П Р О Т О К О Л
гр. Свищов 08.07.2020 година
РАЙОНЕН
СЪД СВИЩОВ в публично съдебно заседание на 08.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при
участието на секретаря Василка Лалова и прокурор БЛАГА ГЕОРГИЕВА сложи за
разглеждане ЧНД № 201 по описа за 2020 година докладвано от съдията.
На именно повикване в 11:30 часа се явиха:
Р.П.– С. редовно призована, се
представлява от прокурор БЛАГА ГЕОРГИЕВА.
Обвиняемият В.А.Г. – се води.
В залата се явява адв. И.И. от ВТАК, назначена за
служебен защитник на обвиняемия от досъдебното производство.
Съдът разяснява на страните правото им
на отводи на състава на съда.
ПРОКУРОРЪТ – Не правя искания за отвод.
АДВ. И. – Не правя искания за отвод.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Не правя искания за
отвод.
По даване ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
АДВ. И. – Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Да се даде ход на делото.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на обвиняемия, както следва:
В.А.Г. – роден на *** ***, с постоянен адрес гр.
София, кв. Кремиковци, бл. 1, вх. А, ет. 3, ап. 7, настоящ адрес ***, живущ в ****************,
с основно образование, български гражданин, работи на трудов договор в ********,
неженен, живущ на семейни начала, осъждан, ЕГН **********.
Съдът докладва предложение от РП
– Свищов с искане на за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на В.А.Г. на обвиняем
по ДП № 257/2013 г. по описа на РУ МВР Свищов.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г. – Запознат съм с
предложението на Р.п.– С.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо
Председател, поддържам предложението на Р.п.–
С. да бъде взета най-тежката мярка „Задържане под стража” по отношение на
обвиняемия.
АДВ. И. – Уважаема госпожо Председател,
считам, че предложението на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение Задържане под стража в случая е неоснователно.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Аз съм задържан на 18.02.2020 г. в Дания
и 5 месеца съм почти там. Не съм получавала призовки в Испания, имам постоянен
адрес там, имам ДНИ испанско, това е нещо като нашето ЕГН. Не съм знаел, че съм
издирван до януари месец 2020 г. когато докато бях в Германия и обвиняемия М.
ми праща по Месинджъра препис, че делото се възобновяване и че аз съм под
издирване и Д.М.. Тогава разбрах, че съм под издирване.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат доказателствата.
АДВ. И. – Да се приемат доказателствата.
По доказателствата съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото като доказателства
материалите по ДП № 257/2013 г. по описа на РУ МВР – Свищов.
ПРОКУРОРЪТ – Други доказателства няма да соча. Да се
даде ход по същество.
АДВ. И. – Други доказателства няма да
соча. Да се даде ход по същество.
С оглед изявлението на страните, че няма да сочат
други доказателства, съдът
ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Съдия, поддържам,
изцяло предложението на РП Свищов по отношение на обв. В.Г. да бъде взета
най-тежката мярка за неотклонение Задържане по стража по ДП № 257/2013 г. на РУ МВР – Свищов. Колегата е
посочил своите съображения в предложението, които поддържам. Моля да вземете
предвид, че по отношение на обв. В.Г. е предявено обвинение за престъпление кражба
извършена при условията на опасен рецидив, първо. Второ, същият трайно е
установен да живее в чужбина, като той твърди, че е в Испания. Трето, налице са
два адреса, които обвиняемият съобщава в България и двата, от които не обитава.
Също така обвиняемият съобщи днес, че той е бил известен макар и от единия от
подсъдимите, че настоящото ДП е било възобновено. Делото е възобновено декември
2019 г. Считам, че от събраните по делото доказателства може да се направи
основателно предположение, че обвиняемият е извършил деянията, за които му е
предявено обвинение. В тази насока са и показанията на другите двама обвиняеми,
както и обстоятелството, че инкриминираните вещи от кражбата са предадени от Г..
