Р Е Ш Е Н И Е
№
74
гр.Пирдоп, 18.08.2020
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети
юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 221 по описа
на съда
за
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявен от „ДИДИ ЛИДЕР СТИЛ“ ЕООД, ЕИК:
********* чрез адв. Р.Л. от САК срещу „ВИ ПИ АР МЕГА СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК: ********* установителен иск за
вземане, което е предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№75/2019г. по описа на РС-Пирдоп за наемни суми и незаплатени суми за ел. енергия за периода от юни 2018г.
до декември 2018г. в общ размер на 14129.60 лв. по договор за наем между
страните от 15.08.2017г. и анекс към него от 18.04.2018г.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2017г.
между „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД и „Диди Лидер Стил“ ЕООД, чрез техните
управители, е сключен договор за наем на недвижим имот:
атракционно-увеселително заведение ресторант „Шатрата“, находящо се в с.Чавдар,
област Софийска. Първоначално в договора за наем била посочена цена на договора
800 лв. месечно, като с Анекс №1 от 18.04.2018г. цената на наема била изменена
по следния начин: за месеците юни, юли и август – по 3000 лв., за март, април,
май, септември, октомври и декември – по 2000 лв., а за ноември, януари и
февруари цената се определяла от месечния оборот, при допустим минимум от 1000
лв. Сочи се, че договорът за наем бил спазван двустранно до месец юни 2018г.,
когато наемателят забавил и не заплатил дължима сума от 750 лв. нито на
посочената от наемодателя сметка, нито в брой. До месец декември 2018г.
наемателят не заплатил нито една сума по сключения договор за наем, с което
нарушил чл.10 от договора. Сочи се, че с оглед недобросъвестното поведение на
наемателя, наемодателят му изпратил покана през месец октомври с предизвестие
за напускане, но нямало резултат. На 09.10.2018г. чрез нотариус Евгения Павлова
ответникът бил поканен да напусне имота, както и на 30.10.2018г. негов
представител да се яви в кантората на нотариуса, за да върне ключовете и плати
дължимия наем. На 30.10.2018г. никой не се явил за ответника. На 13.11.2018г.
била изпратена още една нотариална покана за заплащане на наема и прекратяване
на договора, а с трета покана от 18.12.2018г. управителката на ответника била
предупредена, че на 19.12.2018г. е поканена в обекта да получи намиращите се в
него вещи. Имотът бил напуснат принудително на 19.12.2018г. Ищецът счита, че
прекратяване на договора за наем е реализирано с поканата от 13.11.2018г. Сочи
се, че наемателят не е изпълнил следните свои задължения: по фактура
№117/01.06.2018г. – 750 лв. остатък за плащане; по фактура №121/02.07.2018г. –
3000 лв.; по фактура №127/04.09.2018г. – 2000 лв.; по фактура №131/08.10.2018г.
– 2000 лв.; по фактура №134/02.11.2018г. – 2000 лв., както и наемът за месец
декември 2018г. в размер на 2000 лв. Неплатено било от страна на ответника и
задължение в размер на 2379.60 лв. за използвана електрическа енергия за
периода от 01.08.2017г. до 05.11.2018г. за ресторант „Шатрата“.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор от ответната страна „Ви Пи Ар Мега Сървиз“ ЕООД чрез упълномощения адв. Е.Б. от БлАК, с който
е заявено, че предявените искове се явяват напълно неоснователни. Сочи се, че
твърденията на ищеца за неплащане на наем след месец юни 2018г. до
19.12.2018г., когато ответникът принудително е отстранен от имота, не отговарят
на действителното фактическо положение, а дружеството-ответник не дължи
търсената сума пари на каквото и да е основание. Оспорват се представените от
ищеца фактури, като се сочи, че те не доказват задължаването на ищеца за
плащане на сумите по фактурите. Неоснователен и недоказан бил искът и в частта
за претендирания наем за месец декември 2018г. в размер на 2000 лв. и в частта
относно неплатеното задължение за ползване на електрическа енергия за сумата от
2379.60 лв. Сочи се, че липсват доказателства, представени от ищеца, че не са
платени посочените претендирани суми, а за ел.енергията нямало доказателства,
че вместо от ответника е платена от ищеца.
