РЕШЕНИЕ
№ 3913
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110157237 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. Д. К.
срещу „Фератум България“ ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 25,00 лв., предявен като частичен от сумата от общо 152,00 лв., заплатена без
основание по нищожен, евентуално – унищожен договор, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба до погасяването.
Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване
недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за
това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за
недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно
основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Ищецът П. Д. К. твърди, че на 06.08.2022 г. сключил с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1186387/06.08.2022 г.
По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 800 лв.,
срещу задължение да върне на кредитодателя заетата сума, заедно с 14,32 лв. –
договорна възнаградителна лихва, при ГПР от 49,89 %. Посочва, че в договора е
посочено, че вземането на кредитодателя ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“, въз
основа на което ищецът на 06.08.2022 г. е сключил договор за гаранция с „Фератум
Банк“, по силата на който се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 137,68
лв. Посочва, че е погасил изцяло задълженията си по сключения договор, като е
заплатил сума в общ размер на 952 лв. на „Фератум България“ ЕООД. Оспорва
сключените договори като нищожни поради противоречие на закона, евентуално
поради измама, евентуално поради грешка. Посочва, че по двата договора на
потребителя не е предоставена необходимата преддоговорна информация и условията,
за да може ищецът да се откаже от тях. Посочва, че разменените между страните
1
съобщения не са подписани с квалифициран електронен подпис. Излага, че договорът
за кредит не е оформен в шрифт, формат и размер, изискуеми съобразно ЗПК. Твърди,
че в договора за потребителски кредит не е посочен общият размер на дължимата сума,
която потребителят следвало да върне, не е посочен срок, в който следва да се върне
дължимата сума. Твърди, че в договора не е описана методиката, по която се формира
ГПР, не са описани компонентите, които влизат в ГПР, а също така и ГПР в договора е
неправилно определен, а действителният ГПР е в размер на 1425 %. Намира, че
сключеният договор за поръчителство с лице, избрано от кредитодателя, излиза извън
присъщата обезпечителна функция на заема и има за цел единствено начисляване на
допълнителни възнаграждения. Оспорва като неравноправна клаузата в
потребителския договор, според която договорът за кредит се обезпечава с договор за
поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД. Счита, че
включването на трето лице – „Фератум Банк“, цели да заобиколи императивните
разпоредби на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК под предлог, че незаконните такси се
дължат на трето лице, а не на кредитора. Твърди, че сумата от 137,68 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставено поръчителство, е заплатена на
кредитодателя „Фератум България“ ЕООД, който впоследствие не я е прехвърлил на
поръчителя „Фератум Банк“. Поддържа, че възнаградителната лихва, в която се
включва и възнаграждението за поръчител, накърнява добрите нрави и е нищожна.
Посочва, че в договора не е отразен погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, не е
посочено при какви условия потребителят може да се откаже от договора. В условията
на евентуалност – в случай, че съдът намери, че договорът не е нищожен, оспорва
договорите за кредит и за поръчителство като унищожаеми поради измама и
евентуално – поради грешка. Моли съдът да осъди ответника да върне сумата от 25 лв.
като частичен от 152 лв., представляващ неоснователно заплатена от ищеца сума по
нищожен, респективно – унищожаем договор. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Посочва, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на
подадено от кредитополучателя искане под формата на електронен формуляр на
интернет страницата на кредитодателя, като след като потребителят е бил одобрен, му
е изпратен стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на договор, погасителен
план и общи условия, в които изрично е посочено правото на потребителя да се откаже
от кредита. Поддържа още, че кредитодателят няма задължение за посочване на
формулата за ГПР в договора за кредит, тъй като тази формула е определена в закона.
Оспорва твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е
следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е могъл да обезпечи предоставения
кредит по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и
сключване на договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на
кредита. Поради това счита, че разходите за предоставяне на обезпечението не следва
да се включват в ГПР, тъй като заплащането на сумата за предоставяне на
поръчителство не е била задължително условие за сключване на договора и е
доброволна незадължителна услуга. Посочва, че тъй като потребителят е избрал при
сключване на договора допълнителна услуга за поръчителство срещу заплащане и е
потвърдил със СМС, че желае да сключи договора за поръчителство, тази клауза е
индивидуално договорена. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 15.02.2024 г. съдът е допуснал на
осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата
от 152 лева, представляваща пълният размер на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
2
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 25.12.2023 г., и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 15.02.2024 г. без
възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: 1) между
П. Д. К. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №
1186387/06.08.2022 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 800 лв. и
с уговорен ГПР в размер на 49,89%; 2) за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя е сключен договор за предоставяне на обезпечение от трето лице
„Фератум Банк“, различно от кредитодателя, по който е уговорено заплащане на
възнаграждение в размер на 137,68 лв.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
От приетия по делото договор № 1186387/06.08.2022 г. за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство
е безспорно между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да
предостави на заемателя сумата от 800 лева, която да бъде в срок от 16 дни, с
уговорена падежна дата 22.08.2022 г. Ищецът се задължил да върне сумата от 814,32
лева, от която сума – лихва от 14,32 лева или 1,79 %. Уговореният ГПР бил в размер на
49,89 %.
Съгласно чл. 5 от договора, същият се обезпечева с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство следвало да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е
сключен заемът. По делото не е представен препис от договора за поръчителство, но
между страните не се спори, че договор за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя е сключен между ищеца и трето лице - „Фератум Банк“, различно
от кредитодателя, по който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на
137,68 лв.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Устяновява се от експертното заключение, че общо платената сума на „Фератум
България“ ЕООД по процесния договор за предоставяне на финансови услуги от
06.08.2022 г. е в размер на сумата от 814,32 лева. Видно е от приетото заключение, че
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не е
включено при изчисляването на ГПР. Отчетено е, че при включване и на
възнаграждението по договора за гаранция към ГПР и съгласно параметрите на
договора /отпуснат заем за срок от 16 дни/, общият размер на ГПР се явява 433,44 %, а
съобразно времето за реално ползване на заема /24 дни/, ГПР се явява 288,95 %.
Отразено е, че на 30.08.2022 г. общо постъпилото плащане по заема е в размер на 952
лева, като от него 800 лева представляват главница, 14,32 лева възнаградителна лихва
и 137,68 лева възнаграждение по договора за гаранция. Посочено е, че от общо
постъпилата сума в размер на 952 лева, сумата от 137,68 лева е преведена от ответното
дружество „Фератум България“ ЕООД в полза на дружеството – гарант „Фератум
Банк“.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно дадени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
3
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща заплащане по недействителен договор, с което се надхвърля чистата
стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване
недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за
това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за
недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно
основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството – ответник.
Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на
работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на
заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „Фератум
Банк“ /понастоящем MULTITUDE BANK P.L.C. - променено наименование на Ferratum
Bank/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е
спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за
поръчителство е в размер на 137,68 лева.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения
да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по
вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта,
достъпен на https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на
4
капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитют СЕ,
идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като
същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P.L.C. /променено
наименование на Ferratum Bank/.Следователно се касае за хипотеза на свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия
случай сумата по договора за заем е в размер на 800 лева, а от приетото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че включвайки и разхода по договора за
поръчителство, ГПР по процесния договор възлиза на 433,44 %, изчислен съобразно
срока на заема по договора, и в размер на 288,95 % съобразно срока на реално
използване на заемните средства. Ето защо може да се направи законосъобразен извод,
че ГПР надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване
вземанията на “Фератум Банк“ /Малта/ по процесния договор за потребителски заем,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да
се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в
§ 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
5
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за
поръчителство в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и
годишният процент на разходите, са нищожни. Съдът намира, че посредством
сключването на договор за поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и е уговорен по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ
размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума /137,68 лева/, те
не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя по
ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите за него икономически
последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение
№ 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение №
261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от
21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
В частност, по отношение на спорната разпоредба на чл. 5 от договора, следва да
се посочи, че за установяване неравноправност на посочената в договора клауза поради
невъзможността потребителят да прецени икономическите последици от сключването
на договора, предмет на изследване следва да бъде дали възнаграждението за
поръчител е следвало да се включи в ГПР по предлагания кредит, като съдът достигна
до положителен извод за това. В случая получаването на кредита при предлаганите
условия /чл. 5 от договора/ предполага предоставянето на обезпечение. Действително,
за кредитополучателя съществува възможност да избере дали това да е предложено от
него физическо или юридическо лице, или предложеният от кредитора поръчител
„Фератум Банк“, но това не променя факта, че дължимото в тази връзка
възнаграждение /такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/, е разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР в случаите, в които лицето,
кандидатстващо за кредит е избрало за поръчител „Фератум Банк“. Липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит, че има въобще подобен разход, с изричното му
включване в ГПР, е в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК, което на следващо място
дава основание да се счете, че посочената клауза е неравноправна.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит, то
съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 800 лева, но не дължи лихва или други разходи. От приетото заключение по
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ищецът е заплатил по процесния
договор за кредит сумата от общо 952 лв., от които: 800 лева представляват главница,
14,32 лева възнаградителна лихва и 137,68 лева възнаграждение по договора за
гаранция. Установи се от приетото заключение, че от платените във връзка с процесния
договор суми, единствено сумата от 814,32 лева е останала в полза на ответника
„Фератум България“ ЕООД, а сумата от 137,68 лева, представляваща такса гаранция, е
платена от ответното дружество „Фератум България“ ЕООД на дружеството – гарант
„Фератум Банк“ ЕАД /Малта/. Отделено като безспорно между страните е, че
договорът за гаранция е сключен с трето лице и че съответно сумата, представляваща
6
възнаграждение по този договор в размер на 137,68 лева е била дължима не на
ответника, а на дружеството – гарант „Фератум Банк“ ЕАД /Малта/, което е и
дружеството, реален получател на сумата. В исковата молба ищецът излага твърдение,
че платената от него сума по сметка на „Фератум България“ ЕООД не е преведена по
сметка на гаранта, поради което се иска връщането й от ответника. Ответното
дружество обаче проведе насрещно доказване, като се установи, че сумата е преведена
по сметка на гаранта по договора за предоставяне на поръчителство лице, а именно
„Фератум Банк“ ЕАД /Малта/ - в този смисъл заключението по съдебно-счетоводната
експертиза. Ето защо сумата от 137,68 лева може да се претендира от дружеството –
гарант, а не от ответното дружество, което е изпълнило задължението си да я преведе в
полза на правоимащото юридическо лице.
Посочи се, че доколкото договорът за потребителски кредит е нищожен, то
кредитополучателят дължи единствено чистата стойност на кредита в размер на 800
лева. Заплатената от ищеца сума, надхъврялаща чистата стойност, е в размер на 14,32
лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск, като за горницата до
пълния предявен размер от 152 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 18,84
лева, представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
пропорционално на уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от
226,45 лева, представляваща възнаграждение за вещо лица и юрисконсултско
възнаграждение в първоначално определен минимален размер, пропорционално на
отхвърлената част от иска.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в полза на
процесуалния представител, което да бъде определено на осн. чл. 38 ЗА. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставяне
на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно съдебната практика
на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.;
Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за
присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо да бъде представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява
страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се
доказват предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Възнаграждението следва да бъде определено в предвидения минимален размер, който,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдСе в размер на 400 лева.
Съобразно уважената част от иска, в полза на адв. Владимир Кузманов следва да бъде
присъдена сумата от 37,68 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на П. Д. К.,
ЕГН ********** сумите от:
- 14,32 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща
7
неоснователно получена сума по договор № 1186387/06.08.2022 г. за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.10.2023 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 152 лева като неоснователен;
- 18,84 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото,
пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Д. К., ЕГН ********** да заплати
на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 226,45 лева, представляваща
разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА „Фератум България“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Г. Г. Ч., член на САК, с адрес: гр. София,
ул. „И сумата от 37,68 лева – адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на П. Д. К., пропорционално на уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8