Именно тези доказателства изграждат обоснованото предположение, че обвиняемият
е извършил деянията и т.к. съгласно трайната съдебна практика не се изисква
абсолютна доказаност, а само предположение, считам че същите са достатъчни, за
да се стигне до извода, че е налице първата процесуална предпоставка на чл. 63,
ал. 1 от НПК, а именно извършено ли е деянието от обвиняемия. И за двете деяния,
за които му е предявено обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода. Налице
е и третата кумулативна предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно съществува
реална опасност В.А.Г. да се укрие, ако спрямо него не бъде взета най-тежката
мярка Задържане под стража. Както посочих по-горе същият не живее в България, в
страната съобщава два адреса, което обстоятелство поставя под невъзможност
спрямо него да бъде взета мярка домашен арест, т.к. не се знае къде ще се
изпълнява. Наред с това обвиняемият съобщи, че му било известно за възобновяването
на ДП, но очевидно не е направил опит да се свърже с българските съдебни
власите и да съобщи адреса си в Испания, ако въобще има такъв, защото той е бил
заловен в Дания, а съобщи също така, че пътува в ЕС. Считам, че ако освободите
обвиняемия към този момент, това съществено ще затрудни разкриването на обективната
истина, а и приключването на ДП, т.к. една от причините за спиране на
разследването е било именно отсъствието на Г. за изключително дълъг период от
време. Няма причина да се стигне до извода да се твърди, че той ще остане в
страната. Още повече, че за извършените от него деяния се предвижда наказание лишаване
от свобода и житейската логика сочи, че ще напусне страната, което поставя по
съмнение възможността за приключване на делото в рамките на разумни срокове. Поради
изложеното ви моля, след като се установи, че са налице кумулативните предпоставки
по чл. 63 ал. 1 от НПК да уважите искането на РП – Свищов, както по
съображенията в него, така и съображенията, изложени в днешно съдебно заседание.
АДВ. И. – Уважаема госпожо Съдия, днес на 08.07.2020
г. на подзащитния ми му беше предявено постановлението за първи път за
привличането му в качеството на обвиняем по ДП 257/2013 г. Същият заяви, че е
задържан на 18.02.2020 г. с европейска заповед за задържане в Дания. От тогава
до сега реално е ограничено правото му на придвижване. Вярно е, че обвиняемият е
привлечен като такъв по първото обвинение за кражба при условията на опасен
рецидив. От данните по делото обаче към настоящия момент не може да бъде
извършена преценка налице ли са основанията за квалификация именно по чл. 196,
ал. 1, т. 2 НК, т.е. няма категорични данни, че престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив. Поради тази причина вероятно прокурорът сочи в
искането си за вземане на мярката за неотклонение Задържане под стража само и
единствено основанието на чл. 63, ал. 1 от НПК, а не и ал. 2. Поради това
считам и ще моля да се ограничите в преценката си налице ли са основанията за
вземане на най-тежката мярка Задържане под стража по отношение на обвиняемия в
случая само до основанията визирани, разписани в текста на чл. 63, ал. 1, а те
са, че кумулативно следва да са налице двете предпоставки – да съществува
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което да се
наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и втората предпоставка
е доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият
да се укрие или да извърши друго престъпление. Дори и да приемем, че по делото
са налице някакви доказателства, че обвиняемият е извършил престъпленията, за
които му е предявено днес постановлението за привличане, не считам обаче, че е
налице втората предпоставка. Вероятността обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление трябва да е реална, а не хипотетична. В случая от обвинението беше
изказана хипотеза, че той вероятно може да укрие, т.к. са налице данни, че през
последните години постоянното му местопребиване е в чужбина. Нормално е в
днешно време човек да има постоянно местопребиваване, в която и да било държава
в света. Налице са обаче и данни, че обвиняемият има настоящ адрес в България,
който беше съобщен от него в Койнаре, където същият притежава собствено жилище.
Предвид това и с оглед всички данни по делото към настоящия момент не считам,
че са налице основания за налагане на най-тежката мярка за неотклонение. В
случая адекватна мярка за неотклонение би могла да бъде Домашен арест на
посочения от обвиняемия адрес в Койнаре. Целта на мерките за неотклонение са да
се попречи на обвиняемия да се укрие или извърши престъпление. В случая една
мярка за неотклонение като Домашен арест на посочения адрес в Койнаре считам,
че би могла да изпълни напълно целите на чл. 57 от НПК и с Домашен арест както
и със задържането под стража би се попречило на обвиняемия да се укрие или
извърши престъпление, т.к. се ограничава и по двата начина неговото придвижване,
неговата свобода, единствената разлика е в условията, при които той ще търпи всяка
една от двете мерки за неотклонение. Ето защо ще ви моля да не уважавате
искането на Прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение Задържане под
стража по отношение на подзащитния ми, т.к. отново заявявам, считам, че целите
на чл. 57 от НПК биха могли в случая да бъдат изпълнени с мярка за неотклонение
Домашен арест. Моля за вашия съдебен акт в този смисъл. Не мога да се съглася с
изложеното от прокурора като съображение за това, че вероятността обвиняемият
да се укрие е налице от факта, че същият е узнал за възобновеното наказателно
производство и не е направил усилие да се свърже със съдените власти, т.к. обвиняемият
заяви, че това му е станало известно за първи път в края на януари тази година.
Месец по-късно, през февруари, вече е бил задържан. В този смисъл логичен е и
другият въпрос, защо българските власти не направиха и не положиха усилия този
човек да бъде издирен от 2014 г. до сега, защо европейската заповед за
задържане е издадена едва в началото на тази година. Защо е правен само един
опит това лице да бъде призовано на постоянния му адрес през 2014 г. и след
това не са провеждани никакви издирвателни мероприятия по отношение на него и
как не е бил установен на адреса му в Койнаре, след като същият притежава
собствен имот в това населено място.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.Г. лично – Не виждам за какво да ме
задържате, госпожо Съдия, няма логика. Миналата година съм си сменил и личната
карта в посолството в Испания. Като си смениш личната карта в посолството си
даваш адрес в Испания и телефон. Ако съм бил под издирване, още там щяха да ме
арестуват. 10 месеца съм бил в Испания в затвора, следствен, за притежаване на
фалшива шофьорска книжка. Няма логика, ако съм бил под издирване, щяха да ме
докарат испанските власти много отдавна.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА последна дума на обвиняемия В.А. – Искам да бъда
навънка, да ме пуснат.
Съдът се
оттегля на тайно съвещание за постановяване на определение.
Заседанието
продължи в 13:55 часа при същия състав на съда, с участието на прокурора и
секретаря, обвиняемият и неговият защитник, на които съдът обяви следното:
Съдът, като взема предвид становището на страните и
от събраните материали по ДП № 257/2013 година на РУ – Свищов, намира за
установено следното:
Производството
е по реда на чл. 64 от НПК за вземане на мярка „Задържане под стража” по
отношение на обвиняемия В.А.Г. –
обвиняем по ДП № 257/2013 година по описа на РУ Свищов.
В
съдебно заседание предложението се поддържа от представителя на държавното
обвинение.
Обвиняемият
Г. и неговият защитник пледират за неоснователност на искането.
Видно
от представеното ДП с постановление от 08.07.2020 г. лицето В.А.Г. е привлечен
като обвиняем за това, че на 17.06.2013 година, в с. Ореш, общ. Свищов,
действайки при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Д.В.М.с
ЕГН: ********** и М. М.М.с ЕГН: **********, като случаят не е маловажен, чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот – срязване на оградна
мрежа, счупване на катинар на резервоар за гориво, счупване на гърловина на
резервоар за гориво, повреждане на капачка на резервоар за гориво, чрез
използване на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 213 ЦДИ” с peг. № ******и чрез
използване на технически средства – клещи и маркуч, отнел чужди движими вещи –
800 литра дизелово гориво на стойност 2000 лева, 20 литра масло „М16” ,на
стойност 78,00 лева, 10 литра масло „Тексако” на стойност 72,00 лева, 1 брой
къртач на стойност 249,00 лева, 1 брой метален варел на стойност 12,60 лева и 5
метра маркуч на стойност 17,65 лева, всички вещи на обща стойност 2429,25 лева
от владението на Й.Й.К. и без съгласието на собственика ЕТ „Й.К.-К.”, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро, т. 4, пр. 1-во и пр. 2-ро, и т. 5, във
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.”б” от НК и за това, че
на 17.06.2013 година, в с. Ореш, общ. Свищов, в съучастие като съизвършител с Д.В.М.с
ЕГН: ********** и М. М.М.с ЕГН: **********, чрез използване на техническо
средство – оригинален ключ за МПС, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство – товарен автомобил „Мерцедес 213 ЦЦИ” с peг. № ******, собственост на
ЕТ „Й.К.-К.” с. Ореш, от владението на Й.Й.К., без негово съгласие, с намерение
да го ползва, като превозното средство е изоставено без надзор в местност
„Нежовец“, землище на гр. Плевен – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2-
ро и т. 3, във вр. с чл. 346, ал. 1, във връзка с чл. 195 ал. 1 т. 4 предл.
