№ 1544
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110217771 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от К.Н.В., ЕГН **********, с адрес
с.***, чрез адв.Б. А. от САК, против наказателно постановление №23-4332-
027782/17.11.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.140б, т.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.
Навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение на
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на
точно описание на фактическата обстановка, на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено.
Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на
чл.140б, т.2 от ЗДвП, а направените констатации от АНО са неправилни, а
горното е довело до неправилно приложение на материалния закон.
1
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Б. А. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.
Допълнително се позовава на показанията на разпитания свидетел, които
счита за интерпретация единствено на съдържанието на процесното НП, с
посочване на общи, но не и конкретни детайли, поради което отчита същите
като израз на негово субективно мнение, и като такова, те не могат да
съставляват обективни данни за това, че автомобил с автоматична скоростна
кутия може да извърши описания дрифт. Претендира присъждане на
направените разноски в полза на жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по направените възражения в жалбата и по същество на правния
спор. С придружаващото преписката писмо прави изично възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на
29.11.2023 г., съгласно вписаната дата на разписката върху НП, а жалбата
против него е подадена чрез АНО на 05.12.2023 г., видно от отразената дата
на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения в закона 14-дневен
преклузивен срок, считано от датата на връчване на НП, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя В.
започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№1047243, на 30.10.2023 г.,
от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР – Р. Х. Б., в присъствието на един
свидетел-очевидеец при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, за това, че на 30.10.2023 г., в 11:38 часа, в гр.София, по ул.“Даскал
Стоян Попандреев“, с посока на движение от ул.“Кумата“ към
2
ул.“Околовръстен път“, управлява лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№***,
собственост на И.В.Г., ЕГН **********, като на връзката с ул.“Околовръстен
път“, водачът използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари,
извършвайки маневра, като преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез
презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите – дрифт, и
водачът е сам в автомобила, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.140б, т.2 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 30.10.2023 г., без възражения по
направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения пред
наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, след като
възпроизвел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, издал
процесното НП, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя кумулативно две административни наказания: глоба в размер
на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Б.; от
приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП;
справка картон на водач; три броя заповеди - за заемана длъжност от
актосъставителя и АНО, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО, както и
за възлагане на правомощия от министъра на вътрешните работи на
актосъставителя и АНО, съобразно заеманите длъжности, да съставят АУАН
и издават НП за нарушения на ЗДвП.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни
лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя
заповеди, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред,
както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка по отношение на вменено
нарушение се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
3
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел-очевидец на деянието Б..
Свидетелят Б., при заявен ясен спомен за случая, описва подробно
обстоятеллствата, във връзка с извършеното нарушение. Категоричен е в
твръденията си, че на посочените дата, час и място, лично е възприел от
разстояние от около 30 метра, извършения т.нар. дрифт от жалбоподателя с
управляваното от него МПС. Свидетелят Б. е категоричен в какво се е
изразила извършената маневра от жалбоподателя тогава, а именно: загуба на
сцепление на предните колела, превъртане на гумите, движение на
автомобила наляво, надясно, със завъртане на колелата. Категоричен е, че
загубата на сцепление на предните колела е възможно да се постигне и с
автомобил с автоматична скоростна кутия, която категоричност обосновава
именно с личните си възприятия за извършения „дрифт“ от водача на
процесното МПС, без наличие на обстоятелства, които да налагат
предприемане на такава маневра, доколкото пътната настилка е била суха, а
пътният участък с лек завой. Съдът намира, че показанията на свидетеля Б. са
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради което съдът ги кредитира с
доверие.
За да извърши нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, водачът следва
съзнателно да цели да ползва пътя за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение, а не просто да загуби контрол върху автомобила,
което би съставлявало друго нарушение. Въпреки това, въпросът за
субективната страна на деянието, включително – субективната цел на дееца,
може да бъде изследван единствено, въз основа на установените негови
обективни действия. В случая безспорно се установяват от събраните по
делото доказателства такива действия по управление на МПС от страна на
жалбоподателя В., които очевидно са несъвместими с ползването на пътя по
предназначение. В този смисъл са събраните по делото доказателства, които
по непротиворечив начин сочат, че действията на жалбоподателя В. са били
тенденциозни и умишлени. Не на последно място следва да се отбележи, че
жалбоподателят В. е бил спрян за проверка от полицейските служиттели,
именно заради неговото поведение на инкриминираните дата, час и място,
изразяващо се в умишлено дрифтене по процесния пътен участък, като
последният никога не е твърдял, че извършеното от него е случайно, по други
причини и др. Същевременно, жалбоподателят не ангажира никакви
4
доказателства, че действията му на процесните дата, час и място се дължат на
други обстоятелства – време, пътни условия, обстановка и т.н., в какъвто
смисъл по настоящото дело липсват данни. Всичко това, в светлината на
обективно констатираните действия на жалбоподателя В., прави крайно
хипотетично предположението, че описаните в АУАН и НП действия са
обективно невъзможни само поради факта, че управляваният от него лек
автомобил е с автоматична скоростта кутия. В процесните АУАН и НП
изчерпателно е посочено с каква цел жалбоподателят е използвал пътя,
отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а направеното
фактическо описание в тях, изцяло съответства на събраните по делото
доказателства. В случая следва да се прави разлика между пряката субективна
цел на дееца и неговия по-общ мотив, който може да бъде например – да се
забавлява и др. подобни, които обаче не подлежат на изследване в
административнонаказателното производство, съответно - на описание в
АУАН и НП.
Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят В. е извършил вмененото
му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като е
използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, чрез
извършване на маневра, при която преднамерено извежда МПС-то извън
контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите, или
т.нар. дрифт.
В процесните АУАН и НП, действията на жалбоподателя са описани
възможно най-подробно и изчерпателно, доколкото е описано точно
установеното движение на управляваното от него МПС. И в двата акта е
дадена правилна правна квалификация на действията на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че не е допуснато нарушение на материалния
закон. Санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП предвижда да
се налага на виновния водач за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, т.е. законодателят е предвидил
наказание в абсолютен размер, без да предоставя възможност на АНО да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
5
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така
наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушения.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, ответната
страна по жалбата има право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Правоимащата страна не прави такова искане, не ангажира доказателства за
направени разноски в настоящото производство, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-027782/17.11.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на К.Н.В., ЕГН **********, с адрес с.***, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни
наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.140б, т.2 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6