РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я. ЦВ. Д.
при участието на секретаря Х. СЛ. С.
като разгледа докладваното от Я. ЦВ. Д. Административно наказателно дело
№ 20221110216193 по описа за 2022 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 52-00-21-9344 от 21.11.2022г. от „ДЕМИРА“ ЕООД с ,
представлявано от Д. Н., със седалище и адрес на управление в с. Кътина, ул.“Христо Ботев“
№ 22, ет. 2, чрез адв. М. срещу Наказателно постановление N 42-0003095 от 04.10.2022г. ,
издадено от началник ОО“АА“, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 96г,
ал. 1, пр. 2 от ЗАП , имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7а, ал.
2, пр. 3 от ЗАП.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление (НП). Позовава се на допуснати в хода на
производството нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това се твърди, че наложената от
наказващия орган санкция е прекомерна завишена. Иска се отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява се от адв.
М., с пълномощно по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва
компетентността на проверяващия орган. Сочи и немотивирания отказ на
административнонаказващия орган да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли НП да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна – директорът на РД "АА", редовно призована, не се явява и не
1
изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.02.2022 г. "Денимира" ЕООД извършило международен превоз на товари.
Превозът бил осъществен с превозно средство марка „Скания“ модел 124-420 с рег. № СМ
5733 АР, а товарният автомобил бил управляван от водача Н.й П. Л. с ЕГН:**********,
който обаче не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. При
извършена впоследствие, на 11.08.2022 г., комплексна проверка на дружеството /въз основа
на известие с рег.№ 84-00-56-428 от 27.06.2022 г. и Заповед № РД-12-2293/09.08.2022 г./ от
страна на служители на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – гр. София,
сред които бил и свидетелят И. М., заемащ длъжността "инспектор" в Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" – гр. София, същият при проверка на транспортна
документация на дружеството-превозвач установил извършения превоз от страна на
жалбоподателя и самоличността на водача, извършил превоза. Проверяващият извършил
справка в регистъра на психологическите изследвания и установил, че водачът Н.й Петров
Латов нямал издадено удостоверение за психологическа годност.
Отчитайки горните обстоятелства, св. И. М. съставил срещу превозвача АУАН №
328003 от 11.08.2022 г. за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пред. 3 от Закон за автомобилните
превози /ЗАвПр/. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване
на нарушението, след което бил предявен на представляващ нарушителя, който го подписал
без възражения.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение
било издадено и процесното наказателно постановление № 42-0003095 от 04.10.2022 г., с
което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пред. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000 лева, на основание чл. 96г, ал. 1, пред. 2 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля И. М. и приложените по делото писмени доказателства.
Свидетелят лично е извършил проверката на лицензираното дружество-жалбоподател и
пресъздава обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприел. Обстойно разказва за
извършената проверка и резултатите от нея, като показанията му са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което съдът им се доверява изцяло. От друга
страна същите последователно се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства и съответстват напълно на описаното в съставените АУАН и НП.
Приложените по делото писмени доказателства потвърждават изложеното от свидетеля
относно извършения превоз и липсата на валидно удостоверение за психологическа годност
на водача Н.й Латов.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
2
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от активно
процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 14-дневен срок от връчване
на НП (препис от същото е връчен на 07.11.2022 г., а жалбата е депозирана на 21.11.2022 г.),
същата съдържа предвидените от закона реквизити, поради което и се явява редовна и
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи. АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр контролът се осъществява от
органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят И. М., заемащ длъжността
"инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – гр. София, е
материално компетентен да състави процесния АУАН по арг. от чл. 37, ал. 1, б. "а" от
ЗАНН, вр. чл. 92 от ЗАвПр. Административнонаказващият орган, директорът на РД "АА" –
гр. София, е компетентен да състави обжалваното НП на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН,
вр. чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр и т. I. 6. от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Същевременно АУАН и НП са
издадени при спазване изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН относно сроковете за
това.
Съдът обаче намира, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при
съставяне АУАН и издаване на НП, водещи до ограничаване правото на защита на
нарушителя. Така в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП не е
посочен един от основните и най-съществени елементи на вмененото на жалбоподателя
нарушение – мястото на осъществяването му. Видно от отразеното в НП „превозвачът е
осъществил международен превоз на товари с водач Н.й П. Л. с ЕГН:********** на
територията на Република България“, без водачът да притежава удостоверение за
психологическа годност за превоз на товари, но не е посочено къде точно (населено място,
път, държава) е осъществен този превоз. Позоваването от страна на актосъставителя и
наказващия орган на наличната транспортна документация– товарителница, пътен лист и пр.
не може да санира пропуска на актосъставителя и АНО, доколкото мястото на
осъществяване на твърдяното нарушение следва да бъде заявено по ясен, несъмнен и
категоричен начин, а не да почива на някакви предположения. Липсата на данни за мястото
на нарушението е съществено нарушение, което осезателно е ограничило правото на защита
на жалбоподателя.
На това основание обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Отделно от това съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 91 от ЗАвПр, министърът на транспорта, информационните технологии и
3
съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява
контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с
моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на
превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на
отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през
територията на Република България или пребиваващи на нея. Съгласно ал. 2 от цитираната
разпоредба контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". В процесния случай се касае за превоз на товар, осъществен от МПС с
българска регистрация, поради което е приложим именно този ред. Цитираната норма не
поставя изискване превозът да е осъществен на територията на страната. Разпоредбата на
чл. 1, т. 1 от ЗАвПр сочи, че законът урежда условията и реда за обществените вътрешни и
международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или
чуждестранни превозвачи, следователно и за извършените превози в чужбина на пътници и
товари българските превозвачи следва да съблюдават изискванията на ЗАвПр, поради което
българският закон се явява приложим и за превози в чужбина.
Съгласно чл. 7а, ал. 2, пред. 3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/. Макар посочената правна
квалификация на административното нарушение да не е обвързана с относимата към нея
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и по-конкретно с разпоредбата на чл. 18, т. 3 от посочената Наредба,
съдът намери за необходимо да направи съответната препратка. Съгласно посочената
разпоредба се изисква водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност. Текста на посочената норма преповтаря текста на чл. 7а, ал. 2, пред. 3 от ЗАвПр,
съгласно който обществените превози на пътници и товари се извършват само от водачи,
които отговарят на изискването за психологическа годност, за което се издава удостоверение
за психологическа годност.
С оглед гореизложеното и вземайки предвид, че страните не са претендирали
разноски в производството, съдът счита, че такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 42-0003095 от 04.10.2022г. , издадено от
началник ОО“АА“, с което на „ДЕМИРА“ ЕООД е наложена на основание чл. 96г, ал. 1, пр.
2 от ЗАП , имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от
4
ЗАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5