№ 753
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110146026 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.7, т.1, б.“б“ от
Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. ИВ. В.
срещу „БЪЛГАРИЯ ЕР“ за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
23323/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищцата твърди, че има качеството на пътник по договор за
въздушен превоз, съгласно закупен билет за полет № FB407 на „България Ер“ за
11.08.2020 г. по дестинация София- Брюксел. Поддържа, че била уведомена, че
горепосочения полет е отменен и няма да бъде осъществен по първоначално
предвиденото разписание. Счита, че поради уведомяването й за отмяната на полета по-
малко от 7 дни преди неговата дата и пристигането й до крайната дестинация било
забавено с над 3 часа след времето по разписание, има право на обезщетение, дължимо
за полети с разстояние от 1500 км. до 3500 км. Ищцата поддържа още, че предявила
извънсъдебна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение в
размер на 400 евро /с левова равностойност 782,33 лева/ във връзка със закъснението
на полет FB407 от 11.08.2020, но същата не била уважена. Твърди, че за ответното
дружество е възникнало задължение да й заплати обезщетение по реда на чл.7, §1,
б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г., като подала заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било
1
образувано ч.гр.д.№ 23323/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Тъй като
длъжникът-настоящ ответник подал възражение, ищцата обуславя правния си интерес
от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 782,33 лева,
представляваща обезщетение на основание чл.7, §1, б.“б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за отмяна на полет
№ FB407 от 11.08.2020 г. по дестинация София- Брюксел, ведно със законната лихва,
считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „България Ер“ АД не е подал отговор и не
е изразил становище.
Преди провеждане на открито съдебно заседание, по делото е постъпило
становище от ответника, в което искът се оспорва като неоснователен и недоказан.
Излагат се доводи, че са били налице освобождаващи от отговорност предпоставки и
основания по смисъла на чл.5, §3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., а именно –
пандемия от Коронавирусната болест 2019 – SARS-CoV-2.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима следното от
фактическа и правна страна:
С оглед становището на ответника, постъпило преди провеждане на открито
съдебно заседание, с доклада по делото, изменен и допълнен в първото по делото
открито съдебно заседание без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по сключен договор за въздушен превоз на пътници, по
силата на който за ответника – превозвач е възникнало задължение да осигури превоза
на ищцата, в качеството й на пътник и на нейния багаж, с полет FB 407 на 11.08.2020 г.
по маршрут София-Брюксел, както и че полета попада в диапазона 1500 км. – 3500 км.
Предходното се установява и от представените и приети по делото писмени
доказателства – билет за полет и извлечение от интернет страница за изчисление на
разстоянието между летище София и летище Брюксел.
Спорно по делото е налице ли са освобождаващи от отговорност основания
съгласно чл.5, § 3 от Регламент № 261/2004г.
Следва да се има предвид, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор на исковата молба. Съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените
разрешения във формираната последователна практика на ВКС съгласно разпоредбата
на чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
2
известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или
погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата
молба ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, като в доклада си по
делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права и
съответните въведени от страните възражения произтичат. Затова, ако съдът се
произнесе по възражение на ответника, повдигнато за първи път след срока за отговор
на исковата молба, ще допусне съществено нарушение на процесуалния закон, освен
ако не се касае до хипотезата на особени непредвидени обстоятелства /в този смисъл е
и определение № 60707/21.12.2021 г. по т.д.№ 785/2021, I т.о. на ВКС/.
В настоящия случай ответникът не навежда каквито и да било доводи относно
наличие на особени непредвидени обстоятелства, обусловили невъзможност за
подаване на писмени отговор в законоустановения срок. В депозираното по делото на
14.01.2022 г. /почти четири месеца след изтичане на срока за отговор/ становище
ответникът навежда именно правопогасяващо възражение, основано на съществуващи
и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или
погасяването на спорното право. С оглед гореизложеното правото да заяви това
възражение е преклудирано, поради което не следва да бъде взето предвид.
С оглед липсата на спор за другите релевантни обстоятелства – договор между
двете страни за международен въздушен превоз, отмяна на полета и фактът, че
разстоянието между летищата е в диапазона от 1500 км. до 3500 км., следва че ищецът
има право на обезщетението по чл.7, пар.1, б.„б“ от Регламента в размер на 400 евро
или претендираната в настоящото производство левова равностойност 782,33 лева.
Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.04.2021 г. (от който момент се счита и предявен
установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК – ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС) до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, право на
разноски има ищцата. Съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК ищцата
претендира сумата от 25,00 лева - доплатена държавна такса и 300,00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
С оглед приетото в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от издадената заповед за
изпълнение на парично задължение е, че същата включва разноски в размер на 25,00
лева държавна такса и 300,00 лева - адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода
на спора също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че „БЪЛГАРИЯ
ЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Слатина, Аерогара София, бул.“Брюксел“ № 1, дължи на М. ИВ. В., ЕГН **********
сумата в размер на 782,33 лева, представляваща обезщетение на основание чл.7, пар.1,
буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. за закъснение при изпълнение на полет № FB 407 по направление
София-Брюксел, насрочен на 11.08.2020 г., ведно със законна лихва, считано от
23.04.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2021г. по ч.гр.д.№
23323/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина, Аерогара София,
бул.“Брюксел“ № 1 да заплати на М. ИВ. В., ЕГН ********** сумата от 325,00 лева,
представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 325,00 лева,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
23323/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4