№ 71
гр. Смолян, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500035 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК.
С обжалваното решение №134/04.10.2024г по г.д. №206/2023г Д.ският
районен съд е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,по
предявения от З. Д. К. от С. , отрицателен установителен иск, че Община Д.,
ЕИК *******, с адрес: гр. Д., не е собственик на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор *******.445 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Т., община Д., одобрени със Заповед № РД-18-
54/12.12.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от 1539
кв. м., при граници: поземлени имоти *******.446, *******.447, *******.274,
*******.271, *******.613, *******.410 и е осъдил Община Д. да заплати в
полза на З. Д. К. сумата от 2265.00 лева – разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3684/05.11.2024г от ОБЩИНА Д.,
чрез адв. Р. против решение № 134/04.10.2024 г. по гр.д.№ 206/2023 година по
описа на районен съд –Д.,като намира ,че решението е незаконосъобразно,
необосновано и недопустимо, като при произнасянето си съставът на съда
неправилно е приложим материалния закон.Счита ,че в обжалвания съдебен
акт съдът не е обсъдил всички изложени доводи по повод допустимостта на
исковата претенция. Ищецът твърди, че имота е собственост на него и братята
му Р. Д. К. и О. Д. К.. Намира ,че недопустимо е само част от сочените
собственици да предявят иск по чл.124 от ГПК по отношение на целия
имот.Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по
тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, хипотезата на предявен отрицателен
1
установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик
не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в
приложното поле на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Намира ,че в случая правен интерес за ищеца ще е налице, ако той
твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за
собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва
му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на
фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Прието е също, че след като се касае за въведен от
ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални
части, то при преценката за правния интерес, съобразно визираните в
цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните
последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля
така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на
неучаствали в процеса други съсобственици на имота.Сочи в този смисъл
решение №35/05.03.2019г. по гр.д.№1845/2018г. на ВКС.Твърди ,че районния
съд не е отразил, че именно ищецът чрез процесуалния си представител с
изрична молба по повод Определение №225/16.07.2024г. по гр.д.№206/2022г.
на PC Д., заявява че действа лично, а не и като представител на братята
си.Намира ,че същественото е, че останалите съсобственици, каквито се
твърди да са двамата му братя се явяват носители на правото на собственост
при равни права с него.Счита , че съсобственик не може да предвяви иск за
целия имот или за части, собственост на друго лице, като по този въпрос ВКС
е сформирал непротиворечива съдебна практика За пълнота счита ,че следва
да се отбележи, че и събраните гласни доказателства изцяло подкрепят
твърденията в исковата молба, а именно, че ищецът З. К. черпи сочените от
него права като наследник на родителите си заедно с двамата си братя.Освен
това счита , че районния съд напълно неправилно е определил предмета на
делото, т.е. спорното право. Твърди ,че ответника Община Д. никога не е
заявявала собственически претенции по отношение на процесния имот с
кадастрален идентификатор *******.445 в цялост. Имотът не е бил актуван
като общинска собственост, Община Д. никога и по никакъв начин не е
претендирала собственически права за имота в неговата цялост и по-
конкретно двете УПИ-та, за които ищецът твърди да се били собственост на
неговите наследодатели, а към настоящия момент негова и на братята му.
Счита ,че в конкретния случай се касае за кадастрална грешка при
изработването на кадастралната карта, като част от имота е бил заснет
общински терен, т.е. част от процесния имот е общински. Горното установява
недопустимост на исковата претенция за площите извън терените, върху които
са разположени инженерни съоръжения.Моли въззивния съд да обърне
внимание ,че в хода на производството всъщност се установява , че записите в
разписната книга за собственост на имоти на името на наследотаделите на
ищеца има записани само КЪЩИ, но не и дворни места. Твърди ,че от
изготвените СТЕ по делото се установява, че на терен няма обективирани
граници на претендирания имот. Единствената такава би могла да се приеме
разположените по регулационната граница от източната страна на подпорни
2
стени. Те обаче съвпадат с граница от регулационния план, но не и с граници,
претендирани по кадастрална карта. Счита ,че гореизложеното изцяло се
потвърждава и от свидетелските показания. В тази връзка следва да се
отбележи, че разпитаните по делото свидетели не установяват нито площ,
нито точни граници на процесния имот, нито пък някакъв срок на установено
владение върху него. Намира ,че от всички доказателства по делото се
установява, че частите от имота, които са извън регулационите линии на УПИ
(парцели) V1-292 и VII-294, по никакъв начин не е възможно да бъдат
ползвани дори хипотетично и съответно не са ползвани. Част от имота от
западната страна попада в уличната регулация, който е реализиран път, а
останалата част от запад е в скала, стръмна и отвесна спрямо къщата на
ищеца. От източната страна е скат, попадащ в горска територия, извън
регулация, а на север е реализиран път между двете къщи, който осигурява
достъпа до същите. На практика тази част от имота няма физически как да е
била владяна, тъй като теренът не позволява да се използва по никакъв
начин.Счита ,че дори да отрече правата на Община Д. върху описаните
територии, то ищеца няма правен интерес от водене на настоящото дело,
защото сам не доказва, че е в състояние да придобие някакви права върху
имота в случай, че отрече правата на Община Д. още повече за цялия имот,
какъвто е диспозитива на предходната инстанция. Намира ,че от районния съд
са допуснати неточности в съдебния акт.Счита , че от съда не се прави ясно
разграничение между кадастралната единица, която се претендира, а именно
ПИ *******.445 и парцелите, който попадат в този имот. В производството
безспорно се установи, че ПИ *******.445 попада в УПИ VI-292, в част от
УПИ VII-294, в част от УПИ VI1I-277 и в част от улици в кв.26 по действащия
плана на с.Т., одобрен със Заповед №52/16.06.1981 г. В прието по делото
заключение на вещото лице от 11.01.2024г. се дава заключение, че УПИ VI-
292, кв.26 по действащия регулационен план на с.Т., одобрен със заповед
№52/16.06.1981 г. е частично идентичен с УПИ IV 518, кв. 18 по частично
изменения плана, който е бил одобрен със заповед от 30.06.1970г. УПИ VI-
292, кв.26 по действащия регулационен план на с.Т. е идентичен с част от ПИ
*******.445 по КККР на с.Т.. Счита ,че нито в делото, нито преди неговото
завеждане ответникът е твърдял да е собственик на частта от ПИ *******.445,
в която попадат УПИ VI-294 и УПИ VI-292.Даденото заключение на вещото
лице във връзка с идентичността на имота при различните планове на
населеното място счита ,че е необходима, тъй като установява, че
кадастралният имот с идентификатор *******.445 значително се различава
като характеристики (размерни, площ, форма, съседи) от УПИ VI-292, както и
от УПИ V1-292 ако се приеме, че е премахната имотната граница между него
и УПИ VI1-294. Очевидно е, че е допусната кадастрална грешка, като в обема
на ПИ *******.445 са заснети и общински терени и то такива с публичен
характер.Намира ,че по въпроса за идентичността и наличието на съществени
разминавания в границите, което неминуемо води и до разминавания в
квадратурата, е налице по отношение на всички граници на имота. В съдебно
заседание, проведено на 27.06.2024г при разпита на вещото лице С. се
установява, че „има много малко съвпадения по границата“. Това становище
3
на вещото лице счита,че се илюстрира изключително пълно и ясно от
приложената по делото комбинирана скица, която счита ,че нагледно показва
какво се включва в обема на процесния имот с идентификатор *******.445, а
именно части от публични общински имоти - улици и инфраструктура. С
оглед горното счита ,че следва да се обърне изрично внимание, че даденото
становище на вещото лице е идентично с отразеното в удостоверение за
идентичност изх. № У676/24.07.2018г. на заместник - кмета на община Д.,
УПИ VI - 292 в кв. 26 по действащия план на с. Т., одобрен със заповед
№52/16.06.1981 г. е идентичен с част от УПИ 1V-518 в кв. 18 по частично
изменение, одобрено със Заповед № 109/30.06.1970 г. на Председател на
Окръжен Народен Съвет, гр. С. и идентичен с част от поземлен имот с
идентификатор *******.445 по кадастралната карта на с. Т., одобрена със
Заповед № РД-18- 54/12.12.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, гр.
София. Очевидно още от 2018г. ищецът е получил сведения, че освен
считания от него и братята му за техен наследствен имот в обема на
процесния ПИ *******.445 попадат и части от други имоти. А от
приложената към исковата молба скица с нанесена регулация от 2018г.,счита
,че ясно се вижда, че претендирания имот е далеч по-голям по обем от двата
имота по предходния план на населеното място, за които имат собственически
претенции, още повече се засягат съседни имоти (без уреждане на
регулационни сметки от ищеца или неговите праводатели), както и
улица.Намира ,че районния съд не е обсъждал приложените по делото
доказателства, от които се установява, че Община Д. има претенция
единствено към част от имота, в която са разположени съоръжения, поради
което следва да се извърши геодезическо заснемане и да се отрази и отдели
тази част.Моли въззивния съд да има предвид ,че в разписната книга към
плана, одобрен със заповед №4 от 12.01.1972г имот №518 е записан като
скали, неизползваемо, ДГС. Счита ,че това напълно съответства на събраните
гласни доказателства, като според свидетелите източната част от имота е
неизползваема, тъй като е със сериозна денивилация и е скала, което прави
практически мястото неизползваемо. Твърди ,че от една страна е отразена
собственост на ДГС, от друга страна се събират множествено
непротиворечиви доказателства, че тази част от имота не е била владяна от
ищеца, неговите братя или праводатели. Комбиниранта скица отразява
разположението на „имот без номер по плана от 1981г.“. Видно от скицата
този имот попада обаче частично в обема на 5 поземлени имота по действаща
кадастрална карта на населеното място и категорично не съответства на
границите на имот *******.445 по кадастралната карта. Моли въззивния съд
да обърне внимание , че при одобряването на плана от 1981 година съгласно
представената от нас заповед № 52/16.06.1981 година на Окръжен народен
съвет-С. и от отговора на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
всъщност през 1981 година липсва одобряване на кадастрален план,
следователно няма одобряване с какъвто и да е административен акт на
нанасянето на имоти, още по-малко на такива „без номер“. Счита ,че
изначално част от имота е била публична общинска собственост.Намира ,че
ищеца не се е справил и с разпределената в негова тежест доказателствена
4
тежест. Изцяло не споделя възприетото от предходната инстанция по
отношение на разположените в имота съоръжения. Счита ,че приложената по
делото комбинирана скица, приложение към приетата експертиза, нагледно
показва какво се включва в обема на процесния имот с идентификатор
*******.445, а именно части от публични общински имоти - улици и
инфраструктура.Счита ,че поради характера на обектите на техническата
инфраструктура законът не изисква съставяне на актове за общинска
собственост и липсата на такива не променя собствеността, респективно не
дава възможност трети лица да се ползват с права на собственици спрямо тези
обекти.По отношение на самите обекти от събраните по делото доказателства,
включително гласни такива, приложените скици от действащата КК, както и
видно от регулационния план счита ,че се установява, че в обема на ПИ
*******.445 неправилно са включени части от улица. Счита ,че неправилно
районния съд приема , че има вероятност този стълб да е на ЕВН,но подобни
твърдения не са правени в процеса и не са налични данни ЕВН да са
собственици на този стълб Факт е наличето на каптаж и чешма, както и на
разположената водопроводна шахта, тръбопровод в имота. По отношение на
това дали функционира втория каптаж към момента, каква е причината да се
функционира и какви ремонтни дейности е необходимо да се извършат счита
,че е въпрос изцяло извън предмета на настоящото производство, но все пак
следва да се отчете, че вещото лице не притежава необходимата хидро-
техническа или хидро-геоложка експертиза, за да установи тези обстоятелства
Предвид гореизложеното моли въззивния съд да отмени решение №
134/04.10.2024 г. по гр.д.№ 206/2023 година по описа на PC-Д. като
недопустимо и неправилно постановено, като вместо него постанови съдебен
акт, с който да отхвърли изцяло предявената претенция .Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор от З. Д. К., чрез
пълномощник адв.Д. К. който намира че въззивната жалба е неоснователна и
моли съда да потвърди решение № 134/04.10.2024 г. по гр.дело № 206/2023 г.
по описа на районен съд Д.,като законосъобразно и обосновано
постановено.Намира за неоснователно възражението, че предявеният
отрицателен установителен иск е недопустим, и че в обжалвания съдебен акт
съдът не е обсъдил всички изложени доводи по повод допустимостта на
исковата претенция.В конкретния случай З. Д. К. е предявил отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който иска да бъде
постановено решение, е което да се признае за установено по отношение на
ответника Община Д.,че към момента на предявяване на исковата молба не е
собственик на поземлен имот е идентификатор*******.445 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.Т., община Д., одобрените със Заповед
№РД-18-54/12.12.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, е площ
от 1539 кв.м. (хиляда петстотин тридесет и девет), при граници - поземлени
имоти *******.446, *******.447,*******.274, *******.271, *******.613,
*******.410.Община Д. е отказала да завери депозираната пред него молба-
декларация за установяване, че за имота не е съставен акт за общинска
собственост.Счита ,че съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8
5
от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС такъв правен
интерес е налице и когато ищецът се позовава на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото
му.Предвид установения е П. 1 от ЗИД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г./
мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, до
отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския
характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова
полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или
общината. Счита ,че това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй
като същият няма на разположение положителен установителен или
ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от
закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината
по давност.В случая счита ,че не е налице твърдяната от ответника
кадастрална грешка, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства
към процесния имот да са заснети части от общински имот, още по малко е
публичен характер. Няма данни ответникът да е инициирал административна
процедура по отстраняване на твърдяната кадастрална грешка и определяне
площите от имота, върху които са разположени инженерни съоръжения. В
този смисъл намира ,че правилен и законосъобразен е извода на съда, че
ответника не е доказал собственост върху процесния имот с идентификатор
*******.445 по КККР на с. Т. или на части от него на никое от основанията,
посочени в чл. 77 от ЗС, респективно чл. 2 от ЗОбС .Намира ,че
първоинстанционния съд е обсъдил в пълнота гласните и писмени
доказателства по делото и заключенията на вещото лице. Счита ,че в случая
районния съд правилно се е съобразил със заключението на вещото лице,
което е посочило разположението на инфраструктурни съоръжения
/водопроводна шахта, тръбопровод и електрически стълб/ в процесния
поземлен имот. В с.з. вещото лице е уточнило, че посоченият на скицата към
допълнителното заключение каптаж се намира на път с кратък кадастрален
номер 410 над пътя, а чешмата се намира под пътя. Този каптаж водоснабдява
само чешмата, като същият не е част от водоснабдителната система на селото
и е изграден от жителите на селото, като другият каптиран извор вече не
може да изпълнява предназначението си. Електрически стълб е точно до
къщата /предполага, че е на ЕВН/ и попада в парцел VI - 292.Моли въззивния
съд да обърне внимание ,че със заключението на вещото лице се установило ,
че липсват данни за отчуждителни процедури за имот е идентификатор
*******.445 по КККР на с.Т. по реализиране на улична регулация. На място
съществува черен път на земна основа. Няма съоръжения, като тротоари.
Сочи Решение № 18 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 583/2012 г. на ВКС, II г.о. с
което е прието ,че отреждането на имот за определени нужди с подробен
устройствен план не представлява основание за придобиване право на
собственост. Такова основание не представлява и самото фактическо
реализиране на мероприятието. Общината /или държавата/ придобиват
6
правото на собственост върху определената част от съответния имот след
заплащане на обезщетение /арг. от чл.21,ал.1 ЗОбС/, след което става
собственик и на реализираната върху тази част от имота улица.Твърди ,че в
случая данни за отчуждителни процедури за имот с
идентификатор*******.445 по КККР на с.Т. по реализиране на улична
регулация не са представени.Счита че от заключението на вещото лице и
показания на изслушаните по делото свидетели се доказа, че имота е бил
собственост на родителите на доверителя ми и на тяхно място е построена
къщата, като в имота е имало и стара къща, което се установява и от протокола
за строителна линия от 17.08.1972 г. Няма данни този имот да е бил
отчуждаван или придобит от общината на друго основание, включително
предоставен със закон.Поради това моли въззивния съд да остави без
уважение въззивната жалба ,като неоснователна Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Пред окръжен съд-Смолян жалбоподателят Община -Д. се представлява
от адв.Елена Р. ,която поддържа въззивната жалба като претендира разноски
за двете съдебни инстанции по представени списъци по чл.80 ГПК.
Въззиваемият З. Д. К. , редовно призован , не се явява . Постъпила е
молба- становище от пълномощника му адв.Д. К. ,който счита ,че въззивната
жалба е неоснователна Моли въззивния съд да потвърди обжалваното
решение като законосъобразно и обосновано.Претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Смолянският окръжен съд констатира ,че в районен съд -Д. ищецът
З. Д. К. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК , че Община Д., не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *******.445 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Т., община Д., одобрени със Заповед № РД-18- 54/12.12.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от 1539 кв. м., при
граници: поземлени имоти *******.446, *******.447, *******.274,
*******.271, *******.274, *******.271, *******.613, *******.410.
В исковата си молба твърди ,че той и неговите братя Р. и О. К. по
наследство от родителите си и давностно владение, считано от 17.08.1972 г.,
са собственици на поземлен имот с идентификатор *******.445, с площ от
1539 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Т., община
Д., одобрените със Заповед №РД-18- 54/12.12.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК - София. Твърди ,че на основание извършено законно
строителство, тримата братя са собственици и на двуетажна жилищна сграда с
идентификатор *******.445.1, със застроена площ от 118 кв.м. построена в
част от имота. За тези си твърдения са представили писмени доказателства
/скици, удостоверение за идентичност № 676/24.07.2018 г., разрешение за
7
строеж № 7/17.08.1972 г., протокол за дадена строителна линия и определено
ниво № 7/17.08.1972 г. и други/. Твърди ,че без правно основание ответникът
Община Д. е отказал да завери депозираната пред него молба-декларация за
установяване, че за имота не е съставен акт за общинска собственост.
Смолянският окръжен съд намира ,че първото възражение в жалбата
,че иска е недопустим , е неоснователно. Видно от Тълкувателно решение № 3
от 25.10.2022 г. по тълк.д.№ 3/2021 г. на ОСГК на ВКС правен интерес за
предявяване на отрицателен установителен иск е налице,тогава ,когато ищеца
претендира да е собственик или съсобственик на имота ,а ответникът заявява
права върху този имот, които засягат правата на ищеца.Налице е правен
интерес от такъв отрицателен установителен иск ,когато ищеца се позовава
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по предявения отрицателен
установителен иск ищеца не доказва ,че той е собственик , а че ответника
Община Д. не е собственик на процесния имот. Правният интерес от
отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от
процесуалното поведение на ответника Община Д. , когато същият
продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху
идеална част от имота.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба ,че ищеца не
можел да претендира че е собственик на целия имот след като и неговите
братя са съсобственици – а пък не са страни в това производство. Това е така ,
тъй като ищецът притежава само идеална част от право което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. . При обикновена съсобственост
съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал. 2 ГПК ,за
да бъде задължен съда да конституира и останалите съсобственици –в случая
неговите братя, и влязлото в сила решение по отношение на някои от тях няма
сила и не може да се противопоставя на останалите, неучаствали по делото .
Съсобствениците са обикновени другари като предявяването на иск само от
един ,както е в конкретния случай , представлява акт на обикновено
управление като останалите съсобственици не са необходими и
задължителни другари.Освен това правото на собственост на ищеца за
процесния имот не е предмет на настоящия спор Предмет на спора на заявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или
несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на
ответника до предявяване на този иск. Съдът констатира ,че в конкретния
случай е била депозирана в районен съд –Д. исковата молба , тъй като
Община -Д. е отказала да завери приложената по делото депозирана пред нея
молба-декларация за установяване, че за имота не е съставен акт за общинска
собственост.
Въззивният съд намира ,че районен съд -Д. е анализирал гласните и
писмени доказателства по делото.
Св.О. С. установява ,че пътя е правен от неговите родители и
родителите на ищеца по делото като Община -Д. въобще не е правила този път
.Свидетеля установява ,че между старата и новата къщи на сем.К. , има стар
8
кладенец/бунар/,но той никога не е бил ползван за питейна вода ,а се е ползвал
само за напояване на животни и от 30 години вода в него вече не тече.В този
смисъл са и показанията на св. Юри Хаджийски и св.Даниела Банкатева.
Св. А.Ч. –Кмет на с.Т. установява ,че къщата на З. К. е между скали и
има голяма денивилация имота ,като каптажа се намира под къщата до пътя
,като този път се намира между двете къщи на К. и на него няма положен
асфалт,няма бордюр,като има стълб до къщата.
По делото в първата инстанция е назначена ,изслушана ,приета и
неоспорена СТЕ,като вещото лице С. на цветна скица на стр. 92 от
първоинстанционното дело е посочила разположението на инфраструктурни
съоръжения /водопроводна шахта, тръбопровод и електрически стълб/ в
процесния поземлен имот. В съдебно заседание вещото лице е установило , че
посочения на скицата към допълнителното заключение каптаж се намира на
път с кратък кадастрален номер 410 над пътя, а чешмата се намира под пътя.
Този каптаж водоснабдява само чешмата, като същият не е част от
водоснабдителната система на селото и е изграден от жителите на селото, като
другият каптиран извор вече не може да изпълнява предназначението си.
Електрически стълб е точно до къщата /предполага, че е на ЕВН/ и попада в
парцел VІ-292.Вещото лице установява ,че тези два парцела-VІ -292 и VІІ-294
в кв.26 по действащия план на с.Т. няма данни да са общински ,те не са
актувани като общински .
Видно от заключението на вещото лице - по действащия ЗРП на с. Т.,
одобрен със Заповед № 52/16.06.1981 г процесния поземлен имот с
идентификатор *******.445 по КККР на с.Т., община Д., целият с площ от
1539 кв.м., участва в УПИ VI - 292, УПИ VII - 294, УПИ VIII - 277 и улична
регулация в кв. 26 по ПУП на с. Т. /скица с нанесена регулация №
147/19.07.2018 г. и удостоверение № 675/24.07.2018 г., на община Д..
- УПИ VI - 292, кв. 26 по действащия ПУП на с. Т. е частично идентичен с
УПИ IV - 518, кв.18 по частично изменение, одобрено със Заповед №
109/30.06.1970 г. /удостоверение № 676/24.07.2018 г. на община Д. и първо
заключение на в. л. С./;
- УПИ VI - 292, кв. 26 е идентичен с част от поземлен имот с идентификатор
*******.445 по КККР. Имот пл. № 292 е записан в разписната книга като
къща на Р. Д. К., О. Д. К. и З. Д. К. /З. Д. К./, имот пл. № 294 е записан като
къща на С. Д.а К.. Старата къща,намираща се в имот пл. № 294 е разрушена,
като УПИ VII - 294 в кв. 26 е незастроен;
- имоти пл. № 292 и пл. № 294 в кв. 26 попадат в голям имот със затворени
граници, който е без номер по плана от 1981 г. Сградите с номера № 292 и пл.
№ 294 попадат в имот с идентификатор *******.445 по КККР на с.Т., и
попадат в площта повдигната в жълто на скицата към заключението.
Приложена е Заповед № 109/30.06.1970 г. за частично изменение на плана на
с. Т., с която са образувани два нови парцела УПИ IV - 518 и УПИ V - 519,
кв.18. Видно от графичната част на заповедта, с нея се изменя плана на с. Т.
одобрен със Заповед № 1915/1945 г. и като собственик на двата парцела е
записана Ферда Мурадова К.;
9
- имот с идентификатор *******.445 по КККР на с.Т., както и УПИ VI - 292 и
УПИ VII - 294 в кв. 26 по ПУП на с. Т., които попадат в този имот не са
актувани като общински;Вещото лице установява ,че няма данни за
отчуждителни процедури за имот с идентификатор *******.445 по КККР на
с.Т. по реализиране на улична регулация .
По делото не се спори ,че в процесния имот, в частта от имота
попадаща в УПИ VI -292, е построената жилищна сграда с идентификатор
*******.445.1, собственост на Р. Д. К., О. Д. К. и З. Д. К. /Разрешение за
строеж № 7/17.08.1972 г. протокол за дадена строителна линия и определено
ниво № 7/17.08.1972 г като в разрешението за строеж е посочено, че сградата
ще се построи в собствено място УПИ IV - 518, кв.18;
С допълнително заключение в.л.С. установява , че липсват данни за
отчуждителни процедури за имот с идентификатор *******.445 по КККР на
с.Т. по реализиране на улична регулация. На място съществува черен път на
земна основа. Няма съоръжения, като изградени тротоари. Не се установява
процесния поземлен имот *******.445 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Т. да е публична общинска собственост и да не
подлежи на възстановяване по силата на чл.7,ал.1 и ал.4 от Закона за
общинската собственост.
Съгласно чл.21,ал.1 от Закона за общинската собственост
Общината придобива правото на собственост върху определената част от
съответния имот след заплащане на обезщетение , след което става
собственик и на реализираната върху тази част от имота -улица,какъвто не е
настоящия случай.
От заключението на вещото лице С. и показания на изслушаните в
първата инстанция свидетели се установява , че имота е бил собственост на
родителите на З. К. и на тяхно място е построена къщата, като в имота е
имало и стара къща,която е разрушена.Това се установява от протокола за
строителна линия от 17.08.1972 г. Няма данни този имот да е бил отчуждаван
или придобит от общината на друго основание.Владението върху имота
,установено от наследодателите на З. К. , а след построяване на новата къща
през 1972г -от З. К. и неговите братята е безспорно, явно, несмущавано от
никой до настоящия момент, и установеният по чл.79 ЗС десетгодишен
давностен срок е изтекъл. Този имот не е бил записан като общинска
собственост,следователно не е била налице забраната за придобиването му
по давност регламентирана с чл.86 ЗС.
Поради това законосъобразно и обосновано районен съд –Д. е уважил
отрицателния установителен иск като основателен и доказан,ведно с всички
законни последици.Ще следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдена Община Д. да
заплати в полза на З. Д. К. , направените и своевременно поискани разноски
за въззивната инстанция -представляващи адв. възнаграждение за адв.Д. К. в
размер на 1 500 лева,по представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №134/04.10.2024г по г.д. №206/2023г по
описа на районен съд –Д. ,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА Община Д. , ЕИК ******* да заплати в полза на З. Д. К.
,ЕГН-********** разноски за въззивната инстанция в размер на 1 500/хиляда
и петстотин/лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11