Определение по дело №638/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

градЛовеч, 07.12.2020 год.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на седми декември двех иляди и двадесета година в състав:                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

                                                                 ПЛАМЕН ПЕНОВ

при секретаря ……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 638 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производствопо чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 4150/ 05.11.2020 година (клеймо 04.11.2020година) от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, чрез адвокат В.Г. ***, срещу Разпореждане № 886/ 15.10.2020година, постановено по ч.гр.д.№ 443/ 2020г. по описа на РС-Луковит, с която е отхвърлено заявлението за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер 244.56 лева. Моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и преграждащо по-нататъшното развитие на производството. моли да бъде отменено и постановено уважаване на претенцията им. Посочва, че в мотивите си съдът приема, че е останало неизяснено как точно се формира претенцията за сумата в размер на 244.56 левя, която  заявителят претендира съобразно разпоредбите на ЗЕС. Изтъкват, че с уточнителната молба са посочили основанието, размера и периода на претенцията. Приложили са изискуемите документи, които не са съобразени от първоинстнационния съд. Твирдят, че всички изисквания на чл. 410 от ГПК и не сичата, че няма основание по чл. 411, ал.2 от ГПК за отказ да бъде изддена заповед за изпълнение. В този смисъл моли да бъде постновен въззивният съдебен акт.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, ЖК “Младост-4“ - Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат В.Г.-***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г.М.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за парично вземане общо в размер на 244.56 лева, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление за мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от дата 16.07.2018 година, със сключено към него Допълнително споразумение от 25.10.2018 година, както и разноски – 120.00 лева адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от дата 16.07.2018 година, със сключено към него Допълнително споразумение от 25.10.2018 година. Посочва, че дължимата сума е за потребление на мобилни услуги по фактура № **********/ 20.11.2018 година за периода 20.10.2018 г. – 19.11.2018 г. – 182.57 лева; фактура № **********/ 20.12.2018 година за периода 20.11.2018 г. – 19.12.2018 г. – 31.01 лева; фактура № **********/ 20.01.2019 година за периода 20.12.2018 г. – 19.01.2019 г. – 30.98 лева, които длъжникът не е заплатил в срок.

С разпореждане  № 823/ 24.09.2020 година по ч.гр.д. № 453/ 2020 година по описа на Луковитския районен съд е оставил без движение заявлението, като е указал  да бъдат изложени обстоятелства относно каква е стойността на всяка отделна услуга за отчетните периоди и абонаментната такса за същите периоди.

В изпълнение на указанията е подадена молба вх. № 3930/ 09.10.2020 година, с която е посочено, че абонатът е избрал абонаментен план Тотал 33.99. По първата фактура № **********/ 20.11.2018 година за периода 20.10.2018 г. – 19.11.2018 г. дължимата стойност за плащане е 182.57 лева, формирана от 30.02 лева без ДДС и услуги извън месечния план – 140.18 лева без ДДС; фактура № **********/ 20.12.2018 година за периода 20.11.2018 г. – 19.12.2018 г. дължимата стойност за плащане е 31.01 лева, формирана от 25.82 лева без ДДС и услуги извън месечния план – 0.02 лева без ДДС; фактура № **********/ 20.01.2019 година за периода 20.12.2018 г. – 19.01.2019 г. дължимата стойност за плащане е 30.98 лева, формирана от 25.82 лева без ДДС.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението изцяло, с мотива, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не ен посочен вида на предоставяните услуги, стойността на всяка услуга и периодът за кой се отнася. Посочено е, че приложения договор и споразумение е видно, че негове предмет са различни услуги, сред които телефонни разговори, SMS, MMS, трафик данни и други, като съдът не е длъжен да извлича информация от приложените доказателства.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Видно от приложения договор, абонаментната такса е в размер на 30.99 лева. В заявлението е посочено, че по първата фактура стойността на услугите е 182.57 лева, а в самата фактура е посочена сума за плащане 191.55 лева, без да е ясно как е формирана сумата във фактурата, а и претендираната в заявлението – каква част е от абонаментна такса, каква от други услуги, има ли погасяване на част от задължението (предвид разликата между претенция и суми по фактури) и каква част и от кое задължение. Сумите във втората – 222.56 лева, и третата – 253.54 лева, фактури също се разминават с тези, които са претендирани, като също не е ясно как са формирани. Приложенията към фактурите също не допринасят за изясняване на начина на формиране на общото претендирано задължение по договора за мобилни услуги за всеки един от периодите по издадените фактури. 

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Луковит е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 886/ 15.10.2020година, постановено по ч.гр.д.№ 443/ 2020г. по описа на РС-Луковит, с която е отхвърлено заявлението на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, ЖК “Младост-4“ - Бизнес Парк София, сграда 6, против Г.М.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер 244.56 лева по фактури №№ **********/ 20.11.2018 година за периода 20.10.2018 г. – 19.11.2018 г.; № **********/ 20.12.2018 година за периода 20.11.2018 г. – 19.12.2018 г.; № **********/ 20.01.2019 година за периода 20.12.2018 г. – 19.01.2019 г., по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от дата 16.07.2018 година, със сключено към него Допълнително споразумение от 25.10.2018 година, както и разноски – 120.00 лева адвокатски хонорар и 25 лева държавна такса.

Определениетое окончателно.  

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.