В първото
съдебно заседание ищецът „Диди Лидер Стил“ ЕООД се представлява от
упълномощената адв.Р.Л. от САК, която заявява, че поддържа исковата молба.
Уточнява, че претенцията за месец декември не е за заплащане на наем, а за
обезщетение за продължило ползване. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца адв.Л. не се явява и не взема становище по
съществото на делото.
В първото съдебно заседание ответникът „Ви Пи Ар Мега
Сървисиз“ ЕООД не изпраща представител. Негов процесуален представител – адв.Д.С.,
преупълномощена от упълномощения адв.Е.Б., се явява в последните две съдебни
заседания. Заявява, че може да се отдели като безспорен фактът, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение. В хода на устните състезания
адв.С. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова
претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че в хода на съдебното
следствие не били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения. В предоставения срок за писмени бележки адв. С. е
депозирала такива и в тях е доразвила становището си за неоснователност и
недоказаност на ищцовата претенция.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д. №75/2019г. на РС-Пирдоп, с постановена по същото Заповед №86/04.02.2019г.,
се установява, че съдът е разпоредил „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД да заплати
на ищеца „Диди Лидер Стил“ ЕООД сумата от 14 129.60 лв., представляваща
главница за задължение по сключен на 15.08.2017г. договор за наем на недвижим
имот: Атракционно-увеселително заведение ресторант „Шатрата“, находящо се в
с.Чавдар, ведно със законна лихва върху главницата от 31.01.2019г. до изплащане
на вземането, както и разноски от 733 лв. В законоустановения срок е постъпило
Възражение по реда на чл.414 ГПК от управителя на „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД
за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във връзка с това възражение, което е постъпило в
срок, ищецът „Диди Лидер Стил“ ЕООД е уведомен да предяви иск за установяване
на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в едномесечен срок. Съобщението е получено на 11.03.2019г., а установителният
иск, предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав, е изпратен по пощата
на 11.04.2020г., т.е. в законоустановения едномесечен срок и съдът е образувал
исковото дело.
Видно
е от приложените договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот-
частна общинска собственост от 29.07.2014г. и удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж „Бистро Шатрата“ в с.Чавдар от 18.05.2017г., че Община
Чавдар е учредила в полза на трето за делото лице – фирма „Интерстрой-НМ“ ЕООД
възмездно и безсрочно право на строеж върху 150 кв.м. общинска земя в УПИ по
плана на с.Чавдар, където е реализиран строеж на „Бистро Шатрата“ – предмет на
договора за наем между страните. Собственикът на построеното „Бистро Шатрата“ -
„Интерстрой-НМ“ ЕООД от своя страна го е отдал под наем, видно от договор за
наем от 15.03.2017г. на ищеца „Диди Лидер Стил“ ЕООД.
От
приложения към исковата молба Договор за наем от 15.08.2017г., се установява
такъв да е сключен между ищеца „Диди Лидер Стил“ ЕООД чрез управителя – в качеството
на наемодател, представляван от управителя Димитринка Мутафчиева и „Ви Пи Ар
Мега Сървисиз“ ЕООД – в качеството на наемател, представляван от управителя
Магдалена Рачева. Предмет на договора е отдаване под наем на наемателя от
страна на наемодателя за временно и възмездно ползване на недвижим имот –
„Шатрата“ в комплекс „Света Петка“, община Чавдар /чл.1 от договора/, като е
уговорено имотът да се ползва като търговски обект- бистро/чл.2 от договора/.
Срокът на договора е 5 години, считано от 15.08.2017г. /чл.17 от договора/. В
чл.3 от договора е уговорено, че срещу предоставяне на стопанисването и
управлението на имота, предмет на договора, наемателят се задължава за своя
сметка да заплаща на наемодателя месечно възнаграждение в размер на 1000.00 лв.
