Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2062                                 22.06.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16385 по описа за 2019 година.

 

         Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация“  твърди, че е доставил в жилище на ответника топлинна енергия за посочения в исковата молба период. Тъй като тя не била заплатена, ответникът дължал суми за стойността на енергията, както и законната лихва за забава, относно които била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде осъществено съществуването на вземането.

Ответникът П.Ц.П., чрез особения представител, счита иска за неоснователен поради неустановяване на факта, че той е собственик и титуляр на вещно право в сградата за отопления обект, както и за доказателства относно наличие на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“.

Съдът намери за установено следното:

            Ответникът П.Ц.П. има открита в дружеството партида с клиентски номер ******** за жилище с административен адрес гр. П.**************** /лист 5/. Установява се от представения нотариален акт № *********** на н. при **********, че ответникът е титуляр на право на собственост върху описаното по-горе жилище  /лист 62/.

На 21.06.2019г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответницата заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както следва: 501,82 лева, представляващи стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017г. – 30.09.2018г.; 79,19 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 04.07.2017г. – 20.06.2019г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр.дело №10330/2019г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни разноски, възлизащи на 75 лева. Тъй като ответницата бил уведомена по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление, бил заведен настоящия иск за вземането.  

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през процесния период 01.05.2017г. – 30.09.2018г. абонатната станция на сградата е работила, като е подавала топлоенергия за отопление и за битова гореща вода. Отоплителните тела в жилището на ответника през същия период са били присъединени към топлопреносната мрежа до месец декември 2017г. Те не са били снабдени с индивидуални устройства за измерване до момента на демонтирането. Поради това за времето до немонтирането отчитането на потребената топлинна енергия е ставало по нормативна мощност на отоплителните тела. Количеството топлинна енергия, разпределено в имота на ответника за процесния период е общо 5,74974MWh, от които 1,15882  MWh отдадена от сградната инсталация, 0,93718 MWh за отопление, 3,65374 MWh за битова гореща вода / лист 58/. Вещото лице установява, че начинът на разпределяне и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответствува на утвърдената за това методика.

За разпределената енергия дружеството ищец издало на името на ответницата седемнадесет броя фактури на обща стойност 581,01 лв. от които 501,82 лв. главница и 79,19 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 04.07.2017г. до 20.06.2019г. / лист 5 и 6/.

            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответника по делото.

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Тази норма и неоспореното обстоятелство, че имотът на ответницата е в топлоснабдена сграда, пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми за топлинна енергия.

            Заплащането на топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответникът е изпадал в забава. Това е така, защото за изпълнение на задължението има точно определен срок, което означава, че в случая не се прилага чл.84, ал.2 ЗЗД и покана не е нужна. Поради това той дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.

            Представените писмени доказателства относно вещното право притежавано от ответника, както и относно начислените за имота суми, водят до извод за основателност на претенциите описани в заповедта за изпълнение. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.

            По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 625 лв. от които: 75 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител, 150 лв. депозити за експертиза, както 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За заповедното производство разноските следва да се определят на 25 лв. за внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така за заповедното производство ответницата дължи общо 75 лева разноски.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против П.Ц.П. ЕГН: **********, с адрес: *** за сумите: 501,82 лв. /петстотин и един лева и 82ст./ стойност на доставена за периода 01.05.2017г. – 30.09.2018г. топлинна енергия, както и 79,19лв. /седемдесет и девет лева и 19ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.07.2017г. до 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.06.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №5702/24.06.2019г. по ч.гр.дело № 10330/2019г. на Пловдивски районен съд.

 

ОСЪЖДА П.Ц.П. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 625лв./шестстотин двадесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по ч.гр.дело 10330/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД