Присъда по дело №435/2011 на Окръжен съд - Ямбол

П  Р  И  С Ъ  Д  А

 

№  92                                    18.09.2012 година                         град Ямбол

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Ямболският окръжен съд,                       ІІ-ри      Наказателен състав

на осемнадесети септември                                                2012  година,

В публично заседание в следния  състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ЧИЛИКОВА

 

                                 

Секретар Т.Х.

Прокурор М.Божидаров

Като разгледа докладваното от съдия ЧИЛИКОВА

НОХД № 435 по описа на 2011 година.

 

                                        П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.К.К. – роден на ***г***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, не работи, осъждан, ЕГН **********

за ВИНОВЕН в това, че във времето от м.януари 2009г. до м.февруари 2011г. включително, в гр.Ямбол, без съответно разрешение е извършил по занятие банкови сделки – банково кредитиране на различни лица, при уговорени лихви върху предоставените в кредит парични суми, за които сделки се изисква такова разрешение, поради което и на основание чл.252 ал.1, вр. с чл.54 НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от  ЗАКРИТ тип.

На основание чл.68 ал.1 НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното на подсъдимия И.К.К. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода по присъда № 815/05.10.2009г., постановена по НОХД № 3/2009г. по описа на ЯРС, влязла в сила на 06.01.2011г.

На основание чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият К. е задържан под стража, считано от 22.08.2011г. до 26.08.2011г.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Бургас.

 

 

                                                        

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

    МОТИВИ по НОХД № 435 /2011 год.:

 

        Ямболската  окръжна прокуратура  е предявила  обвинение срещу   И.К. К. от гр..Ямбол  - за престъпление  по чл. 252  ал.1 НК, затова че във времето от  месец   януари 2009г. до   месец февруари 2011 г.включително,  в гр. Ямбол, без съответно  разрешение   е  извършил по  занятие   банкови сделки- банково кредитиране на различни  лица ,при  уговорени лихви  върху   предоставените  в кредит  парични  суми  ,за които сделки  се  изисква  такова разрешение.

       В съдебно заседание   представителят на ЯОП   поддържа   обвинението  така както  е предявено  като намира същото  за доказано  от обективна  и субективна  страна с оглед събраните  и приложени   в хода на ДП множество  гласни  и писмени доказателства.Според прокурорът доказателствата  са относими към  описаното в обстоятелствената част на обвинителния  акт ,поради което   следва да се приеме  за несъмнена  и безспорна  фактическата  обстановка така както  е възприета   от ЯОП и  обективирана  във внесения  обвинителен акт.Навеждат се доводи  ,че   от събраните по делото гласни и  писмени доказателства  безспорно се  установява  ,че в периода, предмет на  обвинението  ,подс. К.  е предоставил в кредит  от различни  суми   в рамките  на до  1000 лева  на различни  лица като заемите  са  19 на брой  ,  а  лицата,  които са  ги получили при  идентичен  механизъм на  определяне на   месечна  лихва  са  повече  от  3.Категорично  е доказано според ЯОП ,че в инкриминирания  период  подс. К.  е  бил в трудово- правни  отношения  по сключен трудов договор едва за  7 месеца  като  за останалите  месеци липсват данни  да е  работил по трудов или  граждански  договор ,  а за данъчните  2008г.,2009г и  2010 г. той  не  е декларирал доходи  пред приходните  органи  по  съответния  определен в  материалния  данъчен закон ред.Навеждат се доводи  ,че  свидетелските показания  са достоверни  и кореспрондиращи  помежду  си   като  показателен е факта  ,че  в голямата  им част свидетелите ,които са ползвали „услугите „ на подс. К. не се познават по между си.Всички   те сочат един и същ  механизъм на осъществяване  на дейността на  подс. К.- определяне на среща ,договаряне на лихвен месечен процент  и предоставяне на исканата  в заем срещу  лихва сума.Навеждат се доводи  ,че  при  осъществяване на  системната си   дейност по сключване на  договори  за  банково кредитиране  по смисъла на чл. 430 от ТЗ,подс.К. не  е разполагал ,не  разполага  и  не  е могъл да се снабди  и да  разполага със съответното  разрешени е за извършване на  такава  дейност – според Закона  за  кредитните  институции/ЗКИ/   като ФЛ  подс. К. не  би могъл да покрие  изискванията на  закона  и  да получи  разрешение  и  лиценз за осъществяване на подобна  дейност.Представителят на  ЯОП настоява  подс.К. да  бъде признат за виновен при баланс на    отекчаващите  и смекчаващите  вината  му  обстоятелства . Като отекчаващи такива се сочат  предишното  осъждане  на  К.  и  обстоятелството  ,че  от своята „лихварска ”  по  същността  си дейност  той  е получил  облага  от над 2130 лева и  един недвижим  имот като  резултатите  от  тази престъпна дейност не са  елемент от обективната страна на престъплението  ,но според прокурора  могат да се  ценят като  отекчаващи  вината му. Като  смекчаващи  вината  обстоятелства  следва според прокурора да се ценят   безукорното  процесуално поведение  на подсъдимия  в рамките  на  съдебното производство  и младата му  възраст.Настоява се за определяне на наказание   около   законовия  минимум в рамките на  3 години  и  6 месеца,което  подсъдимия  да  изтърпи в затвор при  „строг” първоначален   режим.    

       Подсъдимият И.К.    участва в съдебно заседание лично   и със защитник- адвокат.Не се признава за виновен ,  а чрез защитата   оспорва   фактите и  обстоятелствата  изложени  в обстоятелствената  част на обвинителния  акт  и дава обяснения  ,че    е правил  услуги  на  свидетеля Илиан П. ,който  е бил негов работодател в залата  за  фитнес в к-с „Диана ” ,където  подсъдимия  К. работи като  фитнес- инструктор.Защитата твърди  ,че  обвинението  не  е доказано  по безспорен  и несъмнен начин ,  а събраните   в хода на съдебното следствие  гласни доказателства  са  го  разколебали значително.Навеждат се доводи  ,че  според ЗКИ предоставянето на банкови кредити на физически  лица  се извършва  изрично с  писмен договор , а в случаите ,за които на подс.К. е повдигнато  обвинение такива банкови  сделки не са  извършвани  ,т. к. не са предлагани и използвани  елементи от  инструментариума  на кредитните  институции-писмени договори за кредит,записи на заповеди ,обезпечения. Никой според защитата не отпуска   кредити без обезпечения.Елемент  от инструментариума  на кредита  е именно  обезпечението ,но тук такива  липсват- не са събирани  лични карти на длъжниците нито банкови  карти,  нито  лични карти ,няма  записи на заповед .според защитата липсват  доказателства за осъществена  банкова  или друга платежна дейност  от страна на подсъдимия за да му  е необходимо  разрешение  да върши такава.Навеждат се  и доводи  за  налични  гласни доказателства  , в които  свидетелите категорично признават ,че с действията си нарочно са провокирали  К. .Навеждат се  доводи  ,че подс.К. е  носил пари,  събирал пари  ,водил разговори  с клиенти   и,вкл.  получил собственост върху  чужд недвижим имот   само  и  единствено  в услуга на неговия   работодател – свидетеля  И.П. .Подсъдимият лично  и  чрез защитата  си настоява  да  бъде признат  за невиновен и оправдан  по повдигнатото му   от ЯОП  обвинение.

        В последната си дума подс.  К. не се признава  за виновен  като прави признание ,че се  е „предоверил „  на своя  приятел и работодател .

        За да постанови присъдата си  съдът прие  за  установено  от  фактическа страна  следното :

        Подсъдимият   И.К. К. от гр.Ямбол за периода от време след  08.02.2010 год. – м. февруари 2011 год. не е бил страна по трудово правоотношение и не е получавал доходи от полагане на труд. За времето 14.01.2009 г. до 01.03.2009 г.  е  в трудово- правни  отношения  с „Лъки 2009 „ООД гр. Ямбол ,  а за   четири месеца  в периода  м. август – м. ноември 2010 г. е  страна по трудов договор с „Диана –Визаж” ЕООД гр. Ямбол.

