№ 31112
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110167063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв. Д. С., процесуален представител на ищеца, с
която поддържа, че неправилно е определена разноската на адвокат по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА и настоява в негова полза да се пресъди адвокатско
възнаграждение сумата 2194,44 лв. с ДДС, евентуално 1080 лв. с ДДС, съобразно
оказаната безплатна правна помощ в настоящото производство и по ч. гр. д.
№52806/2023 г., СРС.
Ответникът оспорва молбата.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, доказателствата по
делото и приложимия закон, приема следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е
процесуално допустима. Разглеждана по същество молбата е неоснователна.
С Решение №11950/2024 г., постановено по делото, съдът е определил и възлага
в тежест на Столична община, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2,
вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 900,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, платима на адв. Д. С.. Предвид защитавания
материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата и
правна сложност на спора, с явяване в съдебно заседание, така определеното
възнаграждение е онази необходима и разумна разноска, която се следва, с
включено ДДС. При опреД.е на размера на възнаграждение на оказалия
безплатна помощ адвокат, съответният съд следва да съобрази вида на
осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им
положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство,
1
фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощниците
им процесуални действия. ОпреД.ето на размера на възнаграждението на
процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на
равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални
представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този
принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални
действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. ,
т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от същата наредба, тъй като
има право да определя размера на възнаграждението, в хипотезите, в които
законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв). Съдът не констатира
обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в
мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на ответника за
съдебната разноска, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №215365/01.07.2024 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК на адвокат Д. С..
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2