РЕШЕНИЕ
№ 1049
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330202504 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0329-000180 от
12.03.2021г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-
Раковски, с което на П. М. Я., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
Наказателно постановление № 21-0329-000180, издадено от П. С. И., на
длъжност ВПД Н. РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Раковски, за това, че на
01.03.2021г. в 12,06ч. в гр. Раковски, на ул. Г.С.Раковски, като водач на лек
автомобил, П. М. Я., ЕГН ********** е управлявал лек автомобил Опел
Корса с рег. № ..., собственост на И. С. З., като е управлявал МПС-то без
светлини и използва мобилен телефон по време на движение без устройство
свободни ръце. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 ЗДвП и чл. 183, ал.
4, т. 6 ЗДвП е била наложена на жалбоподателя глоба в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН
Серия GA № 249280/01.03.2021г., издаден от Г. Т. Т., м. а. при ОДМВР-
Пловдив, РУ-Раковски, съгласно който било констатирано, че на 01.03.2021г.
в 12,06ч. в гр. Раковски, на ул. Г.С.Раковски, като водач на лек автомобил, П.
М. Я., ЕГН ********** е управлявал лек автомобил Опел Корса с рег. № ...,
собственост на И. С. З., като е управлявал МПС-то без светлини и използва
мобилен телефон по време на движение без устройство свободни ръце, с
което виновно е нарушил чл. 70, ал. 3 и чл. 104а от ЗДвП.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителят Т., който посочва, че е съставил акта лично. Сочи, че
подписът като актосъставител е негов. Дава пространни обяснения за
случилото се по време на проверката, като описва мястото, където е била
извършена, нарушенията които са били констатирани – за използване на
телефон и за липса на светлини. Сочи също че на водачът е била извършена
проверка за алкохол, като техническото средство е отчело отрицателна проба,
2
както и че водачът е бил поканен да бъде тестван за наркотици, като същият
отказал и впоследствие не дал и кръвна проба.
Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав
намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателя не е ангажирал доказателства в тази
насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства – показанията на
актосъставителя Т.. които съдът намира за достоверни, логични, убедителни и
последователни. Изложеното от актосъставителя че на жалбоподателя е бил
издаден и втори АУАН от същата дата, напълно се подкрепя от представената
по делото справка за нарушител-водач, видно от която на 01.03.2021г. е
издаден АУАН серия GA № 249281 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018г., се установява компетентността на актосъставителя
и на административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 01.03.2021г., а
НП - на 12.03.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е ясно описано
3
мястото на извършване на нарушението, доколкото не е посочен номер,
област, община. Посочването на „град Раковски“ в достатъчна степен
индивидуализира населеното място, в което е било извършено нарушението,
за да не е необходимо посочването на община и област, в която се намира
съответното селище, доколкото друг град с такова име в България няма.
Следва да се посочи, че има две други населени места с такива имена, които
обаче представляват села по своя статут – с. Раковски, община Разград, област
Разград и с. Раковски, община Каварна, област Добрич, поради което и няма
как да се счете, че е налице СПН при отразяването на мястото на извършване
на нарушението. По отношение на липсата на посочване на номер на улицата,
съдът намери, че лицето се е движело именно по тази улица – Г. С. Р., когато е
било установено нарушението, като това изрично се потвърждава от разпита
на актосъставителя. При това движението му не се е осъществило само пред
един от номерата на улицата – от актосъставителя е посочено, че нарушителят
е излязъл от перпендикулярна улица и се е движел около 150-200 метра по
процесната улица, докато стигне до ситуираните полицейски служители. От
друга страна, характерът на извършените нарушения не изискват
индивидуализацията на мястото на извършване в по-голяма степен от
посочената в АУАН и НП (каквато би се изисквала при други видове
нарушения като например неспазване на пътни знаци или на светлинни
сигнали, при които жалбоподателят би могъл да възрази, че съответният знак
или светлинна сигнализация на посоченото конкретно място не са налични
или не отговарят на изискване за поставянето или функционирането им).
Поради това и според настоящия състав във визирания случай мястото на
извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, без да
са нарушени правата на жалбоподателя.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Нормата
предвижда
Административно наказващият орган правилно е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Правилно е
посочено, че съставът на нарушението предвижда забрана за използване
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, като тази
4
забрана е приложима само при използването на телефона без устройство,
позволяващо използването му без участие на ръцете на водача. В случая
изпълнителното деяние включва противоправно действие, което е от естество
да предизвика опасност на пътя, доколкото водачът при управлението на
МПС няма възможност да използва и двете си ръце, при което при
възникването на внезапна опасност на пътя способността му да реагира
навременно е занижена. От жалбоподателя не са твърдени и не са ангажирани
доказателства да е налице изключващо отговорността обстоятелство, каквото
би било използването на устройство „свободни ръце“, поради което и съдът
намира, че административното нарушение е извършено.
Съответни на посочените нарушени законови разпоредби са и
приложените от наказващия орган санкционни такива, като нормата на чл.
183, ал.4, т.6 от ЗДвП е фиксирана и е в размер на 50 лв., поради което
наказващия орган е приложил правилно санкционната норма и е наложил на
жалбоподателя наказание в законоустановения размер. Същото се отнася и до
наложеното в наказателното постановление наказание, определено въз основа
на общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвид липсата на данни за
създадена от това нарушение непосредствена опасност за движението, когато
иначе би била приложима нормата на чл. 180, ал.1, т.1 от ЗДвП. И тук
наказанието глоба е в предвиден от законодателя фиксиран размер от 20 лева,
поради което и същият не е подлежал на преценка от наказващия орган и
правилно е бил определен с наказателното постановление.
Санкционираното деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че за
да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай са били
констатирани две самостоятелни нарушения на ЗДвП, което изключва извод,
че деянието има по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай.
Освен това от справката за нарушител-водач се установява наличие на влезли
в сила наказателни постановления, фишове и електронни фишове за
предишни нарушения, което също е аргумент за неприложимостта на чл. 28
от ЗАНН.
5
По отношение на посоченото от жалбоподателя относно правната
природа на контролните точки, следва да се посочи, че дори при евентуални
грешки при посочване броя на контролните точки в дадено НП, същите могат
да бъдат предмет на контрол в производство по обжалването на заповед по чл.
171, т. 4 ЗДвП за изземване на свидетелство за управление. Дали отчитането
ще става с контролни точки или по друг начин е без значение за
осъществяването на нарушението, съответно за санкционирането му. В НП се
посочва/отбелязва конкретният брой на отнетите точки, т. е. само се
констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно
наказание с наказателното
постановление.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което и
такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0329-000180 от
12.03.2021г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-
Раковски, с което на П. М. Я., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6