За 2008г.,2009г. и 2010  година  подс. И.К.  не е декларирал пред приходните органи по реда на чл.50 от ЗДДФЛ получени от него през данъчната година доходи.

Подсъдимият не  е регистриран  като търговец,не  участва  в създаването, управлението  или в структурирането  на капитала  на търговски  дружества.

В периода   от м. януари   2009 г. до м. февруари  2011 г.  подс. К.  за лична печалба  и  издръжка  ,без да  се  е снабдил с нужното  разрешение   ,извършва по занятие дейност по банково кредитиране  като  раздава парични суми  на  нуждаещи  се  от кредит лица  срещу  предварително  уговорена  месечна  лихва  върху дадената   като кредит под формата на паричен  заем сума  по   определен от  К. погасителен план.Обикновено подсъдимият сам раздава  парите  и  сам събира  ежемесечните  суми,  представляващи  вноски  по  главница  и лихви,дължими  от сключените  между него  и различни  физически  лица  договори  за  банков кредит  като  подсъдимия  сам определя правилата  и  условията по плащанията.

 В  зимният период на  2008/2009 г. свид. А.Н.К. от гр. Ямбол , започва  работа във фитнес- зала „Арена” ,намираща се  под сградата  на РУП”Тунджа” гр. Ямбол.В тази  фитнес- зала  свидетелката се запознава с подсъдимия К. ,който  редовно  посещава   фитнеса за да тренира.От свои познати  свид. К.  научава,  че  подс. К.  предоставя  кредити на нуждаещи  се срещу  уговорена месечна  лихва.През м. януари  2009 г. свидетелката   иска от подс.К.   заем в размер  от 100 лева . Той   и  носи парите  на  работното и място  като  я  уведомява ,че следва да върне заема   в срок от  1 месец заедно  с лихва  от  30 лева месец  по- късно  свид. К.  връща  получената  в заем под формата на кредит  сума   заедно  с определената  и   лихва или връща на подсъдимия  сумата от 130 лева. 

През пролетта на  2009 г. свид. К.  отново  изпада в затруднено  финансово положение и  иска  в заем от подсъдимия  сумата  от 150 лева. Двамата  си  уговарят среща  пред  кафе- ресторант „Мечта „ в к-с „Диана” гр. Ямбол ,където подс.К.  и  предоставя в кредит  сумата  от 150 лева  с  уговорен срок  за връщане  1  месец  при  едностранно   определена   от подсъдимия  месечна   лихва  в абсолютен размер от 20 лева.Месец по- късно свид. К.  си връща   дължимата  сума  от общо  170 лева  , от които   главница 150 лева и   лихва от 20 лева.

През лятото на същата  2009 год. свид. К. остава  без работа  и  има нужда от парични средства.За трети път тя се  обажда за паричен заем  срещу лихва на  подс. К. и  иска  сума в размер на 200 лева.Двамата се срещат  в района на спортен комплекс”Фиджи” в гр. Ямбол  и подсъдимия  дава  искания  заем като  определя  едностранно   абсолютна  лихва  от  60 лева месечно.Общо свидетелката  К. е следвало  да върне след един месец сумата от 260 лева , от които  200  лева  главница и  60 лева  месечна лихва.Свидетелката не  успява да погаси  задължението си  месец по- късно .Няколко дни след изтичането на месечния  срок на  заема   подс.К. многократно се обажда по телефона на  свид. К.  за да  и  напомня  за дължимите от нея   суми – главница и  лихва   на предоставените  и  в кредит парични средства. По  телефона  за да е по- убедителен подс. К. заплашва  свид. К.  с побой, убийство и  изнасилване.В резултат на  уплахата си  от отправените  и  закани  и заплахи  ,свид. К.  спира  да вдига  телефона  и да отговаря  на   обажданията на подсъдимия  и  уведомява  за случилото  се  родителите си.След като  свидетелката спира да отговаря  на телефонните му  обаждания ,подс. К. търси свидетелката  в дома и за да си събере сумите  по  отпуснатия  заем.Среща се  с родителите на  свид. К.  ,които  обезпокоени  за  сигурността на дъщеря си  се съгласяват да погасят  нейния  дълг към  подсъдимия.Родителите на свид. К.  плащат поисканата им обща сума от 300 лева  като им е  обяснено  ,че плащат и  40 лева за  връщането  на  кредита  извън посочения  месечен срок.

 В началото на месец  ноември 2009 г.  свид. М.К.  имал нужда от парични  средства  и поискал кредит от свид. И.П. ,който  му предоставя сумата от 200 лева  срещу  месечна лихва от  150 лева.След  като  свид. П. разбира, че свид. К. е  в затруднение  да му  върне парите по отпуснатия  заем ,той  го запознава с  подс. И.К. за  отпускането на  нов паричен заем. Подсъдимият предоставя на свид. К.  исканата сума от 400 лева  срещу  месечна  лихва определена  в абсолютен размер от  150 лева   еднолично  от подсъдимия.С получената от подс.К. в заем сума от 400 лева  ,свидетеля К. погасява заема си към свид. И.П.   ,  а в кратко време след това погасява и задължението  от 550 лева  по отпуснатия  му  от подс.К.  заем ведно с определената му  лихва.

В края  на същия  месец ноември 2009 г. свид. М.К.  отново моли за заем подс. К. ,т. к. са му  необходими  1000 лева. Двамата  се срещат в кафене „Визаж” в гр. Ямбол ,в близост  до  супермаркет „Сара”.Подсъдимият  се съгласява да отпусне заем от 100 лева  на свид. К. ,но  определя  месечна  лихва от 300 лева .По настояване на подсъдимия  ,двамата със свид. К. посещават  адвокатска  кантора в гр. Ямбол ,където е  изготвен  и предоставен за подпис на свид. К. Запис на заповед  за сумата от 4 000 лева. Документът  е подписан от свидетеля  ,т. к. подс.К.  иска  „гаранция”  за това  ,че    свидетеля  ще  може да  върне  сумата от 1000 лева ведно  с определената  от  него  лихва от  300 лева месечно. След подписването на документа  , свидетеля  получава  исканата  в заем  сума от 1000 лева .Месец по- късно свид. К.  не  успява да погаси задължението си  от 1000 лева  главница  и  300 лева  лихва  върху сумата   и  подсъдимия  започва настоятелно  да  звъни по телефона на длъжника за да  му напомня  за  задълженията  му. Свидетелят не  успява да намери  сумата от 1 300 лева   и да върне  взетия  от подсъдимия  заем ,което  налага   подс.К. да  го търси  в имота на родителите му в с. Окоп ,обл. Ямбол. След като намира длъжника  си  ,подс. К. му разпорежда да се качи в автомобила му  за да се срещне  с „шефа” му в гр. Ямбол ,на когото  уж принадлежат взетите    под формата на  кредит парични  средства.Свидетелят доброволно се  качва  в автомобила  на подсъдимия  като  по  пътя  до гр. Ямбол към него от страна на К. са  отправени  множество  закани  за саморазправа   при невръщане  на  получените  пари . На  околовръстния  път на гр. Ямбол към подс.К. и свидетеля К. се  присъединява друг автомобил, управляван от  познат на подсъдимия  и двете коли  спират в района  на свинекомплекса  в с. Тенево  ,където подсъдимия  и неговия  познат нанасят побой  на   длъжника К. като подс.К.  го  заплашва с нож  ,че  ще  му  отреже пръстите на  ръцете.За  по- голяма достоверност    и тежест на заплахите  ,подс.К. пръска  със спрей  очите на свид. К. и го  оставя  в района на кафене ”Визаж” в гр. Ямбол ,където му  нарежда да  слезе от  лекия  му  автомобил.На  свид. К. от страна на подсъдимия  е  определена допълнителна  лихва  от 300 лева  за забавата  на  плащането или  общо  е  обявена  за дължима  сумата  от  1600 лева  . Свидетелят  разказва на близките  си  за случилото  се  и  с подс. К. се свързва  бащата  на   свидетеля  К.  за да  си  уговорят среща  за  уреждане на  взаимоотношенията . Подсъдимият  определя  среща на  ресторант „Мечта „ в к-с”Диана” на  гр. Ямбол ,където  свид.К. пристига  придружен от баща  си  и вуйчо си. В тяхно присъствие  свидетелят връща  на  подс.К. сумата  от 1600 лева  или  за получен  заем от 1000 лева  за  месец и половина   на  подсъдимия   е  платена   лихва  от  600 лева.

В началото на м. ноември 2009 г. свид. Д.И.Д.  от гр. Ямбол  от своя позната  разбира ,че  може да вземе кредит от подс. К.  и си  уговаря  среща  с него . На  02.11.2009 г.  в кафе”Визаж” в гр. Ямбол двамата се  виждат  и свидетеля  иска  заем  в размер на 200 лева ,които  да върне  в рамките  на  две месеца. Подсъдимият К. предоставя  исканата сума  като  определя  две  месечни вноски от по  140 лева  или  иска да му  се върне  сумата  от   280 лева   ,  от които  главница  от  200 лева  и две  месечни  лихви  от по  40 лева.

През  есента на 2009 г. свид. М.Д.  от свой приятел- свидетеля  М.К.  научава ,че  подс. К. отпуска  парични заеми срещу  лихва   и  успява да си уреди среща с К.. Двамата се срещат в  кафене „Визаж” в к-с”Диана” на  гр. Ямбол  и свидетеля Д. иска  заем от 200 лева  ,които  подс.К. му  отпуска като  едностранно  му  определя  месечна лихва от 40 %..,т. е след един месец свидетеля  е следвало  да върне на  подс.К. сумата от 280 лева ,представляваща  главница от 200 лева и  месечна  лихва от 80 лева.След  един месец свид. Д.  връща  взетия  кредит заедно с определената му  лихва.

След около  месец свид. М.Д. отново  изпада във  финансово затруднение  и  отново търси  за  кредит подс. К. .Двамата отново се срещат в кафене „Визаж” и свидетеля  иска  сумата от 300 лева.Подсъдимият  отпуска  сумата от 300 лева  при същите  условия  ,  а  именно  месечна  лихва от 40 %  като след месец свидетеля   е следвало да възстанови  сумата от  420 лева  , от които  300 лева  главница  и 120 лева  лихва.Свидетелят след   1 месец връща  на подс. К. взетата като кредит сума ведно с определената му  месечна лихва от 120 лева.

През 2009 год. свид. Е.С. Спасов от гр. Ямбол  изпада във финансово затруднение  и  от свой  приятел разбира  ,че подс. К. осигурява  парични заеми  срещу  лихва. Свидетелят  посещава  кафене „Визаж”  и се среща с подсъдимия.,от когото взема  в заем сумата от 100 лева.Подсъдимият определя месечна  лихва от 30% като след месец е следвало да му се върне  сумата от 130 лева.След изтичането на  определения  за  връщане  на сумата  1  месец свидетеля  не  успява  да върне парите  и след като многократно   провеждат разговори по телефона   с отправени от страна на подсъдимия  обиди ,подсъдимия  определя  още  30 лева  като наказателна лихва за невърнатите в срок парични средства. В  рамките на около два месеца след като  получава заем от 100 лева  ,свид.С. връща на подс.К. сумата от 160 лева  , от които  60 лева  лихва.

През месец януари 2010 год. свид. М.Д.Д.  има нужда от парични средства  за да погаси   получен от него кредит ,предоставен му  от И.  П..Среща се с подс. К. , от когото  иска  сумата  от 5 000 лева. Подсъдимят  се  съгласява  да отпусне кредит  при  определени от него   условия  ,  а именно  6 месеца срок за  погасяване с месечна  лихва  от  750 лева .В края  на  шестмесечния  период  свид. Д. е следвало  да  върне  на подс-.К. сумата от  9 500 лева  ,  от които  главница от  5000 лева  и  лихви в размер от 4 500 лева.Подсъдимият  иска  да обезпечи  кредита  с прехвърляне  на  собственост  в негова  полза   за срока  на  издължаване от страна на длъжника  и двамата  се договарят свид. Д. да прехвърли на подс.К. собствеността  върху  апартамент в к-с”Г.Бенковски”.Двамата посещават кантора на  адвокат в гр. Ямбол ,където се подготвят  документите   за  осъществяване на покупко- продажбата.Веднага след това двамата посещават нотариус ,пред когото сделката  се  изповядва  и собствеността  на  жилището на свид. Д. преминава    у  подс.К.. С получената  в кредит сума от 5 000 лева  ,свид.Д. погасява задължението си по получен от  свид. И.П. кредит.Месец по- късно   свид. Д. плаща   сумата от 750 лева ,представляваща  месечната  лихва  върху  получената  сума  от 5 000 лева.Веднага след това  свид. Д. изпада в материално  затруднение   и престава  да обслужва  кредита си.Ядосан от  това  ,че свидетеля  не  плаща определените  му месечни  лихви  ,подс.К. му нанася  побой  ,след което  го  задължава да  работи  два  последователни месеца в стопанисваната от него спортна зала  за  фитнес  без да получава трудово  възнаграждение за полагания  труд.Други  вноски   свидетеля  не  прави  и не възстановява   сумата от 5 000 лева  ,взета  в  заем под формата на кредит. Пред  пролетта на  2010 год. подс. Посещава  жилището на свид. Д. в к-с”Г.Бенковски” ,където  той  живее  заедно с цялото си семейство  и  представяйки    договора  за покупко- продажба   настоява семейството  да напусне  неговото собствено  жилище.Посещението на подс.К. е  придружено  със заплахи  и закани  ,което принуждава  семейството  под страх от саморазправа  да  напусне  жилището  и да  заживее  под наем в друга  част на града.

През месец май  2010 год.  свид. Т.С.Т.  изпада в парично  затруднение  и  от свой  познат разбира  ,че подс. И.К. дава пари на заем срещу  лихва. Свидетелят посещава  фитнес – залата в к- с”Диана” в гр. Ямбол на  10.05.2010 год.   и    се  уговаря  с подс. К. да  получи   заем в размер на 100 лева. Подсъдимият определя  месечна  лихва в размер на  30 % или  в края  на месеца  свидетелят е  следвало  да  върне  сумата  от 130 лева.

Дни  по- късно ,около средата на  месец май 2010 год.  свид. Т.Т. отново  имал нужда от пари  и  отново се  обръща  за заем към подс.К.. За  втори път той  получава кредит от 100 лева  с начислена  лихва от  30 % или  след един месец отново следва да  върне на подс.К. сумата от 130 лева.Месец по- късно   свидетелят не  успява да  събере   дължимите  суми  и да  ги  върне  на подс.К. ,т. к. няма от къде да  набави  сумата от 260 лева , от които главница  200 лева  и    две  лихви от по  30 лева.Три- четири  дни  след датата на падежа  ,подсъдимият посещава  свид. Т.  в дома   на  леля му  ,където  той  живее и  двамата постигат съгласие  за  отсрочка в рамките на няколко  дни. Свидетелят отново не е в състояние  да  върне  сумата   и  уведомява  подс.К. за това си затруднение  , в отговор на което получава нова отсрочка  от няколко дни.Неуспявайки  да  си набави  нужните средства, свид.Т. на два  пъти  отново моли  подс.К. за отсрочка  в резултат на което общата дължима сума  се  увеличава на  330 лева. Дни след  уговорения  последен падеж подс.К. случайно среща  свид. Т. в района на  училище „Димчо Дебелянов” в гр. Ямбол и му  нарежда да се качи в колата при него  .Свидетелят отг казва и подминава  управлявания  от подс.К. автомобил ,след което  последния  го  застига  отново  ,нанася  му  удар  и  го   принуждава да се качи  в колата.Свидетелят е  отведен в една  от  стаите  на познатата му вече  фитнес- зала в к.с”Диана” на  гр. Ямбол.В това помещение  в продължение  на  20 минути  свидетелят е  бит от подс.К. ,който си  слага  боксови  ръкавици .Веднага след побоя  свидетелят е  изведен пред фитнес- залата и  е заставен в продължение на 30 минути да чисти  плевелите и  тревата пред залата с голи  ръце  за да си „отработи” дължимите  суми.Междувременно подсъдимият обявява в на свид. Т. ,че  дължимата сума с  лихвите вече е  нараснала на 500 лева  ,в резултата на многократните  отсрочки  на падежа.Няколко дни по- късно  свидетелят успява да започне  работа  и получава в заем от работодателя си  300 лева  ,  а  100 лева му дава неговия  баща. Събраната сума от 400 лева    свид.Т. дава на подс.К. с цел погасяване на задължението,но не  отива сам  ,  а дава парите на  свой  познат  да ги занесе и предаде на подс.К..

През  м.август 2010 г. свид. Б.Б.  има спешна  нужда от парични средства .От свидетелката К.  ,той  научава ,че  може  да вземе в заем срещу  лихва  пари  от подс. И.К. .Свидетелят намира подс.К.  във фитнес- залата  в к-с”Диана „  зад  бензиностанция  OMW .Свидетелят иска заем в размер на  200 лева ,която  му  е предоставена  във вид на кредит от подс.К. ,който  поставя  условие  за връщане  в рамките  на  2  месеца  и определя  месечна  лихва  от  30%.Свидетелят следвало  да върне   в рамките на  2  месеца на две  месечни  вноски   от по 160 лева  сумата от 320 лева- 200 лева  главница  и  120 лева  лихви.Свидетелят  в определените  му  срокове  връща   взетата във вид на кредит сума ведно  с определената  му    лихва  .

През месец  ноември  2010 г. свид. П.  К.Д.   има спешна  нужда от   300 лева .Същата  знае   от сина си – свид. М.Д. ,че подс.К. дава  заеми  срещу  лихва  и намира  подсъдимия  във фитнес – залата  в к-с”Диана” ,зад бензиностанция OMW.Свидетелката  иска  заем от  300 лева   и го  получава  като   подс.К. определя  едномесечен срок за погасяване  и  лихва в размер от 120 лева.След  един месец свидетелката  е следвало  да му  върне  сумата от 420 лева.Междувременно  подс.К. предупреждава свидетелката  ,че при забава  едностранно ще  и  увеличава  лихвата  върху  дължимата сума  .След изтичането на срока   подс.К. търси   свидетелката по телефона  , но тя  не  е в състояние  да се издължи  и  иска отсрочка  от няколко седмици.След изтичане на новия  уговорен срок  ,свидетелката  отново не  плаща ,т. к. няма такава възможност  ,след което подс. К. и  определя среща  зад  сградата на Стоматологична поликлиника в гр. Ямбол. Свидетелката се  явява на определеното  място  като в хода на разговора  и  с подсъдимия   ,последния  я  заплашва  с побой  , ако  не върне дължимата  сума. Притеснена  и  изплашена от   развитието на   разговора и  действията на  К.   , свидетелката  Д.  му дава единствените пари които  има- 60 лева  като междувременно   е  тормозена от подсъдимия     с  наранявания  на няколко  пъти  с електрошокова  палка .Преди да се разделят  подс.К. отново  отправя  закани  и заплахи  към свид. Д. като изрично  я предупреждава  да не се оплаква на органите на реда ,т. к.  те  не могат да го  уплашат.През следващите  няколко седмици  подс.К. продължава да се обажда  по телефона на  свид. Д.  и да настоява  за връщане  на взетия  заем.Свидетелката  за  около месец  успява да събере  сумата  от 200 лева ,които  връща на подс.К.  на насрочената  от него  среща  до  сградата на „ВиК” ЕООД- Ямбол в кв.”Каргон”.Подсъдимият отново  заплашва  с побой  свидетелката  като  и  обявява ,че  размера на  задължението  и  към него  вече  е нараснал на общата  сума от 780 лева предвид  еднолично начислените от него  наказателни  лихви  за забава.Няколко дни по- късно свид. Д.  успява да събере  и   върне на подс.К. сумата от 70 лева ,след което силно притеснена от  заплахите  и заканите  към нея   и  упражненото   спрямо нея  насилие  уведомява  органите на  полицията  и  подава  жалба  срещу подсъдимия.

През месец декември 2010 г. свид. В.Н.Д.  от гр. Ямбол  има  спешна  нужда  от пари. Тя  научава от своя  позната ,че подс.К. отпуска заеми срещу  лихва  и  се свързва с него  по телефона. Определена  и  е среща  до сградата на „Ви К” ЕООД  Ямбол  в кв.”Каргон”.Свидетелката  иска  от подс.К. кредит в размер на 1000 лева  и го получава като  подс.К. определя срок за погасяване от 5-6 месеца и месечна  лихва от 25% плюс 2 лева  за  веки  просрочен ден.Крайната сума  ,която  следвало да  възстанови  след 6 месеца свидетелката   е  изчислена от 2 500 лева,  от които  1000 лева главница  и 1 500 лева  лихви.Заедно  с това  подс.К. поставя  условие  за допълнително обезпечение  на дадения     кредит под  формата  на заем с недвижим  имот. Двамата се  уговарят  подс.К. да получи  нотариално  заверено  пълномощно  от  свид. Д.  и майка  и  да се разпорежда  със собствения  им недвижим  имот ,находящ се  на  ул.”Индже  войвода „ 22 в кв.”Каргон” на гр. Ямбол.Свидетелката  приема всички поставени  условия  ,т. к парите  и  трябват спешно  за закупуване на  лекарства  и провеждане на  лечение  за болното  и дете.Свидетелката и  майка  и посещават посочен  от подс.К.  адвокат и   оформят документи  , с които  сестрата на подсъдимия  се снабдява с пълномощно да се разпорежда  с  техния  собствен недвижим  имот . Свидетелката  и майка  и посещават нотариална  кантора в гр. Ямбол ,където   пълномощното  е  заверено по съответния  ред.Веднага сле това   свидетелката  получава   от  подс.К. уговорената  сума  от  1000 лева.

Междувременно през месец   януари  2011г. свид. Д.  отново  търси  по телефона  подсъдимия   с искане  за нов кредит  от 1800 лева.подсъдимият се съгласява  при същите  условия ,  а  именно  25% месечна  лихва  върху  сумата  по кредита .За  двата  получени   кредита  под  формата на заеми   свид. Д.  следвало  да  внася  по  750 лева  месечни  лихви,  а  накрая  да  възстанови  2 000 лева – 1000 лева  и  1 800 лева  главници по заеми  и  200 лева разноски за нотариални такси.Веднага след като получава  втория   кредит свид. Д. пред нотариус  оттегля дадените  пълномощия  на сестрата на подс.К. за  разпореждане  с недвижимия  имот на  ул. „Индже  войвода” в гр. Ямбол ,т. к. разбира  ,че   този  имот ще се ипотекира   в полза на лицензирана по реда на  закона   фирма  за кредитиране .Научавайки  ,че  свид. Д.  е търсила  услугите на  лицензирана  фирма  за  кредитиране ,подс.К. се  среща с нея   и  успява да я  убеди  ,че  представителите на тази  фирма не са коректни с клиентите си   и  прави предложение  към Д.  да  учреди  вместо  в полза на  избраната    от нея  фирма    договорна  ипотека  в негова  полза.За да е  по-убедителен, подс.К.   уведомява  Д.  ,че  ще  и бъдат опростени всички натрупани  до момента  лихви  по  получените  от нея  два кредита.

На  04.02.2011г.    свид. Д. и  нейната  майка  учредяват в полза на сестрата на подс. К.   договорна  ипотека  като  в договора  е  посочена  сумата от 14 000 лева.Необходимите  документи   по сделката  са  изготвени  от същия  избран и посочен от подс.К. адвокат,  а  подписването  се  извършва  и  удостоверява по съответния  законов ред в нотариална кантора в гр. Ямбол.Веднага  след учредяването на  ипотеката, подс.К. дава на свид. Д.  сумата от 1 000 лева   като  коригира  месечната  лихва  от  25% на  18 % за  цялата получена от д. в кредит  сума от 4 000 лева. Така   всеки  месец  Д. е следвало  да  внася   сумата  от  720 лева представляваща   18 %  ли хва  върху  главницата  от 4000 лева  получени от нея  на три  пъти    като кредит под формата на заем.В разговор със свидетелката  Д.  , подс.К.    я уверява ,че веднага след като погаси   задълженията  си  към него  , договорната  ипотека  ще  бъде заличена. Месец по- късно  ,на  04.03.2011г. свид. Д.  не  разполага  с нужните  и  2720 лева  за да погаси   месечната  лихва  и майката на  Д.  моли  подс.К. за  отсрочка. Подсъдимият  дава  отсрочка  ,но  уведомява  Д. и  нейната майка  ,че  им се начислява  допълнителна  лихва за забава на ден  от  2 % върху  дължимата  месечна  сума от  720 лева, т. е. вече    се  иска  лихва  върху  лихвата на кредита в размер  на  14,40 лева  за всеки просрочен ден.В края на м. март 2011г.  свид. Д.  получава призовка да се  яви  в ОД на МВР Ямбол и  уведомява за това подс. К. ,който  от своя  страна  я  моли  да не говори  за взетите от него  кредити като  я  уверява  ,че    ще  и  опрости всички  дължими  от нея  лихвени плащания.Подсъдимият предлага на  свид. Д.  да  издължи     взетия   заем  от  4 000 лева до  една  седмица  ,срещу  което      Д. ще  получи  опростяване на всички  дължими  лихви   , с изключение на  сумата от 250 лева  за  нотариални  разноски  и такси. Веднага  след това  подс.К.  преустановява   телефонните  си разговори   и срещи  със свид. Д.  като  за резултата  от    явяването  и в полицията  се  интересува  единствено   адвоката ,чийто  услуги  са  ползвани от подс.К.  за  изготвянето  на    документите  .

  Видно  от приложената  по делото  справка  за съдимост  ,подс. И.К.   е  осъждан  към момента на осъществяване на  престъпното деяние  на  ЕДНА  година  и  ШЕСТ месеца „лишаване от свобода „ с Присъда №815/05.10.2009 г. ,постановена  по НОХД № 3/2009 г. на  ЯРС ,влязла в сила на  06.01.2011г.

       Горната  фактическа  обстановка се   установява  по несъмнен и безспорен начин от   свидетелските  показания  на М.К.,П.Д.,В.Д.,М.Д.,М.К.  и Т.Т. ,последните  приобщени  към доказателствата   по  реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК в хода на съдебното следствие   и  отчасти  от показанията на свидетелите  А.К. ,Е.С.,Д.Д., Б.Б. и Ж.  Е.,показанията на  първите четирима  прочетени  по реда на чл. 281 ал.1 т.1  и т.2 от НПК в хода на съдебното следствие .Горната  фактическа  обстановка  се  установява  и  отчасти  от обясненията на подс. И.К.  и  приложените  по делото  писмени доказателства- писмо  от  ТД  на НАП,офис Бургас /л. 74/  и  справка  към него  за актуалното състояние  на всички трудови  договори  на И.К./л.76-л.77/ ,2 бр. писма от Агенцията по вписванията,на  служба по регистрация  гр.Ямбол и   гр. София  ведно  със справка по ИИСКИР-ИКАР /л.79-л.81  и л.83-л.98/,протокол за доброволно предаване от 23.03.2011г./л.131-л.132/,нот. акт № 5,н. д. №1304/1978г./л.133/,нотариално заверено  заявление  за оттегляне на дадени   пълномощия  от 01.02.2011г./л.134/,нотариално  заверено  пълномощно от 23.12.2010г./л.135/,договор за заем от 04.02.2011г. /л.139/,писмо от ТД на НАП,офис обслужване Ямбол/л.161/,справка  за съдимост/л.57-л.58/,писмо  от  Служба  по  вписванията    гр. Ямбол до  ЯОП  от 24.11.2011г. ведно с нот. акт № 3,н. д. № 3/2010 г., рег.№ 21 и нот. акт №96,т.1,н. д. № 89/29.06.2010г.,справки-извлечения от НБД  Население ,заверени  и изготвени от ЯОП.

        Съдът  кредитира  изцяло  свидетелските показания  на  П.  Д. ,М.К. ,М.К.,В.  Д.  и М.Д. ,депозирани в хода на  съдебното следствие  ,т. к. същите  са  последователни  и логични ,кореспондират помежду  си  като  свидетелските  показания  на  В.  Д.  изцяло кореспондират с приложените по делото писмени доказателства- нотариални  актове ,пълномощно  и  нотариално заверено  заявление  за оттегляне на пълномощия, а  свидетелските показания  на  М.К. и М.К.  отнасящи  се   за  идни  и същи  факти  и събития  са в логична последователност и  изцяло   кореспондират помежду  си  ,  а в същата логична   последователност  са  и  показанията  на  П.Д. и нейния  син М.   Д..В тази връзка  като   логични  и последователни  се  преценяват и кредитират свидетелските показания  на  Т.Т. ,приобщени  към материалите по делото  след прочитане по реда на чл. 281  ал.1  т.4 НПК.

        Съдът не кредитира  свидетелските показания  на  А.К.  депозирани  в хода на съдебното следствие  в частта  им ,  в която  същата  твърди  ,че  при  разпита  и  пред съдия  от ЯОС  в хода на  ДП    е излъгала ,т. к. полицаите  са  я предупредили  ,че следва да  разказва  пред съда   това  ,което  е написала в обясненията си ,  а  последните  е писала под натиск.Съдът не кредитира    показанията на свид. К., в частта им ,в която  същата  отрича   подс.К. да  и  е давал заеми  с месечни  лихви под формата на кредит както  и в частта  , в която  същата  отрича  подс. К.  да  и е отправял закани  за побой  и  изнасилване  по телефона  ,след като същата  е  изпаднала в забава ,в резултат на което  са  уведомени  родителите  и  ,които  са принудени  да  платят всички    главници  ведно с начислените  от подсъдимия  лихви. Съдът  кредитира  казаното  от свид. К.  в хода на ДП  пред съдия  от  ЯОС,т. к.  тези свидетелски показания  са  дадени  в спокойна  обстановка без присъствие  в съдебната  зала на подсъдимия  и  неговия  защитник /показанията   в хода на ДП са  дадени преди  подс.К. да е привлечен  като  обвиняем/ като същите  са много  подробни  и  последователни   като свидетелката  многократно  обяснява  как е тормозена  по телефона  със заплахи  и  закани от страна на подс. К. след изпадането   и в забава  и  подробно   разказва  точно  колко   пари  е  поискала в заем и точно  колко  месечна  лихва  и  е определена.съдът счита  за  лекомислено   и несериозно  обяснението на  свидетелката   дадено  в хода на  съдебното следствие  ,че   показанията  и пред съдия  от ЯОС са   дадени под диктовката  на   дознателя  ,който  я   е разпитвал  и  едва  ли не  същата  е била  „заставена „ да депозира перд съда   неверни   и  „скалъпени „ показания ,т. к.  съда  има  непосредствени   възприятия  от   свидетелските показания  на   К.  ,дадени в хода на   ДП ,предвид обстоятелството  ,че именно пред председателя на  настоящия съдебния  състав  в хода на ДП  свидетелката  е  дала  подробните  си  ,логични  и последователни  свидетелски  показания  ,които  по- късно  в хода на съдебното следствие се опитва  да   опровергае  определяйки  ги като дадени  под заплаха   от страна на разследващите  органи. В този смисъл съда  изцяло  кредитира  свидетелските показания  на   К.   депозирани  в хода на ДП   пред съдия  от ЯОС ,приобщени  към доказателствата  по реда на чл. 281  ал.1  т.1 и т.2  НПК и  отчасти  свидетелските  и показания  дадени в хода на съдебното следствие.

       Съдът  не кредитира  свидетелските  показания  на   свид. Е.С.  дадени в хода на съдебното следствие  ,  а  кредитира   изцяло  тези  дадени  от него  в хода на ДП  и приобщени  към доказателствата по реда на чл. 281 ал.1  т.1  и  т.2  от НПК ,т. к. в хода на ДП  той  е дал   показания  в една  спокойна  обстановка  без присъствието  в съдебната зала на подсъдимия  и  неговия  адвокат / към  момента на разпита  в  ДП   подс.К. не  е имал процесуалното качество на обвиняем / и  подробно  е  обяснил  колко  пари  е  получил в кредит под формата на заем ,за какъв период от време  и какъв е  %  на месечната лихва  ,която  еднолично  му е  определена от подс. К.. Като  нелогично   и  несериозно поведение  се  възприема  опита  на  свидетеля   в хода на съдебното следствие  да  определи  показанията си от ДП дадени пред съдия  от ЯОС  като  депозирани   под диктовката  и натиска  на   разследващия  полицай,т. к. председателя на настоящия  съдебен състав има  лични   възприятия  от проведения  разпит- в хода на  ДП  разпита  на свидетеля  се провежда пред същия  съдия  от ЯОС и за  натиск,заплахи  или даване на показания  под   чието  и  да било  въздействие  в хода на  ДП от страна на свидетеля  въобще  не може  да се говори .Самият свидетел  в хода на   съдебното следствие заявява ,че не му е оказван натиск в съда  при депозиране  на  показанията му пред съдия  от ЯОС в хода на  ДП ,което  дава  основание  на настоящия  съдебен състав да кредитира  именно тези  показания  като  обективни .

       Съдът не  кредитира свидетелските показания  на  Д.И.Д. дадени в хода на съдебното следствие  ,  а кредитира  тези  дадени от него  в хода на ДП пред съдия  от ЯОС  и  приобщени към доказателствата по реда на чл. 281  ал.1  т.1  от НПК ,т. к. намира  за неубедително  и  нелогично  обяснението му  ,че в хода на ДП  му  е оказван натиск  от страна на полицията  да  говори  против подс.К.. Свидетелските показания   депозирани пред съдия  от ЯОС   са дадени в спокойна обстановка   без присъствието в съд зала  на други  полицаи  ,освен водещия  разследването  и без присъствието  в съдебната зала на  подсъдимия  и  неговия  защитник/ подс.К. към  този момент няма процесуалното  качество на обвиняем/ като  свидетеля  подробно   и  логично  обяснява  колко  пари  е  поискал в заем ,каква месечна лихва  му  е определена  и какви  заплахи  и закани     по телефона  и лично са  му  отправени  от подсъдимия  след като  не плаща в срок  лихвите   и главницата  по кредита.В този смисъл  съда  кредитира  изцяло  като   обективни  и логични свидетелските показания  на  Д.Д.   дадени в хода на ДП пред съдия  от ЯОС ,отчасти   подкрепени  от свидетелските  му  показания  дадени  в хода на  съдебното следствие.

       Съдът не кредитира свидетелските показания  на  свидетеля Б.Б.  дадени  в хода на  съдебното следствие  ,  а кредитира  изцяло  тези дадени в хода на Дп пред съдия  от ЯОС  и  приобщени  към доказателствата по  реда на чл. 281  ал.1  т.1  и т.2  от НПК ,т. к. обяснението  му  ,че  не си спомня  да е  разпитван пред съдия  в хода на ДП   както  и  че  е бил  уплащен като  дава показания  са  нелогични  и несериозни. Показанията  си   в хода на ДП  свидетеля  Б. депозира  пред председателя  на настоящия  съдебен състав ,които  има непосредствени впечатления  от проведения  пред него разпит- разпита   протече  в спокойна  обстановка без натиск от страна на разследващия  полицай като свид. Б. логично  и последователно  разказа как сам е  потърсил и  поискал пари  в заем срещу  лихва от подсъдимия  ,колко  пари е   поискал, каква месечна  лихва  му  е определена  и как  и кога  е  издължил  главницата  и лихвата  на    подсъдимия. В този смисъл  и предвид изричното  изявление  на  свид. Б. ,че в съда  при разпита му  в хода на ДП  не му  е оказван натиск ,настоящия  съдебен състав  приема  за   обективни   и логични  свидетелските показания  депозирани от  Б. в хода на ДП  ,които  показания изцяло кредитира.

        Съдът  не  кредитира  свидетелските показания  на   И.П. ,т. к. същите  са  в противоречие  с приложените по делото  писмени доказателства и в пълно противоречие  с останалите   гласни  доказателства – нелогично  е  твърдението  на  свид. П. ,че  той  като  работодател на  подс.К. го е  изпращал да  дава  и взема  пари ,които не са били на  К. ,  а на  самия  П. и на други  лица  както и   твърдението му  ,че  подс.К. е придобил недвижимия  имот  ,собственост на свид. М.Д. в к.с”Г.Бенковски „  от негово  име   ,по негова поръчка  и за  негова сметка , т. к. никой  от свидетелите ,които  са  получили   заем срещу  месечна  лихва  не   е  разговарял ,не се  е уговарял  и  не се  е срещал с И.П. ,  а  родителите  на  свид. М.Д.  и  неговата  майка – свид.П.Д.   са се срещали  и разговаряли  единствено и само  с подс. К.  и неговия   адвокат. Именно  с подсъдимия  К. и  неговия  адвокат се  е срещала и  разговаряла  и  свидетелката  В.Д.  ,която по никакъв повод  не  е чувала   за лицето  И.П.. Твърденията на   свид. П. ,че   подс.К. работи като  фитнес.-инструктор  в  залата  в к-с”Диана” ,стопанисвана  от  спортен клуб „Респект „ ,в чийто  УС  е самия  П. е в пълно противоречие  със събраните  и приложени  писмени доказателства. В този смисъл  свидетелските  показания  на  И.П.  изцяло се  игнорират от съда.  

        Свидетелските  показания  на  Ж.Е.  като  неотносими към предмета на доказване в това производство  също  се  игнорират от съда  ,  а в частта им ,в която свидетеля твърди  ,че  подс.К. е работил като  фитнес- инструктор  ,  а негов работодател е   свид. П. са в пълно противоречие  със събраните по делото писмени доказателства.В този смисъл тези  свидетелски  показания  не се  кредитират  и вземат предвид от   съда.

        Съдът  кредитира   обясненията на подс. К.  само  в частта  им , в която    се   изброяват лицата  , на които  подсъдимия  е давал пари в заем.Съдът  не  кредитира   обясненията на подс.К. в частта  им , в която  същия  твърди  ,че  е  давал пари в заем  и  е  събирал сумите  от длъжниците  от името  на други  лица  или  от името  и за сметка на своя  работодател И.П. ,т. к. в тази  им част те са в пълно  противоречие  със събраните   гласни доказателства.По  отношение  на твърденията  ,че  подс.К. работи като  фитнес- инструктор  в   залата  в к-с”Диана” ,ползвана  и  управлявана  от спортен клуб „Рефлекс” ,в чийто УС  е  свидетеля  П. ,съда не  ги кредитира  ,т. к. те са в пълно противоречие  с приложените  по делото писмени доказателства- справки  от  ТД на НАП, офис „Обслужване”Ямбол ,от които  е видно,  че  трудов договор   между подс.К.   и  спортен клуб „Рефлекс”   няма  сключен и регистриран ,няма данни  И.П.  да е  бил работодател на  подс.К.  за  инкриминирания  период  или данни  в този период подс.К.  да  е  назначен по трудово правоотношение  на длъжността  „фитнес- инструктор”.Обясненията  на подс.К. в частта  им , в която се твърди  че  е придобил  недвижимия  имот, собственост на свид. М.Д.  в к-с”Г.Бенковски” на  гр.Ямбол   на свое  име,  но  по  поръчка  и със средства  на  свид. И.П.,който  не  иска  да  има  недвижимости  на  свое  име ,съда  възприема  като защитна  позиция  и  опит да  се „избяга”  от  наличните  писмени доказателства  ,според които  е безспорно и несъмнено  ,че   именно подс.К. придобива  като  купувач   апартамента  на сем.Д. в к-с”Бенковски”   и то  от свое  име  и за своя  сметка. В този смисъл са и свидетелските показания  на свид. П.  Д.- майка  на  свид. М.Д. и на самия  М.Д. ,според които    подс.К. действа  сам и от свое  име  и за своя  сметка  като  те  не   никога не са  разговаряли за този  имот  със свид. И.П. ,  а в имота  им преди  да  са принудени  да  го напуснат принудително   се  явява  само и  единствено подс.К.придружаван от   адвокатката ,която  е  изготвила  и документите  по сделката . 

        При така  установената  по  безспорен  и категоричен начин  фактическа  обстановка  ,съда  счита  , за  несъмнено  от ПРАВНА СТРАНА ,че подс. И.К. К.   е   осъществил  от  обективна  и субективна страна  признаците на престъпния  състав по чл.252  ал.1  НК, т. к. във времето от месец януари 2009 г. до  м. февруари 2011г. включително  в гр. Ямбол ,без съответно разрешение  е  извършил по занятие  банкови сделки- банково кредитиране  на различни  лица  при  уговорени  лихви върху предоставените в кредит  парични суми   ,за които сделки се изисква  такова   разрешение,поради което съда  го  призна  за виновен по предявеното му и поддържано  от ЯОП  обвинение.

      

От обективна страна:Безспорно  и несъмнено  е   установено  авторството  на престъпното деяние – самия  подсъдим  дава  подробни  обяснения,че  давал  пари  в заем ,макар да   твърди  ,че  ги  е давал не  от свое   ,  а  от чуждо  име  и за  чужда сметка  като   от чуждо  име  и за  чужда сметка  е събирал вземанията  след настъпването на  падежите. Като  автор на  вмененото му  престъпно деяние    сочат  подс.К.   и многобройните  гласни  доказателства - всички  разпитани  в хода на ДП  и на съдебното следствие    общо   10 свидетели/без свидетелите  П. и Е./   сочат  ,че са посетили фитнес- залата  в к-с”Дина” ,зад  бензиностанция ОMW  в гр. Ямбол  ,където   К. работи като  фитнес-инструктор   или са се срещали  лично  с него  в кафене „Визаж” в к-с”Дина”  или в района  на  сградите  на „ВиК” ЕООД  Ямбол в квартал „Каргон”   като  всички свидетели  сочат ,че  са разговаряли  лично с него  и  той  е  определял    месечните вноски  по  отпуснатите  им кредити  ведно  със сроковете  за погасяване и  месечния  лихвен %.Всички  свидетели твърдят ,че   са внасяли на ръка  дължимите  месечни вноски   във  фитнес- залата  на к-с”Диана”  или в кафене  „Визаж”.За  внасяните  на ръка  суми   никой  от свидетелите  не  е получавал  разписка  от страна на подсъдимия.Видно  от приложените  по делото писмени доказателства  именно   подс.К. придобива  недвижимия  имот в к-с”Г.Бенковски”,собственост на свид. М.Д. като  той  се  явява пред нотариуса  и  се подписва  под всички  документи като  купувач.Именно  подс. К. чрез сестра си  получава пълномощия  да  се разпорежда  с  имота  на  свид. В.Д.   на  ул.”Индже войвода „  в кв. „Каргон”  и той  води  свидетелката  и майка  и  при неговия  адвокат ,  а след това  и при нотариус за да се изготвят и подпишат необходимите  документи.

  От  обективна страна  за  да  е осъществено  престъпното деяние по чл. 252  ал.1 НК  свързано с „банково кредитиране ” кумулативно следва  да са  налице   две  материално   правни предпоставки , а именно : на първо място  да  липсва  разрешение за  извършване на банкова  дейност    ,  а на второ място  банковите сделки  да се  извършват по занятие.По  отношение   на втората материално- правна  предпоставка    в правната  доктрина  е прието ,че  деяние  по занятие се осъществява  тогава  ,когато  са  извършени  поне три  сделки  и тази дейност  е насочена  към получаване  на траен  източник на доходи  и печалба.Приема  се  в правната теория   и в константната практика  на съдилищата  ,че  не  е нужно  занятието   да  съставлява  единствен   или главен поминък ,  а  е възможно  лицето да има  и други  източници на доходи. В конкретният случай  безспорно  и несъмнено  са налице  и двете  изискуеми  от  закона материално- правни предпоставки   за да се приеме  осъществяване от  подс. К.  от  обективна страна на престъпното  деяние  по чл. 252  ал.1  НК   „банково  кредитиране”.

Банкови сделки  безспорно са  всички системно сключени от  подсъдимия договори за „заем” /макар и  устно/, които  сделки  по естеството си   представляват  договори за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ. При всяка една от осъществените банкови по вида си сделки за кредит,прикрити  под  формата на  устно  сключени  договори  за  парични  заеми , подс.К.   по същество е предоставял парични кредити за своя сметка и на свой риск, като е определял всички основни параметри на сключените  лично от него договори, в т.ч. и относно начина, по който е следвало да бъде определен размера на лихвата върху предоставените в кредит парични суми, начина на изплащането им и начина за гарантиране събирането на сумите по кредитите, включително  точния  размер на главницата и на лихвата по тях. Конкретно осъщественото от  подс.К.   кредитиране на широк кръг от лица, изпитващи в конкретен момент недостиг на парични средства срещу насрещна материална облага не е имало за цел улесняване на каквато и да била основна или друга   спомагателна търговска дейност на  подсъдимия, а е било основен, на практика, единствен източник по занятие за реализиране на доходи за обезпечаване на неговата издръжка. Като такава, дейността на подс.К.  по своето естество е била дейност на банково кредитиране. Тази дейност на  подс.К. системно насочена към осигуряване доходи за неговата лична издръжка по своя вид, естество и съдържание е поставена под разрешителен /лицензионен/ режим, без същевременно И.К. К. да е разполагал с лиценз /разрешение/ за извършване на такава дейност. Нещо повече: към релевантния по делото период от време подс.К.  не е и разполагал с възможността за получаването на такова разрешение /лиценз/ по смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗКИ, и какъвто лиценз /разрешение/ за тази дейност изисква и е изисквал чл.13, ал.1 от ЗКИ, при това вписан в нарочен за целта регистър, воден от БНБ по чл.15, ал.5 от ЗКИ. Всяко едно от посочените изисквания на Закона за кредитните институции не само не е било изпълнено от подс. И.К. , но и не би могло да бъде  изпълнено от него единствено и само посредством действията му на и като физическо лице. В качеството си само на физическо лице  подс.К. не е и не би могъл да бъде сред субектите, които по смисъла на Закона за кредитните институции могат да осъществяват банкови операции, в т.ч.банкови сделки, което по силата на същия закон могат и биха могли да извършват само и единствено кредитните институции по чл.1, ал.2 от ЗКИ /банки и дружества за електронни пари/ и финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ, при това при съблюдаване на конкретно установените от ЗКИ правила за това. И по отношение на последно посочените финансови институции, неподлежащи на лицензиране или регистриране по друг закон, чл.3, ал.2 от ЗКИ изисква те да бъдат вписани в регистър на БНБ, за да могат да извършват дейност, въз основа на който се издава удостоверение, каквото в конкретния случай не е било издавано.

 Безспорно и несъмнено се касае  за   „банково  кредитиране „ прикрито  под формата на  устен договор за  заем  ,сключен  от  подс.К. с 19  лица  като  при  всяка  от  тези   сделки на  финансово  финансиране  подсъдимия  сам ,еднолично  определя  условията  по това  кредитиране- срок на   кредитирането  ,месечна  лихва , начин на  обезпечаване,място  на   внасяне  на  месечните  суми  от  лихви  и главница.

 Престъплението  е довършено ,т. к. същото  е формално ,на просто извършване,,поради което  за  осъществяването му  не   е необходимо настъпването  на престъпен резултат.

Предвид гореизложеното  несъмнено са налице   обективните признаци    на престъпния  състав по чл. 252  ал.1  НК .

По  направените  от страна на  защитата  възражения  за несъставомерност на  деянието  от  обективна страна ,съда  намира  следното:неоснователни са твърденията  на защитата  ,че  за  да   е налице   сключен договор за  банков кредит следва същия  на първо място  да  е в писмен вид ,  а на втора да са налице всички  инструменти ползвани  от кредитната  институция-използване на лични  карти  и различни по вид  обезпечения  като запис на заповед , ценни книги  или  банкови  карти.Съдът намира ,че    доказването на  извършена на практика  дейност по  банково кредитиране  не  изисква  напременно наличие на  писмен договор за заем  или кредит  и  писмено  определен месечен  лихвен процент върху  главницата по кредита   както  и  непременното  присъствие  на    уговорено  и  вписано  обезпечение.В случаят е  безспорно  ,че  подс.К. системно дава  пари   в кредит с месечна  лихва  под формата  на   устен договор за заем на множество  лице/повече  от 10/ без да  има  разрешение  /лиценз/ за тази  си   банкова  по своето  естество  дейност  издадена  по съответния  ред от БНБ след заплащане на определената  със ЗКИ    парична сума  като  тази  дейност на практика   подсъдимия  осъществява  като  единствено  свое  занятие  и  източник на   постоянни  доходи  в инкриминирания  период.Лицензираните  кредитни  къщи,  осъществяващи  финансови  и банкови  сделки  при  отпускането  на кредити  на  различни  лица   не  ползват всички   посочени  от защитата на подс. К.  елементи  от  т. н. инструментариум на  банковото кредитиране- не винаги  се сключват писмени  договори  за  кредит ,не  във всички случаи   се  искат    обезпечения  ,които   непременно  да  са в писмен вид или  пък  се ползват предоставени  чужди   банкови  карти  във вид на обезпечения. В контеста на  изложеното  съда  намира  за   неоснователни   възраженията на защитата на подс.К.  ,че поради  липсата на  целия  инструментариум на  кредитната  или  банковата дейност от обективна страна  не може  да  се говори  за  осъществен престъпен състав по чл. 252  ал.1  НК.

От субективна страна :Подс.И.К.    е  извършил деянието  с форма на вина  пряк  умисъл , т. к. е знаел  и съзнавал ,че няма  лиценз за  извършването на  банкова  дейност  лично като  ФЛ  .Независимо  от   липсата на такъв лиценз, подс. К.   е  извършвал такава   банкова  дейност по занятие  като  е целял  получаване на  нерегламентирани доходи.

Вярно  е ,че  закона  не инкриминира  кредитирането между  ФЛ  ,но само  ако се  извършва в единични случаи  ,    а не системно   и не съставлява  един от основните  източници на  доходи  и  издръжка на този  ,който предоставя  кредита.Безспорно  е   от  приложените  в хода на ДП   данъчни документи ,че  за  инкриминирания  период   за подс. К.   тези   получени  от  определените  лихви  по  заемите  доходи  са  основен  източник за приходи  ,които  обаче  не  са  декларирани  . На следващо  място  е безспорно ,че не се касае  за  един  или  няколко договори  за  заем прикриващи   устен договор  за кредит  ,сключени  от подс.  К. като  ФЛ  с друго  ФЛ  ,  а  за сключени  общо  19 такива  договори за кредит  в рамките  на   инкриминирания  период. Несъмнено   подс. К.     е  осъществявал по занятие   банкова  дейност „кредитиране „ без да има разрешение   от БНБ  за такава дейност , като  тази   банкова  по своя  характер дейност  е  била основен и  на практика в периодите ,в които  той  е  безработен - единствен  източник на  доходи  за   подсъдимия  .В този смисъл  от субективна  страна  подс. К.   е  знаел ,че  като  ФЛ  не може   да  извършва  такава  дейност  и  не   са налице  правни  възможности за  получаването на лиценз /разрешение  /  от БНБ  за  осъществяването  на  такава  банкова  по своя  характер дейност.

        Касателно вида  и размера на  определеното  от ЯОС  наказание,следва  да се има  предвид следното:

        Съдът  определи на подсъдимия  наказание  при условията на чл. 54  НК в рамките  на законовия  минимум от ТРИ ГОДИНИ  и ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване  от свобода „ като прие  че  е  налице превес на смекчаващите  над отекчаващите  вината на подсъдимия  обстоятелства. Като  отекчаващо  вината обстоятелство  съда   отчете предишните  осъждания  на подсъдимия  ,  а като смекчаващи  такива   добросъвестното му  процесуално поведение- налице  са безспорни доказателства ,че към момента  на започване на  процесуално- следствените  действия  срещу  него  в досъдебната  фаза на процеса  ,същия  е  извън пределите на  РБългария  и  трайтно  живее  и работи в Сърбия, но въпреки  това  се  прибира в България  и  участва  активно  в двете  фази  на процеса  като в съдебната същия  има  безукорно  и безупречно процесуално поведение.Като  смекчаващо  вината  обстоятелство съда  отчете  младата  възраст на подсъдимия  и  сравнително   ниския  размер  на   сумите  ,които  същия  е  получил като  реални приходи  от  19-те  сделки  по  банково  кредитиране  във вид на месечни  лихви .

       Съдът като изходи от характера на извършеното от страна на подс.К. престъпление и неговата степен на обществена опасност, обстоятелствата ,при които  това престъпление е извършено и степента на вината на подсъдимия,  НАМЕРИ за  законосъобразно  и справедливо да му се наложи наказание   именно  от ТРИ  ГОДИНИ  И  ШЕСТ МЕСЕЦА  „лишаване  от свобода”  при     предвидено  в материалната норма наказание  „лишаване от свобода  от   3 до  5 години с кумулативно  предвидено наказание  „конфискация  „ до  ½  от  имуществото на дееца.” .При  определяне  размера на наказанието съда  съобрази   и високата степен на обществена опасност  на деянието ,засягащо  нормалното  функциониране на  кредитната   и паричната системи.Именно  за да защити  и  охрани  интересите  на масовите кредитополучатели  законодателя  е  поставил под специален разрешителен режим  функционирането на  банковата дейност  и съответно  е  инкриминирал  неспазването  на този  режим.При  индивидуализацията на  наказанието  съда   взе предвид    и неголемия  брой на  раздадените  кредити  и невисокия  им  общ размер  като  отчете и размера на реалните  парични средства постъпили в полза на подс. К.  под  формата на „лихва” върху  главниците  от раздадените парични кредити.Съдът намери  ,че предвид предишното  осъждане на подс.К. спрямо него  е  неприложима  разпоредбата на   условното  осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1  НК  и  му  определи  първоначален „строг”  режим на  изтърпяване  на  наказанието  в затворническо  общежитие  от „закрит ”  тип.Несъмнено  по  отношение  на подс.К.  е неприложима разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС,т. к. подс.К. е  осъждан  ,поради  което  и съда  приложи  разпоредбата на чл. 60 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС при  определянето  на  първоначалния  режим за  изтърпяване  на  определеното на подсъдимия  наказание  и мястото ,където следва  да търпи  наказанието си.

       Съдът не наложи на подс. К.    второто предвидено  наказание  ,  а именно  конфискация  до ½  от  имуществото   на  дееца  ,т. к. от събраните  писмени  доказателства  не се събраха  данни  за налични  парични спестявания  и  средства  или  собствени  движими  и  недвижими  вещи   и  имоти ,които  съда да    конфискува в полза на държавата .

        С така наложените  наказания  съдът счита ,че в пълна степен биха се постигнали целите  на генералната  и специална превенция  по смисъла на чл. 36 от НК.

        Съдът приложи  разпоредбата на чл. 68 ал.1 НК  и  приведе  в изпълнение наложеното  на подс. И.К. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване  от свобода”  по присъда № 815/05.10.2009 г.,постановена по НОХД № 3/2009 г. по  описа на  ЯРС,влязла  в сила на  06.01.2011г. ,т. к..инкриминирания  период ,в който  подс. К. е  осъществил  деянието  по чл. 252  ал.1  НК   обхваща  м. януари  2009 год. до  м. февруари 2011г., т. е. деянието  е  осъществено  в условния  изпитателен срок по  посочената  присъда  на ЯРС ,влязла  в сила на 06.01.2011г.

        Съдът приложи  и разпоредбата на чл. 59 ал.1  НК и  приспадна  от така наложеното  на подс. К. наказание  ,времето  ,през което  той  е  задържан под стража ,считано от 22.08.2011г. до  26.08.2011г.

        Причината  за осъществяване на престъпното деяние  следва да се търси   в желанието на подс.К  да се облагодетелства  въпреки  наложените   строги правила в областта на  банковата  система  както  и грубото незачитане  на  установения  в страната  ред за  функциониране на   финансовата  система.

По  изложените съображения  съда  постанови  присъдата си.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: