Решение по дело №7/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20217210700007
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 51

гр. Силистра, 29.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   НА  Н А Р О Д А

 

              Силистренският административен съд, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 7 по описа за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХIХ от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК - оспорва се акт за регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – спрямо който акт се прилага редът за оспорване на ревизионни актове.

Образувано е по жалба на „КАРАБАШ СТРОЙ" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Чернолик, област Силистра, чрез адв. П. срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 190422003122722 от 16.10.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна,офис Силистра, потвърден с Решение № 297 от 21.12.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна с присъждане на разноски.

Първоначално в жалбата се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като административният орган отказал да приеме и приобщи към административната преписка процесно кредитно известие № ********** от 26.06.2020 г, имащо отношение към процесния облагаем оборот.

Впоследствие в съдебно заседание се уточнява, че посоченото кредитно известие е прието и е част от доказателствения материал. При справка е видно, че същото действително съставлява част от административната преписка /л. 74/.

На следващо място се счита, че актът за регистрация по ЗДДС е незаконосъобразен, тъй като чрез кредитното известие се опровергава изводът за достигнат облагаем оборот от 56 847,85 лева за  периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., реализиран чрез доставка на услуги. Поддържа се, че действително е достигнат облагаем оборот от над 50 000 лева, но това се е случило към по-късен момент-месец септември, 2020 г. и в тази връзка правилно е подадено заявлението за регистрация по ЗДДС на 02.10.2020 г. /л. 43/ със заявен облагаем оборот от 52 517,85 лева.

Защитната теза инкорпорира следната фактическа обстановка-погрешка за една и съща услуга са издадени две фактури с платец „Прогрес 99“ ООД и доставчик „КАРАБАШ СТРОЙ“ ЕООД – на хартиен носител № 2 за сумата от 7 030 лева от 26.06.2020 г. с посочване за плащане в брой и в електронен вид № ********** от 26.06.2020 г. – с посочване за плащане по банков път. По делото не се спори, че от банково извлечение е видно, че „Прогрес 99“ ООД е превело на жалбоподателя 2000 лева по банков път по фактура от 26.06.2020 г.

Жалбоподателят твърди, че сделката, удостоверена с погрешно дублираните фактури, не се е осъществила и че на същата дата 26.06.2020 г. е издадено кредитно известие за сумата от 7 030 лева, което действие редуцира облагаемият оборот за периода до 31.08.2020 г. под 50 000 лева.

Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсулско възнаграждение.В писмени бележки оспорва фактическите изводи за облагаем оборот под 50 000 лева към 31.08.2020 г., тъй като счита ,че не доказателствата по делото сочат за  неиздаване на процесното кредитно известие.

За допустимостта:                  

Актът за регистрация по ЗДДС е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия орган, който го е потвърдил изцяло. Спазено е изискването за оспорване на потвърден в контролното административно производство акт като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспоравне. Оспореният акт засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, тъй като ретроактивно свързва търговската му дейност през септември, 2020 г.с оборот, който предвижда и начисляване на ДДС, каквото не е било съобразено от търговеца.

От фактическа страна съдът достига до следните изводи:

При проверка,възложена с резолюция  от 02.10.2020 г. с предмет – проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС, е установено, че дружеството е достигнало облагаем оборот, надхвърлящ 50 000 лева, но не към датата, посочена в заявление от 02.10.2020 г., а именно 30.09.2020 г., а към предходен момент – 31 август, 2020 г. При тези изводи и в съответствие с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС административният орган главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, офис Силистра е издал служебно процесният акт за регистрация по ЗДДС, с преценен правнозначим момент – 31.08.2020 г.

Основният спор по делото е фактически, който рефлектира върху правната преценка – издадено ли е заявеното кредитно известие от 26.06.2020 г.; ако е издадено – променя ли то изводите за облагаем оборот над 50 000 лева към 31.08.2020 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която сочи, че е посетило офиса на платеца по процесните две фактури „Прогрес 99“ ЕООД - гр. Добрич, че в счетоводството му не се намира оригинал на фактура на хартиен носител № ********* от 26.06.2020 г., съответно не е осчетоводена и фактура № ********** на електронен носител от 26.06.2020 г. и няма данни за счетоводно отразяване и на кредитно известие на посочените фактури за сумата от 7 030 лева от 26.06.2020 г. Отразява се заявление на управителя на дружеството, че последното няма търговски отношения с жалбоподателя.

По повод на това заявление процесуалният представител на ответника отбелязва, че същото е недостоверно, тъй като по делото не се спори, че „Прогрес 99“ ЕООД е извършило банков превод от 2 000 лева по фактура, издадена от жалбоподателя, което означава наличие на търговски отношения.

            По повод на развилия се спор по фактите, съдът съобразява, че процесното кредитно известие се сочи като издадено на 26.06.2020 г. Задължение за счетоводно отражение на стопанските операции и на свързаните с тях действия, има всяко лице, издател на съответен счетоводен документ – в случая – на процесното кредитно известие. На 28.09.2020 г. жалбоподателят е принтирал журнал на сметка № 411  „клиенти“ / л.47/,  в който е отразен оборот, включващ и сума от 7 030 лева от „Прогрес 99“ по фактура № 2 – втори ред от журнала. Спазвайки принципа за хронологична достоверност и документална обоснованост, към този момент – 28.09.2020 г. в същия журнал жалбоподателят би следвало счетоводно да е отразил и процесното кредитно известие, издадено на 26.06.2020 г. като в съответната колона „Кт BGN“ отрази сумата по кредитното известие със знак „минус“. Като не е сторил това жалбоподателят е създал достатъчно фактологическа база да се приеме, че твърдяното кредитно известие не е било издадено, тъй като ако беше, то следваше да се включи в осчетоводените документи. Процесните фактури може по погрешка да са били дублирани за една и съща доставка, но твърдяното кредитно известие би следвало да остави следа в осчетоводявания оборот. Обстоятелството, че контрагентът „Прогрес 99“ ООД не е осчетоводил документ, издаден от жалбоподателя, не дерогира задължението на издателя на кредитното известие счетоводно да го отрази. В тази връзка изводите на счетоводната експертиза не опровергават изводите на административния орган. В процесния случай издаването на процесното кредитно известие съставлява положителен факт, подлежащ на пълно доказване от страната, която се ползва от него. Жалбоподателят не установява наличието му, с което се опровергава поддържаната защитна теза.

На 02.10.2020 г. на проверяваното лице е връчено на декларирания електронен адрес искане за представяне на документи и писмени обяснения в отговор на което такива са представени /писмени обяснения, банкови извлечения, получени и издадени фактури, договори с контрагенти, договор за счетоводно обслужване и др./ Установено е, че дейността на дружеството е ремонт и строителство на сгради.

В обобщение съдът приема за обосновани изводите на административния орган, извършени въз основа на анализ на документите при проверката, че към 31.08.2020 г. жалбоподателят е достигнал облагаем оборот от над 50 000 лева. ,включително и чрез процесната фактура № 2 от 26.06.2020 г. с доставка за 7 030 лева.

Налице са условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като същите са възникнали към 31.08.2020 г, на която дата „КАРАБАШ СТРОЙ“ ЕООД е достигнало облагаем оборот в размер на 56 847.85 лв, /надвишаващ 50 000 лв./.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в съответен протокол, въз основа на който е издаден и оспореният Акт за регистрация по ЗДДС от 16.10.2020 г. връчен на 16.10.2020 г.

От правна страна:

Установените по делото факти сочат, че дружеството-жалбоподател е реализирало оборот в размер над 50 000,00 лв. за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г. и за него е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, като същият не е подал заявление в предвидения за това срок - 7-дневен от края на месеца, приключващ правнозначимия период, а именно – 07.09.2020 г. включително. При това положение и на основание  чл. 102, ал. 1 от ЗДДС е издаден оспореният в настоящото производство Акт за регистрация по ЗДДС, с който лицето е регистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Издателят на акта е материално компетентен орган. Проверката по подаденото на 02.10.2020 г. заявление е извършена по предвидения ред, чрез издаване на акта по чл. 102, ал. 1 от ЗДДС акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Твърденият процесуален пропуск, че административният орган не е съобразил процесното кредитно известие, не се доказва.

Изложените съображения, съотнесени към спорния административно-правен въпрос, водят до извода, че материалният закон е приложен правилно. Налице е хипотезата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС – „Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.“

Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС - "Облагаемият оборот" е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47". "Облагаема доставка" пък според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е ".... всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго".

Тези разпоредби и изложените по-горе съображения, отнесени към настоящия казус, налагат извод, че за периода 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г. дружеството-жалбоподател, в качеството на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. и за него е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС в срок до 07.09.2020 г. включително.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваният административен акт се явява законосъобразен, а жалбата като неоснователна  следва да се отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция "Обжалване и и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ предвид обстоятелството, че материалният интерес по делото е неопределяем.

При посочения изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАРАБАШ СТРОЙ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с. Чернолик, област Силистра, ул. “Кокиче“ № 1, чрез адв. П. срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 190422003122722 от 16.10.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна,офис Силистра, потвърден с Решение № 297 от 21.12.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА „КАРАБАШ СТРОЙ"ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с. Чернолик, област Силистра, ул. “Кокиче“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Обжалване и и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: