Р Е Ш Е Н И Е
№ 340/21.4.2021г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Станка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 82
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).Делото е образувано по искова молба,
подадена от А.Г.Ш., ЕГН **********, чрез валидно упълномощен
процесуален представител – адвокат В.,*** с иск за заплащане на 300 лева
имуществени вреди от отменено Наказателно постановление №
18-1006-003674/15.10.2018г. началник група сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пазарджик, законна
лихва върху присъдената сума от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане и разноски по настоящото производство. В исковата молба
се развиват съображения за основателността на иска и се представят писмени
доказателства. Пълномощникът на ищеца в писмено становище поддържа исковата
молба и претендира сторените разноски по делото.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Пазарджик, чрез
юрк. П. в писмено становище оспорва иска. В
съображения по съществото на спора представя аргументи за неговата
неоснователност, съответно счита, че следва да се приложи чл. 5 от ЗОДОВ,
възразява, че адвокатско възнаграждение по АНД № 186/2019г. е прекомерно, както
и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
настоящото съдебно производство.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира
иска за основателен и доказан с оглед на събраните по делото доказателства.
Счита, че са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с
оглед на което предлага искът да бъде уважен, както и претендираната
законна лихва.
Административен съд – Пазарджик, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление №
18-1006-003674/15.10.2018г. началник група сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пазарджик на
А.Г.Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата. Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Пазарджик, като е образувано АНД № 186/2019г.
С решение № 493 от 29.07.2019 г.,
постановено по АНД № 186/2019 г., Районен съд Пазарджик е отменил като
незаконосъобразно НП. Решението на първата контролна съдебна инстанция е влязло в
сила. Съгласно представен и приет договор за правна защита и съдействие между А.Г.Ш. и адвокат
Т.В., на адвоката е платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева за
представителство в производството пред районния съд по АНД № 186/2019г. Видно
от протоколи от съдебното заседание от 18 март 2019г., 15 април 2019г., 20 май
2019г., 03 юни 2019г. по делото адвокат Т.В. е осъществил защитата на санкционираното
лице.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от началник група сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пазарджик. Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая
се установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита иска за
основателен поради следното:
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между
имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако
нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен
орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между
причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лева,
представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и
защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.
Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против
него наказателно постановление А.Ш. е упълномощил адвокат, като
е договорил със същия заплащане на възнаграждение в размер на 300 лева. В
договора за правна помощ(л. 20 от АНД № 186/2019г.) е удостоверено, че същото е
изплатено от клиента, т.е. ищцовото имущество е
намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което пък безспорно е
резултат и следствие на издаденото наказателно постановление. Възможността за
безплатна адвокатска защита е в хипотеза, която не е използвана в настоящия
случай. Писмените доказателства удостоверяват изплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската
защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за административните нарушения и наказания и субсидиарно
приложимите правилата на НПК в относимата към казуса
редакцията не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на
производството разноски за правна помощ и съдействие. Направените в тези
производства разноски за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и
съдействие представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита, че се доказва
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди, които са претендирани от ищеца в размер на 300
лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по АНД № 186/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик, от което следва, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната на НП. С възражението в
отговора на исковата молба е посочено, че претендираният
размер не е обоснован и справедлив, съразмерен на извършената правна защита по
АНД. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение, изплатено във връзка с АНД № 186/2019г.,
отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. в съответната
редакция - За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Поради изложените съображения
обезщетението за имуществени вреди следва да бъде уважено в пълен размер от 300
лева.
Възражението
за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ е неоснователно и неприложимо в хипотезата на
обезщетение от отменено НП.
Ищецът прави искане и за присъждане на законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на
връчване на исковата молба на ответника до окончателното й изплащане. Това
искане се явява основателно и следва също да бъде уважено.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените
в настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 300 лева от изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.12.2020 г. (л. 8
от делото). Съдът
счита, за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по настоящото производство с оглед фактическата и правна
сложност на делото, тъй като същото съответства на определено до съответния
минимум от 300 лв. по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Пазарджик,
представлявана от своя директор, да заплати на А.Г.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски по АНД № 186/2019 г. на Районен
съд Пазарджик, във връзка с обжалване на Наказателно постановление №
18-1006-003674/15.10.2018г. началник група сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пазарджик, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2021 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Пазарджик,
представлявана от своя директор, да заплати на А.Г.Ш., ЕГН **********,***, направените по настоящото дело разноски в размер на 310
(триста и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/