2-ро, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под
стража” се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с Лишаване от свобода, или друго
по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. В чл. 57 от НПК са
посочени целите, които се преследват с вземане на мярката за неотклонение, а
именно: да се пречи на обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление, или да
осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.
При
изпълнение на тези задължения настоящият състав на съда се ограничава до
първоначален преглед и анализ на наличните доказателства, като единствено
преценява дали от тях може разумно да се предположи, че е възможно обвиняемият
да е ангажиран в престъпната дейност. Задачата на това произнасяне не е да се
установи вината на обвиняемия, а само дали съществува подозрение против него.
Това произнасяне има значение само и единствено за нуждите на производството по
определян на мярката и няма отношение към евентуален краен съдебен акт.
В
настоящия случай обв. Г. е привлечен за извършване на две деяния, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години поради което
същите се явяват тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. От събраните в
досъдебното производство материали, в частта която подлежат на горепосочената
преценка може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършител на инкриминираните престъпления, за
които е привлечен в това качество.
От
свидетелството за съдимост на В.Г. е видно, че същият е осъждан многократно за
други тежки умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода не
по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК.
Съдът
намира, че в процесния случай, както бе казано по-горе е налице първата
предпоставка – „обосновано
предположение”. Наличието на обвинение за извършено тежко престъпление е
посочено в нормата на чл. 63, ал.2 т.2 от НПК като случаи, при които и с оглед
неустановяването на противното от данните по делото указва наличие на реална
опасност обвиняемият да извърши ново престъпление или да се укрие.
При
определяне на вида на мярката за неотклонение съдът отчита и обстоятелството,
че обвиняемият има постоянен адрес в гр. София. Същевременно същият сочи, че
настоящия му адрес е в Кралство Испания. Сочи, че друг настоящ адрес *** *******,
но видно от данните за призоваването му в досъдебното производство е, че същият
е търсен на други адреси в гр. Кнежа. Ето защо съществува реална опасност
същият да се укрие. Относно опасността обв. Г. да извърши престъпление, съдът
счита, че такава е налице, след като същият е осъждан за подобни престъпления
многократно и предвид практиката на ЕСПЧ по отношение приложението на чл. 5,§
1, б.„с” от ЕКЗПЧОС , която приема, че такава опасност е налице в случай, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение не е случайно, а резултат от
дълга подготовка и обмисляне, престъпни наклонности, дързост, упоритост и
арогантност. Според съдебният състав може да се приеме, че извършеното
престъпление попада в този обхват. В този смисъл защитата на обществения
интерес надделява над правилото за зачитане на личната свобода, в т.ч. и
презумпцията за невиновност при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение. Всички тези данни за личността на обв. Г. и установените
обстоятелства около него, разгледани в контекста на извършените деяния сочат на
необходимост спрямо него да бъдат реализирани последиците на най-тежката мярка
за неотклонение, тъй като единствено с нея биха се постигнали целите по чл. 57
от НПК.
Съобразявайки
изложените по-горе обстоятелства, съдът приема, че са налице кумулативните
изисквания на чл. 64, ал. 4 и чл. 63, ал.
1 от НПК, поради което предложението на Районна прокуратура за вземане на първоначална
мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по Досъдебно производство
№ 257/2013 г. на РУ Свищов е ОСНОВАТЕЛНО и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 4 от НПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия В.А.Г. с ЕГН ********** мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по ДП № 257/2013 г. по
описа на РУ на МВР – Свищов.
Определението подлежи на жалба или
протест в 3-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Велико Търново.
В случай на жалба или протест насрочва делото
пред Окръжен съд гр. Велико Търново за 16.07.2020 година от 14:00 часа, за която дата страните уведомени от днешно съдебно
заседание.
Препис от определението да се изпрати
на ОСИН – Велико Търново, за сведение и изпълнение.
Препис от определението да се изпрати
на Р.О. ***.
Заседанието приключи в 14:00 часа.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Секретар: