Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260054
гр. Севлиево, 05.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Рефузе Османова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 219/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4-6,
представлявано от управителя Р.И.М. - Т.срещу Т.Р.Д., с ЕГН ********** с адрес ***.
Ищеца твърди, че на 26.10.2011 г. е сключен
договор за потребителски кредит № FL612295/26.10.2011г. между „Юробанк И Еф Джи
България" АД с ЕИК ********* в качеството на кредитор и Т.Р.Д. в
качеството си на кредитополучател. След усвояване на кредита,
кредитополучателят не погасявал месечните си вноски съгласно договора.
Вземането на Кредитора станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора -
26.01.2016г. На основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, задължението на Кредитополучателя, произтичащо от
договор за потребителски кредит № FL612295/26.10.2011г. е изкупено от „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона
за задълженията и договорите длъжникът е уведомен, че считано от датата на
получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Моли съда да признае
за установено, че ответникът му дължи: главница – 910 лв. и мораторна лихва -
277,04 лв. за периода от 17.12.2016г. до 17.12.2019г., представляващи
неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В едномесечен
срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е
подала писмен отговор. Оспорва исковете, като погасени по давност. Не оспорва,
че е сключен твърдения от ищеца договор за кредит, не оспорва размера на
претендираните вземания.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител. В писмена молба поддържа доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит №
FL612295/26.10.2011 г. между „Юробанк
И Еф Джи България" АД с ЕИК ********* в качеството на кредитор и Т.Р.Д. в
качеството на кредитополучател и от погасителен план към договора, че „Юробанк И Еф Джи България" АД е
предоставила на ответницата, сума в размер на 910,00 лв., а последната се е
задължила да върне сумата, заедно с лихвите. Ответницата се е задължила, да заплати на кредитора 51 месечни
погасителни вноски, в периода 26.11.2011 г. – 26.01.2016 г., или общо главница 910,00 лева и лихва 280,43
лева.
Установява се от договор за възлагане на вземания (Цесия) от 18.01.2016 г., приложение към потвърждение
за цесия и потвърждение за цесия от 18.01.2016
г., че между „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД и „Юробанк И Еф Джи България"
АД, е сключен договор за цесия по
силата, на който вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено в полза
на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Видно от пълномощни от „Юробанк И Еф Джи
България" АД и от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, уведомителни писма за цесията
от 18.01.2016 г. до ответницата, че такива са изпращани на адреса в договора за
кредит на ответницата, но в разписките за връчване е отбелязано, че същата е
със сменен адрес.
От приложеното ч. гр. д. № 1463/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото
ч. гр. д. и е издадена срещу ответницата, заповед № 826/18.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 910,00 лв. - главница; 46,93 лв. - договорна лихва за периода от 26.08.2014 г. до 26.01.2016 г.; 277,04 лв. – мораторна лихва за периода
17.12.2019 г. – 18.12.2019 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.12.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 25,00 лв. - разноски за
заплатена държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата, като
същата е подала възражение, в указания й срок, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
описаният в исковата молба валиден договор за кредит между посочените в
исковата молба лица, чиито клаузи съдържат задължение за кредитополучателя
да заплати на ищеца процесните суми;
изпълнението на уговорените задължения на праводателя му; наличие на договор за
цесия между него и праводателя му; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на длъжника; поставянето на ответника в забава,
настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми. В тежест на ответника е да докаже положителните
факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за потребителски кредит №
FL612295/26.10.2011 г., че праводателя
на ищеца и ответницата са договаряли за създаване на облигационна връзка по
договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По тази
облигационна връзка „Юробанк И Еф Джи България" АД е предоставила на
ответницата Т.Р.Д., сума в размер на 910,00 лв., която е получена от Д., предвид липсата на оспорване на този факт, в
срока за отговор. Ответницата Т.Р.Д. се е задължила с договора да върне
предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид
изложеното съдът намира за доказано предаването на твърдяната парична сума на ответницата
от праводателя на ищеца. Установи се от договор за потребителски кредит №
FL612295/26.10.2011 г. и от погасителен план към договора и съдържанието на
процесния договор за кредит, като същият е сключен при задължение на ответницата
Т.Р.Д. да върне заетата сума на 51 месечни погасителни вноски, в периода
26.11.2011 г. – 26.01.2016 г., или общо
главница 910,00 лева и лихва 280,43 лева. Установи се от договор за възлагане
на вземания (Цесия) от 18.01.2016 г., приложение към потвърждение за цесия и
потвърждение за цесия от 18.01.2016 г. и наличие на договор за цесия между ищеца
и праводателя му – кредитор на ответника. Установи се от пълномощни от „Юробанк
И Еф Джи България" АД и от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и от уведомителни писма
за цесията от 18.01.2016 г. до ответницата, че такива са изпращани на адреса в
договора за кредит на ответницата, но в разписките за връчване е отбелязано, че
същата е със сменен адрес. В конкретният случай с връчване на исковата молба и
приложенията към същата на ответницата се е осъществило изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника. В
посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г.
по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и
решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение – съгласно
които е допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.
9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Връщането на получената
сума по договора за кредит се дължи от лицето, което я е получило. С
оглед изложеното, предвид и изрично заявената в отговора липса на оспорване на размера
на задълженията на ответницата, установи се основателност на иска за главница –
910,00 лева, който следва да бъде уважен, като основателни са и иска за мораторна лихва –
277,04 лева за периода от 17.12.2016г. до 17.12.2019г., и искането за
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 18.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователно е възражението за погасяване по
давност на процесните вземания. По делото се установи, че основанието на иска
не е заплащане на отделни месечни погасителни вноски, поради което настоящият
съдебен състав не дължи произнасяне по кои месечни погасителни вноски
претенцията би била погасена по давност.
Изискуемост на всички суми дължими по процесният договор за кредит съобразно погасителния план към него е настъпила
на 26.01.2016 г., като до предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение през месец декември 2019 г., не е изтекъл 5 годишния давностен срок, предвиден в чл.
110 ЗЗД. В посоченият смисъл е и съдебната практика, с която настоящият състав
се солидаризира, например решение № 114/07.09.2016 г., т. дело № 362/2015 г.,
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Относно разноските, предвид уважаването на исковете,
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото,
на ищеца следва да се присъдят разноски, в размер на сумата от 75,00 лева, за
заплатена държавна такса. С оглед уважаването на исковете за предявените суми
по реда на заповедното производство, съдът намери, че на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, се дължат на заявителя разноски за заплатена държавна такса по ч. гр. д.
№ 1463/2019 г. по описа на Районен съд -
Севлиево, в размер на сумата 25,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че в полза на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков
Казанджията" № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М. - Т., съществуват парични вземания за: сумата от
910,00 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL612295/26.10.2011г. и
цесия от 18.01.2016 г. и мораторна лихва в размер на сумата от 277,04 лева, за
периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, към длъжника
Т.Р.Д., с ЕГН ********** с адрес ***, за което
вземане е издадена заповед № 826/18.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1463/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.Р.Д., с
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4-6, представлявано от
управителя Р.И.М. - Т., направени по гр. д. № 219/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 75,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.Р.Д., с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4-6,
представлявано от управителя Р.И.М. - Т., направени по ч. гр. д. № 1463/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово разноски в
размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: