Определение по дело №986/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 85
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20212110100986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 85
гр. Айтос, 28.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100986 по описа за 2021 година
Ищеца, С. И. Н., редовно уведомен, явява се лично. За него се явява и адв. Н..
Ответницата, Н. З. Н., редовно призована явява се лично. За нея се явява адв.С..
Заинтересованата страна, Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на
детето“ град К. и град А., редовно призовани, не се явява представител. Представят
социален доклад.

..............................

Съдът счита, че са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което такъв
не следва да се дава. Съдът констатира, че предявените искове с правно основание чл. 49,
чл. 59, чл. 143, чл. 56 и чл. 53 СК се явяват недопустими. За компетентността съдът следи
служебно. В случая е налице приложимост на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27
ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност /Регламент (ЕО) №
2201/2003/, тъй като обичайното местопребиваване на малолетното дете е в Германия –
държава-членка на ЕС (има избран личен лекар там, посещава и детска градина там).
Позоваване на приложимостта на регламента е направено и с ОИМ. Съгласно чл. 8 от
Регламента съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с
родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В случая от твърденията и от събраните
доказателства се установява, че детето има обичайно местопребиваване в Германия към
момента на завеждане на ИМ (а не в РБългария), а и към настоящият момент е установено
трайно там, явяващо се критерий за международната компетентност, като по делото няма
данни, които да опровергават този извод. Съединените искове за упражняването на
родителските права, определяне местоживеенето на детето, режима на личните отношения
на детето с родителя и издръжката му представляват произнасяне относно родителска
отговорност по см. на Регламент № 2201/2003. Настоящият състав счита, че българският съд
не е компетентен да се произнесе по тези искове. Съобразно събраните доказателства и
твърденията по отношение на иска за развод между страните, компетентен да се произнесе
по него отново е съдът в Германия (съгл. Глава Втора, раздел I, чл.3, т.1, б.“а“, пр.2 -
1
съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее
там). Казаното се отнася и до искането за възстановяване на предбр.фамилно име на
ответницата и до предявения от нея насрещен иск за развод (с произнасяне по въпроса за
вината). Съдът намира, че предвид доказателствата и твърденията сем.жилище по см. на
пар.1 от ДР на СК също се намира в Германия, а не в РБългария. Страните в периода от
19.08.18г., когато са сключили гр.брак, до момента на образуване на делото, са били в
Германия, а на територията на РБългария само за около месец и половина всеки, а тяхното
дете също е живяло в този период в Германия, т.е. сем. жилище не се намира в пределите на
страната. Когато с иска за развод е въведена и претенция за предоставяне ползването на сем.
жилище, българският съд определя компетентността си в зависимост от местонахождението
на имота. Българският съд не може да определя мерки по предоставяне ползването на
семейното жилище, когато имота е извън територията на страната. Поради изложеното и
това искане е недопустимо.
Доколкото българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените искове, а
е и длъжен да следи служебно за своята компетентност, производството по делото следва да
се прекрати на осн. чл. 8 и. чл. 17 от Регламент ЕО № 2201/2003.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОГЛАСЯВА, че РС Айтос не е международно компетентен да разгледа предявените
искове по гр. д. № 986/2021 г. по описа на съда и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
като международно неподведомствено на български съд.
Определението подлежи на обжалване с ЧЖ в 1-седм. срок, считано от днес, пред ОС
Бургас.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:35 часа.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2