Размерът на уговорената наемна сума е изменен с анекс от 18.04.2018г. към
договора за наем от 15.08.2017г. поради извършен ремонт и реконструкция на
сградата, като е предвидено за месеците юни, юли и август наемната цена да е
3000 лв. на месец; за месеците март, април, май, септември, октомври и декември
наемната цена да е 2000 лв. на месец, а за месеците ноември, януари, февруари
наемната цена да се определя от месечните обороти, като допустимият минимум на
наемната цена е 1000 лв. В чл.4 от договора за наем е предвидено, че месечното
възнаграждение за наем се заплаща на 1-во число на месеца, следващ този, за
който се дължи издаване на фактура. Според чл.11 от договора за наем наемателят
е длъжен да заплаща в срок уговорения месечен наем, както и консумативите /ел.ток,
студена вода и др./ за наетия имот. В чл.18 от договора са описани
възможностите за прекратяване на наемния договор, като една от тях е: поради
неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разходи за
повече от един месец.
Прието
е като писмено доказателство предизвестие от „Диди Лидер Стил“ ЕООД, отправено до
„Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД, в което е посочено кои клаузи на договора не
изпълнява наемателят и с оглед на това неизпълнение се отправя двуседмично
предупреждение за напускане на наетия имот, считано от 04.10.2018г. и за
заплащане на дължимия месечен наем, съобразен с датата на напускането.
Отправени са от ищеца Диди Лидер Стил“ ЕООД до ответника „Ви Пи Ар Мега
Сървисиз“ ЕООД и 3 броя нотариални покани. Първата нотариална покана е от
09.10.2018г., получена на 22.10.2018г. и с нея ответникът е поканен до
30.10.2018г. да напусне имота – Атракционно-увеселително заведение - ресторант
„Шатрата“, находящ се в с.Чавдар, като за целта представител на дружеството да
се яви на 30.10.2018г. в кантората на нотариус Евгения Павлова, за да предаде
ключовете от заведението и да заплати дължимия наем. Според съставения от
нотариуса на 30.10.2018г. констативен протокол, управителят на „Ви Пи Ар Мега
Сървисиз“ ЕООД не се е явил в уречения ден и час. На 13.11.2018г. ищецът е
отправил нова нотариална покана, връчена лично срещу разписка на управителя на
Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД, с която е посочено, че „Диди Лидер Стил“ ЕООД
счита договора за наем от 15.08.2017г. за прекратен с получената покана, като
причината за прекратяването са неплатените наеми и консумативни разходи и
неизпълнението на договорните ангажименти към наемодателя. Посочено е още, че
търговският обект е следвало да бъде освободен още в края на месец октомври
2018г., което не се е случило и в този смисъл отново се приканва адресатът на
нотариалната покана да предаде обекта, заедно с оборудването в двуседмичен срок
от поканата. Последната нотариална покана е от 18.12.2018г., връчена срещу
разписка на същата дата на управителя на „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД –
Магдалена Рачева. С нея адресатът е поканен на 19.12.2018г. в 10.00 часа, в
Атракционно-увеселително заведение – ресторант „Шатрата“, находящо се в
с.Чавдар, обл. Софийска негов представител да се яви и да получи намиращите се
в имота свои вещи.
Ищецът е представил 5 бр. фактури в оригинал,
издадени от „Диди Лидер Стил“ ЕООД като доставчик и с получател „Ви Пи Ар Мега
Сървисиз“ ЕООД. Фактурите са подписани единствено от съставителя Димитринка
Мутафчиева- МОЛ на „Диди Лидер Стил“ ЕООД и не носят подпис на представител на
получателя. Те са на стойност, както следва: фактура №117/01.06.2018г.
за сумата от 2250 лв. (наем за м. юни
2018г.); фактура №121/02.07.2018г. за
сумата от 3000 лв. (наем за м. юли
2018г.); фактура №127/04.09.2018г. за
сумата от 2000 лв. (наем за м. септември
2018г.); фактура №131/08.10.2018г. за
сумата от 2000 лв. (наем за м. октомври
2018г.); фактура №134/02.11.2018г. за
сумата от 2000 лв. (наем за м. ноември 2018г.).
Общо фактурите са на стойност 11 250 лв.
От
община Чавдар е била изискана справка за дължимата сума за консумирана
електрическа енергия за ресторант „Шатрата“ – с.Чавдар за периода от
01.06.2018г. до 01.01.2019г. В отговор от община Чавдар са уведомили съда, че
партидата, по която се начислява електрическата енергия по абонаментен номер №*********
се води на името на община Чавдар, като общо изразходваната сума за консумирана
ел.енергия от ресторант „Шатрата“, с.Чавдар, за периода от 01.06.2018г. до
01.01.2019г. е в размер на 4453.40 лв. Посочено е, че за периода от
31.08.2018г. до 22.10.2018г. са погасени 1700 лв. от сумата и окончателната
дължима сума по тази партида е 2753.40 лв. В последващо писмо е уточнено, че
сумата от 1700 лв., която е погасена, е заплатена от „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“
ЕООД, с МОЛ: Магдалена Рачева.
Допусната
е, изслушана и приета по делото Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена
от вещото лице Л.А., която е трябвало да изследва счетоводството на двете
страни и да отговори дали са заплащани (по счетоводни данни) сумите, предмет на
претенциите, дали са осчетоводени при двете страни фактурите, представени по
делото и дали се установява счетоводно „Диди Лидер Стил“ ЕООД да е заплащал на
община Чавдар суми за ползвана ел.енергия за ресторант „Шатрата“, каквито се
претендира да бъдат платени от ответника. Вещото лице А. е успяла да изследва
единствено счетоводството на ищеца „Диди Лидер Стил“ ЕООД, доколкото ответникът
„Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД отказа съдействие на съда и експертизата и не
осигури на вещото лице достъп до своето счетоводство. От изследваните
счетоводни данни вещото лице е установило, че при ищеца са осчетоводени всички
5 фактури, цитирани по-горе, както и че само по фактура №117/01.06.2018г
има отразено частично плащане за сумата от 500 лв. Установено е, че в
счетоводството на „Диди Лидер Стил“ ЕООД процесните фактури са осчетоводени в
дебит на счетоводна сметка 411 – Клиенти и в кредита на счетоводна сметка 703/1
– Приходи от продажби на услуги по партида „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД. Не са
открити данни за счетоводното отчитане на процесните фактури в счетоводството
на „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД. Експертизата е установила още, че в
счетоводството на „Диди Лидер Стил“ ЕООД не са осчетоводени задължения за
ползвана ел.енергия за обект „Шатрата“, нито документи за платена ел.енергия
към община Чавдар.
Други
относими доказателства не са ангажирани в процеса.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Макар в
заповедното производство сумата от 14129.60 лв. да е претендирана и присъдена
общо, предявените искове са два и са с различно правно основание.
Предявен е
иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД – за признаване за установена дължимостта
на произтичащи от договор за наем задължения за наемни вноски и консумативи.
Сумата за наемни вноски, отразени по фактури, която ищецът претендира, е в
размер на 9 750 лв. Сумата за консумативи (ел.енергия), която се
претендира е 2379.60 лв. Остатъкът от 2000 лв. се претендира по иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.236, ал.2 ЗЗД – обезщетение за продължило
ползване, въпреки противопоставянето на наемодателя.
Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение по чл.
414 ГПК от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.
По иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД:
Този иск се състои от претенции за два различни вида
задължения, произтичащи от наемен договор, а именно: наемни вноски и
консумативни разходи.
Относно претенцията за наемни вноски:
От представения по
делото договор за наем от 15.08.2017г., се
установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът в
качеството си на наемодател е предоставил за временно ползване на ответника, в
качество му на наемател, търговски обект – ресторант/бистро/ „Шатрата“, при
наемна цена, която първоначално е уговорена на 1000 лв. месечно, а след това е
диференцирана според месеците: за
месеците юни, юли и август - 3000 лв. на месец; за месеците март, април, май,
септември, октомври и декември - 2000 лв. на месец, а за месеците ноември,
януари, февруари - според месечните обороти, като допустимият минимум на
наемната цена е 1000 лв. Договорът
за наем не само не е оспорен от
страната-ответник, а дори напротив – наличието на облигационно правоотношение
между страните е отделено като безспорен факт между страните със съгласието на
процесуалния представител на ответника, поради което съдът приема, че подписите
върху договора за наем са положени именно от упоменатите в него представляващи
дружествата лица и е валиден. Писменият договор за наем се явява основанието,
от което ищецът твърди, че произтича неговото вземане и основна предпоставка за
уважаване на предявения иск. Макар този договор да е неформален и за валидното
му сключване да не е необходима писмена форма, в настоящия случай такава
писмена форма за достоверност е придадена на договора и съдът приема за
безспорно доказано наличието на процесния договор. От него са възникнали
облигационни правоотношения между страните и тъй като договорът е консенсуален,
се смята за сключен от момента на постигане на съгласие между страните, в
случая – 15.08.2017г.
Процесният договор е
проявявал действието си до момента на прекратяването. Договорът е бил
едностранно прекратен от страна на наемодателя поради неизпълнение на
договорните задължения на наемателя. Според настоящия състав прекратяването е
реализирано с връчването на нотариалната покана от ноември 2018г., в която е
инкорпорирано изрично волеизявление за прекратяване на договора, като не е било
необходимо предоставянето на срок за изпълнение на задълженията преди
развалянето, тъй като такъв вече е бил даван на ответника с предходно връчените
му покани. Договорът е прекратен, считано от датата на получаване на
нотариалната покана от страна на „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД - 20.11.2018г.,
като предоставеният с тази покана двуседмичен срок е за връщане на фактическата
власт върху имота. В този смисъл до 20.11.2018г. договорът за наем е бил
действащ и страните по него са били длъжни да изпълняват своите задължения,
произтичащи от договора.
Основно задължение на
наемодателят е да предостави на наемателя временното ползване на една вещ. Това
предоставяне е предмет на задължението му, а срещу това наемателят се е
задължил да плати цена. Плащането на цената е предмет на неговото задължение. Не
се оспорва от ответника, че имотът му е бил предаден, а и от събраните
доказателства в своята съвкупност се извежда извод, че фактическата власт в
действителност е била предадена на ответника, който извод няма пречка да се
гради на косвени доказателства, какъвто е настоящият случай. Доказателство за
изправността на ищеца, що се касае до предаването на имота, е фактът, че
насрещната страна е изпълнявала, макар и временно, своите задължения по
договора, а именно: заплащала е наемната цена редовно до юни 2018г. Няма правна
и житейска логика в заплащане на стойността на стока или услуга /в случая наем
за обект/, която не получаваш, още повече, че сключеният между страните договор
е предоставял на тяхно разположение механизми за прекратяване, в случай на
неизправност на някоя от тях. Фактът на заплащане на месечни наемни вноски до
определен момент е достатъчен, за да създаде обосновано убеждение у съда, че
фактическата власт върху наетия имот е била предадена на наемателя – ответник,
независимо че не е налице писмен документ, обективиращ предаването. Както
самият договор за наем е неформален по същността си, така за страните не
съществува и задължение да си предават фактическото владение посредством писмен
документ, още повече, че такава уговорка няма и в договора.
Без правно значение е
фактът, че отдаденият под наем имот всъщност е отдаден не от собственик, а от
друг наемател, доколкото самият наемодател „Диди Лидер Стил“ ЕООД пък се
установява, че е наел имота от трето за спора лице – „Интерстой - НМ“ ЕООД,
който е собственик на имота. И
правната теория и задължителната практика на ВКС последователно и еднопосочно
приемат, че правото на собственост няма правно значение при договорите за
отдаване под наем, доколкото не е противоправно и забранено с правна норма
отдаването под наем на чужда вещ. За активната легитимация на наемодателя по
иска с правно основание чл. 232, ал. 2
ЗЗД не е от значение обстоятелството кой е
бил собственик на имота към датата на сключване на наемния договор, респ.
неговото продължаване (Решение № 153 от
24.10.2013 г. по търг. д. № 1764/2013 г. на Върховен касационен съд). Договорът за наем е облигационен по
своя характер и съответно, с оглед тази негова правна същност, поражда само
облигаторни последици.
Без правно значение е и
фактът дали имотът е бил реално ползван за времето, за което се претендира
заплащането на наемни вноски, затова и този въпрос не е изследван по делото. Константната
практиката приема, че при действието на наемния договор наемателят дължи
плащане на наемната цена независимо от това, дали ползва вещта, след като
действието на договора не е прекратено (Решение
№ 97/23.07.2013 г. по т.д. № 73/12 на ВКС, I т.о., решение № 238/04.09.2013г.
по т.д.№ 123/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 27/16.04.2014г. по т.д. №
1893/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 143/23.08.2016г. по гр.д.№ 5958/2015г.
на ВКС, IV г.о).
Следователно независимо дали е ползвал отдадения под наем имот до датата на
прекратяване на договора – 20.11.2018г., ответникът дължи заплащане на
договорената наемна цена за срока, в който не я е заплащал, а договорът е бил
действащ – в случая за месеците юни, юли, септември, октомври и ноември 2018г., като претенция за август месец не е
формулирана.
Изискуемостта и размерът
на вземането също са доказани. В договора страните са уговорили дължимост на
наемното плащане на първо число на месеца, следващ този, за който се дължи
наемът и се издава фактурата. Договорът за наем е договор с периодично
изпълнение, поради което изискуемостта на всяка една наемна вноска е настъпвала
по отделно и помесечно, като последната претендирана вноска е следвало да бъда
заплатена на 01-ви декември 2018г., а няма доказателства това да е сторено.
В отговора на исковата
молба, а и впоследствие по съществото на делото и дори в писмените бележки,
ответникът последователно се позовава на довод, че представените по делото
фактури не доказват вземането и затова претенцията за заплащане на наемни
вноски следва да бъде отхвърлена. В действителност фактурите не доказват
вземането. Същите биха били признание на неизгоден факт в случай, че съдържаха
подписа на получателя, какъвто не е настоящият случай. Вземането обаче се
доказва комплексно от това, че договорът за наем обективира уговорката за него
и от това, че ответникът не доказва да е заплатил претендираните наемни суми. Доказателствената
тежест за заплащане на дължимите наемни суми (както съдът е посочил и в доклада
по делото) е на ответника, като последният обаче нито твърди, нито доказва да е
заплащал наем за месеците юни, юли, септември, октомври и ноември 2018г. Единствено
от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по една от фактурите,
отразяваща наема за месец юни 2018г., е осчетоводено плащане за 500 лв. Размерът
на наема за тези 5 месеца е установим чрез проста аритметична сметка съобразно
договора за наем, а именно: общо 12 000 лв. – по 3000 лв. за юни и юли
2018г. и по 2000 лв. за септември, октомври и ноември 2018г., като за месец юни
обаче ищецът претендира само 750 лв., колкото твърди, че е останал незаплатен,
т.е. претенцията за наемни вноски е за 9750 лв. и за тази сума, за която няма
ангажирани от ответника доказателства, че е платена, следва да се уважи
претенцията за заплащане на наемни вноски.
Всички наеми за
относимите по спора месеци са отразени във фактури, което очевидно създава у
ответника заблуждението, че се претендира сума по фактури, а в действителност
сумата се претендира съобразно договора за наем. Осчетоводяването на фактурите
е единствено косвено доказателство за дължимостта на наемните вноски. Фактът,
че в счетоводните записвания на ищеца не е отразено заплащане на фактурите за
наем е именно такова косвено доказателство, като то обаче, както и отказът на
ответника да съдейства на вещото лице за установяване какви счетоводни
записвания фигурират при него, не променят с нищо извода на съда за дължимост
на сумите, доколкото ищецът е доказал тяхното основание и изискуемост, а
ответникът не е доказал, че ги е заплатил.
Относно претенцията за консумативи:
Ищецът е заявил искане за присъждане в
негова полза и на сумата от 2379.60 лв. – за незаплатена консумирана ел.енергия
в ресторант „Шатрата“ за периода юни-ноември 2018г.
Това искане се явява изцяло
неоснователно.
На първо място, ищецът не е
диференцирал искането си помесечно и не е представил фактури за начисляване на
претендираната ел.енергия, от които да е видно на кого е начислена, нито
доказателства той самият да е заплатил такава сума в полза на доставчика на
електричество или в полза на лицето, на чието име е открита партидата в имота.
От справката, предоставена от община Чавдар, е установено, че партидата за
електрическа енергия е на името на община Чавдар, т.е. именно общината е
легитимирана да претендира плащане в случая, а не лицето, отдало имота под
наем. Ищецът би могъл да отправи претенцията единствено в случай, че докаже, че
той е заплатил задължението и желае заплатената сума да му бъде възстановена от
наемателя-консуматор на ел.енергията. В настоящия случай обаче справката от
община Чавдар сочи, че начислената по партидата на ресторант „Шатрата“
консумирана енергия не е била заплатена и към момента има висящо задължение от
2753.40 лв. Това задължение не е заплатено и няма как сумата по него да бъде
присъдена на наемодателя на обекта, тъй като същият би се обогатил
неоснователно. Според справката за периода юни-декември 2018г. е заплатена
сумата от 1700 лв. за консумирана ел.енергия, но плащането на тази сума е
реализирано от ответника „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД, а не от ищеца, поради
което също и тази сума не може да му бъде присъдена. Констатациите на ССчЕ
подкрепят тези изводи, доколкото вещото лице е установило, че в счетоводството
на „Диди Лидер Стил“ ЕООД не са осчетоводени нито задължения за ползвана
ел.енергия за обект „Шатрата“, нито документи за платена ел.енергия към община
Чавдар.
С оглед на горното, „Диди Лидер Стил“
ЕООД не се явява материално легитимиран да предяви претенцията за заплащане на
ел.енергия за ресторант „Шатрата“ за периода юни-ноември 2018г. и искът в тази
част – за сумата от 2379.60 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.236, ал.2 ЗЗД:
Безспорно
между страните, а и доказано с писмени доказателства, както вече бе посочено
във връзка с другия предявен иск, е обстоятелството, попадащо в тежест на ищеца
„Диди Лидер Стил“ ЕООД, че между страните е съществувал валиден договор за
наем.
Доказва се освен това по
безспорен и категоричен начин посредством нотариална покана, връчена на
управителя на ответника „Ви Пи Ар Мега Сървисиз“ ЕООД, че договорът за наем е
бил развален от наемодателя „Диди Лидер Стил“ ЕООД, считано от дата
20.11.2018г. Поради характера на договора /договор с периодично изпълнение/,
развалянето е произвело действие занапред. Със самата нотариална покана е
указано на ответника-наемател, че следва да освободи наетия имот, с което е
обективирано и противопоставяне от страна на наемодателя ответникът да продължи
да ползва имота. Всъщност и трите нотариални покани, които наемодателят е
отправил до наемателя, съдържат искане за връщане на фактическата власт върху
имота, която се установява, че е била върната чак на 19.12.2018г., въпреки че
договорът е бил вече развален и е преустановил действието си, считано от
20.11.2018г.
Съгласно
чл.236, ал.2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетия имот, въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение за времето след
прекратяване на договорната връзка до момента на освобождаването на имота и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор. Това задължение на наемателя да заплати обезщетение произтича от
неизпълнение на друго основно негово задължение- да върне вещта след прекратяване
на наемното правоотношение, каквото неизпълнение несъмнено се наблюдава в
настоящия случай, тъй като и самият ответник признава в отговора на исковата
молба, че чак на 19.12.2018г. е бил принудително отстранен от имота.
Доколкото съдът счете за доказани по
делото фактите, попадащи в доказателствена тежест на ищеца, а именно: наличието
на договор за наем между страните, който е преустановил действието си, и
обективирано от наемодателя противопоставяне на по-нататъшното ползване на
имота и намери за недоказан единствения факт, попадащ в доказателствена тежест
на ответника - че е върнал вещта на наемодателя когато договорът е преустановил
действието си, то ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.236, ал.2 ГПК.
Относно размера
на обезщетението, следва да се посочи, че в случая не се преценяват реално
причинени на ищеца вреди, а наемателят дължи обезщетение в размер на
средния пазарен наем, като по силата на закона обезщетението не може да бъде
по-ниско от уговорения наем. Обезщетението не се
съизмерва с пропуснати ползи, които следва да бъдат доказани, а съответства на
дължимия наем /в този смисъл Решение № 48 от 22.07.2016 г. по т.д. № 480/2015
г., I т.о. на ВКС/. Уговореният между
страните наем в конкретния случай е бил 2000 лв. за месец декември.
Следователно за процесния един месец, в който ответникът е продължил да ползва
имота, въпреки противопоставянето на ищеца, дължи сумата от 2000 лв., за
колкото е предявена претенцията.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Предвид изхода на делото и доколкото
една част от исковата претенция бива уважена, а друга част отхвърлена, и двете
страни имат право на разноски: ищецът - съразмерно на уважената част, а
ответникът- съразмерно на отхвърлената част. Искане за присъждане на разноски
са направили и двете страни, като никоя от тях обаче не е представила списък на
разноските. Освен това, в исковото производство и двете страни са представили
пълномощни за своите процесуални представители, но не са представили договори
за правна помощ и съдействие, от които да е видно какъв е размерът на
уговореното адвокатско възнаграждение, нито по какъв начин е уговорено да бъде
заплатено то. Не са представили и доказателства за заплатен адвокатско хонорар.
Поради това, на ищеца следва да се присъдят разноски, както следва: 609.55 лв.
за заповедното производство и 401.66 лв. (без включен адвокатско хонорар) за
исковото производство, съразмерно на уважената част от претенциите, а на
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не е представил
доказателства, че реално е сторил такива.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422
ГПК вр.
чл.
232, ал.2 и чл.236, ал.2 ЗЗД,
съществуването на вземане на
„ДИДИ ЛИДЕР СТИЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:
гр. София, ул. „Пирин“ №81, вх.Г, ет.5, ап.13, представляващ се от Димитринка
Панкова Мутафчиева против „ВИ ПИ АР МЕГА СЪРВИСИЗ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.Чавдар, ул. „Христо Ботев“ № 8, представлявано
от Магдалена Николаева Рачева за сумата от 11 750 лв. /единайсет хиляди седемстотин и петдесет лева/, от които 9750 лв. представляващи дължим и незаплатен наем за месеците юни, юли,
септември, октомври и ноември 2018г. по договор за наем от 15.08.2017г.,
сключен между „Диди Лидер Стил“ ЕООД като наемодател и „Ви Пи Ар Мега Сърфисиз“
ЕООД като наемател на търговски обект – ресторант „Шатрата“, находящ се в
с.Чавдар и 2000 лв., представляващи обезщетение за продължило ползване на имота
през декември 2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, което вземане е предмет
на издадена заповед за изпълнение № 86 от 04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 75/2019г. по описа на
РС-Пирдоп, като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.232,
ал.2 ГПК за сумата от 2379.60 лв.
/две хиляди триста седемдесет и девет лева и шейсет стотинки/, представляващи
претенция за консумирана и незаплатена ел.енергия за периода от 01.08.2017г. до
05.11.2018г. за търговски обект - ресторант „Шатрата“, с.Чавдар.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
ГПК, „ВИ ПИ АР МЕГА СЪРВИСИЗ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.Чавдар, ул. „Христо Ботев“ №8, представлявано от Магдалена Николаева Рачева ДА ЗАПЛАТИ на „ДИДИ ЛИДЕР СТИЛ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:
гр. София, ул. „Пирин“ №81, вх.Г, ет.5, ап.13, представляващ се от Димитринка
Панкова Мутафчиева, сумата 401.66 лв.
/четиристотин и един лева и шейсет и шест стотинки/,
представляваща деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от претенциите,
както и 609.55 лв.
/шестстотин и девет лева и петдесет и пет стотинки/
- деловодни разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. №75/2019 г. на Районен
съд-Пирдоп, съразнерно с уважената
част на претенциите.
Решението може
да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: