№ 38117
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110147934 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 259270/12.08.2024 г.
на Д. С. Д., ЕГН **********, срещу Б. В. И. – управител на ЕС с административен адрес:
град София, ул. №, с искане за осъждане на ответната страна да предостави на ищеца препис
от месечните отчети за приходите и разходите на етажната собственост за месеци януари,
февруари, март и април 2024 г. на хартиен носител.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че ищецът е собственик на 2 броя
самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. №. Твърди се, че ответникът се легитимира като управител на
етажната собственост, считано от 2003 г., до настоящия момент. В качеството си на
управител и на основание чл. 23, ал. 1, т. 3а ЗУЕС, последният имал задължение да изготвя
месечни отчети за приходите и разходите на етажната собственост, съответно ищецът като
собственик и обитател на имот в етажната собственост имал право да получи всеки един
ежемесечен отчет на приходите и разходите на етажната собственост. Поддържа се, че
ответникът нарушава посоченото право на ищеца, поради което се моли съдът да го осъди да
изпълни задължението си.
При извършване на преценка за допустимостта на производството, съдът намира, че
настоящото производство е недопустимо, доколкото предявеният иск е недопустим - чл. 130
ГПК. Мотивите за това са следните:
В нормата чл. 124 ГПК изрично са посочени възможните процесуални средства за
защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право, когато то е нарушено или
за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това – чл. 124, ал. 1 ГПК; иск за осъждане на ответника да
изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след
постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК; иск за пораждане, изменение или
прекратяване на граждански правоотношения – само в предвидените в закон случаи – чл.
124, ал. 3 ГПК; иск за установяване истинността или неистинността на един документ и иск
за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение –
само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за установяване на
престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Според настоящия състав предявеният в рамките на настоящото производство иск за
осъждане на управителя на етажна собственост да предаде на етажен собственик препис от
месечните отчети за приходите и разходите на етажната собственост на хартиен носител не е
сред изброените в разпоредбата на чл. 124 ГПК средства за защита по реда на ГПК, което е
основание за връщане на исковата молба. Това е така, тъй като с исковата молба не са
предявени субективни материални права, които да са защитими по реда на исковото
производство. Действително разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3а ЗУЕС регламентира
1
задължение за управителя на етажната собственост „да предоставя ежемесечен отчет за
приходите и разходите в етажната собственост на видно и общодостъпно място на входа на
сградата; при поискване от страна на собственик, обитател или ползвател отчетът се
предоставя на електронен адрес или на хартиен носител; образец на отчета и указания по
създаването му се утвърждават от министъра на регионалното развитие и
благоустройството“, респективно изводимо от същата норма е правото на всеки етажен
собственик да получи препис от ежемесечните отчети за приходите и разходите на
електронен адрес или на хартиен носител. Не всяко право обаче представлява самостоятелен
обект на допустима искова защита по реда на чл. 124 ГПК /така Определение № 18 от
18.01.2022 г. по ч. гр. дело № 4865/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, в което е отречена
възможността за реализиране на правата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС чрез завеждането на
самостоятелен осъдителен иск/. Намесата на съда в гражданско - правни отношения е
ограничена от закона. В ЗУЕС липсва предвиден процесуален ред, по който съдът да
задължи управителя на етажната собственост да извърши определено действие.
Неизпълнението на задълженията на последния съгласно ЗУЕС са скрепени единствено с
административно – наказателна отговорност, уредена в чл. 56, ал. 1 ЗУЕС, съгласно който
текст „Член на управителен съвет (управител), член на контролен съвет (контрольор), който
наруши или не изпълни задълженията си по този закон, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.“. Ето защо, няма пречка ищецът в
настоящото производство да проведе или инициира процедурата по чл. 56 ЗУЕС, но
съдебното разглеждане на искането е недопустимо.
При горните мотиви, съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим,
поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба с вх. № 259270/12.08.2024 г. на Д.
С. Д., ЕГН **********, срещу Б. В. И., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
47934/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца на посочения в исковата молба
адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2