№ 165
гр. Плевен, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря Ж.Н.С.
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20224400200619 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение № 09.6003948.3 от
06.12.2021 г. на несъдебен орган във Федерална Република Германия, влязло
в сила на 14.01.2022 г., с което на българския гражданин И.С.П. е наложена
финансова санкция в размер на 108,50 евро.
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.
Засегнатото лице И.П. изразява становище, че молбата е основателна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
1
С решение № 09.6003948.3 от 06.12.2021 г. на несъдебен орган в град
Шпайер, Федерална Република Германия, влязло в сила на 14.01.2022 г., на
българския гражданин И.С.П. е наложена финансова санкция в размер на
108,50 евро, представляваща парична санкция за извършено административно
нарушение и парична сума за разходите по административното производство.
Решението е постановено затова, че на 05.10.2021 г., в 13.22 часа,
засегнатото лице, движейки се в район ***********, междуградски път
******, в посока на движение ******, като водач на товарен камион с
регистрация ********, е превишил допустимата максимална скорост извън
населени места с 21 км/ч.
Деянието представлява административно нарушение по § 3, ал. 3, § 49
StVO /Наредба за движението по пътищата/, § 24, ал. 1, 3 т. 5 StVG /Закон за
движението по пътищата/, 11.1.5 ВКаt /Каталог за глобите/.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е
влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на
задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен
орган за извършено административно нарушение, както и на разходите по
административната процедура, довели до постановяване на акта.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от
присъдата е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Федерална Република Германия на 17.06.2022 г. и е преведено на български
език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
2
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на И.П. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като са налице условията за признаване и
изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и същевременно не са
налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и
допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
на несъдебния орган от 04.03.2021 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно
нарушение и според българското законодателство;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата
на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
3
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено, но засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 108,50 евро, съдът следва да определи
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в
сайта на БНБ за 06.12.2021 г. е видно, че равностойността на 108,50 евро е
212,20 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № 09.6003948.3 от 06.12.2021 г. на несъдебен орган
във Федерална Република Германия – Polizeiprasidium Rheinpfalz, град
Шпайер, влязло в сила на 14.01.2022 г., с което на българския гражданин
И.С.П., роден на **********, ЕГН – **********, с настоящ и постоянен
адрес в ********* е наложена финансова санкция общо в размер на 108,50
евро, равностойни на 212,20 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
решението на несъдебния орган във Федерална Република Германия да се
изпрати заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП-гр. Велико
Търново, офис град Плевен за изпълнение по реда на Закона за Национална
агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП-
4
гр. Велико Търново, офис гр. Плевен, както и за приключване изпълнението
на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5