–компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява
свалената информация от използваната АТС, но този пропуск не е съществен,
каквато теза лансира процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като
е извършена проверка от съответното структурно звено - в конкретния случай
от инсп. В. Батева от АСКПД, която чрез вписване на името си и със своя
подпис е удостоверила, че данните за установените 142 броя статични
изображения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС
на компютърна конфигурация, тъй като системата включва стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер,
интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система
„Администратинонаказателна дейност” за обработка на нарушенията за
скорост и генериране на съответния ЕФ.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
6
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. Вярно е отбелязаното от
пълномощника на жалбоподателя, че в конкретния случай са приложени пет
кадри от направения клип. Не е спорно, че на четири от тях, които са с №№
11743D0/0260503, 11743D0/0260504, 11743D0/0260505 и 11743D0/0260506
ясно се вижда регистрационния номер и модела на пътното превозно
средство, което е следяло радарния лъч, а именно, че това е лек автомобил
„Тойота Аурис” с рег. № *********. Реално това са първите по време снимки,
предвид тяхното заснемане съответно в 17:20:52.3, 17:20:52.4, 17:20:52.4 и
17:20:52.5 часа. Същевременно на петата последна снимка, която е с рег.
№11743D0/0260507 категорично се установява засечена скорост от 87 км/ч в
17:20:53.1 часа. Съдът счита, че тази скорост е именно на процесния лек
автомобил „Тойота Аурис” с рег. № *********, собственост на
жалбоподателя, тъй като съгласно техническото приложение към
удостоверението на използваното техническо средство камерата сама следи
обекта по отношение на който е засечена превишена скорост и съответно
който се заснема на снимката. Не е спорно, че и на петте снимки фокусът на
автоматизираното техническо средство е върху едно и също моторно
превозно средство, предвид пресичането на страничните маркери на
съответното изображение върху процесния автомобил. Това обстоятелство
категорично се доказва и от факта, че периодът от врме между издаването на
петте снимка е само осем милисекунди – първата е направена в 17:20:52.3
часа, а последната в 17:20:53.1 часа. Поради това, обстоятелството, че на
снимка с рег. №11743D0/0260507 не се вижда регистрационния номер на
обхванатия в центъра на пресичане на маркерите лек автомобил „Тойона
Аурис” не се явява решаващо за определяне на автомобила, заснет да
превишава разрешената скорост за движение в населено място, а оттам и за
ангажиране на отговорността на неговия водач.
Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай отразената
като регистрирана скорост на снимка с рег. №11743D0/0260507 е точно
измерената такава, с която се е движел лек автомобил „Тойота Аурис” с рег.
№ *********, собственост на водача А.Л., поради което и съдът не споделя
съмненията на пълномощника на жалбоподателя, че измерената скорост от 87
км/ч не е от автомобила на Л., като намира неговите твърдения в тази насока
7
за неоснователни.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 84 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и
разрешената скорост – 34 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата
на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла
нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на
защита на санкционираното лице.
Изготвеният протокол за използване на АТСС е задължителен
официален документ в рамките на процедурата по установяване на
административно нарушение с АТСС и същият следва да съдържа точни
данни за извършването на тази процедура, а ако има промяна в първоначално
вписаните обстоятелства, като място на разположение на АТСС или посока на
заснемане, то съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР следва да се изготви нов протокол. В конкретния случай в приложения
протокол е вписано като посока на движение на контролираните моторни
превозни средства от кв. Изток към центъра, като липсва отбелязване чрез
подчертаване или ограждане на направения запис в бланката на протокола, че
контролът е бил осъществяван „в двете посоки”. Същевременно в графата
„посока за задействане” символно е удостоверено, че същата е в двете посоки.
В случая допуснатото несъответствие между документираната от
опериращия с АТСС служител посока на движение на контролираните
моторни превозни средства от кв. Изток към центъра, липсата на данни за
насочеността на автоматизираното техническо средство и символното
удостоверяване за посока на задействие в двете посоки е довело до
опорочаване на функциите на протокола по чл. 10 от Наредбата като
официален удостоверителен документ относно обстоятелството, че
автомобилът на жалбоподателя се е движил по ул. Юрий Гагарин в посока на
отдалечаващ трафик, съответстващ на снимковия материал по делото. Още
повече, че направена снимка на разположението на техническото средство,
8
която е приложена по административнонаказателната преписка не дава
възможност да се установи местонахождението на уреда, тъй като от същата
то не може да се визуализира, поради което и не допринася с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. При това
положение съдът намира, че следва да отмени обжалвания ЕФ, тъй като при
неговото издаване е опорочена процедурата за надлежно съставяне на
протокола за използване на АТСС, като доказателствената стойност на този
нормативно определения документ не може да бъде заменяна от друг вид
доказателствени средства.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.35 договор за правна защита и
съдействие от 12.07.2021 г. се установява, че жалбоподателят А.Л. е
възложила на адвокат Я. С. от ПАК оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в обжалване на ЕФ и процесуално
представителство пред Районен съд Перник. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв (триста лева) - минимално предвиденото
в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което изключва необходимостта от
неговото коригиране, поради което и съдът намери за неоснователно
възражението на административнонаказващия орган да неговата
прекомерност. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което
и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на АЛ.
ЛЮДМ. Л., ЕГН **********.
9
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3764813 на ОД на МВР-Перник,
с който на АЛ. ЛЮДМ. Л., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.07.2020 г. в 17:20 часа в
гр.Перник, ул. Юрий Гагарин, след кръстовище Тева, до зеленчукова борса,
тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50
км/ч е управлявала лек автомобил „Тойота Аурис” с рег. № ********* със
скорост от 84 км/ч, при което превишението е с 34 км/ч и е установено с
автоматизирано техническо средство № 11743d0.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на АЛ.
ЛЮДМ. Л., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв (триста лева),
представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10